Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

275                                                   19.06.2015 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети май                                                     две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1239 по описа за 2015 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Й.Х.Д. против решение № 1397/29.12.2014г., постановено по гр. дело № 4046/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят предявените от Й.Х.Д. против В.Г.Г. искове с правно основание чл.195, ал.1, вр. с чл.193 от ЗЗД за сумата от 1500 лв., представляваща платената по договор за покупко-продажба от 25.10.2012г. цена и с правно основание чл.195 ал.2 ЗЗД за сумата от общо 660 лв. вреди от неизпълнение на задълженията по договор от 25.10.2012г., като неоснователни и недоказани; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението и се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият В.Г.Г., чрез адв. С.Ч. взема становище за неоснователност на въззивната жалба, правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Излага подробни съображения и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски.

                                                                                                                              

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл.195, ал.1 във вр. с чл.193 ЗЗД и чл.195, ал.2 ЗЗД.

Ищецът Й.Х.Д. твърди в исковата си молба, че с ответника сключили договор за продажба на ловно куче с име „Арда” на 25.10.2012 година. По силата на този договор ответника му продал ловното куче за 1500 лева, които му заплатил същия ден. В договора съществувала декларация от страна на продавача, че кучето е здраво, обезпаразитено и с поставени ваксини. Предвидено било, че ако то почине или се разболее до две седмици от сключването на договора за покупко-продажба, продавачът бил длъжен да върне продажната цена. Като условие за констатиране на причините за евентуалната смърт или заболяване на животното било предвидено да бъде съставено заключение от ветеринарен лекар. Сключили договора, платил цената и се разбрали как да му бъде докарано кучето. По-късно шофьорът му го довел. Кучето стояло свито на две, не реагирало на команди, било унило и плахо. Видял, че на корема му има подутина. Обадил се на ответника и му разказал за поведението и състоянието на животното, но собственикът твърдял, че това е от новата и непознатата обстановка и постепенно кучето ще свикне. Кучето, обаче и след няколко дни не свиквало с него и обстановката и не се хранило. Отново се обадил на ответника за да му съобщи, че кучето имало здравословен проблем. Това му състояние не позволявало, то да прояви работните си качества, заради които сключил договора. Завел го на двама различни лекари, които установили, че животното е болно и има туморни образувания, с давност от поне 24 месеца. Това ищецът съобщил на ответника и поискал съобразно уговореното в договора да му върне кучето, а той да му върне цената от 1500 лева. Първоначално ответникът се съгласил, но впоследствие започнал да се крие. По - късно се свързал с него и се уговорили да се видят в Стара Загора, за да му предаде кучето, а той да му върне парите. Изпратил шофьора си Васил Иванов Чонков, който получил кучето първоначално и вече се познавал с ответника. Той се срещнал с ответника, който взел обратно кучето, но не му върнал парите, с обещание до няколко дни да стори това. След това не успял да осъществи контакт с ответника. Разбрал, че кучето умряло няколко дни след като било върнато на ответника. За случая сигнализирал и прокуратурата, тъй като се чувствал излъган. Двете отивания на автомобил от Гоце Делчев до Стара Загора и обратно му стрували 600 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обратно платената цена от 1500 лева по договор от 25.10.2012 година, която била платена от него за покупка на куче с име „Арда” на седем години, сумата от 60 лв., платени на двамата ветеринарни лекари за двата прегледа на кучето, както и сумата от 600 лв. - разходи за транспорт за двете пътувания от Разлог до Стара Загора, ведно с лихвата върху всяка една от тях от датата на предявяване на иска до окончателното и плащане. Ответникът В.Г.Г. оспорва предявените от ищеца Й.Х.Д. искове, по основание и размер, като счита същите за неоснователни. Оспорва, че ищецът имал разходи за две идвания до Стара Загора, както и твърдението, че тези разходи били в размер на 600 лв. Твърди, че не се били виждали с ищеца. Продажната цена била заплатена от неизвестно за него лице в присъствието на негов познат – Галин; сделката се осъществила на автомагистрала „Тракия”, на изхода от гр.Пловдив за гр.Карлово; лицето, представляващо ищеца, дошло с фирмен автомобил, превозващ маслини и от него разбрал, че му било наредено от купувача, при който работи като шофьор да му свърши услуга, като се срещне с него и му даде сумата от 1500 лв., екземпляр от договора и да вземе кучето. Оспорва твърдението, че кучето при предаването било в лошо здравословно състояние. Заявява, че животното било здраво и жизнено. Шофьорът на този служебен автомобил, прегледал кучето и след като се убедил, че било здраво се обадил на ищеца, съобщил му това и преди да му даде парите извадил договора за продажба на кучето, който договор подписал. Оспорва твърдението, че ищецът му се бил обадил веднага и му съобщил, че кучето било болно. Твърди, че ищецът му се обадил в началото на ноември 2012г., за да му каже, че извеждал кучето всеки ден на лов и че то не се справяло с лова. Също така оспорва твърдението, че ищецът му се обаждал многократно, за да му каже, че кучето било болно и въобще имало здравословен проблем, че не се хранело, че само лежало и не реагирало на команди. Ищецът му съобщил, че не можел да се справи с животното и искал да му го върне, като поставил и условие, че ако кучето умре след като му бъде предадено, той не носел отговорност. Съгласил се ищецът да му върне кучето на 08.11.2012г. Разбрали се да се срещне с неговия представител в Стара Загора. На 08.11.2012г. при него дошъл същият автомобил превозващ маслини, с две лица вътре. По-младият мъж В.Ч. му предал кучето. Нямало и следа от здравото и жизнерадостно животно, което бил продал по-рано. Кучето изглеждало много зле, недохранено - кожа и кости и стояло свито от страх. Взел животното и казал, че ще върне парите едва когато се направи преглед на кучето и се установи какво е състоянието му и на какво се дължало. Веднага завел кучето във ветеринарна клиника към Тракийския университет. Кучето било прието незабавно за лечение. Направили се  изследвания, които показали, че кучето имало голяма херния. Предвид състоянието на животното лекарите го уведомили, че се надяват състоянието на кучето да се закрепи и че след това щели да го оперират. Ч. и роднината му, били с него, когато оставил кучето във ветеринарната клиника. Ответникът твърди, че парите били у него, но предвид състоянието на Арда, отказал да ги даде на Ч..Ч. се свързал с ищеца, като ответника му обяснил, че иска обезщетение за това, че не се е грижил за животното и че ще преведе парите му по банков път, след като разбере какво е състоянието на животното. Върнали се до сервиза, където ремонтирали колата на Ч. и тъй като последния нямал пари за ремонт на автомобила, ответника заплатил същия и те си тръгнали. На 09.11.2014г. получил SMS от ищеца с номера на банковата му сметка. На същия ден уведомили ответника, че кучето е починало. Поискал да се направи аутопсия и от протокола разбрал, че причината за смъртта била не само лошото гледане на кучето, но и факта, че имало и херния. Лекарите му обяснили, че хернията възникнала, поради нанасянето на побой над кучето и че най-вероятно това било станало в резултат на силен ритник по животното. На 13.11.2012г. ищеца му се обадил, за да пита къде са парите му, при което му обяснил, че кучето било починало, поради лошо гледане и тормоз върху животното от негова страна и че нямало да му върне парите, тъй като той бил виновен за смъртта на Арда. С оглед информацията, която получил от лечението и аутопсията на кучето, счита, че кучето е починало вследствие на лошо гледане и отношение към него от новия му собственик и/или лицата, на които го предоставил. До продажбата на кучето, същото било в добро здраве и имало здравословен външен вид.

 

По делото не се спори и се установява от представения договор за покупко-продажба от 25.10.2012г., че на същата дата между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на ловно куче с име „Арда” за сумата от 1500 лв. Не се спори също, че покупко-продажната цена в размер на 1500 лв. е заплатена изцяло на продавача. В договор страните са уговорили, че купувачът има право в срок от 20 дни да върне кучето на продавача, ако то няма работни качества, съответно продавача се задължава на върне цената. Също така в договора продавача е декларирал, че към деня на продажбата кучето е здраво, обезпаразитено и с поставени ваксини. Страните са уговорили също, че ако кучето се разболее и почине до две седмици от сключването на договора за покупко-продажба, продавачът е длъжен да върне сумата, за която е продадено, като в този случай е задължително писмено заключение от ветеринарен лекар за причините на заболяването и евентуалната смърт.

 

            От представените по делото Протокол от 02.11.2012г. на д-р Манушкина и д-р Алтънин е видно, че при извършен преглед на кучето се е установило следното: измерена температура 38,5 градуса, конюктиви – зачервени, гнойни изтечения от очите, бледа лигавица на устната кухина, кифозен гръб, затруднена подвижност, настръхнала козина, кахетичност; неколкократно увеличени млечни жлези, трайно увредени от туморни образования с давност около 24 месеца. Представена е епикриза №48/08.11.2012г. на ТУ, Ветеринаро-медицински факултет, Клиника по дребни животни, отразяваща състоянието на кучето Арда при приемането му за лечение и 2бр. препис-извлечения от аутопсионен протокол №334/10.11.2012г.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена ветеринарно - медицинска експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице се установява, че към момента на смъртта кучето Арда е имало две основни заболявания и няколко съпътстващи: Първото заболяване е туморна формация на последните млечни жлези, вдясно, което заболяване е имало голяма давност, но не е довело до смъртта на животното; Второто заболяване е инкарцерирана херния в лявата ингвинална област, довела до нарушаване на общото състояние на кучето и отклонения в кръвната картина; смъртта на животното е причинена от тази херния, довела до нарушаване функцията на бъбреците и настъпилата автоинтоксикация на организма. Вещото лице уточнява в заключението си, че туморната формация е с голяма давност, минимум една година, като сочи, че такива образования се развиват бавно, с години. Вещото лице сочи, че по принцип херниите имат многопричинен характер, като посочва няколко вероятни причини и уточнява, че в настоящия случай не може да се каже със сигурност, но не може и да се отрече като причина за хернията - удар в ингвиналната област. В заключението се сочи също, че животното е било в напреднал стадий на влошено физиологично състояние.

 

От показанията на св. Х.Т. - шофьор при ищеца се установява, че  бил изпратен да вземе кучето. Сочи, че договорът бил подписан от ответника на магистрала”Тракия”, на Карловско шосе, където било предадено и платено кучето. При пристигането на местоназначението, кучето било свито и стояло изгърбено с гной в очите. В последствие твърди, че на другия ден шефа му го извикал да види, че кучето се е свило. Шефът му се грижил за кучетата като за малки деца. Слагал му храна, но кучето не искало да яде, само първия ден хапнал малко. Установява, че още сутринта/на другия ден/ се обадил на ответника, но ответника казал, че подутината ще мине. Водили кучето на лекар, един – два, до пет дни след като го взели. Хранили кучетата през оградите и само шефа имал достъп до него. Присъствал на няколко разговора между ищеца и ответника по телефона.  На срещата за кучето бил с празен бус. По принцип карал маслини с буса. Свидетелят В.Ц. – шофьор при  твърди, че видял  кучето на другия ден след пристигането му. Видимо не било добре, било свито и с гнойни сълзи, не се хранило. Шефът веднага позвънил на ответника. Твърди, че почти всеки ден говорили с ответника. Свидетелят върнал кучето в Стара Загора. Установява, че колата, с която пътувал се повредила и затова се уговорили и срещнали с ответника в сервиз, където колата била ремонтирана. Ответникът получил кучето, извадил парите, но казал, първо да отидат на доктор, за да разберат какво му е на кучето и тогава щял да върне парите. Включили системи на кучето и то се освежило. Докторът казал, че кучето има херния и било ритано или бито. Тръгнал си без парите. Ремонта на колата бил платен от ответника.

От показанията на свидетеля Г.К. – приятел на ответника, се   установява, че при предаване на кучето, то не изглеждало да има здравословни проблеми. Само се качило в колата на повод.  

 

От така събраните доказателства, съдът намира за установено, че предаването на кучето и парите, както и подписването на договора за продажба е станало на разклона на магистрала “Тракия”, на разклона за гр.Карлово, а не в гр. Стара Загора, както ищецът твърди в исковата си молба. Да получи кучето е отишъл свидетелят Т., а не Ц., както се твърди в исковата молба.  Кучето е предадено на 25.10.2012г., а е заведено на лекар на 02.11.2012г., видно от протокола за преглед. В този смисъл са налице противоречиви показания на св. Т., който първо твърди, че кучето било заведено на лекар още на другия ден, а след това твърди, че от два до пет дена след пристигането си. При сключване на договора, кучето е било стресирано, поради което е било свито. При прегледите си при ветеринар на 02.11. и 06.11.2012г. животното не е страдало от херния, имало е нормална температура. На 08.11.2012г. кучето е било в много тежко здравословно състояние, с диагностицирана херния, която може да датира от два, три до четири дни. Констатираните тумори на животното не са оказвали влияние на общото му състояние, което положение може да продължи години.  Причината за настъпилата смърт на кучето е заболяването му – херния, възникнала непосредствено преди връщането на животното на 08.11.2012г.

 

 

От така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът-ответник се е задължил да прехвърли на купувача - ищец собствеността по отношение на куче на име „Арда” срещу цената от 1500 лв., която купувачът се е задължил да му плати. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗЗД, продадената вещ трябва да се предаде съобразно качествата, уговорени в договора и не трябва да има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Разпоредбата на чл.194 от ЗЗД предвижда задължение на купувача, след като приеме вещта, да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случай. При всички случаи след този преглед и откриване при последния на недостатъци /явни или скрити/, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за последните. Ако не стори това, правата му по чл.195 от ЗЗД се преклудират. В последното се състоят всъщност неблагоприятните последици за купувача от неизпълнение на задължението му, тъй като, ако продавачът не е бил уведомен или уведомяването му не е било извършено навреме от купувача, отговорността му за лошо изпълнение /недостатъци/ отпада по силата на презумпцията на закона, че в този случай купувачът е одобрил стоката като съответстваща на изискванията. Тази законова презумпция важи за всички случаи освен ако недостатъците са скрити. В този случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установи, че към момента на продажбата кучето е имало подутина в ингвиналната област, в областта на последните млечни жлези, отдясно на медиалната линия. За такава подутина /определена като неопластична фармация/ се съдържат данни и в протоколите от 02.11.2012г. на д-р М. и от 06.11.2012г. на д-р А.. Вещото лице посочва, че тази неопластична формация е от минимум една година; не се манифестира с някакви клинични признаци, като влошаване на общото състояние, което може да продължи с години. Сочи също, че това заболяване не е причина за смъртта на животното. От изложеното по-горе се налага извода, че в случая се касае за явен недостатък, тъй като в резултат на заболяването на кучето е била налице подутина в ингвиналната област, в областта на последните млечни жлези, отдясно на медиалната линия, която е била видима. Тъй като не е изпълнил задължението си да прегледа вещта, предмет на покупко-продажбата следва да се приеме, че купувачът е одобрил стоката като съответстваща на изискванията. Дори и да се приеме, че се касае за скрит недостатък, който не би могъл да бъде забелязан при обикновен преглед и след установяването му купувача незабавно е уведомил продавача /каквито данни се съдържат в свидетелските показания/, наличието на това заболяване не е достатъчно, за да се приеме, че кучето е негодно за обикновеното или предвиденото в договора употребление по смисъла на чл.194 ал.1 ГПК. Това е така, защото това заболяване не се манифестира с клинични признаци, като влошаване на общото състояние. Напротив вещото лице сочи, че второто заболяване на кучето - инкарцерирана херния в лявата ингвинална област, чиято давност не е установена по делото, но безспорно е възникнала след покупко-продажбата на кучето, тъй като е видима, развива се много бързо и не е установено при прегледите по протоколите от 02.11.2012г. и 06.11.2012г., е довела до нарушаване на общото състояние на кучето, отклонения в кръвната картина и неговата смърт.

 

В тежест на купувача-ищец е да докаже, че вещта, предмет на договора за покупко-продажба е с недостатъци. От ангажираните доказателства безспорно се установи, че процесното куче към момента на покупко-продажбата е страдало от туморно заболяване - подутина в ингвиналната област, в областта на последните млечни жлези, отдясно на медиалната линия, но към този момент не е страдало от херния. За да се ангажира обаче отговорността на продавача е необходимо, освен да се установи, че е налице недостатък към момента на продажбата, да се установи също, че този недостатък съществено намалява или цената, или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление. В настоящия случай купувача установи, че към момента на покупко-продажбата кучето е страдало от туморно заболяване, но не установи наличието на последна предпоставка за ангажиране отговорността на продавача, а именно - че този недостатък съществено намалява годността на вещта /кучето/ за обикновеното или предвиденото в договора употребление.

Наистина в договора е гарантирано от продавача, че кучето е здраво, което изисква при предаването му, животното да е здраво. В последния абзац на договора, обаче е предвидена специална хипотеза -ако кучето се разболее и почине до две седмици от продажбата, продавачът да върне продажната цена. В случая, обаче следва да се установят причините за заболяването и евентуалната смърт на кучето.

Безспорно се установи, че причината за смъртта – заболяване от херния, е възникнала по времето, в което кучето се е намирало при ищеца – купувач. Макар, че не се установи категорично дали това заболяване е възникнало от удар или бой, нанесен на кучето или поради други причини, тъй като кучето не е страдало от това заболяване при покупката му, съдът намира, че не следва да се ангажира отговорността на продавача за това заболяване и настъпила смърт на животното. При това положение, разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗЗД предвижда, че ако увреждането на вещта е станало по вина на купувача, последния може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на чл.195 ЗЗД. 

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че не се установи наличието на  законовите предпоставки за ангажиране отговорността на продавача. Претенцията за заплащане на пътните разноски на ищеца в размер на 600 лв., също е неоснователна, тъй като безспорно се установи по делото, че ищецът не е осъществил две пътувания до гр.Стара Загора, а само едно на 08.11.2012г. От друга страна не са представени никакви доказателства за размера на пътните разноски на автомобила на ищеца, нито за стойността на извършените прегледи от ветеринарни лекари, поради което тези двете претенции като недоказани са  неоснователни.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъде отхвърлени като такива.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно,  поради  което следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лв.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1397 от 29.12.2014г., постановено по гр. дело № 4046/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Й.Х.Д.,*** да заплати на В.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ: