Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260                                09.06.2015 година              гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми май                                                     две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева

в. гр. д. № 1242 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 7 от 24.02.2015 г., постановено по гр. д. № 9/2015 г. по описа на Районен съд – Ч., с което са отхвърлени предявените от М.Б.С. против Д. гр. Ч. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, и т. 3 КТ – за признаване незаконността на уволнение и неговата отмяна, възстановяване на преди заеманата работа, присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на шест брутни работни заплати за периода от 12.09.2014 г. до 11.03.2015 г. в размер на 4 577, 58 лева, като неоснователни.

Въззивникът М.Б.С., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д., заявява, че счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Подробни съображения излага във въззивната жалба, докладвани в съдебно заседание, както и в хода на устните състезания в същото. Претендира разноски.

Въззиваемият ДГС - Ч., чрез директора М.М., оспорва подадената жалба и я счита за неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Подробни съображения излага в отговора на въззивната жалба, докладвана в съдебно заседание, както и в хода на устните състезания в същото. Претендира разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на въззиваемия и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, и т. 3 КТ. Ищецът М.Б.С. твърди, че е заемал длъжност “горски надзирател” в ТП ДГС - Ч. и че със заповед на директора на ДГС е прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 11.09.2014 г., на основание чл. 195 ал. 1 във вр. с чл. 188 т. 3 от КТ (дисциплинарно уволнение). Излага съображения за незаконосъобразност на уволнението, тъй като описаните в мотивите на заповедта факти не отговарят на действителността. Във връчената заповед е отбелязано, че на 15 и 16 юли 2014 г. ищецът не се е явил на работа, а на 17 юли е закъснял и се е явил в 11.30 ч. на работа. Дал е писмени обяснения за отсъствието си и отново си е тръгнал, като до края на деня не е бил на работа. На основание чл. 187 т. 1 предл. 3 от КТ - неявяване на работа във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и след като са поискани писмени обяснения за отсъствията, е наложено наказанието дисциплинарно уволнение, считано от датата на връчване на заповедта - 11.09.2014 г. М.Б. твърди, че е имал уважителни причини да не се яви на работа на 15.07.2014 г. - неотложен ангажимент, свързан с болната му майка, за което е предупредил предварително прекия си началник Николай Иванов. На следващия ден - 16.07.2014 г. е бил на работа, а именно извършил е обход на поверения му участък с личния си автомобил. Не е извършил маркиране на по дърветата, определени за сеч, тъй като е било дъждовно. Неоснователно било и твърдението, че е закъснял за работа на 17.07.2014 г., всъщност ищецът твърди, че още в 08.30 ч. е бил на работа в ДГС - Ч..

Ответникът ДГС - Ч., оспорва исковете, като излага доводи за законно прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва твърденията на ищеца, че е получил разрешение да отсъства от работа за посочените дни, че му е възлагано да извършва обход, че на Б. е предоставена привилегията сам да определя каква работа, как и къде да я върши, както и че на ищеца е възложено да изпълнява трудовите си задължения с личен автомобил.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установяват следните факти: М.Б. е заемал длъжността  „горски стражар” в Териториално поделение на Д. Ч., считано от 15.07.2004 г. и до 11.09.2014 г. Сключвани са няколко допълнителни писмени споразумения, в които е определено пълно работно време на ищеца при заеманата от него длъжност “горски стражар”. Връчена му е длъжностна характеристика, в която подробно са описани трудовите му задължения. От трудовото досие е видно, че са налице предишни нарушения на трудовата дисциплина, за които са налагани наказания “забележка” или “предупреждение за уволнение”, поради неизпълнение на служебни задължения като закъснение за работа, отсъствие от работа или неизпълнение на преките му служебни задължения. Съгласно назначена съдебно - счетоводна експертиза последното брутно трудово възнаграждение на М.Б. е в размер на 762, 93 лева месечно. Представени са доказателства за регистрация като безработен в Дирекция “Бюро по труда” с положени подписи за месец октомври 2014 г. и януари 2015 г. Трудова книжка не е представена, а само декларация че към датата на изготвянето й - 10.02.2015 г. ищецът е безработен.

По делото са представени копия на фактури и служебна бележка, от които се установява, че на 14.07.2014 г. майката на ищеца е била изписана от МБАЛ “Д-р Т. Витанов” гр. Трявна, като на същата дата са заплатени и медицински консумативи на значителна стойност на същото медицинско заведение.

От представена справка за метеорологичните условия на 16.07.2014 г. се установява, че в станциите на С. и Ч. е регистриран краткотраен дъжд (от слаб до умерен), продължил от сутринта до около обед. Според представения график за платен годишен отпуск за 2014 г. М.Б. е заявил период на отпуска от 14.07.2014 г. до 21.07.2014 г. По делото обаче няма доказателства за подадена молба и съответно разрешение за ползване на планирания годишен отпуск.

Разпитани са свидетели - Н. Ж. И. (началник участък в ДГС - Ч.), Петко Манчев И. (зам. - директор на ДГС - Ч.) и Нина Колева Ганева (завеждащ административна служба в ДГС).

От показанията на св. Желязков, който се явява пряк началник на ищеца, се установява, че на 15-16.07.2014 г. М.Б. не е идвал на работа и въпреки опитите на свидетеля да го намери по телефона, същият не е бил открит. Обяснява, че работното време е от 08.30 ч. и всяка сутрин се събират с колегите на оперативка, за да се определят задачите и съответно кой ще ги извършва. В участъка, за който е отговорен свидетелят, има общо 6 човека вкл. ищеца. Разполагат с три служебни автомобила, с които извършват обход и охрана, като практиката е да са поне по двама души в автомобил по време на работа. За всеки служебен автомобил е определен титуляр т.е. служител, който е упълномощен да управлява автомобил и съответно заместващи го. Това е видно и от представената от ДГС - Ч. Заповед № РД - 04 - 01/02.01.2013 г. (вж. л. 66-68 от делото пред РС). М. не е водач на служебен автомобил, но идва на работа с личния си автомобил и след това се изпраща на обход с някой от служебните автомобили (очевидно обаче не като водач). На служебните автомобили има прикачени джи - пи ес система, с която се проследява местоположението на служителите по време на работа. Още веднъж обяснява, как протича работния ден и къде се събират служителите от неговия участък за определяне на задачите им, а именно в гр. Ч., в управлението, откъдето се разпределят стражарите. Заявява категорично, че на 15 и 16 юли не е виждал ищеца на работа и поради това не е могъл да му определи задачи, въпреки че за посочения период е следвало да маркира дървета за сеч. Затова е подал рапорт до директора за отсъствието, а на 17.07.2014 г. е видял ищеца за кратко към обяд. От разпита му се разбира, че Желязков не е бил известен за неотложните ангажименти на подчинения му служител, а дори напротив този свидетел твърди, че не осъществил въобще контакт през двата дни със служителя Б..

Думите на този свидетел се потвърждават и от разпита на П. И. - зам. - директор на ДГС - Ч..

Получаването на задачи от горските надзиратели се осъществява в участъка - в гр. Ч., на ул. “Я.”. Служителите са длъжни да са на разположение на преките си началници т.е. при промяна в обстановката или невъзможност да си изпълнят задачите, следва да отговарят на служебните си телефони. Потвърждава думите на прекия началник на ищеца, че на М. не е зачислен служебен автомобил, но след разпределение на задачите следва да се качи в определения му от началника служебен автомобил, оборудван с джи - пи ес. Свидетелят И. твърди, че се е случвало някой от надзирателите да използват личните си автомобили, но тази практика не се толерира, именно поради факта, че така не може да се проследява извършването на задачите по определените райони. За датите от 15 до 17 юли И. не може да каже дали ищецът е отсъствал от работа, тъй като самият той е бил в отпуск.

Свидетелката Н.Г. разказва, че е получила рапорта от прекия началник на М. около 10 ч. На 17.07.2014 г. и се е обадила на служебния телефон на ищеца, за да му каже да се яви в участъка и да даде обяснения за отсъствията си. Ищецът се появил към 11.30 ч. Потвърждава думите на предходните двама свидетели за изградената практика всеки надзирател да има служебен мобилен телефон и че при изпълнение на служебните задължения горските стражари използват служебни автомобили и се движат винаги по двама.

На страната на ищеца са разпитани двама свидетели - Л.Л.Т. (арендатор в с. Я.) и И. И. П. (земеделски производител в с. М.).

Свидетелят Тенев твърди, че не познава ищеца. Случайно на 16.07.2014 г. отишъл на чешма в близост до магистралата на с. Я. и там видял ищецът, че е “закъсал в един коловоз” и не можел да тръгне. Наложило се да го издърпа от калта. И двамата били сами, нямало други хора. Запознали се на 16.07.2014 г., когато станал този инцидент, а ищецът сам го потърсил за делото на 01.02.2015 г. и го намерил в стопанския двор.

Другият свидетел П. твърди, че също не познава ищеца, но миналата година около средата на юли се срещнали с М. на една чешма край с. М. съвсем случайно и се разпитали взаимно кой откъде е. Свидетелят описва най - общо какво му е направило впечатление - че стражарят е бил сам, с униформено облекло, но с модерна кола.

От трудовото досие на М.Б. е видно, че същият работи от 10 г. и м. и 14 дни в ТП на ДГС - Ч.. Последното заявление за ползване на платен годишен отпуск е за месец април 2014 г. От длъжностната му характеристика е видно, че ищецът е пряко подчинен на началник на ГСУ, в чийто район е възложения му обект т.е. в случая на Николай Желязков. Описани са основните му задължения, сред които е и маркирането на територията на цялото ТП на ДГС - Ч.. На 15.01.2014 г. му е наложено наказание “забележка” за закъснение за работа. Два дена преди това са изискани писмени обяснения по чл. 193 ал. 1 от КТ за неизпълнение на служебни задължения - немаркиране на подлежащите за сеч дървета, а са изготвени документи като опис и сортиментна ведомост с невярно съдържание. Дадени са писмени обяснения на 13.01.2014 г. и не е наложено наказание. Всъщност от трудовото досие на ищеца е видно, че такива обяснения за неизпълнение на служебни задължения са искани многократно (на 13.01.2014 г., на 11.12.2013 г., на 05.06.2013 г.) и то най - вече за немаркиране на подлежащите на сеч дървета. За някои от случаите са налагани наказания като напр. Заповед № РД - 04-243 от 26.11.2012 г., а по други са искани само обяснения и са прилагани като преписки към досието на М.Б.. В настоящия случай с отговора на исковата молба директорът на ДГС - Ч. твърди, че за периода от 14.07. до 18.07.07.2014 г. е следвало да се извърши маркиране на определени участъци от поверения му район, което се потвърждава и от разпита на прекия му началник.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

 

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и му е наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188 във вр. с чл. 187 от КТ, в тежест на ответника работодател е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно нарушение, а именно че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение от 15.07.2004 г. до 11.09.2014 г., когато е връчена заповедта за уволнение т.е. следва да се провери законността на наложеното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите задължения, като формата на вината е без значение, т.е. нарушение на трудовата дисциплина е както умишленото, така и непредпазливото неизпълнение на трудовите задължения. Следователно, законосъобразността на дисциплинарното уволнение се обуславя от наличие на определени правила за поведение на работника/служителя и виновното извършване на действия в разрез с тях.

Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочени са нарушенията, кога са извършени, по кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, издадена е от Директора на ТП на ДГС - Ч., поискани са и са приети от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарното производство, издадена е заповед в сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ, която е надлежно връчена на дисциплинарно наказаното лице.

Ето защо съдът приема, че дисциплинарната процедура е спазена, не е налице формално основание за незаконосъобразност, а заповедта е надлежно връчена, поради което спорът следва да се разгледа по същество, а именно - да се установи дали ищецът действително е извършил вменените му във вина нарушения и дали същите съответстват по тежест на наложеното наказание.

Съдът намира, че са наказанието “дисциплинарно уволнение” е законосъобразно и правилно наложено. Съгласно чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

По делото безспорно се доказа, че ищецът не се е явил на работа на 15 и 16 юли 2014 г. Обясненията му за 15 юли са, че е трябвало да се погрижи за майка си , която е бил изписана от болница. Представени са писмени доказателства за датата 14.07.2014 г., от които действително е видно, че майката на ищеца е била настанена в болница в гр. Трявна. Тези доказателства обаче не са достатъчни да обосноват отсъствие за целия 15 юли 2014 г. поради различието в датата. Макар и да съществува вероятната и логична възможност на следващия ден действително да се налагало да окаже помощ, то липсата на други ангажирани доказателства не може да доведе до извод за извинителна причина за отсъствието му на 15.07.2014 г. В писмените си обяснения по реда на чл. 193 от КТ Б. твърди, че не е успял да се обади за отсъствието си на 15.07.2014 г. , а на 16.07.2014 г. преценил, че тъй като валяло дъжд и не можел да маркира, решил да направи обход. Едва на 17-ти юли имал за цел да уведоми работодателя си за отсъствията за предишните дни. В исковата си молба вече твърди, че предварително е информирал прекия си началник и е поискал отпуск, но не е получил отговор. От приобщените доказателства не се потвърдиха твърденията му за предварително разрешение за отсъствие, а и по делото не е налице молба до работодателя му за разрешаване на планирания годишен отпуск за периода от 14.07.2014 г. до 21.07.2014 г. Макар и действително по график за М.Б. да има планиран годишен отпуск за периода от 14.07. - 21.07.2014 г., то ищецът като служител и съобразно общите разпоредби за отпуск в КТ, може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено - в този смисъл Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о., ГК. В противен случай отсъствието му представлява дисциплинарно нарушение.

Ангажираните свидетели по делото на страната на ищеца дадоха уклончиви и твърде нелогични показания по отношение на датата 16-ти юли. Показанията на единия свидетел - П. следва да се игнорират като неотносими към спора. От неговите думи не може да се извлече информация, релевантна за спора - не се сочи дата, на която се предполага, че свидетелят е видял М.Б. на обход в неговия участък. По отношение на другия свидетел - Тенев съдът приема за достоверни показанията му, че на 16.07.2014 г. е видял М.Б. около с. Я.о (което е част от поверения му за охрана участък). Тези показания обаче потвърждават, че ищецът е бил сам и с личния си автомобил т.е. в разрез с установените правила за работа в участъка на ДГС - Ч.. Освен това фактът, че за определен момент от деня Б. е бил забелязан да се движи с личния си автомобил в поверения му участък не означава, че е изпълнявал трудовите си задължения.

От представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства се установява, че горските надзиратели в ДГС - Ч. имат установено пълно работно време, което започва около 08.30 ч. с оперативка между съответните служители в участъка в гр. Ч., като задачите се разпределят от зам. - директора до началните на участъци, които от своя страна ги възлагат на отделните горски надзиратели по райони. Логично звучат и кореспондират с писмените доказателства всички показания на свидетелите на страната на работодателя. Съдът взе предвид тяхната възможна заинтересованост и затова осъществи преценка съобразно всички други доказателства по делото. От разпита на прекия началник на ищеца се установява категорично, че не е бил уведомен за отсъствието на ищеца от работа и поради невъзможността да го открие на служебния му телефон е депозирал рапорт за отсъствията до директора на ДГС - Ч.. В периода, в който е отсъствал работникът - за дните 15-ти и 16-ти юли е следвало да се извърши маркиране на дървета за сеч. Всъщност от трудовото досие на ищеца е видно, че на същия многократно са искани обяснения за неизпълнение на служебните задължения и то най - вече свързаните с маркировка на дърветата, предназначени за законна сеч в определен участък. За тези случаи няма наложени наказания, но те са показател за трудовата дисциплина на ищеца. Само осем месеца преди настоящото му наказание - дисциплинарно уволнение, му е наложено със Заповед от 15.01.2014 г. наказание “забележка” за закъснение за работа. Твърденията му, че на 16-ти юли е решил сам да направи обход на поверения му участък останаха непотвърдени в цялост. Те са в разрез с установения работен ред в Горското стопанство и показват, че без да уведоми работодателя си по своя преценка, сам и с личния си автомобил ищецът счита, че може да реши каква работа и за колко време да извършва. На конкретната дата 16- ти юли е възможно ищецът само да се е разходил с автомобила си през част от определения му участък, което не може да се счита, че е явяване на работа. Не се потвърдиха твърденията му, че този начин на работа е обичаен - ползването на лични автомобили е изключение, а представената Заповед за разпределение на служебните автомобили показва кои са упълномощените водачи за тях, но по никакъв начин не изключва останалите служители т.е. ползването е винаги по двама служители с цел безопасност, както твърдят и свидетелите Желязков, И. и Ганева. Въпреки опитите на прекия му началник да се свърже с ищеца, същият не е отговарял на служебния си телефон. Факт е, че на датите 15-ти и 16-ти юли ищецът не се явил в сградата на ДГС гр. Ч., където да получи съответните задачи за деня и не е престирал труд съгласно длъжностната си характеристика.

По отношение на датата 17-ти юли също не се доказа ищецът да е бил от сутринта на работа, както твърди в обясненията си. Той е дошъл в участъка едва към обяд след настоятелно търсене от страна на св. Ганева по нареждане на Директора на ДГС - Ч..

При безспорно установеното отсъствие на ищеца от работа в два последователни дни при липса на извинителна причина за това и с оглед тежестта на нарушението наказанието “дисциплинарно уволнение” е правилно наложено. Отклонението на ищеца от установените правила за работа, дисциплинарното му минало, дадените обяснения в настоящия случай и като цяло субективното му отношение към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд, налагат категоричния извод за правилна и законосъобразна преценка по отношение тежестта на нарушението.

Ето защо искът на М.Б. по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан и да се потвърди първоинстанционното решение.

 

По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 и т. 3 от КТ.

 

Поради обусловеността на исковете за възстановяване на предишната работа и плащане на обезщетение от иска по т. 1 на чл. 344 ал. 1 от КТ, следва да се отхвърлят и тези искове като неоснователни и недоказани. Следователно като краен резултат първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

По разноските.

По делото няма искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, нито представени доказателства за сторени такива. Ето защо предвид изхода на спора и фактът, че въззивникът е освободен от задължения за държавни такси по закон, разноски не следва да се присъждат за нито една от страните.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 9/2015 г. по описа на Районен съд – Ч..

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: