Р Е Ш Е Н И Е

номер  285                              26.06.2015 година                 град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             Гражданско отделение

На тридесети април                                                                        2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ Т.

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Т., въззивно гражданско дело номер 1231 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

 

          Обжалвано е решение № 118/12.02.2015 г. по гр.д. № 1755/2014 г. на Районен съд С., с което е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК по отношение на М.В.В. съществуването на вземането на Б.Г.Т. за сумата от 15 000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2009 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането, представляващо съдебно предявената част от запис на заповед, издаден на 01.08.2006 г. за сумата от 38 000 лева, за изпълнение на което парично задължение (за сумата от 15 000 лева) е издадена в полза на Б.Г.Т. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

          Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение. Иска се неговата отмяна поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Аргументите за неговата отмяна са основно поради недоказаност на каузалното правоотношение - договорът за заем между страните е недоказан, съответно и гаранционно - обезпечителната функция на записа на заповед. Изложени са аргументи и по отношение за приетото от първата инстанция заместване в дълг, както и за допустимостта на свидетелските показания.

          С отговора на исковата молба въззиваемата страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Според изложеното в отговора становище са налице достатъчно доказателства - налице е признание на дълга от страна на Л.С., както и заместване в този дълг от дъщеря й М.В..

Съдът, като обсъди направените от страните оплаквания и възражения и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Б.Г.Т., с която е предявен срещу М.В.В. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 505 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 537 от ТЗ, за установяване, че същата й дължи сумата от 15 000 лева, явяваща се част от цялата сума от 38 000 лева по издаден от нея запис на заповед. Искът е предявен в законоустановения срок след дадените указания на районния съд с Определение № 539/19.02.2014 г. по ч.гр.д. № 330/2009 г.

В заявлението ищцата Б.Т. е претендирала сумата от 15 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006 г., издаден от ответницата В., като цялата сума, за която същата се е задължила да плати безусловно по менителничния ефект е в размер на 38 000 лева. Още с исковата молба обаче ищцата е направила уточнението и е признала, че сумата от 23 000 лева е платена и оставащата дължима сума е само в а размер на 15 000 лева.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищцата твърди, че още през 2000 г. е предоставила свои парични средства на сина си И.И. и през 2001 г. съответно с нейно съгласие И. е предоставил на майката на ответницата - Л.С. заем в размер на 20 000 лева, за който имало съставен писмен договор за заем и договор за залог като обезпечение; през 2005 г. отново със съгласието на Б.Т. синът й предоставил сумата от още 18 000 лева на Л.С.; за обезпечаване на така предадените суми по искане на самата ищца, както и на сина й били подписани допълнително записи на заповед от приближени до Л.С. лица, в качеството им на поръчители по всички взети и дължими към онзи момент суми от С..

През 2006 г. срещу Л.С. започнали проверки за данъчни престъпления, по които по - късно били образувани наказателни дела и Л.С. била осъдена за “измами” с ДДС. В този момент поръчителите, подписали записи на заповед по задълженията на С., почнали да се притесняват, че може да бъде ангажирана тяхната отговорност и искали да бъдат освободени от този “ангажимент”. Същевременно ищцата твърди, че задълженията на С. към държавата биха осуетили изпълнение на задълженията по заемите, поради това, че държавата е винаги присъединен взискател и вземанията й се ползват с привилегия. Ето защо по предложение на И. и със съгласието на Л.С. дъщеря й М.В. заместила в дълг майка си за сумата от 38 000 лева. Така на 01.08.2006 г. ответницата подписала доброволно запис на заповед в полза на Б.Т., чиито били отпуснатите парични средства в размер на 38 000 лева. Тук следва да се отбележи, че ищцата не твърди да се е противопоставила на това “заместване” т.е. нейното съгласие следва да се отдели като безспорен факт по делото.

С подписването на записа на заповед за 38 000 лева били върнати и унищожени записите на заповед, подписани по - рано от Х. (шофьор на Л.С.), М. Т. (счетоводителка на С.) и Д. Д. (майка на Х.). Също така били унищожени и писмените договори за заем, за да не се дублират задължения.

От подписването на записа на заповед до пролетта на 2009 г. били върнати 23 000 лева, а остатъкът от 15 000 лева ищцата претендирала чрез заявление за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 6259/25.03.2009 г. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист било образувано изпълнително дело. Междувременно било образувано наказателно дело срещу група лица, сред които били ищцата Б.Т. и синът й И.И.. По това дело И. е оправдан с влязла в сила присъда по обвинение за документно престъпление, а именно че е съставил процесния запис на заповед като попълнил лист, носещ подписа на издателя М.В. със съдържание, което не съответства на волята на издателя. По същото дело Б.Т. е призната за невиновна, че се е ползвала пред Районен съд С. от документ (процесния запис на заповед) със съдържание, което не съответства на волята на издателя.

С отговора на исковата молба ответницата В. първо оспорва факта, че записът на заповед й е бил предявен съгласно разпоредбата на чл. 538 ал. 2 от ТЗ, въпреки наличието на подпис под документ, озаглавен “Предявяване” и намиращ се на гърба на оригинала на процесния запис на заповед. Датата 01.08.2007 г. поставена на гърба на ценната книга не е поставена от нея собственоръчно, каквото било изискването на ал. 2 от чл. 538 на ТЗ. Това възражение всъщност е несъстоятелно, доколкото правилото на чл. 538 ал. 2 от ТЗ се отнася до запис на заповед, платим на определен срок след предявяването, какъвто не е настоящия случай. Освен това съгласно ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна - съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

С отговора се оспорва също така фактът ответницата В. да се е съгласявала или да е подписвала договор за заместване или встъпване в дълг на майка си Л.С. към И.И.. Не е била уведомена за съществените условия на съществуващите договори за заем между майка й и И.И.. Не се е срещала и не е разговаряла никога с ищцата. Не е извършвала частични плащания и не е налице косвено признание от нейна страна на процесното задължение.

По делото е представено заверено копие на Уведомително писмо, подписано от ответницата и датирано 24.03.2010 г., с което тя уведомява И.И. (като пълномощник на Б.Т.), че “изплащането на остатъчен заем към лицето Б.Т., направен от мен, същият може да бъде окончателно погасен след получаване на моите вземания ….(следват описание на търговски взаимоотношение с предстоящи плащания към ответницата)”. Следва да се отбележи, че по делото не са налице доказателства за друго облигационно взаимоотношение между Б.Т. и М.В. освен паричното задължение по процесния запис на заповед. Подписът под това писмо не е оспорен от В., а обяснение самата ответница в това производство не е дала, доколкото не се е явявала лично, а е била призовавана редовно чрез адвоката си. Майката Л.С. казва, че писмото е писано от нея, за да се “укаже влияние на И., че ще вземе суми, които не му дължим и ще остави дъщеря ми на мира”, като тя заставила дъщеря си да го подпише.

Приложени са и три присъди срещу Л.С. - всички влезли в законна сила - за извършени данъчни престъпления по НК. Периодът на образуване на съдебните производства съвпада с твърденията в исковата молба.

По делото са разпитани тримата “поръчители” по задълженията на Л.С. - М. Т., Х. и Д. Д.. Бившата счетоводителка на С. потвърждава, че нееднократно се е задължавала от свое име, за да може работодателкта й да получава заеми от банки или от лицето И.. Два пъти е подписвала записи на заповед по заеми между И. и С., като първият път парите били издължени, но след това около 2002 - 2003 г. били взети около 6 000 - 7 000 лева и била подписана запис на заповед, като до напускането на М. Т. от работа при майката на ответницата тези пари не били издължени.

Свидетелят Х. е живял на семейни начала с Л.С. и е работил като шофьор при нея до 2009 г. Потвърждава твърденията в исковата молба, че той, майка му и М. Т. са подписвали записи на заповед в полза на Б.Т., а парите е прибирала Л.С.. Към август 2006 г. тези записи на заповед били върнати и унищожени, тъй като дъщеря й подписала запис на заповед за цялата дължима сума в размер на 38 000 лева.

Свидетелката Д. Д. също потвърждава, че веднъж е подписвала документ за сумата от 5000 лева - пари, които Л.С. е взела на заем от заложната къща на И.И.. По думите на сина й този документ бил унищожен по - късно, като И. не е търсил свидетелката до този момент за връщане на сумата.

Свидетелят И. твърди, че през годините е дал обща сума от 38 000 лева на Л.С., като от тях 23 000 лева били погасени. Потвърждава изложените факти в исковата молба, като за майка си Б.Т. уточнява, че парите били нейни, а той само ги “организирал” с нейно съгласие и затова тя била вписана като Кредитор по процесния запис на заповед.

Като свидетелка е разпитана и бившата секретарка на И. - С.Й., която също потвърждава факта, че майката на ответницата периодично е взимала суми от заложната къща на И.. В една тетрадка се “водили” всички записи на заповед - в нея са отразявани дадените суми и връщането. Разказва подробно за механизма на работа на заложната къща и за дейността по даване на кредити, като казва, че било практика при връщане на суми да не се издават документи. Представен е лист от тетрадка, чието копие се намира по делото на л. 7, но не е заверен надлежно и от който е видно, че са записани различни суми, подредени в колони. За този лист св. Й. казва, че почеркът е нейн и обяснява какво означават различните графи. По листа няма посочени имена, нито подписи при графата “дадени”. В края на разпита си свидетелката казва, че към септември 2009 г. по нейни спомени дългът на Л. бил около 10 000 лева.

Разпитана пред първата инстанция е и свидетелката Л.С., която подробно обяснява откога познава И. и разказва за различните си бизнес начинания, заради които периодично и за един дълъг период от време е вземала заеми от И.. Потвърждава, че към 2005 г. са били унищожени записи на заповед, издадени от М. Т., Х. и Д. Д., но защото сумите били погасени от нея. Тъй като била коректен платец поискала и през 2006 г. още пари от И. на няколко пъти, като те й били предадени лично от него. Започва да говори в останалата част на показанията си за сума от 14 000 лева, която се видяла голяма на И. и той поискал дъщеря й М.В. да поеме част от задължението. По - нататък показанията стават малко неясни, доколкото същата твърди, че заедно с дъщеря си са подписали празни записи на заповед, като си мислели, че всяка от тях трябвало да бъде за сумата от 6500 лева (или общо 13 000 лева, а не 14 000 лева, колкото твърди да е взела). Тя самата принудила дъщеря си да се подпише. Твърди, че е връщала пари, като всичко било отразено в тетрадка в заложната къща, но документ за връщане на суми никога не получавала. Казва, че и тя си имала тетрадка, в която записвала какво е дала и така си сверявала. Дъщеря й не е знаела за какво се е подписвала, а при образуване на изпълнителното дело щяла да изгуби апартамента, който бил лична собственост на В. и тогава майката влязла в пререкания с И..

Във втората част на разпита св. С. отговаря на въпроси на адвоката на ищцата, като пояснява, че дългът й към 2006 г. е бил 14 470 лева, като толкова е й написаната сума като главница за 2006 г. на копие от лист на тетрадка, представен с исковата молба. От разпита й се разбира, че същата счита, че е образувано изпълнително дело за 38 000 лева срещу дъщеря й. Казва, че е върнала парите на И. и нямала дълг към него. В уведомителното писмо не била спомената сума. Детето й не знаела какво означавало запис на заповед, обяснението пред дъщеря й било, че поема нейно задължение като отговорност и тежест на майка си.

От приложеното към гражданското дело НОХД № 328/2011 г. по описа на РС С. е видно, че също са налице признания от страна на св. С. - л. 129 и сл. от съдебното производство. В тези разпити същата признава, че пролетта на 2006 г. е имала задължения над 14 000 лева към И.. Казва, че впоследствие е плащала, като мислела, че всичко е погасено. Не обяснява каква лихва е била уговорена. В разпита пред РС по гражданското дело казва, че И. определял лихвата. По - късно, когато било заведено изпълнителното дело И. й обяснил, че е погасявана само лихва.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Според приетото в т.17 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

По делото безспорно се доказа, че между Л.С. и И.И. са съществували трайни взаимоотношения във връзка с отдаване на заеми от последния към С., по които лихвата е била еднолично и субективно определяна от И., а връщането на парите е ставало без предоставяне на документи. По отношение на процесния запис на заповед от 01.08.2006 г. е доказано с влязла в сила присъда, че ръкописният текст в записа на заповед е написан от св. И., а подписът е на ответницата В.. От приложеното наказателно дело също така е видно, че същият е оневинен за това да е съставил частен документ - записа на заповед със съдържание, което не отговаря на волята на подписалия го. По делото са налице свидетелски показания на бившата секретарка С.Й., която твърди, че методът на работа на И. е бил да кара длъжниците да му подписват празни записи на заповед. Това твърдение макар и да изглежда морално укоримо и престъпно по отношение на И. е трудно доказуемо по принцип, както и в настоящия случай. Подписването на записа на заповед е станало само в присъствието на майка и дъщеря, както и на И.. Твърди се от страна на С. и дъщеря й, че подписването на процесния запис на заповед е при „мислена уговорка” - мислели, че се задължават всяка от тях за по 6500 лева, но подписали празни бланки. По делото не са ангажирани доказателства, че менителничното изявление е направено при reservation mentalis. Правната теория приема, че изявлението се извършва при мислена уговорка, когато не се желаят правните последици на изявлението, но това изявление ще бъде нищожно само, ако тази уговорка е доведена до знанието на адресата на изявлението. Тоест изисква се предварително страните да са били наясно, че не се целят правните последици на изявлението, което не е установено по делото.

          По същество по делото се оспорва, че сумата от 15 000 лева се дължи от ответницата М.В.. Останалата сума от 23 000 лева до пълния размер, посочен в записа на заповед не е предмет на настоящото дело, а и за същата няма спор между страните, че е дължима.

          Що се отнася до дължимостта на 15 000 лева, за които има издаден изпълнителен лист по представения запис на заповед и образувано изпълнително дело, то настоящият състав намира след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, че същите са дължими от ответницата В.. В съдебно заседание пред първа инстанция, както и при проведеното съдебно следствие по НОХД № 328/2011 г. по описа на РС С. (л. 129 и сл.) майката на ответницата Л.С. признава, че към 2006 г. дългът й към И.И. е бил около 15 000 лева (в различните разпити се споменават приблизително еднакви суми - 14 000, 14 470 или 14 450 лева). Безспорно е обаче, че същата е взимала пари на части през 2006 г. от заложната къща, като сумата е била значителна, което е наложила обезпечаването й със запис на заповед по предложение на И.. Безспорно е също така, че през 2009 г. е било образувано изпълнително дело по този запис на заповед за сумата от 15 000 лева и че след образуване на изпълнителното дело с взискател Б.Т. ответницата е изпратила на 24.03.2010 г. писмо до ищцата, в което признава за дължим остатъчен заем към нея. Към онзи момент между страните не се твърди да е имало друг “остатъчен” заем освен сумата от 15 000 лева по процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В съдебно заседание св. С. твърди, че изявлението в уведомителното писмо е симулативно, но не ангажира доказателства за това. В самата ценна книга като Кредитор е посочена Б.Т., която твърди и това се потвърждава и от сина й, че цялата сума по заемите към Л.С. са били нейни лични средства, а синът й е бил упълномощен да сключва договори за заем с тях. Макар и съставът да приема за достоверно, че парите са били предавани физически от И. на заемополучателя, то при неопровержимото съгласие между майка и син кой е истинският собственик на парите, престирането на Б.Т. ще се счита за погасяване на заема. Това се потвърждава и от свидетелските показания на И.. Съгласно чл. 75 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.

          Що се касае до ответницата то същата несъмнено е заместила майка си в дълг - доброволно и под давление на Л.С. е подписала записа на заповед, за който самата св. С. казва в съдебно заседание, че обяснила, че така М. “поема нейно задължение като отговорност и тежест на майка си”. Съгласно чл. 102 от ЗЗД трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. За да бъде договорено заместване в дълг, то това трябва да стане в същата форма, в която е сключен договорът между кредитора и първия длъжник и доколкото по делото не се доказа да е имало писмен договор за заем, то в настоящия случай е спазена формата за заместване в дълг. Възражението за липса на изрично съгласие от страна на кредитора Б.Т. би имало значение, ако въобще е налице спор по този въпрос. В настоящия случай от исковата молба и цялото процесуално поведение на ищцата личи, че същата е била напълно съгласна дъщерята да замести майката в дълг, тъй като по това време С. е била подсъдима за данъчни измами и съответно евентуален длъжник по публични вземания, които се събират привилегировано при принудително изпълнение.

          По гражданското дело М.В. не е давала обяснения, но в приложеното НОХД № 328/2011 г. (л. 26 - 27) същата е потвърдила версията, че е подписала празен запис на заповед доброволно и без да й бъде упражнявано насилие, а под въздействие на майка си. Подписвайки си мислела, че се задължава за половината от сумата от 14 000 лева.

          След съвкупния анализ на всички доказателства по делото се установява, че задължението от 15 000 лева е все още непогасено - не се ангажираха никакви писмени доказателства за това да е платен посочения в заявлението и установен с писмен акт (запис на заповед) дълг. Копията на листи с посочени суми, които са представени от ищцата Б.Т. още с исковата молба са доказателства по смисъла на ГПК макар и да нямат подпис. Що се касае за доказателствената им сила, то същата следва да бъде преценявана с оглед останалите доказателства по делото. За тези копия бившата служителка в заложната къща на И. и свидетелка С.Й. казва, че са попълнени с нейния почерк и това не се оспорва от насрещната страна, но дори и да се приеме, че са достоверни, от тях е видно, че за Л.С. има оставащо задължение около 15 000 лева.

          По отношение на възраженията във въззивната жалба за ненадлежно доказване на каузалните отношения между страните, то същото е неоснователно - св. Л.С. признава за такива правоотношения, като спорен е само моментът дали сумата от 15 000 лева е погасена, който факт остана недоказан по делото.

          Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          По разноските.

          Предвид крайния изход на спора и липсата на сторени разноски от страна на въззиваемия такива няма да се присъждат с настоящото решение.

          Водим от горното, Окръжен съд С.,

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/12.02.2015 г. по гр.д. № 1755/2014 г. на Районен съд С..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис на страните, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.