Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 290/30.06.2015 година                                 Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд               ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти юни                                                          2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                    ВАНЯ ТЕНЕВА  

 

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от  съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1282 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

              Обжалвано е решение № 131/09.03.2015г., постановено по гр. дело № 2195/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът М.Й.А. моли да бъде отменено решението и приеме, че предявеният иск е недопустим, а при условията на евентуалност – да се отмени решението и отхвърли предявеният иск. Представена е писмена защита, в която се развиват подробни съображения и молба да се присъдят разноските пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият А.Ю.А. е представил писмен отговор на въззивната жалба и писмена защита, в която заявява, че въззивната жалба е неоснователна и моли да се потвърди решението, както и да се присъдят разноските по делото в настоящата инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 135,

ал. 1 ЗЗД.

 

Видно от представения по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 30.12.2013г., ищецът е предоставил на ответника А. заем в размер на 14 000 лева. Договорено е заетата сума да се върне на 30.05.2014г.

 

Заемателят- първият ответник е отказал да върне доброволно на падежа сумата, поради което заемодателят подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът уважил искането и издал заповед и изпълнителен лист, по силата на който ответникът е бил осъден да заплати на другата страна 14 000 лева – главница, ведно със законната лихва- ч.гр.д. № 1051/2014 г. на РС К.. Следователно, ищецът по делото има качеството на кредитор спрямо първият ответник – длъжник, като вземането е установено съдебно.

 

Образувано е изпълнително дело и на 03.07.2014г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение. На 10.07. същата година ЧСИ получил възражение, че длъжникът не живеел на посочения адрес, но не е оспорено задължението по изпълнителния лист.

 

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111/2014г. е видно, че ответникът А. прехвърлил на дъщеря си и втори ответник Д.А. недвижим имот – дворно място от 1070 кв.м., чиято данъчна оценка е 3 795.80 лева.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката А. – съпруга на първия ответник заявява, че ищецът и съпругът й се познават отскоро и е невъзможно ищецът да му е дал в заем такава голяма сума. Тя знаела от съпруга си, че дължимата сума била в размер на 2 000 лева и не знаела, че съпругът й е подписал договор за заем за 14 000 лева.

 

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда.

 

Съдът намира за установено, че ищецът е кредитор на първия ответник като му е дал парични средства под формата на заем. От представеният нотариален акт за дарение се установява, че М.Й.А. след като е получил заема безвъзмездно се е разпоредил със свое имущество, с което е намалил активите си. С безвъзмездното прехвърляне на дворното място ответникът А. е затруднил ищеца в удовлетворяване на претенциите му, тоест, налице е увреждане.

 

Поради безвъзмездният характер на договора за дарение ищецът не следва да доказва до колко третото надарено лице е било добросъвестно, тоест е знаело, че със сключването му ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора. Не следва да се обсъжда и наличието на презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД у третото лице – втория ответник, предвид доказаната му родствена връзка с длъжника.

 

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и доказан.

 

В настоящата инстанция е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради заведеното от първия ответник в РС-К. дело, с което иска да се установи, че не дължи заемната сума по посочения договор. За това е представено удостоверение на К. районен съд с изх. № 918/27.05.2015г. С определение от 04.06.2015г. въззивният съд остави без уважение искането поради това, че заведеното дело и решението по него няма да имат значение за правилното решаване на настоящия спор. Въззивният съд изразява становище, че такъв иск е недопустим, тъй като не подаването на възражение създава стабилитет на заповедта за изпълнение. В тази насока е съдебната практика.

 

В тази връзка правно ирелевантни са съображенията изложени в писмената защита от адвокат Г., във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на представения в съда договор за паричен заем от 30.12.2013г. за сумата 14 000 лева по ч.гр.дело № 1051/2014г., по описа на РС-К. за това, че районният съд без да се е запознал със съдържанието на договора дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и без да е представен писмен документ за дадени в заем 14 000 лева и респективно, за получени е уважил искането. Всички развити доводи са предмет на друго производство, което е приключило. Независимо от изложеното по-горе, с определение от 11.02.2015г. съдът е оставил без уважение искането на ответниците за откриване на производство по оспорване истинността на заповед № 683 - за незабавно парично изпълнение, поради следното: тъй като не става въпрос за издаден неистински документ, поради това, че в титулната част на заповедта е записана вярната дата, на която е проведено закритото заседание, а именно – 03.06.2014г. и  че в заповедта погрешно е записана друга дата на проведено закрито заседание - 18.12.2013г. Районният съд е приел, че това обстоятелство не прави заповедта неистински документ, а съставлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена при направено искане от страните.

Въззивният съд констатира, че действително се касае за грешка в изписването на датата на проведеното заседание, в което е постановена заповедта, но в разпоредителната част на същата датата е правилна. Съгласно практиката на ВКС поправка на ЯФГ се допуска само в диспозитива на решението, но не и в мотивите. От друга страна заповедта е влязла в законна сила. Ако ответникът-въззивник е имал възражения и несъгласия относно заповедта той е могъл да ги предяви в законния срок от връчването й от съдебния изпълнител. Такива той не е направил.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение като е обявен за недействителен по отношение на ищеца договор за дарение, с който ответникът е прехвърлил на дъщеря си недвижим имот – дворно място, като сделка увреждаща интересите на кредитора. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 300 лева, видно от представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви  и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/09.03.2015г., постановено по гр. дело № 2195/2014г., по описа на К. районен съд.

 

 ОСЪЖДА М.Й.А., с ЕГН ********** и Д.М.А., с ЕГН **********,***, да заплатят на  А.Ю.А., с ЕГН **********,***, сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото, пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.            

 

 

                          2.