Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 282   …………………26.06.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и седми май……...………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1263….по описа за 2015……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 46 от 22.01.2015 г., постановено по гр.дело № 781/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което признато за установено по отношение на И.Д.Й. и Й.П.Й., че дължат солидарно на Б.Р.Т. сумата от 1085.86 лева за неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот, от които сумата от 700 лева- неплатен наем, сумата от 105.86 лева - ползвана ел.енергия и сумата от 280 лева- ползвани ВиК услуги,  ведно със законната лихва, считано от 20.12.2013 г. до изплащането й, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Б.Р.Т. против И.Д.Й. и Й.П.Й. заповед № 3756/21.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6060/2013 г. на РС- Стара Загора.

 

        Въззивниците И.Д.Й. и Й.П.Й. считат, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Молят същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените обективно съединени установителни искове и им се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

        Въззиваемата Б.Р.Т. не е представила писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. чрез пълномощника си адв.З.Ц. взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на РС. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.228 и следв. ЗЗД. Ищцата Б.Р.Т. твърди в исковата си молба, че от м.12.2010 г. отдала под наем жилище- апартамент № 46, находящ се в гр.Стара Загора, на ул. …№ …, вх…., етаж …, на двамата ответници- съпруг и съпруга. За целта сключили договор с първата ответница И.Й., като уговорили наемна цена в размер на 200 лева, като наемателят се задължавал да заплаща и консумативните разходи за ел. енергия, вода, телефон и други. За получаваните суми наемодателката издавала разписка, в която се отразявал начина и датата на плащане на сумите, размера на същите и евентуалните прихващания за извършени ремонти. Твърди, че през 2013 г. ответниците заплатили за м.февруари само половината от дължимата наемна цена, а за месеците юни, юли и август не заплатили на ищцата никакви пари.           Заявява, че страните решили да прекратят наемния договор в края на м. август 2013 г. и ищцата изготвила споразумение, съгласно което на 28.08.2013 г. наемателите следвало да й предадат ключа от апартамента, да и заплатят дължимия наем в размер на 700 лева, както и документи, че са заплатили използваните консумативи, а именно: ел.енергия в размер на 105.86 лв. и ВиК услуги на стойност 280 лева. Това споразумение ищцата предложила на първата ответница за подпис, но тя отказала с мотива, че съпругът й ще го подпише и до този момент същото не било подписано и дължимите суми не били платени.          Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 6060/2013 г. на РС- Стара Загора и издадена заповед за изпълнение в полза на ищцата, с която е разпоредено на двамата ответници солидарно да й заплатят горепосочените суми. Ответниците възразили срещу заповедта за изпълнение, поради което за нея бил налице правен интерес от завеждане на настоящото дело. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответниците И.Д.Й. и Й.П.Й., че двамата й дължат солидарно сумата в размер на 1085.86 лева, от които 700 лева- неплатен наем, 105.86 лв.- неплатена ел. енергия и 280 лв.- неплатена вода, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.12.2013 г. 

 

         Ответниците И.Д.Й. и Й.П.Й. не са представили писмени отговори в срока по чл.131 ГПК. Ответницата И.Й. е представила по- късно писмен отговор, като заявява, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства- заболяване, свързано с хирургическа намеса, за което представя писмени доказателства. Взема становище, че искът е неоснователен. Не спори, че сключили с ищцата договор за наем, по който изпълнявала добросъвестно задълженията си до м.февруари 2013 г., когато започнала да има финансови затруднения., поради което наемната цена била коригирана на 180 лв. месечно. През м.юни вече не могла да плаща тези суми и предупредила ищцата, че прекратява договора и напуска жилището през м.август, което и сторила на 03.08.2013 г., като предала ключа на ищцата. Претендираните от ищцата 700 лв. й изплатила с помощта на родителите на съпруга й на 02.09.2013 г., които представлявали наемната цена за м.юни и юли 2013 г. и консумираните ел.енергия- 85.68 лв. и вода- 240.66 лв. Не поискала разписка за платената сума. По този начин счита, че е изплатила дължимите спрямо ищцата суми и моли исковете да бъдат отхвърлени. Заявява, че не е подписвала представеното с исковата молба споразумение.   

 

        По делото не е спорно, а е видно и от приложеното ч.гр.дело № 6060/2013 г. на Старозагорски районен съд, че на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 3756 от 21.12.2013 г., по силата на която ответниците И.Д.Й. и Й.П.Й. са осъдени солидарно  да заплатят на Б.Р.Т. сумата от 1085.86 лева за неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот, от които сумата от 700 лева- неплатен наем, сумата от 105.86 лева- ползвана ел.енергия и сумата от 280 лева- ползвани ВиК услуги,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2013 г. до изплащането й, както и разноски в размер на 275 лева. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжниците. В указания от съда срок ищцата е предявила настоящия иск.

 

        От представения по делото договор за наем на недвижим имот от 15.12.2010 г. се установява, че ищцата в качеството на наемодател е предоставила за временно ползване- за срок от две години, на ответника И.Д.Й., в качеството на наемател следния недвижим имот: ап. 46, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „…” № …, вх…., ет….. Съгласно чл.2 от договора, страните са уговорили наемателят да заплаща месечен наем в размер на 200 лева, а според чл.3 от договора- заплащането да става от 15-то до 20-то число в брой в наетия имот, като в чл.4 е предвидено наемодателят да издава разписка за получената наемна вноска, в която да се отразява начина и датата на плащане на точната сума и евентуалните извършени прихващания за извършени ремонти. В чл.7 на договора е предвидено задължение на наемателя да заплаща консумативните разходи за ток, вода, телефон и други, извършвани във връзка с ползване на имота. По делото е представено и споразумение от 28.08.2013 г. за прекратяване на наемния договор по взаимно съгласие и за изплащане на процесните суми, но същото не е подписано от ответницата Й..

 

        Установено е по делото, че ответниците са съпрузи. По повод твърдението на ответника Й. в писмената му защита, че това обстоятелство не е доказано от ищеца, делото е насрочено в о.с.з. на 26.11.2014 г. когато са представени копия от Акт за сключен граждански брак № 557/30.08.1998 г. на Община Стара Загора и от Домовата книга на ЕС гр.Стара Загора, ул.”…” …, от които е видно, че страните са съпрузи.  Разпитан е като свидетел и домоуправителя на ЕС Т.Т., който установява, че страните са били записани като съпрузи и са живели като семейство на адреса. В домовата книга, неоспорена от ответниците,  е записано, че ответниците са напуснали адреса на 28.08.2013 г.

 

          Производството по чл.422 ГПК има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува. В случая, в заявление за издаване заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6060/2013 г. на Старозагорския районен съд се твърди, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за наем на жилище и за ползвани ел.енергия и вода. В настоящото производство в тежест на ищеца- кредитор е да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника, а длъжникът- възраженията си срещу вземането.

 

        Съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- да му плати определена цена. Съгласно чл.232, ал.2, предл.първо ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Безспорно е в случая, че между страните  е налице договор за наем от 15.12.2010 г., в който са посочени правата и задълженията им, описани по- горе. Неоснователно е възражението на ответника Й., че той няма задължения по този договор, тъй като не е страна по същия. Съгласно чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството. Както вече бе посочено, страните са съпрузи и с оглед данните по делото жилището е било наето и ползвано от страните и тяхното дете за задоволяване на жилищните им нужди.                                        

 

        Твърдението на ответниците за изменение на договора в смисъл, че наемната цена е била намалена от 200 лв. на 180 лв. месечно, е недоказано.  Липсва писмена уговорка за това между страните, а представените три броя квитанции за заплащане на наем в размер на 180 лева доказват единствено заплащане на суми в този размер, но не и договорка за намаляване на наемната вноска.

 

        По делото не са представени писмени доказателства във връзка с погасяване на задълженията на ответниците към ищеца за заплащане на наем за месеците юни, юли, август 2013 г. и половината наемна цена за месец февруари 2013 г., както и за заплащане на претендираните разходи за ел.енергия и вода. Ответниците, които носят доказателствената тежест за установяване на възражението си, че са заплатили претендираните суми, са ангажирали за това свидетелските показания на Иванка Петрова- майка на ответника и свекърва на ответницата и на Бистра Стайкова- близка на ответницата. Други доказателства за тези твърдения на ответниците няма. Съдът обсъди показанията на свидетелите и намери, че те не са достатъчни за пълно доказване на твърдяното от ответниците, че процесните суми са платени. На първо място, следва да се има пред вид заинтересоваността на свидетелите, първата като майка и свекърва, и втората като близка на ответницата. При наличието на такива отношения обективността на показанията им съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК следва да бъде преценена със засилена критичност с оглед възможната тяхна заинтересованост /в този смисъл: Р 15- 2015- ІV г.о.; Р 131- 2013- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Неправдоподобно е твърдяното, че ответницата е заплатила на ищцата наведнаж сумата от 700 лв., но не е поискала разписка, като заявила на свид. Бистра Стайкова, че „…винаги така сме правили”. Видно от доказателства по делото наемодателката е изпълнявала задължението си по т.4 от договора и е издавала редовно разписки за платените суми за наем. Свид. Иванка Петрова- майка на ответника и свекърва на ответницата, която твърди, че са дали пари на снаха си да плаща наема, установява, че от нея /от снахата/ разбрала, че са предадени на ищцата. При това положение, показанията на тези свидетели не са достатъчни за пълно доказване, че процесните суми са платени.

 

        Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове за неплатен наем за месеците юни, юли, август 2013 г. и половината наемна цена за месец февруари 2013 г., както и консумативните разходи за ел.енергия и вода. Дори ответниците да са напуснали жилището в началото на м.август 2013 г., то съгласно т.10,б.в от договора, същият може да бъде прекратен от наемателя с едномесечно предупреждение, като за срока на предизвестието се дължи пълния размер на наема. Ответницата не е доказала твърдението си, че в началото на м.юли 2013 г. предупредила ищцата, че напуска имота. Поради това дължи наема и за м.август 2013 г.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемата разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лв. за адвокатски хонорар.    

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 22.01.2015 г., постановено по гр.дело № 781/2014 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН **********, и Й.П.Й., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Б.Р.Т., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                               

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.