Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

251                                                   04.06.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми май                                                           две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   РУМЯНА  ТИХОЛОВА

 

                                                                                            МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1224 по описа за 2015 година.

           

  Производството е образувано по въззивна жалба на ЕВН „България електроснабдяване” – гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт М.Ч.  против решение № 82 от 09.02.2015 г., постановено по гр.дело № 2093/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „ЕВН България електроснабдяване” АД  - в гр. Пловдив да заплати на ЕТ “Дечко Тенев” гр.Казанлък на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД сумата от 544.89 лв., представляваща стойността на коригирана сметка за ел. енергия за минал период 17.07.2012г. – 27.09.2012г., начислена по фактура № 1111851228/ 28.04.2014г.   като получена без основание, ведно със законната лихва; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказа­телствата и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Въззиваемият ЕТ “Дечко Колев” гр.Шипка, чрез пълномощника си адв. И.И. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че получил сметка от “ЕВН България Електроснабдяване“ АД по фактура №1111851228 за електроенергия в размер на 544.89лв., заедно с уведомление за тази допълнително начислена сума. Според уведомлението на 27.09.2012г. била извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта му- магазин в гр.Шипка и констатирано, че електромерът за обекта отчита с грешка - 60.00%. като това се дължало на манипулация, констатирана с протокол. С полученото писмо не му били представени констативни протоколи от метрологична експертиза на средство за измерване №291438/01.11.2012год. /цитиран в уведомлението/ и Констативен протокол за техническата проверка от 27.09.2012 год. Никой не присъствал на свалянето на електромера и не подписвал констативен протокол, а обектът му -хранителен магазин бил с работно време, в от 08.00 часа до 22.00 часа. Оспорва правото на ответното дружество да извършва корекция за минало време. Твърди, че заплатил сумата по изпратената му фактура №1111851228, поради изключване на ел.енергията. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 544.89 лв., представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 17.07.2012год.- 27.09.2012 г. като платена без основание, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр.Пловдив оспорва предявения иск по основание и  размер и моли да бъде отхвърлен  като неоснователен. Счита, че при извършване на проверката били спазени всички изисквания на съответните нормативни актове. Счита, че въз основа на влязла в сила редакция от 17.07.2012 г. на ЗЕ и по-специално чл.98а. ал. 2, т 6 от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, било допустимо извършването на  корекция на сметка. Така извършената от доставчика корекция била основателна, предвид установеното при проверката на електромера. Счита, че претендираната сума била основателно начислена и дължима на ответника.

 

Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия с клиентски № 1001248613, доставена от ответника до обект на потребление- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Шипка, ул.”Христо Попов” №4, с ИТН 2011765. От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване  №33918/27.09.2012 г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване от №291438/01.11.2012 г., се установява, че на 27.09.2012 г. е извършена проверка на състоянието на измервателното стопанство на адрес в гр.Шипка, ул. Христо Попов № 4. Електромерът е свален за експертиза. При извършената експертиза е установено, че електромерът е отварян и манипулиран. Изрязани са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат на тази манипулация, електромерът отчита с 60 % по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи. Заключението на извършилия експертизата е, че метрологичните характеристики на електромера не съответстват на изискванията. От представената по делото фактура №1111851228/ 28.04.2014 г. се установява, че за периода 17.07.2012 г.-27.09.2012 г. на ищеца е начислена 2186 кВтч ел.енергия, на стойност 544.89 лв. От представените са 4 бр.фактури, с фискални бонове за заплатени суми, се установява, че ищеца е заплатил  начислената му допълнително ел.енергия.

           

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е представила заключение. От заключението се установява, че процесният електромер  ACTARIS, тип H10t, ф.№3565999/2004 г. е отварян и манипулиран - изрязани са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат електромерът отчита с 60% по-малко от консумираната електроенергия по двете тарифи. Електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания и не отчита реално консумираната ел.енергия. Според заключението методът за отчитане на неотчетената ел.енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени в съответствие с чл.54, ал.2, т.1 от Общите условия на договорите за пренос и продажба на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, одобрени от ДКЕВР.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен, по следните съображенията :

 

            Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. По настоящото производство фактът на плащане на процесната сума е установен. Спорно е основанието, поради което ответникът счита, че следва да задържи платената сума.

 

            Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на първата инстанция, към които препраща на основание чл.272 ГПК. За ответника не е налице законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бл.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация. Текстът на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответникът, не предвижда правила за определяне на количеството изразходвана енергия при установено грешно измерено или неизмерено количество електроенергия, а препраща към договорите за покупко-продажба на елекрическа енергия. След като липсва в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за минал период, изключва възможността  да се направи това (Р-29-2011, ІІ т.о.; Р-44-2012, ІІ т.о.).

            Клаузите от Общите условия – чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, на които се позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това е повелителна норма (от публичен ред), която съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. В този смисъл е задължителната съдебна практика (Р-165-2009, ІІ т.о.; Р-104-2010, ІІ т.о.; Р-26-2011, ІІ т.о.; Р-189-2011, ІІ т.о.; Р-79-2011, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК), с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за разпределение на риска при обективно установено неточно отчитане и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума.

 

            Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че ответникът няма основание да задържи процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищеца.

 

Неоснователни са твърденията в жалбата, че цитираната практика на ВКС не била обвързваща, тъй като не отчитала последващо нормативно изменение, влязло в сила на 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а, ал.2, т.6, допускащ именно такава корекция на сметка. Наистина изменението в закона за енергетиката в сочения смисъл е в сила от 17.07.2012г., но самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, предвиждащи корекция на сметки са обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г. и са в сила от 16.11.2013г., поради което тези правила са неприложими за процесния период 17.07.2012г. – 27.09.2012г.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Въпреки направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на въззиваемата  страна, тъй като по делото не са представени доказателства за извършване на такива разноски, съдът намира, че не следва да ги присъжда.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 09.02.2015г., постановено по гр. дело № 2093/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

Решението не подлежи  на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: