Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 273   …………………19.06.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесети май…………………………………...…………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           Р. ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………………………………………………..

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1261……по описа за 2015……..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 153 от 18.02.2015 г., постановено по гр.дело № 5757/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено             по отношение на Д.Д.К., че за периода от 28.02.2012 г. до 24.09.2012 г., същата няма право да получи от ищеца „КРИСТИ” ЕООД гр. Стара Загора, трудово възнаграждение по съществуващото между страните трудово правоотношение, предмет на трудов договор № 1/24.02.2012 г., както следва: за м. февруари 2012 г.- в размер на 89.59 лв.; за м. март 2012 г.- в размер на 409.55 лв.; за м. април 2012 г.- в размер на 528.10 лв.; за м. май 2012 г.- в размер на 507.67 лв.; за м. юни 2012 г.- в размер на 477.81 лв.; за м. юли 2012 г.- в размер на 598.62 лв.; за м. август 2012 г.- в размер на 538.51 лв.; за м. септември 2012 г.- в размер на 540.24 лв. или общо сумата от 3690.09 лв., поради това, че за времето от 28.02.2012 г. до 24.09.2012 г. лицето Д.Д.К. не е полагала труд по съществуващото за периода трудово правоотношение. Отхвърлен е предявеният насрещен иск от Д.Д.К. *** за заплащане на трудово възнаграждение за периода от м. февруари до м. септември 2012 г. в общ нетен размер на 3690.09 лв., като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивницата Д.Д.К. счита, че решението противоречи на закона, постановено е при съществено процесуално нарушение и е необосновано. Подробни съображения излага във въззивната жалба, които са докладвани в с.з. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлен предявеният от „КРИСТИ” ЕООД иск и бъде уважен предявеният от нея насрещен иск за сумата 3690.09 лв. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Подадена е въззивна жалба и от адв.Р.С. като пълномощник на Д.К.. Представена е и писмена защита от адв.С.Д..

 

        Въззиваемият „КРИСТИ” ЕООД гр.Стара Загора не е подал отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. чрез пълномощника си адв.С.А. взема становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила като му се присъдят разноските за настоящата инстанция. Представена е и писмена защита.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване на недължимост на трудово възнаграждение- по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.128 КТ. Ищецът „КРИСТИ" ЕООД- Стара Загора твърди в исковата си молба, че с ответницата са в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1 от 24.02.2012 г. за длъжността „Оператор въвеждане на данни". От 24.09.2012 г. и към момента ответницата била в отпуск, поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете. В края на м. октомври 2012 г. била извършена проверка, при която се установило, че ответницата е нарушила трудовата дисциплина, като считано от 28.02.2012 г. до 24.09.2012 г., не се била явявала на работа и не е изпълнявала задълженията си по сключения помежду им трудов договор. Било образувано дисциплинарно производство, но щяло да й бъде наложено дисциплинарно наказание- „уволнение", след като преустанови ползването на отпуска за отглеждане на малко дете. Твърди, че с писмо от 25.06.2013 г. поискали от ответницата да им изплати общо сумата от 3690.09 лв., получена от нея като трудово възнаграждение за посочения период от 28.02.2012 г. до 24.09.2012 г., на основание това, че през посочения период не е полагала труд по съществуващото помежду им трудово правоотношение, както следва: за м. февруари 2012 г.- в размер на 89.59 лв.; за м. март 2012 г.- в размер на 409.55 лв.; за м. април 2012 г.- в размер на 528.10 лв.; за м. май 2012 г.- в размер на 507.67 лв.; за м. юни 2012 г.- в размер на 477.81 лв.; за м. юли 2012 г.- в размер на 598.62 лв.; за м. август 2012 г.- в размер на 538.51 лв. и за м. септември 2012 г.- в размер на 540.24 лв. До момента сумата не била платена. Твърди, че на 20.05.2013 г. и на 27.05.2013 г. Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ, за което бил съставен протокол № 922 от 27.05.2013 г. При проверката било установено, че в качеството си на работодател, не бил изплатил лично на ответницата дължимото й трудово възнаграждение, което било в нарушение на изричната разпоредба на чл.270, ал.3 КТ. Твърдят, че трудовото възнаграждение, посочено конкретно по месеци по -горе, било изплатено на съпруга на ответника- лицето К.С.К., при което констатирали нарушения, посочени в исковата молба. Дадени били предписания да изплатят на ответницата трудовите възнаграждения за месеците февруари - септември 2012 г., при което и след като ответницата не била полагала труд през тези месеци, имали правен интерес от установяване по съдебен ред на факта, че не й се дължало трудово възнаграждение.

 

        Ответницата Д.Д.К. счита, че искът е неоснователен. Твърди, че не било вярно, че не се била явила на работа в посочения период, както и не било вярно твърдението, че парите били изплатени на съпруга й.   Според представената справка на НОИ работодателят й отразявал коректно отработените часове и дни и общо според полагания от нея труд и присъствие. В справката ищецът бил отразил, че се е явявала на работа по 4 часа всеки ден от процесния период и е полагала труд според уговореното в договора време и работа. Твърди, че е внасял осигуровки и не бил реагирал цели 6 месеца, през които била със срок за изпитване и явно бил доволен, щом не е прекратил трудовия й договор, а го е оставил да стане за неопределено време. Твърди, че ответникът й е начислил трудовото възнаграждение за положения от нея труд във ведомостта на дружеството всеки месец, без обаче да й го изплащал. Положеният подпис не бил неин. От протокола за извършена проверка на 20 и 27.05.2013 г., писмо изх. № 0068- 2912/29.05.2013 г. и направено предписание на Д"ИТ"- Стара Загора, постановление № 5318/2012 г. на РП - Стара Загора и заключение на вещото лице, било видно, че ответникът й дължал изплащане на трудово възнаграждение за периода м.02. до м. 09.2012 г. в общ нетен размер на 3690.09 лева. Пред първоинстанционния съд е предявен и насрещен иск за присъждане на трудово възнаграждение за периода месец февруари до месец септември 2012 г. в общ нетен размер на 3690.09 лв.

 

        Страните по делото не спорят, че са в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1 от 24.02.2012 г., съгласно който ищцовото дружество възложило, а ответницата е приела да престира труд при него, считано от 27.02.2012 г., на длъжността „оператор въвеждане на данни", със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Трудовият договор е сключен за неопределено време, за 8 часа работно време и при основно месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Към този момент /24.02.2012 г./ ищцата е била и в друго трудово правоотношение- с РЗОК Стара Загора, което по-късно е било прекратено. Видно от приложения по делото протокол, изх. № 922 от 27.05.2013 г., на 20.05.2013 г. и на 27.05.2013 г. е била извършена проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ на ищеца „Кристи" ЕООД - на аптека „Фрамар" в гр. Стара Загора, ул. „Княз Борис” № 110. Било дадено предписание ищецът в качеството си на работодател да изплати лично на ответницата К. по ведомост или срещу разписка в предприятието уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през посочените месеци.

 

        От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г.С., Т.К.П., П.И.П., които работят в аптека „Фрамар" на ул. „Св. княз Борис” № 110, се установява, че ответницата е била включвана в графика, но никога не е работила там, не я познават и не са я виждали. Ответницата „се водела на работа" в аптеката, която се намира на ул. „Княз Борис", срещу пожарната, но не работела там- свид. С. и свид. П.. Освен, че е виждала, че К. присъства в графика, но никога не била идвала на работа и не са я виждали, свид. Павлина Петкова, която е управител на аптеката твърди, че не знае дали е работила в други аптеки, но твърди, че след като е включена в графика при тях, следвало да работи при тях. Показанията на свид. М.Л.Д., която работи като координатор и отговаря за всички аптеки от веригата „ФРАМАР", са в същия смисъл. И тази свидетелка не познавала лично ответницата Д.К.; не я е виждала на работа, а по-късно разбрала, че „се водила на работа". Всъщност ответницата признава във въззивната жалба, че не е работила в аптеката на ул. „Княз Борис”, срещу пожарната.

 

        От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че начислените трудови възнаграждения на Д.Д.К. за процесния период са с общ брутен размер 4686.30 лв. и общ нетен размер 3690.09 лв., както следва: за м. февруари 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 114.29 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 89.59 лв.; за м. март 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 512.71 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 409.55 лв.; м. април 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 673.68 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 528.10 лв.; м. май 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 647.62 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 507.67 лв.; м. юни 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 609.52 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 477.81 лв.; м. юли 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 763.64 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 598.62 лв.; м. август 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 686.96 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 538.51 лв. и за м. септември 2012 г.- брутното трудово възнаграждение в размер на 677.88 лв. и нетното трудово възнаграждение в размер на 540.24 лв. В допълнително заключение вещото лице сочи, че в счетоводството на дружеството-ответник е осчетоводено изплащане на трудовите възнаграждения на Д.Д.К. за процесния период.

 

        По делото е изслушано и заключение по назначената съдебно-почеркова експертиза, според което подписите, положени срещу името на Д.Д.К. в платежни ведомости за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември 2012 г., не са изпълнени от Д.Д.К.. Подписите, обект на изследването, не са изпълнени и от К.С.К.-съпруг на ответницата.

 

        Освен тези факти и обстоятелства, от показанията на свидетелите Р.Х.С./кума на ответницата/ и П.И.П.се установява, че съпругът на първата- управител на ищцовото дружество, и съпругът на ответницата са били в близки отношения. Свид. П. твърди, че като управител на аптеката, в чийто график била включена ответницата, имала задължение да следи кой идва на работа и тъй като ответницата доста време не идвала на работа, сигнализирала на управителя, понеже знаела, че е негова близка. Показанията на свид. М.Л.Д. и на свид. Р.Х.С. в частта относно твърденията им за извършено плащане на възнаграждението няма да бъдат коментирани от съда като недопустими, тъй като със свидетелски показания не може да се доказва плащане на трудово възнаграждение /Р 295- 2012- ІV г.о., Р 89- 2013- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Свидетелките М.Х.А. и Т.И.Д., разпитани във въззивната инстанция, установяват, че ако се е налагало по изключение изплащане на заплата в брой, с това се е занимавала Р.С.. Свид. А. е виждала ответницата К. само веднъж- при назначаването й.

 

        С оглед на така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

 

        Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на суми, начислени от ищеца като трудово възнаграждение на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да начислява и заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ако поради някаква причина работникът или служителят не е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение, работодателят дължи различни видове обезщетения с оглед на причината, поради която не е бил полаган труд по трудово правоотношение, а в някои случаи неговата отговорност не може да се ангажира, ако неполагането на труд се дължи на виновното поведение на работника или по някаква друга причина /Р 188-2009- II г.о. на ВКС; Р 171-2013- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на работника или служителя е да докаже освен наличие на трудово правоотношение, и това, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения в процесния период. Първоинстанционният съд е приел по спорния между страните въпрос, че за времето от 28.02.2012 г. до 24.09.2012 г. ответницата не е полагала труд по съществуващото за периода трудово правоотношение, както и, че й е заплатено трудово възнаграждение за този период, което не й се дължи. Настоящата инстанция приема, че действително по делото не е установено пряко и пълно, че ответницата е полагала труд през процесния период. Напълно несъстоятелно е твърдението й, че според представената справка на НОИ работодателят й отразил отработените часове и дни и общо според полагания от нея труд и присъствие; че в справката ищецът бил отразил, че се е явявала на работа по 4 часа всеки ден от процесния период и е полагала труд според уговореното в договора време и работа. Справката, на която ответницата се основава, не съставлява присъствена форма и от нея не може да се установи дали ответницата е ходила на работа или не. Справката е изготвена на основание чл.5, ал.1, т.4 КСО въз основа на данни от работодателя, представяни в ТД на НАП, за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното    осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и пр.  поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Задължението на работодателя да изпраща периодично тези данни до съответната териториална дирекция на НАП е с административен характер и изпълнението му, респ. неизпълнението му е неотносимо към изпълнението на задълженията по трудовия договор, защото тези персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват само при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО- чл.5, ал.6 КСО. По същите причини обстоятелството, че работодателят е внасял осигуровки, няма значението, до което ответницата се домогва. Действително работодателят не е реагирал на обстоятелството, че ответницата не е ходела на работа 6 месеца, но това е по други причини /очевидно поради близките отношения между страните/, а не, че е бил доволен щом не е прекратил трудовия й договор, а го е оставил да стане за неопределено време. По принцип уговорката за изпитване може да се направи както при сключването на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. С други думи уговорката за изпитване не прави трудовия договор срочен. Затова, ако е сключен за неопределено време, както е в случая, той си остава такъв с уговорка за изпитване /Р 98- 2000- ІІІ г.о. на ВКС, Р 259- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Неоснователно ответницата претендира, че е работила в ищцовата фирма, но не й било определено място и работно време, и работата можела да я извършва в офиса или в дома си, или в някоя аптека, където й кажели. Единствено показанията на свид. К.С.К. - съпруг на ответницата, са в този смисъл- че от февруари 2012 г. тя е работила и работата можела да я извършва в офиса или в дома им или в някоя аптека, където й определяли да работи - офиса на „Х.Д.Асенов", до родилното, на „Парчевич", централния офис. Съдът не кредитира тези показания, тъй като свидетелят е съпруг на ответницата и като такъв е заинтересован в нейна полза. Съгласно чл.172 ГПК показанията на такива лица се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Както бе посочено по-горе, единствено този свидетел твърди, че ответницата е полагала труд при ищеца. Тези негови твърдения са в противоречие с твърденията на останалите свидетелки, които твърдят, че не познават ищцата и че тя се „водила на работа". В тази връзка съдът намира, че показанията на свидетеля са в противоречие и с длъжностната характеристика на ищцата. Тя е приела да работи при ищеца като „оператор въвеждане на данни". Нейно основно задължение е да въвежда данните от фактурите в компютъра; да сравнява документираните количества на стоката с фактическите; да етикира и подрежда стоката в склада. Тези трудови функции предполагат определено мястото на работа. Аргумент в тази насока е и т.ІІІ от длъжностната характеристика, според която длъжността, която е заемала ответницата, е пряко подчинена на управителя на аптеката и при изпълнение на длъжностните задължения се осъществява организационна връзка с него.

 

        Трудовото възнаграждение е възнаграждение за труд. Затова, ако по някаква причина работникът или служителят не полага труд, той получава обезщетение или не получава възнаграждение, ако не полага труд виновно или по ирелевантна за правото причина, това не се отразява на съществуването на трудовото правоотношение. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че ответницата не е полагала труд за процесния период, поради което не й се дължи възнаграждение. Не е основание за плащане на трудово възнаграждение обстоятелството, че такова й е начислено във ведомостите за работната заплата за процесния период. По правната си същност тези ведомости представляват частни свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Сам по себе си фактът, че на ответницата е начислено трудово възнаграждение не е достатъчен да й се присъди такова, щом по делото не е доказано, че тя е полагала труд.

 

        По насрещния иск: Ищцата по насрещния иск претендира заплащане на трудово възнаграждение за времето от месец февруари до месец септември 2012 г. в общ нетен размер на 3690.09 лв., който иск се явява неоснователен по изложените по-горе съображения. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно това, че това възнаграждение не й се дължи, тъй като е изплатено, не се споделят от настоящата инстанция, защото те се основават на свидетелските показания, а този факт не може да бъде установен със свидетелски показания /Р 295-2012- IV г.о.; Р 89- 2013- IV г.о./, но това не влияе на крайния резултат. Не е основание съдът да приеме, че ответникът дължи на ищцата по насрещния иск трудово възнаграждение за процесния период, и приетото от Дирекция „Инспекция по труда" по повод на извършената проверка на 20 и 27.05.2013 г., нито приетото от Районна прокуратура Стара Загора в постановление № 5318/2012 г. на РП- Стара Загора. Представеният протокол и прокурорско постановление са доказателство само и единствено за това, че е извършена такава проверка от Инспекцията по труда и е водено ДП № 67/2013 г. на ОД на МВР- Стара Загора, което на практика е без значение за разрешаването на спора.

 

        Пред вид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 1460 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 18.02.2015 г., постановено по гр.дело № 5757/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на „КРИСТИ” ЕООД, ЕИК 123577948, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.” X. Д. Асенов” № 86, ет.2, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 1460 лв./хиляда четиристотин и шестдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.