Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 283 …………………26.06.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и седми май……...………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1264….по описа за 2015……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 18 от 04.03.2015 г., постановено по гр.дело № 546/2013 г. на Гълъбовския районен съд, с което С.С.С. е осъдена да заплати на Д.Т.А. сумата от 19474.37лв., представляваща половината от сумата, която била платена от ищеца за погасяване на дължимите суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г. с Банка ДСК ЕАД, Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2009 г. с Банка ДСК ЕАД, Договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2010 г. с Банка ДСК ЕАД и Кредит № PLUS-01627210/09.12.2011г. с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като искът е отхвърлен, както следва: за сумата от 1000 лв. за платен от ищеца ремонт на автомобил на ответницата, като неоснователен, и за сумата от 6047 лв.- като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на С.С.С., представляващо половината от сумата, която е била платена от ответницата за погасяване на дължимите вноски по Договор за потребителски кредит № FL436463/29.07.2008 г. с Юробанк България АД, Договор за кредитна карта № VC100705/31.07.2008 г. с Юробанк България АД и Договор за потребителски кредит № PLUS-01570998/15.04.2011 г. с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

        Въззивницата С.С.С., чрез пълномощника си адвокат К.Я., счита че решението в частта му, с която е осъдена да заплати сумата 19474.37 лв. и разноски по делото, е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да се приеме, че тя не дължи разноски на ищеца. Претендира за разноските по делото за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Д.Т.А., чрез пълномощника си адвокат А.М., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, а обжалваното решение- правилно и законосъобразно. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено и да му се присъдят направените по делото разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 СК. Ищецът Д.Т.А. твърди, че с ответницата били съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр.дело № 266/2012 г. на РС- Гълъбово. Твърди също така, че по време на брака си теглили кредити за задоволяване на семейните нужди и поради това, че получавал по- голямо възнаграждение от ответницата, той сключил договорите за кредит на свое име, а именно: от "Банка ДСК"- кредит № 15110445 в размер на 35000 лв., усвоен на 07.02.2008 г.; кредит № 17654938 в размер на 11000 лв., усвоен на 30.09.2009 г.; кредит № 18898778 в размер на 12000 лв., усвоен на 15.10.2010 г. и един кредит с № РLUS - 01627210 в размер на 3500 лв., усвоен на 09.12.2011 г., изтеглен от Банка "ВNP РАRIВАS". Твърди, че тези суми били използвани за процедури "ин витро", за наем на жилище, закупуване на движими вещи, почивки и други, като той единствен погасявал вноските по изброените кредити, а след фактическата раздяла с ответницата на 14.02.2012 г., изтеглил допълнително други два кредита, с които да рефинансира предходните. Кредитите погасил както следва: № 15110445 на 04.02.2013 г.; № 17654938 на 06.02.2013 г.; № 18898778 на 06.02.2013 г.; и кредит № РLUS-01627210 на 03.05.2012 г. Допълнително в периода на фактическата раздяла ищецът внасял месечните погасителни вноски по кредитите и заплатил ремонт на автомобила на ответницата, като общата сума по кредитите и ремонта възлизала на 53042.73 лв. Счита, че на основание чл.32, ал.1 и ал.2 СК двамата с ответницата са били и са солидарно задължени за сумите по кредитите, тъй като са били разходвани за задоволяване на семейни нужди. Ответницата не му била издължила сумата в размер на 26521.37 лв., въпреки нотариалната покана, която й изпратил. Претендирал е съдът да осъди ответницата да му заплати сумата от 26521.37 лв., представляваща половината от платените от него 53042.73 лв. в периода след фактическата раздяла на страните по изтеглени по време на брака кредити.

 

        Ответницата С.С.С. в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че предявеният иск е неоснователен и твърди, че не е била страна по договорите за кредит, не е била информирана за теглените кредити и че средствата не са били разходвани за семейни нужди. Твърди още, че за част от кредитите научила от нотариалната покана и че друга част ищецът използвал за рефинансиране на свои стари задължения. Оспорва изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че средствата от кредитите са използвани за закупуването на движими вещи, които да послужат за обзавеждане на част от семейното жилище, което било обзаведено преди изтеглянето на кредитите, а друга част била обзаведена с други средства. Твърди, че живеели в собствено жилище от 2003 година и не плащали наем, а разходите за "ин витро" процедури били поемани от държавата. Един от процесните кредити бил изтеглен два месеца преди фактическата раздяла, поради което не можело да се приеме, че е разходван за семейни нужди. По отношение на претенцията за ремонт на семейния автомобил, ответницата твърди, че е неоснователна поради това, че парите за ремонта били дадени на ищеца от баща й. Моли първоинстанционния съд да отхвърли предявените искове. В случай, че съдът уважи предявените искове изцяло или частично, ответницата е направила възражение за прихващане. Твърди, че по време на брака с ищеца е изтеглила следните кредити: по Договор за потребителски кредит № FL436463 от 29.07.2008 г. с “Юробанк България” АД сумата от 7100 лв., като към датата на фактическата раздяла задължението възлизало на 6500 лв., което било изцяло изплатено от нея; по Договор за кредитна карта № VC100705 от 31.07.2008 г. с “Юробанк и ЕФ Джи България” АД сумата от 1000 лв., като към датата на фактическата раздяла задължението възлизало на 1120 лв., което било изцяло изплатено от нея на 11.04.2013 г.; по Договор за потребителски кредит PLUS-01570998 от 15.04.2011 г. с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 5000 лв., като към датата на фактическата раздяла задължението възлизало на 4459.75лв., изцяло изплатено от ответницата на 15.04.2013 г. Ответницата счита, че ищецът й дължи половината от платените от нея суми по кредити, а именно 6047 лв., представляваща половината от общия размер от 12094 лв., за което му отправила покана, но същият не изпълнил задължението си. Поради това е претендирала да бъде извършено прихващане със задължението, което ищецът има към нея в размер на 6047 лв., ако предявеният от него иск бъде уважен. Районният съд е уважил възражението за прихващане и в тази му част решението не е обжалвано.

 

        По делото не е спорно, че страните са били съпрузи от 03.10.1993 г., като бракът е бил прекратен с решение по гр. дело № 266/2012 г. на РС- Гълъбово, приложено към настоящото дело. Не е спорно между страните и обстоятелството, че същите са във фактическа раздяла от 14.02.2012 г. От представените по делото договори за кредит, които съдът е приел като писмени доказателства, се установява безспорно, че по време на брака ищецът е теглил кредити от различни банки, като към момента на фактическата раздяла част от тях останала непогасена.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че към датата на фактическата раздяла на страните, същите са имали непогасени кредити, както следва: По Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 15110455, отпуснат за сумата от 35000 лв.; по Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2009 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 17654938, отпуснат за сумата от 11000 лв.; по Договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2010 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 18898778, отпуснат за сумата от 12000 лв.; Кредит № PLUS-01627210/09.12.2011 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Д.Т.А., отпуснат за сумата от 3500 лв.; по Договор за потребителски кредит № FL436463/29.07.2008 г. между Юробанк България АД и С.С.С., отпуснат за сумата от 7100 лв.; по Договор за кредитна карта № VC100705/31.07.2008 г. между Юробанк България АД и С.С.С., отпуснат за сумата от 1000 лв.; по Договор за потребителски кредит № PLUS-01570998/15.04.2011 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.С.С., отпуснат за сумата от 5000 лв. Към момента на изготвяне на експертизата всички тези кредити са били погасени от съответния титуляр, както следва: По Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 15110455, за периода от 15.02.2012 г. до 15.01.2013 г. са били направени 12 месечни вноски по 452.84 лв. и на 04.02.2013 г. кредитът е окончателно погасен със сумата от 21569.70лв., т.е. за периода на фактическата раздяла на страните до окончателното погасяване на кредита ищецът е внесъл сумата от общо 27003.78 лв.; по Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2009 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 17654938, за периода от 15.02.2012 г. до 15.01.2013 г. са били направени 12 месечни вноски по 169.55лв. и на 06.02.2013 г. кредитът е окончателно погасен със сумата от 7466.73лв., т.е. за периода на фактическата раздяла на страните до окончателното погасяване на кредита ищецът е внесъл сумата от общо 9501.33 лв.; по Договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2010 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 18898778, за периода от 15.02.2012 г. до 15.01.2013 г. са били направени 12 месечни вноски по 184.96 лв. и на 06.02.2013 г. кредитът е окончателно погасен със сумата от 9621.27лв., т.е. за периода на фактическата раздяла на страните до окончателното погасяване на кредита ищецът е внесъл сумата от общо 11840.79 лв.; по Кредит № PLUS-01627210/09.12.2011 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Д.Т.А., за периода от 15.02.2012 г. до 13.04.2012 г. са били направени 3 месечни вноски по 144.48лв. и на 19.04.2012 г. кредитът е окончателно погасен със сумата от 3380.87лв., т.е. за периода на фактическата раздяла на страните до окончателното погасяване на кредита ищецът е внесъл сумата от общо 3814.31 лв. Експертизата е установила, че с Кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 15110455 ищецът е погасил два свои кредита, а именно: Кредит № 13401333, погасен със сумата от 18197.29 лв. и Кредит № 12706436, погасен със сумата от 4453.43 лв.; с Кредит за текущо потребление от 30.09.2009 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 17654938, ищецът е погасил кредит № 01373688, отпуснат от БНП Париба, погасен със сумата от 4635.90 лв.; с Кредит за текущо потребление от 15.10.2010 г. между Банка ДСК ЕАД и Д.Т.А. – кредит № 18898778, ищецът е погасил кредит № PLUS-01478136, отпуснат от БНП Париба Пърсънъл Файненс, погасен със сумата от 4516.50 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено от страните по делото.

 

        По делото са представени писмени доказателства- заповед № РД- 03-9930/29.09.2011 г. на Център "Фонд асистирана репродукция", писмо от 29.09.2011г. на Център "Фонд за асистирана репродукция", етапна епикриза № ЕТ0054/21.10.2009 г. и етапна епикриза № 0062/21.07.2010 г.; нот акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том II, рег. № 1803, дело № 125/ 2003 г. на нотариус Г.Д.. Разпитани са свидетели.  Свидетелят Стамен Д.С. - кредитен инспектор в Банка ДСК между 2006 г.- 2008 г., установява, че в този период страните са ходили многократно в банката за отпускане на кредити и си спомня, че кредитите са били отпускани на ищеца, тъй като неговото трудово възнаграждение било по-голямо, но ответницата присъствала при сключването на договорите и знаела за отпуснатите кредити. Свидетелките П.Т.А. и Й.И.Т. - сестри на ищеца, твърдят, че по време на брака си страните са теглили потребителски кредити за задоволяване на текущите си нужди. С по- новите кредити са рефинансирали по-старите и така в края на брака задълженията, които били на името на ищеца, нараснали до около 55000 лв./свид.А./. Макар ищецът да е работел през цялото време на брака и да получавал добро трудово възнаграждение, очевидно страните са живели над възможностите си, като са си купували най-хубавите неща, като обзавеждане за къщата, телефони и  поддържали висок стандарт. Ответницата получавала много ниски трудови доходи, но винаги е била добре облечена и “пушеше по две кутии цигари на ден”, благодарение на доходите на ищеца и кредитите /свид.Т./. Парите от кредитите използвали за процедурите “ин витро”; за да си ремонтират и обзаведат къщата; за да си купуват автомобили. През 2010 г. ищецът е боледувал от сърце, но цялото лечение било поето от здравната каса, наложило се да платят само пътните разноски за престой в болница в София. Свидетелят Пеньо Стоянов Т.- брат на ответницата, се установява че страните са се нанесли в собствена къща през 2004 г. Тогава са правили ремонт на втория етаж на къщата. По-късно- през 2008 г. са ремонтирали основно първия етаж на къщата, измазали къщата отвън и циментирали двора, но твърди, че са направили този ремонт със средства от обезщетението на ищеца при съкращаването му от работа. Процедурите “ин витро” се заплащали от държавата, но преди самите процедури трябвало да се извърши определено лечение в гр.София, което заплащали от теглени кредити, но от ответницата. Свидетелят твърди също така, че в началото на брака на страните ищецът  играел хазартни игри, докато са живеели при родителите на ответницата в с.Априлово. Когато се преместили в гр.Гълъбово, свидетелят „само чувал”, че ищецът продължавал да играе хазарт. Свидетелят знаел, че и двете страни са теглили кредити по време на брака им, но не знаел за техния размер и не знаел за какво са похарчени парите. Първоначално ищецът имал лек автомобил “Жигули”, след това си е купил “Ауди 80”, а след това- “Ауди А4”. Автомобилът на ответницата е бил закупен със средства от нейния баща. Свидетелят С.С.Т.- баща на ответницата, установява, че в началото на брака им страните живели в с.Априлово, където свидетелят стопанисвал заведение. В заведението имало покер-машина, на която ищецът редовно играел. Докато играел загубил 2000 лв. , които свидетелят се наложило да плати. Това станало повод свидетелят да изгони страните от дома си. Като заживяли в гр.Гълъбово свидетелят „чувал” от свои познати, че ищецът продължавал да играе „на машинки”. Свидетелят знаел, че ответницата имала два кредита, на които погасителните вноски надхвърляли заплатата й. За процедурите “ин витро” и за заболяването на ищеца свидетелят им давал пари. Дори си продал наследствените земеделски земи, за да помогне на страните с пари. Сам той изтеглил кредит, за да даде на ответницата 4000 лв., за да си купи автомобил. Установява също така, че през 2010 г. станал поръчител на едни от кредитите на ищеца за около 12000 лв. от Банка ДСК, но не знаел тези пари за какво са използвани.

 

        И двете групи свидетели са близки роднини на страните. При наличието на такива отношения обективността на показанията им съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК следва да бъде преценена със засилена критичност с оглед възможната тяхна заинтересованост /в този смисъл: Р 15- 2015- ІV г.о.; Р 131- 2013- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. При извършената преценка по реда на чл.172 ГПК съдът намира, че свидетелите са депозирали показанията си по начин, подпомагащ по- благоприятен изход от делото за страната, в чиято полза свидетелстват. И двете групи свидетели обаче установяват, че по време на брака си страните са теглили кредити, че са закупували леки коли, телефони; че са имали разходи във връзка с процедурите „ин витро”, извън заплатените от държавата; че са ремонтирали жилището си и са закупували вещи за обзавеждането му, както и че са рефинансирали с нови кредити старите задължения.  

 

        Ищецът е заявил, че кредитите са теглени по време на брака му с ответницата са използвани за нуждите на семейството- закупуване на движими вещи, коли, за провеждане на „ин витро” процедури, както и рефинансиране на стари задължения. Същите били отпускани на негово име, тъй като имал по- високи доходи от трудово възнаграждение. Ответницата твърди, че не била информирана за теглените кредити, не била страна по договорите и не била участвала в изразходването на средствата от кредитите. Вторият етаж от къщата бил ремонтиран пред 2005 г. преди тегленето на кредитите, а първият- със средства от обезщетение, получено от съпруга й. „Ин витро” процедурите се заплащали от държавата.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна /Р 293- 2013- ІІІ г.о.; Р 211- 2012- IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие / Р 342- 2013- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми. Без значение е факта, че като страна- кредитополучател по процесните кредити фигурира само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това задължение става ех 1еgе солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом предназначението му е за задоволяване нужди на семейството. При преценката на събраните по делото доказателства съдът намира, че процесните кредити са били използване за нуждите на семейството- за ремонт на жилището им, за закупуване на движими вещи- коли, телефони, обзавеждане, както и за разходи, съпътстващи „ин витро” процедурите, извън отпусканите от държавата средства, а така също и за рефинансиране на стари кредити. При рефинансирането на стар дълг, средствата от който са послужили за задоволяване на семейни нужди /както е в настоящия случай/, новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него /Р 24- 2013- IV г.о ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ответницата, в чиято тежест е било да докаже възражението си, не е установила, че сумата по кредитите е усвоена само и единствено за лични нужди на съпруга- кредитополучател. Поначало тя не е конкретизирала за какви лични нужди бившият й съпруг е изразходвал средствата от кредитите. Липсват писмени доказателства относно твърдението й, че в ремонта на жилището са вложени други средства, а не тези от кредитите; че процедурите „ин витро” са били изцяло финансирани от държавата /последното не се твърди дори и от посочения от нея свидетел Пеньо Т.- брат на ответницата/. Свидетелите, посочени от нея, с показанията си се опитват да подкрепят тезата й, като твърдят, че ищецът е изразходвал средства за хазартни игри, без да сочат, че за това е ползвал средства от кредитите. Такова твърдение обаче ответницата не е въвела с отговора си на исковата молба, поради което не следва да бъде обсъждано. При липса на доказателства, че удовлетворената с кредите нужда не е семейна, следва да се приеме, че сключените от ищеца договори за кредити с Банка ДСК ЕАД и ПНБ Париба Пърсънъл Файненс са усвоени изцяло за задоволяване на нужди на семейството, предвид което двамата съпрузи следва да отговарят солидарно за поетото задължение.

        Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД - „друго” може да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг; може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите; може да следва и ако солидарността произтича от деликт. Съдът намира, че въззивната страна не е оборила презюмираното в чл.127, ал.1 ЗЗД равенство при разпределението на платения от въззиваемия техен солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове. Въззиваемият е погасил сума в размер на 51042.73 лв.- сборът от всички погасителни вноски, които е заплатил по изтеглените кредити, посочени по- горе. Съгласно чл.127, ал.2, изр.1 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Въззиваемият претендира да му бъде заплатена половина от заплатената от него сума или 25521.37 лв., които въззивната страна дължи на въззиваемата, а след прихващане /в тази част решението не е обжалвано/, извършено от първоинстанционния съд с насрещно вземане на ответницата по теглени от нея кредити, дължимата сума е 19474. 37 лв. С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването /Р 211- 2012- IV г. о. на ВКС/. С оглед изложените съображения предявеният от ищеца Д.А. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно и приел и районният съд.

        По отношение присъдените в първата инстанция разноски по делото, съдът е обсъдил възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение и правилно с оглед разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на МРАВ е намалил същото на 2000 лв.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото във въззивната инстанция в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                  Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА   решение № 18 от 04.03.2015 г., постановено по гр.дело № 546/2013 г. на Гълъбовския районен съд.

 

        ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Т.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/. 

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основание по чл.280 ГПК.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: