Р Е Ш Е Н И Е

 

 269                                           15.06.2015 г.                         гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ въззивен  състав,

на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1257 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

 

          Производството пред настоящия въззивен съд е образувано въз основа на въззивна жалба  от Д.Н.Н. и И.И.Н.-***, против Решение № 39/16.01.2015г. по гр.д.№ 2254/2013г., по описа на РС- гр.С., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от тях двамата срещу ответниците Ж.Г.В., Н.А.Н. и М.С.Н., иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване и прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., общ.К., обл.С., и представляващ дворно място- УПИ N/111-151, кв.4 по плана на града, заедно с построената в него жилищна сграда, и при съответните съседи и граници, обективиран в нот. акт № ., том ., рег.№ ., нот.дело № .г. на нотариус П. К.- гр.К.. Въззивниците обжалват постановеното изцяло негативно за тях Решение по иска им по чл.26, ал.1 от ЗЗД, като правят конкретни оплаквания относно неправилно тълкуване на доказателствата, липса на мотиви, и необсъждане доводите в писмената им Защита. Молят въззивния съд да отмени  обжалваното Решение на РС- С., като постанови друго, с което да уважи изцяло иска им по чл.26, ал.1 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, включително и съответните разноски пред двете съдебни инстанции.  Правят конкретни и подробни оплаквания за това в няколко посоки. Считат, че липсата на мотиви е абсолютно процесуално нарушение, което неизменно води до опорочаване на издадения съдебен акт, което се явява и самостоятелно основание за отмяна на решението, както и че РС не е обсъдил съществени доводи, изложени в представената по реда на чл.149, ал.З от ГПК тяхна писмена защита. Въззивниците считат, че решението е неправилно и необосновано, като молят настоящия въззивен съд да го отмени изцяло, като постанови ново изцяло позитивно за тях съдебно Решение. Претендират разноски пред настоящата въззивна инстанция. Представят и писмена защита пред настоящия въззивен съд, в която развиват  своите няколко защитни си тези в процеса.

 

    Постъпил е писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ж.Г.В. от гр.С., против подадената въззивната жалба срещу Решение № 39/16.01.2015г. по гр.д.№ 2254/2013г. по описа на РС-С., от ищците Д.Н.Н. и И.И.Н.- и двамата от гр.С., като соча, че тя е подадена в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съда и в срок, тя е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна, като излагат подробни мотиви в този смисъл. Счита твърденията на жалбоподателите за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното Решение за неоснователни, тъй като направените от решаващия съд изводи почиват изцяло на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Прави подробна обосновка на своята защитна теза в процеса относно неоснователността на възражението на въззивниците. Счита, че процесната сделка не е нищожна, защото представлявала даване вместо изпълнение , а не сделка по прехвърляне на собствеността, тъй като сделката даване вместо вземане не е забранена от закона, а представлява един от способите за изпълнение на облигационни задължения. Поради което от правна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният договор е валиден, независимо от последващата уговорка за даване вместо изпълнение, тъй като при даването на заема не е имало предварителна уговорка за недопустимото обезпечаване задължението на М. и Н. Н., и при получаването на заема последните не са били собственици на имота, за да обезпечат задължението си чрез процесната сделка. Моли, да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, като въззивния съд потвърди изцяло обжалваното решение. С оглед изхода на делото моли да му се присъдят направените от него разноски пред  настоящата въззивна инстанция, като представя Списък по чл.80 от ГПК.

 

По делото е постъпил и писмен Отговор от въззиваемите Н.А.Н. и М.С.Н.-***, на  въззивната жалба, подадена от И.И.Н. и Д.Н.Н. против Решение 39/16.01.2015г., постановено по гр.д.№ 2254/2013г. на РС-С., като считат подадената въззивна жалба за неоснователна, тай като са изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че направените от първоинстанционния       съд изводи не кореспондирали с доказателствата по делото. Но видно от мотивите на решението, първоинстанционният съд достатъчно изчерпателно е обсъдил събраните писмени доказателства- приложеното по делото нотариално дело, че при решаване на настоящото дело, РС е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно, поради което изцяло неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателите в тази им част. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че решението страдало от липса на мотиви, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно- видно от изложените от съда мотиви. Относно оплакването, че РС не е обсъдил съществени доводи в писмената защита на ищците, заявяват, че тази твърдения жалбоподателите за първи път излагат в хода на делото едва в писмената си защита, поради което това тяхно твърдение правилно не е обсъдено в решението на съда, тъй като от една страна то се явява процесуално недопустимо във фазата на приключило съдебно следствие. Опровергаване съдържанието на нот. акт не е било извършено в хода на делото чрез надлежни доказателства, поради което същият документ несъмнено се ползва със своята материална доказателствена сила досежно установяване обстоятелството на извършено между страните.

 

Поради изложеното молят въззивния съд да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба против атакуваното Решение № 39/16.01.2015г., постановено по гр.д.№ 2254/2013г. по описа на РС- С., а същото като правилно и законосъобразно, да се потвърди със законните последици. Претендират и за направените разноски във въззивната инстанция.

 

Въззивният съд, в настоящия си състав, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Първоинстанционният РС- С. напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че по- ранната им искова претенция за сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот в резултат на заплашване, измама и крайна нужда, е бил отхвърлен с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 1687/2006г. по описа на РС- С.. Тъй като ищците са продължили да осъществяват владението върху процесния недвижим имот/при положение, че срещу тях е воден ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от ответника в настоящия спор Ж.В./, те са завели установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК по гр.д.№ 2512/2010г. по описа на РС- С., за установяване на неверността на договор за паричен заем от 30.08.2005г. между Ж.В. и Н.Н., който е отхвърлен като неоснователен и решението е оставено в законна сила. Заведения ревандикацонен иск по гр.д.№ 7541/2010г. от Ж.Г.В. против ищците в настоящото производство Д.Н. и И.И.Н. е бил уважен от РС- С., като основателен и доказан, решението е обжалвано и производството е продължило по в.гр.д.№ 1038/2013г. по описа на ОС- С., което видно от представеното по делото писмо изх. № 3645/12.08.2013г. е спряно. По делото е представен и приет като доказателство договор за паричен заем от 30.08.2005г. между Ж.Г.В. и Н.А.Н., с който заемодателят Ж.В. се задължава да предаде в собственост на заемодателя сума в размер на 34 000 лв., която щяла да му бъде предадена същия ден, а заемателят се задължавал да я върне на 30.03.2006г. Горните влезли в законна сила съдебни решения имат силата на присъдено нещо както за страните по тези дела, така за постановилите ги съдилища, така и за настоящия въззивен ОС- С. съгласно императивните разпоредби на чл.296- 299 от ГПК. Твърдението на ищците е, че сключеният между ответниците в производството договор с нот.акт № 147, том II, дело № 295/13.04.2006г. на Нотариус К.- гр.К., всъщност бил договор за даване вместо изпълнение /уреждал отношенията на ответниците по заемния договор между тях/ и следвало да бъде оформен като такъв, а не като договор за покупко-продажба. В това се състояла неговото противоречие със закона и заобикалянето му, съответно оттам произтичала и неговата нищожност. Законовите норми, които цитират като нарушени са разпоредбите на чл.103 и чл.183 ЗЗД и чл.32 от СК и това влечало нищожността на атакуваната сделка. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят. За нарушение на закона следва да е налице договор, сключен при пряко или непряко нарушаване на императивни правни норми, или да е постигнат забранен от закона резултат, въпреки формалното съответствие на сделката със закона. В случая процесният писмен договор в нотариална форма не е сключен при посочените условия- ответниците при изслушването на сделката за продажба от 13.04.2006г. не са представили пред нотариуса сключения между тях договор за паричен заем от 30.08.2005г., като в него не е налице никакво удостоверяване на предаване на парична сума от 34 000 лв., а само обещание за нейното предаване в собственост на заемателя. Видно от материалите на представеното нотариално дело по сделката на нотариус П. К., не се установяват никакви закононарушения- поискано е изслушване на сделка за продажба от страните, наименована „покупко-продажба", отправена е молба, представени са документи за собственост, скица на имота, удостоверение за данъчна оценка, квитанция за платени такси, удостоверение за търпимост на масивната жилища сграда в имота, нотариално заварено пълномощно от М.С.Н., декларации за гражданско състояние и по чл.264, ал.1 от ДОПК за всеки от продавачите, декларация за гражданско състояние на купувача и пълномощно- двете с нотариална заверка на подписа, както и удостоверение за справка по партидата на предните собственици на имота- ищци в първоинстанционното производство, за вписана продажба с купувач Н.А.Н..

 

При това положение напълно мотивирано, обосновано и правилно е да се приеме за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че естеството на оформената с нотариален акт сделка е за действителната “покупко- продажба”, а твърдяната “даване вместо изпълнение”. Ако това беше така, тогава нотариусът щеше да бъде длъжен да изследва и волята на страните по “заемното правоотношение”- от една страна Н.А.Н. и М.С.Н.-***, и от друга страна Ж.Г.В.-***. При твърдяна нищожност на договор за покупко- продажба от 13.04.2006г. на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД- поради противоречие със закона или заобикаляне на закона на договор за покупко-продажба от 13.04.2006г., обективиран в нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело № 295/2006г. на нотариус П. К., на следния процесен недвижим имот, находящ се в гр.Ш., общ.К., обл.С., представляващ дворно място, представляващо УПИ N/111-151, в кв.4 по плана на града, заедно с построените в него жилищна сграда и навес с оградни стени, при граници на имота: от изток- улица; запад- УПИ Х-150; север- УПИ ХVI-151 и IX- 152 и юг- улица, като неоснователен.

 

В тази връзка при извършената от настоящия въззивен съд проверка на оплакванията във Въззивната жалба се установи и доказа, че се явяват изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондирали с доказателствата по делото- видно от мотивите на атакуваното решение, първоинстанционният съдът достатъчно  изчерпателно като обем е обсъдил всички събраните по делото писмени и гласни доказателства. РС е обсъдил показанията на свидетеля Г. В., както и със събраните писмени доказателства  и приложеното по висящото гр.дело приключеното нотариално дело. Законно право на всеки съд/в случая РС- С./ е да гради изводите си по делото и то само по отношение на събраните годни доказателства, като обсъждае всички събрани доказателства. Действително съдът няма за задача да изследва мотивите за сключване на една или друга правна сделка между страните, а единствено и само нейното съответствие със законовите разпоредби/тоест да извърши служебна проверка за нарушение на закона/ и да провери дали чрез една външна формална изрядност не се цели и постига забранен от закона краен резултат/тоест заобикаляне на закона/.

 

При извършената от въззивния ОС- С. проверка във връзка с направените от в.жалбоподатели оплаквания относно допуснати в атакуваното Решение на първоинстанционния РС- С. закононарушения, въззивният съд констатира, че се допуснати, приети и обсъждани няколко броя “писмени обясненията на ответниците”, дадени по реда на чл.176 от ГПК, което е процесуално недопустимо- становищата на страните/в случая ответниците/ се дават в устни отговори съгласно императивната разпоредба на чл.176, ал.2 от ГПК, като при неявяване, отказване да отговори без основателни причини, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори, съдът може да приложи разпоредбата на чл.175, ал.3 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, за които страната не е отговорила. В краен случай, ако страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, устните й обяснения може да бъдат дадени пред делегиран съд/което не е налице в казуса пред РС- С./. Още повече, че разпоредбата на чл.176 от ГПК е в Раздел III “Обяснения на страните” в Глава XIV “Доказателства”, след Раздел II “Свидетелски показания” и преди Раздел IV “Писмени доказателства”. Поради което въззивният съд счита, че приемайки в писмен вид едни априори гласни доказателства/обясненията на страните/, РС- С. е допуснал процесуално нарушение, и тези писмени “обяснения на страните” не е следвало да бъдат приети като писмени и/или гласни доказателства по делото/защото те не са такива по смисъла на закона/, а е следвало да не ги приема и да не ги обсъжда в мотивите си. Това процесуално нарушение обаче не е от вида на “съществените”, тъй като то не е постановено при “съществено нарушение на процесуалните правила” и не е довело до “съществено нарушение процесуалните права на страните по делото”.

 

Поради което ОС- С. счита, че в атакуваното Решение не следва да се вземат предвид изследванията на РС- С. относно формата и съдържанието на “писмените обяснения на ответниците по чл.176 от ГПК”, но следва да се вземат предвид всички други събрани по делото множество писмени и едно гласно доказателство/показанията на 1 бр. свидетел/. В този смисъл въззивният съд не следва да обсъжда оплакванията на страните относно мотивите на атакуваното Решение в частта му относно тези “писмени отговори като квази гласни доказателства”. Извън това при решаване на спора по делото Районният съдия е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно, поради което изцяло неоснователни се явяват оплакванията на въззивниците в тази им част.

 

Неоснователно е и оплакването на въззивниците, че решението страдало от липса на мотиви, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил достатъчно подробно и всестранно събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно- видно от неговите мотиви, на базата на които съдът е стигнал до възприетото от него решение на спорния казус. В мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение действително не е обсъден доводът на въззиваемите, че с атакувания договор за покупко- продажба са били заобиколени законови разпоредби, които изрично забраняват съглашения, по силата на които кредиторът става собственик на имот, предоставен му като обезпечение за отпуснат заем, както и продажбата на имот с уговорка за обратното му изкупуване след връщане на заетата сума, тъй като това твърдение въззивниците за първи път се излага едва в писмената им защита, но той не е изложен в хода на делото в Отговорите им на ИМ . Такова искане се явява процесуално недопустимо във фазата на приключило съдебно следствие, още повече, че за ищците в първоинстанционното производство/сега въззивници във въззивното производство/ не са съществували никакви процесуални или фактически пречки да изложат своевременно тази своя теза в хода на делото. Тъй като те не са сторили това и не са посочили каквито и да са обективни причини за бездействието си, то тази тяхна защитна теза се явява процесуално недопустима за обсъждане, доказателства в подкрепа на тази теза не са сочени от ищците и не са събирани в хода на първоинстанционното производство и правилно РС не се е произнесъл по нея.

 

Въззивният съд споделя тази част от мотивите на РС в атакуваното му Решение, че по делото не са налице никакви доказателства, установяващи, „че естеството на оформената с нотариален акт за покупко-продажба сделка е всъщност даване вместо изпълнение", като за тези свои изводи първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, надлежно обосновани с приетите по делото доказателства. Действително видно от документа за сключената сделка- Нот.акт № 147, том II, н.д.№ 295/2006г. на нотариус П. К., с рег.№ 100, с район на действие РС- гр.Казанлък, в пункт 1 от същия се установява, че продавачите - ответниците Н.А.Н. и М. Атанасова Н./първият лично, а вторият чрез пълномощника си/ са получили от пълномощника на купувача напълно и в брой договорената по сделката продажна цена от 6 820 лв. В хода на делото нито пред РС, нито пред ОС не е било извършено опровергаване съдържанието на този официален писмен документ, чрез надлежни доказателства, поради което същият документ несъмнено се ползва със своята материална доказателствена сила досежно установяване обстоятелството на извършено на продавачите/ответниците/ Н.А.Н. и М. Атанасова Н., плащане на договорената цена по сделката, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Костадинов В.. Тези доказателства изцяло опровергават тезата на въззивниците, която отстояваха и в защитата по същество пред настоящата въззивна инстанция, че от една страна липсвала договорена продажна цена по сделката, и от друга страна, че сделката представлявала даване вместо изпълнение- т.е., че вместо връщане обратно на парична сума по договор за заем, длъжникът прехвърлял правото на собственост върху процесния недвижим имот, при което реално плащане на парична сума по сделката нямало.

 

Дори чисто хипотетично за част от цената по сделката да е била налице договорка между страните за „даване вместо изпълнение", то за посочената в нот.акт продажна цена от 6 820 лв. е било налице реално плащане на същата от страна на пълномощника на купувача на продавачите/ответниците/ Н.А.Н. и М. Атанасова Н.. Дори и евентуално между страните да са съществували други отношения, при които наред с платената цена по сделката, дълг на продавача към купувача е бил компенсиран със съответна част от прехвърления имот от продавача, то това са допустими от закона сделки и в тях не е налице никаква “нищожност”  по смисъла на закона. Сочените от ищците/въззивници/ пороци, водещи според тях до нищожност на сделката, всъщност са предмет на вътрешните отношения между страните по сделката и са израз на свободата на договаряне между тези страни -дали продавачите ще получат за имота си от купувача плащане на определена сума пари, или „даване вместо изпълнение", или нещо друго, всичко това е предмет на вътрешни отношения между страните, които техни вътрешни отношения не накърняват по никакъв начин правната сфера на ищците/въззивници/. Поради това е недопустимо едни трети за сделката лица/каквито несъмнено се явяват ищците/, да се намесват във вътрешните отношения на страните по самата сделка, още повече, че с тази сделка не се засяга по никакъв начин правната сфера на тези трети лица/ищците- въззивници/. Дори ако ответницата изобщо не е получила насрещна престация по сделката, то правото да атакува сделката е нейно лично право, тъй като не засяга правната сфера на ищците, и поради това то не може да бъде съдебно предявено от ищците, или от което и да било друго трето лице.

 

Само по изключение такава възможност хипотетично съществува по чл.134 и чл.135 от ЗЗД, но задължителна предпоставка за такъв евентуален бъдещ иск е ответницата да се явява длъжник на ищците на някакво годно правно основание и с действията си по прехвърляне на имота да ги е увредила с нещо. В случая несъмнено тези предпоставки не са налице- самите ищци дори не излагат подобни твърдения, поради което иск за нищожност на сделката с изложения аргумент, че не е получила насрещна престация по сделката, е изцяло процесуално недопустим.

 

А за да е налице заобикаляне на закона, страните по сделката трябва да преследват конкретна цел, която законът им забранява, като за постигане на тази цел използват друга сделка, която законът не забранява- тоест с действията си страните трябва съзнателно да са целели настъпването именно на забранения правен резултат и да са имали намерението да го постигнат чрез конкретна незабранена от закона сделка. Именно това намерение у ответниците не е било установено и доказано от ищците/въззивници/ в хода на делото, за да се приеме, че чрез сключването на процесната сделка е бил заобиколен по някакъв начин закона. Ищците/въззивници/ не са представяли никакви доказателства от тяхна страна, поради което напълно законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд в атакуваното решение, че за нарушение на закона следва да е налице договор, сключен при пряко или непряко нарушаване на императивни правни норми, или да е постигнат забранен от закона резултат, въпреки формалното съответствие на сделката със закона. А в случая процесният договор не е сключен при твърдените, но недоказани  горепосочени фактически и правни условия.

 

Предвид всички гореизложени мотиви въззивният съд счита,   че   атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение не страда от  сочените от жалбоподателите пороци, че същото се явява като цяло законосъобразно и правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства, и следва на осн. чл.272, пр.1 от ГПК да бъде потвърдено, но с по- различни мотиви от изложените от първата инстанция.

 

Настоящото въззивно съдебно решение може да се обжалва от всяка отстраните в 1- месечен срок от връчването му, при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателите/въззивници/ следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Ж.Г.В. от гр.С. направените от него разноски по делото пред настоящата въззивни съдебна инстанция съгласно представения по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК, в размер на общо 500 лв., ведно със законните последици от това.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, въззивният Старозагорски окръжен съд, в настоящия съдебен състав

 

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 39/16.01.2015г. по гр.д.№ 2254/2013г. по описа на РС- С..

 

 

ОСЪЖДА Д.Н.Н.- ЕГН ********** и И.И.Н.- ЕГН **********-***- къща, да заплатят на Ж.Г.В.- ЕГН ********** ***- къща, направените от него разноски по делото пред въззивния ОС- С. в размер на 500 лв./петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- С. пред ВКС на Република България- гр.София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.                                                        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

 

 

                              2.