Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 255                                 05.06.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети април                                        две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                           ВАНЯ Т.

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Т. в.гр.д. № 1213 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Решение № 688 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 676/2014 г. по описа на РС – гр. К., в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС и е признато за установено по отношение на жалбоподателя М.Н.С., че въззиваемият В.Г.П. е собственик на нива от 2.803 дка в землището на с. В., представляваща имот № 078003 по плана за земеразделяне на с.В., ЕКАТТЕ:... община М., област С., в местност „К.”, VI категория, при посочени граници на имота, а въззивникът С. е осъден да предаде владението на нивата.

Решението се обжалва и в частта, с която е уважен искът по чл. 109 от ЗС, по който въззивникът е осъден да премахне оградата около гореописаната нива.

Решението се обжалва и в частта, с която М.Н.С. е осъден да заплати на ищеца сумата от 16.33 лева обезщетение на основание чл. 59 от ЗС.

Обжалвани са и разноските по делото, така както са присъдени от първата инстанция.

Въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. К., обжалва решението, като излага съображения за неговата неправилност. Твърди, че ищецът не доказал собствеността си върху имота. Затова моли решението да бъде отменено и да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

 

Въззиваемият В.Г.П., чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и я счита за неоснователна. Твърди, че се легитимира като собственик на имота въз основа на нотариален акт за покупко - продажба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на въззиваемия и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Пред първата инстанция са предявени няколко обективно кумулативно съединени иска:

 

1) Иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищецът В.Г.П. твърди, че е собственик и иска предаване на владението на нива, представляваща имот № 078003 от 2, 803 дка в землището на с. В., община М., в местността “К.”, при съседи: имот №078006 - нива на кметството на с.В., имот №078004-нива на С. В. И., имот №078005 - нива на С. В. И., имот №000001 - населено място и имот №000521 - полски път община М., а ответната страна М.Н.С. оспорва правото му на собственост.

2) Иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който ищецът иска ответната страна да премахне поставената от последния телена ограда около процесната нива и да възстанови достъпа до имота.

3) Иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на процесната нива, за периода от 01.02.2014 г. до 11.04.2014 г. в размер на 230 лева, както и по 100 лева месечно от датата на подаване на исковата молба до преустановяване на нарушението.

По делото се установяват следните факти:

С нотариален акт № 26, том II, рег. номер 1584, дело № 108 от 2013 г. на 23.04.2013 г. ищецът е закупил гореописаната нива от Г. С. Г., действащ чрез пълномощника си Пламен Тодоров Георгиев

Към нотариалното дело е представено решение № F - 57B от 21.08.2000г. на ПК - М., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г. С. на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. Според това решение процесната нива се възстановява на собствениците й, считано от влизане в сила на решението - от 21.09.2000 г. Към решението има приложена скица, неразделна част от него, а правното основание за издаване на същото са чл. 18ж ал. 1 и чл. 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ. От представеното удостоверение за наследници и удостоверение за отказ от наследство е видно, че единствено Г. С. Г. е наследник на баща си С. Г. С.. Налице е идентичност между имотът, възстановен с решение № F - 57B от 21.08.2000г. на ПК - М. и имотът обект на продажба по нотариалния акт. Решението на поземлената комисия е издадено след като е влязло в сила Решение на К. районен съд по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което се признава за установено по отношение на ПК - гр. М. правото на Г. С. Г. да възстанови правото си на собственост върху процесния имот.

По делото е представена също скица от 23.05.2000 г. /със заверка и подпис на ПК - М./, в която е записано, че нивата е собственост на наследниците на С. Г. С. по решение 57В/23.05.2000 г. на ПК,  с площ 2.803 дка и се намира в местността „К.”. Същата скица е презаверена през 2013 г. и е представена при покупко - продажбата на имота.

По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, от чието заключение е видно, че процесният имот е идентичен с този, възстановен с Решение на ПК гр. М.. Същият е получен от разделянето на имот № 078003 с площ 17.302 дка. Процедурата по разделянето е по молба на Г. С. Г. до Поземлената комисия съгласно решението по чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници № 57В от 23.05.2000 г. на ПК - гр. М.. С допълнително заключение е определен месечният наем за ползване на 1 дка земеделска земя, VI категория в землището на с. В.. Размерът на обезщетението за периода от 01.02.2014 г. до 11.04.2014 г. е в размер на 16.33 лева. При приемането на експертизата в съдебно заседание вещото лице заявява, че при изготвяне на същата не е срещнала данни процесният имот да се намира в терен по пар. 4 от ЗСПЗЗ - това са земеделски земи, които са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и ползването върху които се прекратява с право на досегашните ползватели да придобият право на собственост върху тях на основание пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От свидетелските показания на К. А. и С. Р. се установява, че ответникът владее имота, като е засявал нивата през годините с различни култури, но най - вече с люцерна, която косял или предоставял на други лица да окосят и да си послужат с нея. Свидетелят Р. твърди, че видял М.С. да почиства изоставената нива от розови насаждения преди 2000 г., а около 2000 г. е видял С. да коси люцерна в нивата. Същевременно споделя, че не е имал имот в местността “К.” и не е ходил постоянно там. Свидетелят А. разказва, че живее близо до местоположението на процесната нива, но не може да каже от кога ответникът обработва нивата, като без да уточнява съобщава, че е повече от 5- 6 години.

Свидетелят Ш. установява, че друг техен съселянин е сял нивата с люцерна около 2003 г., а преди това е била пустееща и обрасла с трева. Свидетелят Д. е работил като пастир при ответника и пояснява в показанията си, че от 2009 г. нивата е пустееща. Минавал е покрай мястото и затова има непосредствени впечатления. М.С. има нива, която е в непосредствена близост до мястото, закупено от ищеца и която нива (собственост на ответника) е била обработвана.

Като безспорен между страните е отделен фактът, че към датата на предявяване на иска - м.04.2014 г. ответникът владее процесната нива и е оградил същата с телена ограда.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че ответникът упражнява фактическа власт върху него. Ако ответникът твърди, че упражнява тази власт на правно основание, негова е доказателствената тежест да установи това.

 

Предмет на ревандикационния иск е недвижим имот, за който се установи, че ищецът е придобил на валидно правно основание чрез покупко - продажба. Възраженията на ответника, че имотът е придобит от несобственик останаха недоказани. Решението на ПК - гр. М. за възстановяване на собствеността на нивата в стари (възстановими) реални граници има конститутивно действие, което легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността на земята. На основание чл. 17 ал. 2 от ГПК първата инстанция правилно е осъществила косвен контрол по валидността и законосъобразността на Решението на поземлената комисия. Същото е валидно т.е. не са налице основанията за признаването му за нищожно или унищожаемо - издадено е в изискуемата от закона форма, от компетентен орган. Правилно районният съд е постановил в мотивите си, че материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия следва да се провери само на наведените възражения и противопоставими права от ответника по иска за собственост. В случая не се доказаха твърденията на ответната страна, в чиято доказателствена тежест е, установяването дали имотът е попадал в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ.

Не се доказа и другото алтернативно основание за оспорване собствеността на ищеца, а именно давностно владение. Ответникът твърди, че  за период от 10 години назад от септември 2013 г. е владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. По това възражение остана недоказан твърдяния период от 10 години. От анализа на гласните доказателства не се установява началния период, от който се твърди да е започнало владението.

Мотивите на районния съд в тази част по иска с правно основание по чл. 108 от ЗС са подробно изложени и настоящата инстанция се съгласява напълно с тях, поради което й препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първата инстанция.

 

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

 

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. За да се уважи такъв иск, е необходимо да се докажат кумулативно две предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на имота и върху него ответникът да извършва действие, с което пречи на упражняване правото на собственост или го смущава.

Тъй като ревандикационният иск е основателен и ищецът се явява собственик на процесния имот, а по делото като безспорно между страните е установен фактът на съществуващата и към момента телена ограда, поставена от ответника, то искът по чл. 109 от ЗС следва да се уважи. Ответникът следва да премахне за своя сметка поставената около процесния имот телена ограда.

 

По иска по чл. 59 от ЗЗД

 

С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Предявеният иск по настоящото дело е с правно основание чл.59 ЗЗД, съгласно който всеки, обогатил се без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По делото категорично е доказано, а не се оспорва и от ответника, че същият е ползвал процесния имот през посочения в уточнението към исковата молба период февруари 2014 г. – 11.04.2014 г. Ответникът не е бил собственик на имота и именно поради това с исковата си молба ищецът, в качеството на собственик, е претендирал заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот. Предмет на доказване е фактът, че ищецът е собственик на процесната нива, че ответникът я ползва фактически без наличие на правно основание за това, а размерът на вредата се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота т.е. наемната цена на този имот. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен общо за сумата 16, 33 лева за процесният период, която собственикът би получил като наемна цена за нивата, ако я е отдавал под наем. В този размер е изчислено обезщетението за нивата от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Водим от гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД – претенция за обезщетение за ползване, е основателен и доказан до размер на сумата 16, 33 лева, за периода 01.02.2014г.-11.04.2014г., която следва да бъде присъдена. В останалата част, искът е бил отхвърлен и е влязъл в сила като необжалван.

 

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част като правилно.

 

По разноските.

Предвид крайния изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 688 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 676/2014 г. по описа на РС – гр. К. в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН-********** *** да заплати на В.Г.П., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 200 лв. за въззивната инстанция.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: