Р Е Ш Е Н И Е

номер 246                                 02.06.2015 година                 град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети април                                                                          2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1238 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Е." ЕАД срещу решение № 64 от 30.01.2015 г., постановено по гр. д. № 1370/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна “Т.” ООД не е подала отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на “Т.” ООД, с която е предявен срещу “Е." ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ГПК.

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за продажба на електрическа енергия, като въззиваемият е потребител на електроенергия на обект, находящ се на адрес с. Е., с клиентски номер ... и ИТН /Измервателна точка номер/..

От представения по делото констативен протокол № 71004 от 07.05.2013 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че при извършена проверка на обекта от двама представители на “Е." ЕАД /ЕВН ЕР/ и в присъствието на Ресим Кехайов (съдружник в дружеството ищец), е констатирано, че светодиода на електромера свети постоянно, грешка не може да се измери и електромерът се снема за експертиза.

Констативният протокол е подписан от двамата представители на електроразпределителното дружество и от представителя на “Т.” ООД т.е. към момента на извършване на проверката въззиваемият е присъствал.

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване с идентификационен номер 62752287, изготвен и подписан от Запрянка Челибашка – старши специалист и Кольо Мечев - началник отдел в РО - П. при Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" при Българския институт по метрология. От тези писмени доказателства се установява, че въз основа на извършена проверка по заявление на ЕВН ЕР е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като е извършена промяна в схемата на измервателната верига чрез допълнителни спойки между елементи. В резултат на тази манипулация електромерът не отчита консумираната електроенергия.

С писмо на ЕВН ЕР въззиваемият е уведомен, че на 07.05.2013 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на сградата с клиентски номер 1010022546 и ИТН /Измервателна точка номер/ 2011570, е констатирано от служители на дружеството, че електромерът не отчита консумирана електроненергия, за което бил съставен протокол и ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за периода от 02.03.2013 г. до 07.05.2013 г., в който период е начислена ел.енергия в размер на 5 101 кВтч на стойност 1499, 17 лв. с ДДС. За посочения период е съставена справка за коригиране на сметка за електроенергия и фактура № 1103541571 от 26.11.2013 г. на стойност 1499, 17 лв. с ДДС.

Налице са и представени доказателства за извършено плащане от “Т.” ООД на ЕВН на посочената във фактурата сума. Назначена е съдебно - счетоводна експертиза, която е установила плащането на сумата от 1499, 17 лева, която не е върната обратно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Чрез предявения осъдителен иск ищецът иска връщането на една сума, която счита, че е платена без основание на ответника, а именно сумата от 1499, 17 лв. с ДДС, при което в тежест на ищеца е да докаже плащането, а ответното дружество основанието за плащане.

В случая безспорно е установено, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на сумата от 1499, 17 лв. с ДДС, за което е съставена фактура. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на въззиваемия. При това положение спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи изхода на делото.

Съгласно чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. В случая протоколът е бил съставен в присъствието на въззиваемия. Така съставеният протокол обаче, макар и подписан от един от съдружниците на дружеството - ищец “Т.” ООД не удостоверява неизгодни за ищеца факти - в него само е описана очевидна техническа повреда и констатация, че грешка не може да се измери, поради което е свален за проверка. В този смисъл следва въззивникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателства. Това в случая не е сторено, поради което дружеството въззивник неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.

Освен изложеното, следва да се отчете, че с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е уеднаквена практиката по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период. Различните състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения е прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.

Осъществената промяна в законодателството, в частност създаването на нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, действащи от 17.07.2012 г. занапред, не налага отпадане на даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това е така, защото в посочените текстове на закона ясно и недвусмислено е посочено, че реда за уведомяване на клиента при корекция на сметки е в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Видно е, че тази законодателна промяна е била наложителна именно поради наличието на посочената по-горе единна съдебна практика по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметки на потребители за минал период.

В случая по делото въззивникът не представя доказателства констатираното неправомерно въздействие върху процесния електромер да се дължи на действия на въззиваемия, но не представи и доказателства за точния период на грешното измерване/неизмерване в резултат на това неправомерно въздействие върху този електромер. Според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ последният е собственост на електроразпределителното предприятие и то го ползва за измерване на консумираната от потребителя електрическа енергия. При това положение застъпената от въззивника теза по делото, че потребителят имал определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на този уред, са несъстоятелни.

По делото не са ангажирани доказателства досежно обстоятелството, че въззивникът е доставил на въззиваемия електроенергия на стойност 191,45 лв. с ДДС за процесния период. В случая отношенията между страните се уреждат чрез ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни актове към момента на осъществяване на проверката и по отношение на проверявания период липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско измерване или при неизмерване изобщо на такава енергия. Констатираната грешка е в периода за който не действат по - късно приетите и влезли в сила ПИКЕЕ /12.11.2013 г./ на ДКЕВР.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да се уважи, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на разноски. Тъй като същата заявява, чрез процесуалния си представител, че претендира такива в размер на 420 лева, за които има представен документ за плащането им, то въззивникът следва да бъде осъден да ги плати.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 30.01.2015 г., постановено по гр. д. № 1370/2014 г. по описа на Казанлъшки районен съд.

ОСЪЖДА “Е." ЕАД, гр. П., ул. “Х.” № . с ЕИК ... да заплати на „Т.” ООД, с ЕИК:... със седалище и адрес на управление с.Е., общ.К., ул.”К.” № . на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 420 лв. за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.