Р Е Ш Е Н И Е

 

  288/30.06.2015 година                                           Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти юни                                                                     2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: П. ЗЛАТЕВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1185 по описа за  2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение № 1076/27.10.2014г., постановено по гр. дело № 444/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивниците Н. и П. Г., И.П.Г. молят да се отмени изцяло решението и да се постанови друго, с което да се признае за основателно възражението за изтекла придобивна давност, по отношение на претендираната от страна на В.Х.К. – въззиваем, 1/6 ид. част от процесния имот и отхвърли иска за делба.  Изложени са подробни съображения както във въззивната жалба така и в писмени бележки чрез адв. А.Д..

 

 Въззиваемият В.Х.К. чрез адв. Д.П. е подал писмени бележки и допълнителни такива, в които както и в хода по същество на делото моли, да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението, като се присъдят разноските по делото.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

Предявен е иск за делба, като ищецът В.К. иска подялба на наследствен от майка му имот, претендирайки за квота в размер на 1/6 ид. част от апартамент, находящ се в гр. С., ул. “Ц.” № ., вх. ., ет... Ищецът твърди, че след смъртта си майка му П.К. е оставила за свои законни наследници съпруга си Х. К. и две деца – ищеца и първата ответница. След смъртта на майка им възникнала съсобственост между наследниците й с дялове за съпруга Х. К. - 4/6 ид. части, за ищеца и първата ответница – по 1/6 ид. част от процесния имот.

 

Видно от нотариален акт за  собственост на жилище в сграда построена върху парцел отчужден за кооперативно жилищно строителство том ., дело № .. – 20.04., Х. К. е придобил правото на собственост върху апартамент застроен върху 101.80 кв.м., находящ се в гр. С., ул. “Д.” № .. Не е спорно по делото, че описаният недвижим имот е придобит от Х. К. по време на сключен с П.К. граждански брак. Видно от удостоверение за наследници изх. № 73/07.01.2014г. П.К. е починала през 1991г. като е оставила за свои законни наследници съпруга си Х. К. и двете им деца В.К. – ищецът по делото и Н.Х. К. – Г. – първата ответница по делото. Съпругът Х. К. е починал на 15.05.2008г. като е оставил за свои законни наследници ищецът и първата ответница.

 

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по нот.акт № . бащата Х. К. прехвърля на първата ответница – дъщеря си ½ ид. част от процесния недвижим имот. По това време ответницата К. е била в сключен граждански брак с втория ответник П.Г., видно от акт за граждански брак № 134/05.10.1991г.

 

С договор за покупко-продажба, видно от нотариален акт № 53/1997г. Х. К. продал на дъщеря си Н.Х. собствената си 1/6 ид. част от процесния имот.

 

С договор за дарение от месец май 2010г. първите двама ответници дарили на сина си третият ответник 1/12 ид. част от имота. Извършена е и покупко-продажба между същите страни за 1/12 ид. част от имота – нот. акт № 12/2010г.

 

Видно от пълномощно, ответницата К. и нейният баща са упълномощили адвокат да извърши от тяхно име дарение на общо 1/3 ид. част от наследен от починалата П.К. имот – дворно място в село Ч., област С., в полза на ищеца К..

 

С връчено на 15.11.2012г. писмо ищецът е уведомил ответниците, че претендира обезщетение за лишаване от правото му на ползване на собствената му 1/6 ид. част от процесния имот, полагаща му се по наследство от родителите му.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят В.Г.  - брат на ответника П.Г. установява, че е бил свидетел на скандал между ищеца и неговия баща по повод собствеността върху апартамента, в който живеел бащата и ответниците по делото. Това е станало през 1997г. Ищецът настоявал баща му да му прехвърли правото на собственост върху жилището. Оттогава се влошили отношенията между тях. Свидетелката И. Ч. – съседка, твърди, че приживе наследодателите й казвали: “Ние сме оправили сина в С., а това тук е за нас”. Свидетелката не е виждала ищеца повече от петнадесет години. Свидетелите Л. М. и В.И. посочени от ищеца заявяват, че същият се завръщал в родния си град периодично, тъй като има задължение за заплащане на данъци за жилището на родителите си.

 

Ответниците твърдят, че са придобили по давност принадлежащата по наследствено правоприемство 1/6 ид. част за ищеца. За да бъде придобита по този начин, то намерението им за своене на тази част от имота следва да бъде изразено в действия, с които ясно да демонстрират на другия съсобственик – ищеца, че владеят целия имот като свой, включително и неговата част. В този смисъл е установената трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл.  – решение № 128/08.04.2010г. по гр. дело № 736/2009г. – ГК, ІІ Гражданско отделение.

 

Съдът счита, че живеенето в имота в продължение на повече от десет години, както и заплащането на данъци за същия не представлява осъществяване на това намерение, а упражняване на правата по чл. 31 от ЗС, още повече, че от представените квитанции и преводни нареждания за платен данък за недвижим имот се установява, че през 2006г. ищецът е заплатил дължимия за имота данък, както и данък за минали години. Освен това, от представените два броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ попълнени от ответниците Н. и И. Г. към 2010г. се установява, че в същите като съсобственици на имота са посочени всички страни по делото, включително и ищецът с 1/6 ид. част от имота.

 От показанията на свидетелите на ответниците не може да се приеме, че ответниците са владели целия имот като свой. Обстоятелството, че ищецът не е живял в имота не води до загубване правото му на собственост. Начало на придобивната давност в полза на ответниците може да сложи целенасочено действие, до доведено до знанието на съсобственика, с което да се извърши трансформирането на държането по отношение на неговата част от имота във владение. Такова действие по делото не е установено.

 

От приетите като доказателства в настоящата инстанция писма на ищеца и ответника П.Г. от електронните им пощи от м. ноември 2013г. и м. март 2014г. се установяват водените между тях преговори за покупко-продажба на частта на ищеца, относно цената й. Тези доказателства сочат, че ответниците не са имали намерение да своят частта на ищеца. Обясненията на ответника П.Г. в съдебно заседание на 21.04.2015г. също установяват, че между ищеца и ответниците са водени преговори за извършване на сделка или делба за ликвидиране на съсобствеността. Ответникът заявява, че са разменяни писма за сделка или делба. В обясненията си по чл. 176 ГПК въззиваемият заявява, че винаги е имал достъп до апартамента, включително и през 2013г. когато дошъл на среща със съученици, които се подкрепят и от показанията на свидетеля Л. Матаров, дадени в съдебно заседание на 02.06.2014г. пред районния съд. Същият твърди, че не отговаря на истината, че приживе родителите му са определяли процесния имот само на дъщеря си.

 

В настоящата инстанция е прието като писмено доказателство и чернова на писмо на починалия Х. К., във връзка с което е назначена и изпълнена съдебно-графологична експертиза, която установи, че положеният подпис в края на писмото е изпълнен от покойния Х. К.. От съдържанието на писмото не би могло да се извлекат обаче данни за относими факти. Изразеното в него от бащата не би могло да повлияе на отношенията между страните, във връзка с възникналата съсобственост на основание наследствено правоприемство. Мислите на бащата отправени към сина са от морален характер. В него се говори за намерението на двамата родители за прехвърляне на апартамента на дъщерята, което станало един месец преди майката да почине, поради това, че: ”В. е оправен, остава да оправим Н.”, още повече, че липсват доказателства, че писмото на бащата е стигнало до ищеца. Неоснователни са твърденията за неформална делба приживе на двамата родители, тъй като те самите не биха могли помежду си да делят собствения си имот, притежаван в режим на СИО, или да се делят с несобственици. Не се установи отблъскване на намерението за владение на брата, тъй като такова намерение може да има само несобственик, а владението е едно от правомощията на правото на собственост, каквото притежава ищецът. Не е установено по делото превръщането на държането във владение.

 

Въззивният съд намира, че ищецът е придобил частта си на основание наследяване, поради което ответниците са държатели на частта му и тук презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима. В този смисъл е решение по реда на чл. 290 ГПК - № 9/27.01.2015г., постановено по гр. дело № 5520/2014г. на ВКС, І ГО.

 

 В заключение, въззивният съд приема, че ответниците чиято е доказателствената тежест не са доказали възражението си за придобиване по давност на частта на ищеца от процесния имот.   

 

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение като е допуснал до съдебна делба между страните по делото недвижим имот – апартамент, при квоти 1/6 ид.част за В.К., 4/6 ид. части общо за първите двама ответници и 1/6 ид. част за третия ответник И.П.Г.. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски във въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1076/27.10.2014г., постановено по гр. дело № 444/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.Х. К. – Г. с ЕГН **********, П.И.Г. с ЕГН ********** и И.П.Г. с ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Х.К. с ЕГН **********,***, сумата 1 000/хиляда/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.