Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 287                                26.06.2015 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 27 май                                                                                        2015 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1269  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.П.С. и Д.П.Д., подадена от адвокат М.С. против решение № 281 от 31.03.2015 г., постановено по гр.дело № 388/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.                 

Въззивниците считат, че решението на съда е неправилно като необосновано. Излагат се подробни съображения, като се прави коментар на събраните по делото доказателства. Считат, че собствеността им е доказана  като добросъвестни владелци от 1995г. до 2013г., т.е. 18 години при придобивна давност за недобросъвестни владелци 10 години. Молят въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да бъде уважен изцяло иска, като им се присъдят направените разноски за двете инстанции. 

          Въззиваемият  Община – Стара Загора чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Соня Николова заявява, че решението на СРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за това. Претендира да им бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

По делото е установено, че ищците са наследници по закон – деца на Г./ Д./ П. Ж. починал на 01.03.1993г. Приживе наследодателят подал заявление за възстановяване на земеделски земи с обща площ от 49,800 дка, находящи се в землището на с. Арнаутито, общ. Стара Загора, по което била образувана преписка №01079/06.02.1992г. на Поземлена комисия гр. Стара Загора.  С решение по протокол №01071 от 06.05.1996г.  Поземлена комисия Стара Загора признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне правото на съсобственост върху девет от заявените имоти с обща площ 32,800 дка и отказала възстановяване на три имота с обща площ 17 дка. Представено е съобщение до заявителя и обратна разписка относно връчването на горепосоченото решение, извършено на 06.06.1996г.

          С Решение № 01071, издадено на 17.04.1995г. Поземлена комисия гр. Стара Загора, на осн. чл.27 ППЗСПЗЗ и влязъл в сила план на земеразделяне е възстановила на Д.П. Желев три ниви - всички в землището на с. Арнаутито, общ. Стара Загора, сред които и нива от 23.033 дка от пета категория, находяща се в местността „Карасолука”, представляваща имот №94005 по плана за земеразделяне при граници: имот №91017 – полски път на Кметство Арнаутито,  № 94004 нива на Б.П.Л., №94003 – нива на насл. на И. и И.А., №74 – дървопроизводителна площ на Държавен горски фонд и №94006 – нива на насл. на И.П.К.. По делото е приложен протокол за въвод във владение от 30.06.1995г., в който е посочено, че владението на имотите е предадено на Д.П. Желев.

На 01.10.2003г. между втория ищец Д.П.Д. и Е.В.Б. бил сключен договор за наем на земеделска земя, като съгласно чл.1.1 сред предадените за ползуване ниви е била и тази от 23,033 дка в м. Карасолука, с имотен номер 094005. На 10.10.2008г. е сключен анекс към договора за наем относно същите имоти, като срокът му е удължен до 31.12.2013г.

          От представеното решение по протокол №01071 от 06.05.1996г. и протокол №01-2 от 15.03.2000г. на ПК Стара Загора се установява, че през 1996г. е била проведена процедура съгласно чл.17, ал.7 ЗСПЗЗ за изменение на решението от 17.04.1995г., с което на наследодателя на ищците са били възстановени земеделски земи, включително и процесната нива от 23.033 дка. След отразяването на тези изменения в плана за земеразделяне и регистъра към него, съгласно приложените скици от първоначалната нива с площ 23.033 дка в м. Карасолука с имотен №094005 е била обособена спорната нива от 17.000 дка с имотен номер 094019, отбелязана като собственост на Община Стара Загора, а остатъкът от 6,033 дка, възстановен на Д. Желев съгласно решение №01071 от 15.03.2000г. с имотен номер №094005. По делото няма данни това решение да е било атакувано от въззивниците и да е било изменено. Нивата от 17 дка с имотен № 094019 е актувана като частна общинска собственост на осн. чл.19 ЗСПЗЗ, с акт №03564 от 23.02.2004г., вписан на 30.09.2005г. в Агенция по вписванията. С договор за наем от 13.09.2010г. Община Стара Загора е предоставила на Е.В.Б. временно и възмездно ползуването върху процесната нива от 17 дка в местността„Карасолука”, представляваща имот №094019 по плана за земеразделяне .

Ответникът Община – Стара Загора е оспорил истинността на представения от ищците протокол за въвод във владение, като Старозагорският районен съд е допуснал откриване на производството по чл. 193, ал.1 ГПК. В оспорения документ, длъжностното лице е удостоверило, че е въвело във владение Д.П.Ж., т.е. наследодателя на ищците на 30.06.1995г. От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 14.12.2013г. се установява, че Г.П.Ж. е починал на 01.03.1993г. С оглед на това правилно РС е приел, че удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, а именно, че владението върху имота е било предадено на наследодателя на ищците са неистински. Ето защо, съдът правилно е приел, че оспорването е доказано и на осн. чл.194, ал.3 ГПК документът е признат за неистински. С оглед на това е приел, че отразените в него обстоятелства не могат да се вземат предвид при произнасянето по съществото на спора.

При така установената  фактическа обстановка окръжният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е неоснователен и недоказан.        

За да бъде уважен иска по 108 ЗС, следва да са кумулативно спазени следните три предпоставки, а именно: ищеца да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответника и  ответника да владее или държи вещта без да има основание за това.

В случая въззивниците Д.П.С. и Д.П.Д. не са установили по безспорен и категоричен начин, че са собственици на процесния имот въз основа на давностно владение.

За да се легитимират като собственици ищците по настоящото дело се позовават на обстоятелството, че са упражнявали добросъвестно владение върху имота от 30.06.1995г. /датата на въвода във владение/. Поддържат, че непосредствено след тази дата са внесли имота в Земеделска кооперация “Съгласие”, а впоследствие  - през 2003г. са я отдали под наем на лицето Е.Б.. Твърдението им е, че са владели възстановената съгласно решението от 17.04.1995г. нива с №094005 от 23.033 дка, включително и тази нейна част, която впоследствие е била обособена под № 094019 от 17.000 дка и актувана като собственост на Община Стара Загора. От това следва, че ищците се позовават на добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.

Съгласно по чл. 79, ал.2 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато добросъвестно владение в продължение на пет години. За да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност чрез добросъвестно владение ищецът следва да докаже на първо място, че е установил фактическа власт върху определена вещ, както и непрекъснатото й, спокойно и явно упражняване в предвидения от закона срок. Освен това, с оглед твърдението за добросъвестност, следва да бъде доказано, че ищецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

          В настоящия случай ищците не са доказали факта на установяване на владение върху процесния имот към твърдяната от тях дата, тъй като документът, на който се позовават – протокол за въвод от 30.06.1995г. е неистински, а липсват други доказателства относно упражнявана от тях фактическа власт върху имота към този момент. Представената служебна бележка от 28.01.2014г. не доказва пряко и пълно упражняване на фактическа власт, тъй като получаването на арендно плащане е само индиция, но не и пряко доказателство за това, че имотът е бил държан с намерението да се свои по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Следва да се вземе предвид и това, че в този документ отделните земеделски имоти не са индивидуализирани. След като не са доказали установяване на владение върху имота на посочената в исковата молба дата през 1995г. ищците не могат да се позовават на последиците на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Във връзка с това следва да се има предвид и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОВСОНИ /ДВ бр.107 от 1997г./, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Самата разпоредба е влязла в сила на 22.11.1997г. като от този момент е започнала да тече нова давност, а тази на която ищците се позовават, считано от 30.06.1995г. не се зачита по силата на закона. Следователно дори да бяха доказали установяването на фактическата власт върху имота съобразно решението на ПК от 17.04.1995г. / което, като административен акт може да бъде правно основание по чл.70, ал.1 ЗС/ петгодишният срок би изтекъл на 22.11.2003г., а не на 30.06.2000г., както се поддържа в исковата молба.

          Правилно РС е приел, че ищците не могат да се позовават на присъединяване на владението на техния праводател, доколкото не е установено, с оглед неистинността на представения протокол за въвод, Г./Д./П. да е започвал да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот. С оглед на това ищците не могат да бъдат признати за добросъвестни владелци, тъй като към датата на издаване на решението на поземлената комисия, на което се позовават - 17.04.1995г. техният наследодател е бил вече починал, т.е. няма как той да е станал добросъвестен владелец.

          С оглед на гореизложеното ищците не са доказали упражнявано от тях добросъвестно владение в твърдения в исковата молба период. Наличието на сключен на 01.10.2003г. договор за аренда, дори да се приеме като безспорно установяващ владение от страна на ищците върху имота към онзи момент, не би могъл да обоснове извод за придобиването му по давност след изтичане на пет години, считано от тази дата. Това произтича от обстоятелството, че  съгласно §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.,бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г./ давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г.

          С оглед изложеното окръжният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са доказали осъществяването на твърдяното от тях придобивно основание, поради което и не са собственици на имота, са правилни и законосъобразни, поради което предявения от тях иск по чл.108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемият Община Стара Загора чрез пълномощника си е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, които са в размер на 340 лв. съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт. Предвид неоснователността на въззивната жалба следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия тези разноски.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 281 от 31.03.2015 г., постановено по гр.дело № 388/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

  

ОСЪЖДА Д.П.С. ЕГН ********** с адрес: *** и Д.П.Д. ЕГН ********** адрес *** да заплатят на Община Стара Загора сумата 340/ триста и четиридесет/ лева, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.  

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕНОВЕ: