Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер 286 ……………………26.06.2015 година……………Град Стара Загора

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На 27 май   ……..…………...…………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                                                                   

                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

  като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

  в. гр. д. № 1245 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 69 от 26.01.2015 г., постановено по гр.дело № 2768/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е осъден „ЕВН България електроснабдяване” АД гр.Пловдив, да заплати на осн. на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на М.А.К. ЕГН ********** с адрес *** Загора сумата 465,92 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена за периода от 04.11.2013г. до 24.01.2014г. цена на електроенергия, относно която е издадена фактура № 111355584 от 27.05.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2014г. до окончателното изплащане.

Въззивникът счита, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нару­шение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи - на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като се пренебрегвали важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до едно неправилно решение, неосновано на изложените по делото факти. Предвид изложеното считат, че претендираната от ищеца сума е основателно начислена от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Молят да бъде отменено из­цяло обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от М.А.К. като бъде осъдена същата да заплати в полза на „ЕВН Бълга­рия Електроснабдяване" ЕАД разноските, сторени по делото на двете инстанции.

          Въззиваемата  М.А.К. чрез адв. М.Г.  заявява, че решението на СРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за това. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищцата М.А.К. твърди, че е клиент на дружеството ответник, което снабдява с електричество неин недвижим имот, находящ се в с.Оряховица, община Стара Загора. Поддържа, че е получила писмо, с което я уведомявали, че на 24.01.2014 г. била извършена проверка, при което бил свален електромера на обекта. Служителите на дружеството й били обяснили, че  електромерът трябва да се подмени рутинно. В последствие ищцата получила писмо, с което е била уведомена, че електромерът, монтиран за нейния имот, отчита с грешка от 66,59 %. Поради това обстоятелство и на основание чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия за Свободен пазар сметката й била коригирана за времето от 81 дни – от 04.11.2013 г. до 24.01.2014 г. на стойност 465,92 лева. Тази сума била заплатена от ищцата, но тя счита, че ответникът не е имал основание да начислява сумата  и едностранно да изменя сметката, тъй като подобни действия противоречат на чл.82 от ЗЗД. Счита, че неправомерно и в нарушение на общите условия ответникът е извършил корекцията на сметките, поради което сумата не се дължи. Поради това счита, че сумата е недължима платена и претендира да бъде осъдено ответното дружество да я върне ведно със законната лихва.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД не оспорва твърденията, че ищецът е абонат и че е заплатил сума предмет на иска.  Излага довод, че корекцията е направена въз основа по правилата за измерване на количествата на електроенергия по-конкретно на раздел девети от тези правила.

По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, както и че относно посочения в исковата молба обект, находящ се в с. Оряховица, обл. Стара Загора е заведена партида с клиентски номер 1001148081. От представените писмени доказателства – констативен протокол за проверка на средства за търговско измерване от 24.01.2014г. и констативен протокол за експертиза на средство за измерване №231 от 07.02.2014г., се установява, че на 24.01.2015г. при извършена проверка на състоянието на измервателното устройство на горепосоченото жилище, монтираният за него електромер бил свален за експертиза. След свалянето на електромера - на 24.01.2014г., за обекта бил монтиран друг електромер с фабричен номер №020217774.

При извършената експертиза било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и той е манипулиран. Червените пластини за калибриране на фази „S” и „Т” са изместени в положение, при което се прекъсва напрежението към измервателните вериги на същите фази. В резултат на тази манипулация, уредът отчита по-малко от консумираната енергия.  Установява се от представената фактура № 111355584 от 27.05.2014г., че за периода от 04.11.2013г. до 24.01.2014г. на ищеца е начислена 2566 кВтч ел.енергия общо на стойност 465,92 лв. с ДДС. На 06.06.2014г. ищцата е заплатил сумата стойността на преизчислената енергия.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, съгласно който, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респективно за нейното задържане. По настоящото дело фактът на плащане на процесната сума не е спорен. Страните спорят относно наличието на основание, поради което ответникът счита, че следва да задържи платената сума. Ответникът обосновава вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на основание са разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.). Действително ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр.2 ЗЕ, с решение по т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г., на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния съд, че разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя и правото на доставчика да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респ. неправилно измерена ел. енергия, следва да бъде установена с норма на ЗЕ. ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., обаче са неприложими в настоящия случай, тъй като в тях не е предвидена изрично обратна сила на нормите, на които ответникът се позовава /в този смисъл ОПР 53- 2014- І т.о., ОПР 428- 2014- І т.о. на ВКС/. Наистина, проверката в настоящия случай е извършена на 24.01.2014 г. /при действието на новите ПИКЕЕ/, но този нормативен акт има действие само занапред и е неприложим към заварените случаи до влизането им в сила, още повече, че в случая проверката засяга период, част от който е отпреди обнародването на посочените правила.

         От друга страна, тъй като новите ПИКЕЕ се отнасят за част от процесния период, проверката следва да е извършена съобразно посочената в чл.47 и 48 от ПИКЕЕ процедура. В случая не става ясно обаче дали проверката е извършена в присъствието на клиента. В констативния протокол е посочено, че М.А.К. е присъствала и е положен подпис, но от показанията на разпитания по делото свидетел  Т.Г.И. се установява, че ищцата не е присъствала на проверката, а са я търсили из селото, за да подпише протокола. Свидетелят Д.Д.Н., който е служител на ответника, и който е присъствал на проверката установява, че са били изпратени да свалят няколко електромера и че не са правили на място контролни изследвания, а е трябвало по списък да свалят определени електромери. Същия свидетел установява, че ищцата не е присъствала на проверката, а са я търсили по- късно из селото, за да подпише протокола. Съгласно ал. 2 на чл.48 от ПИКЕЕ пък има изискване за присъствие по време на проверката на органи на полицията, а също така протокола да е подписан от този служител. В конкретния случай няма данни да е спазено и това изискване.

Констативният протокол е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият е съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт- ПИКЕЕ, той не може да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в тежест на ищцата /въззиваема в настоящото производство/ не е възникнало задължение за заплащане на сумата 465,92 лв. поради което предявеният иск следва да се уважи.

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемата разноски по делото във въззивната инстанция, които са общо в размер на 350 лв.  

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 69 от 26.01.2015 г., постановено по гр.дело № 2768/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

       

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,  ЕИК 123526430 да заплати на М.А.К. ЕГН ********** с адрес *** Загора, направените във въззивната инстанция разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                 2.