Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 248  ……………………04.06.2015 година……………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На седми май……………..……………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………..……………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1227…………по описа за 2015………година.

 

        Обжалвано е решение № 58 от 24.01.2015 г., постановено по гр.дело № 567/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е обявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на „Смарт- АС” ЕООД гр.Стара Загора, договор за покупко- продажба от 23.07.2013 г., обективиран в нотариален акт № 61, т.V, рег. № 9044, дело № 652 от 2013 г. на помощник нотариус М.Н.- по заместване на нотариус Д.Н., рег.№ 181 на НК, с който „Спа Инвест” ЕООД гр.София, е продало на Д.Г.С. поземлен имот- нива с № 038062, находящ се в землището на с. Борилово, общ. Стара Загора, местността „Рътлината”, с площ от 13.100 дка, при граници и съседи, подробно описани в диспозитива на решението.

 

        Въззивницата Д.Г.С., чрез пълномощника си адв.В.М., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като недоказан.

 

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Смарт- АС” ЕООД гр.Стара Загора, чрез адв.И.И., взема становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за обявяване относителната недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Смарт-АС" ЕООД гр.Стара Загора твърди в исковата си молба, че с ответника били в търговски правоотношения, по силата на които ищецът доставил на ответната страна строителни материали, подробно описани по вид, количество и единична цена в издадените за доставките фактури, подробно описани в исковата молба. От всички тези фактури била платена по банков път единствено сума в размер на 2100 лв. След това частично плащане, към датата на исковата молба „Спа Инвест" ЕООД гр. Стара Загора дължал на ищеца сума в размер на 88231.28 ла. за главница. Дължал и лихви за забава. За тези вземания било образувано търг.дело № 182/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, което приключило с решение № 454 от 21.11.2013 г., влязло в сила на 28.01.2014 г. Ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 102798.22 лв., от които 88231.28 лв. главница по неизплатените фактури и 14566.94 лв. лихва, както и разноски по делото. За влязлото в сила решение „Смарт-АС” ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист от 31.01.2014 г. Ищецът твърди също така, че ответникът бил собственик на поземлен имот, пл.№ 038062, с площ от 13.100 дка в с.Борилово, м. „Рътлината", община Стара Загора- нива, VIII категория, с граници на поземления имот: имот № 038046-нива на насл.на П.Н.К.; имот № 038054- хангар, гараж на ДНФ-МЗГ; имот № 038055- хангар, гараж на М.Н.С.; имот № 03 8001-нива на насл.на Б.К.Д.; имот № 000133-полски път на Община Стара Загора; имот № 038003-нива на Д.М.М.; имот № 038004-нива на К.К.М.; имот № 038007- нива на насл.на К.Т.Д.; имот № 03 8009- нива на насл.на С.Н.Д.. На 23.07.2013 г. този имот бил продаден на втория ответник Д.Г.С., като сделката била обективирана в нот.акт № 61, т.V, рег.№ 9044, дело № 652 от 23.07.2013 г., на помощник нотариус М.Н. по заместване на нотариус Д.Н.. Ищецът твърди, че с първия ответник били водени многократни разговори за плащане на посочените по-горе фактури. Вероятно, поради осъдителното решение срещу първия ответник, същият е решил да отчужди притежавания недвижим имот в полза на втория ответник, с цел да възпрепятства възможността ищецът да се удовлетвори, като предотврати възможността на ищеца да насочи изпълнението на правата си към имота. Ищецът твърди, че отчуждаването е извършено на 23.07.2013 г. след уведомяването за издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед от 15.05.2013 г. и след датата на образуване на т.дело № 182/2013 г. пред ОС- Стара Загора. Това на практика означавало, че отчуждаването от първия ответник е след като „Смарт- АС" ЕООД има спрямо него качеството на кредитор. А той спрямо ищеца има качеството на длъжник. Според ищеца, към момента на отчуждителната сделка управителят и едноличен собственик на капитала на „Спа Инвест" ЕООД вече е знаел, че дължи на ищеца парична сума по неизплатени фактури и това е мотивирало първият ответник да предприеме действия за намаляване на имуществото си, с което да лиши ищеца от възможността да се удовлетвори от това имущество. Вторият ответник Д.Г.С. до 17.10.2013 г. била едноличен собственик на капитала и управител на „Спа Инвест" ЕООД. На 23.10.2013 г. в Търговския регистър било вписано ново обстоятелство по партидата на „Спа Инвест" ЕООД- прехвърляне на дяловете на едноличния собственик на дружеството от Д.Г.С. /вторият ответник/ на М.А.И..

 

        Ответникът „Спа Инвест" ЕООД  гр.Стара Загора не е подал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

 

        Ответницата Д.Г.С. в отговора си по чл.131 ГПК твърди, че към момента на извършването на сделката по прехвърляне на собствеността на поземлен имот с № 9038062 не е знаела за предприетите от „Смарт-АС" ЕООД действия и не е считала, че дружеството „Спа Инвест" ЕООД е длъжник на „Смарт-АС" ЕООД, нито въпросната сделка била направена с цел избягване на плащания към „Смарт-АС”ЕООД.

 

        Първоинстанционният съд е приел, че елементите от фактическият състав на чл.135 ЗЗД са налице и е уважил предявения иск, като е обявил за недействителен по отношение на ищеца договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 61, т.V, рег.№ 9044, дело № 652 от 23.07.2013 г., на помощник нотариус М.Н. по заместване на нотариус Д.Н..

 

        От фактическа страна по делото е установено следното: Ищецът „Смарт- АС" ЕООД гр.Стара Загора е кредитор на „Спа Инвест" ЕООД гр.Стара Загора- за вземането му е издаден изпълнителен лист издаден по т.дело № 182/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, въз основа на влязло в сила решение № 454/21.11.2013 г. по същото дело. Съгласно посоченото решение, първият ответник по делото е осъден да заплати на ищеца сумата от 102798.22 лв., от които 88231.28 лв. представляваща неизплатена главница по фактура № 5240/25.07.2011 г.; по фактура № 5248/26.07.2011 г.; по фактура № 5252/27.07.2011 г.; по фактура № 5257/28.07.2011 г.; по фактура № 5786/29.11.2011 г.; по фактура № 5805/30.11.2011 г; по фактура № 5806/30.11.2011 г; по фактура № 5807/30.11.2011 г.; по фактура № 5845/13.12.2011 г.; по фактура № 2000000067/01.12.2011 г.; по фактура № 2000000068/01.12.2011 г.; по фактура № 2000000069/03.12.2011 г.; по фактура № 2000000070/05.12.2011 г. ; по фактура № 2000000071/ 07.12.2011 г.; по фактура № 2000000072/10.12.2011 г.; по фактура № 2000000073/12.12.2011 г.; по фактура № 2000000074/16.12.2011 г.; по фактура № 2000000075/23.12.2011 г., както и 14566.94 лв., представляваща мораторна лихва от датата на забава в плащането до датата на предявяване на исковата молба- 14.06.2013 г. От представения по делото нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 61, том V, рег.№ 9044, дело № 652/2013 г. помощник нотариус М.Н. по заместване на нотариус Д.Н., се установява, че на 23.07.2013 г. първият ответник по делото „Спа Инвест" ЕООД чрез едноличния си собственик на капитала и управител Д.С., е продал на втория ответник Д.С. поземлен имот- НИВА с № 038062, находящ се в землището на с. Борилово, община Стара Загора, м. „Рътлината", с площ от 13.100 дка, срещу продажната цена от 500 лв. Същият имот, съгласно представената по делото скица № К06785/24.02.2014 г. на ОСЗ- Стара Загора представлява имот с № 038062 в землището на с.Борилово с ЕКАТТЕ 05431, община Стара Загора, находящ се в м. „Рътлината", при граници и съседи: нива № 038046 на Ю.Б.; имот № 038054 - хангар, гараж на ДПФ -МЗГ; имот № 038055-хангар, гараж на М.С.; имот № 038001 -нива на К.С.; имот № 000133 - полски път на Община Стара Загора; имот № 038003 - нива на Д.М.; имот № 038004 - нива на К.М.; имот № 038007 - нива на насл. на К.Д.; имот № 038009 - нива на насл. на С.Д.. Няколко месеца по-късно- на 17.10.2013 г., тя прехвърлила дружествените дялове от капитала на дружеството на лицето М.А.И.. С определение от 15.05.2013 г., постановено по ч.т.дело № 155/2013 г. по описа на СтОС, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Смарт - АС" ЕООД гр.Стара Загора против „Спа Инвест" ЕООД, чрез запор на банковите сметки на длъжника в поименно изброени банки, до размера на 88231.28 лв. По повод издадената обезпечителна заповед и по искане на ищеца е образувано изпълнително дело № 20137650400845 на ЧСИ Г.И., с рег. № 765 на КЧСИ и с район на действие ОС- Стара Загора, за налагане запор върху посочените в съдебното определение банкови сметки на длъжника „Спа Инвест" ЕООД гр.Стара Загора. Видно от приложеното изпълнително дело, приложена е разписка- известие за доставяне на съобщение до ответника „Спа Инвест" ЕООД за наложената обезпечителна мярка по образуваното изп.дело № 845/2013 г., като съобщението е получено на 17.05.2013 г. от получател с име „С." и положен подпис. От заключението на назначената по делото съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписът до реквизита „подпис на получател" в оспорения документ не е положен от лицето Д.С.. Вещото лице е констатирало също, че изписването на името за получател „С." не е изпълнено от Д.Г.С..

 

        По делото са изслушани като свидетели П.Н.П./с когото ответницата Д.С. живее на съпружески начала/ и Г.В.А.. Първият свидетел твърди, че през м.май 2013 г. преустановили търговските си взаимоотношения с ищеца. Твърди също, че по повод липсата на доставка на посочените стоки във фактурите, по отношение на които е бил наложен запор, за „Спа Инвест" ЕООД не е съществувало  и  задължение  за  заплащане. След  като  лицето  Д.С. прехвърлила собствените си във фирмата дялове на трето лице, едва тогава последната разбрала за наложения запор- от новите собственици. Свид. Г.А., който е работил като счетоводител в двете дружества- ищцовото и ответното, заявява, че не е уведомявал Д.С. за процесните фактури, като е разговарял с управителите на двете дружества по този въпрос. Твърди също, че оставял редовно годишните отчети на ответното дружество, които според свидетеля най- вероятно са били „разписвани от Д.С.".

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква ех 1еgе при наличието на фактически състав с установени от закона елементи. На първо място е необходимо наличието на вземане- било то парично или непарично /ТР № 2/1964 г. ОСГК; ППлВС № 1/1965 г./. Вземането трябва да бъде действително, непрекратено или непогасено по давност, но не и изискуемо и ликвидно /Р 1562- 82- І г.о.; Р 663- 69- I г.о.; Р 422-2000- V г.о. на ВКС/. Това е така, защото възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила решение, а от възникналата облигационна връзка, каквато безспорно е била налице поради дългогодишните облигационни отношения между страните. Затова няма  значение кой е подписал разписката- известие за доставяне на съобщение до ответника „Спа Инвест" ЕООД за наложената обезпечителна мярка по образуваното изп.дело № 845/2013 г. Няма значение и това кога е получено известието. Качеството на кредитор на ищеца е установено с извършването на доставките по посочените фактури, а че доставките са извършени, е установено с влязло в сила решение. Вземането по тези фактури е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Налице е и също така безспорно действие на разпореждане на длъжника с негово имущество в полза на трето лице- покупко-продажба на собствен имот.

 

        Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД, правнорелевантно е действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Увреждане е налице не само, когато длъжникът се лишава от своето имущество, но и когато го намалява или с правните си действия създава трудност за удовлетворение на кредитора /Р 2771-78-I г.о. на ВС/. Затова кредиторът може да иска да бъде обявена за недействителна и продажба, извършена след възникването на дълга, но преди възбраняване на имота, защото намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение /Р 940-2010-III г.о.; Р 149-2013-I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Чрез иска по чл.135 ЗЗД се гарантира успешното събиране на вземането по принудителен ред чрез насочване на изпълнението и върху имота, с който длъжникът се е разпоредил във вреда на кредитора /Р 844-2009-IV г.о. на ВКС/. Независимо от това, че срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация /цена/, от момента на извършването на сделката с вещта до осъществяването на принудителното изпълнение в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на което получената сума да не е налице и да послужи за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл и в правната доктрина, и в съдебната практика /Р 149-2013-І т.о./ е застъпено становището, че затруднение за удовлетворяване на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена. Нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД установява още един елемент, чието съществуване е необходимо условие за успешното предявяване на Павловия иск. Става дума за субективното условие длъжникът и третото лице, с което той е договарял, да са знаели за увреждането, т.е. да съзнават по време на извършване на правното действие, че с него ще се затрудни удовлетворяването на кредитора. Вярно е, че ал.2 на чл.135 ЗЗД установява една оборима презумпция, че ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието за увреждането се предполага до доказване на противното. Вярно е и това, че тази презумпция се прилага и по отношение на юридическите лица, каквито по легално определение са и търговските дружества /Р 120-2000-V г.о.; Р 1037-2008-II г.о. на ВКС/, като в този случай знанието и волята се определят от лицата, влизащи в състава на управляващите органи на дружествата. Но в случая тази презумпция е неприложима, именно поради това, че знанието и волята се определят от лицата, влизащи в състава на управляващите органи на дружеството. Това е така, защото третото лице не спада към нито една от категориите лица, посочени в ал.2. Третото лице, с което дружеството- прехвърлител е договаряло, е същото физическо лице, което е едноличен собственик на капитала и негов управител. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи /Р 13-2015- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В случая, след като управителят на юридическото лице- продавач и купувачът са едно и също лице, няма как да не знае за увреждането. Обстоятелството, че фактурите били носени при счетоводителя от свид. П.П., не значи, че ответницата С. не е знаела за тях. Противното би означавало, че тя не се интересува от дейността на дружеството, чийто собственик на капитала е, от което, ако това е вярно, тя не би могла да търси благоприятни последици. Пред вид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

 

        С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е претендирал за разноски, но не е представил доказателства за извършени такива във въззивната инстанция, а направените в районния съд разноски по делото са му присъдени.       

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                       

                                      Р    Е     Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 24.01.2015 г., постановено по гр.дело № 567/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.