Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 257                         05.06.2015г.                Град Стара Загора

 

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и осми май 2015 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              2. ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1283 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по постъпила Въззивна жалба от пълнолетната българска гражданка- бивш служител Б.Н.В. ***, с която обжалва постановеното първоинстанционно Решение № 182/31.03.2015г. по гр.дело № 2307/2014г. по описа на РС- гр.К., обл.С., в частта му, с която не е уважен иска й по чл.225, ал.1, т.3 от КТ  против ответника- работодател Община- К., обл.С. относно заплащането на парични обезщетения над присъдените 4 месеца за останалите 2 месеца/пети и шести/ за сумата 1 300 лв., като неоснователно и недоказано в тази му част, ведно със законните последици от това. Счита, че атакуваното от него първоинстанционно Решение е незаконосъобразно и неправилно в тази му част, като излага подробни съображения за това. Моли настоящия въззивен съд да отмени частично атакуваното Решение и да уважи нейните претенции да заплащане на паричните обезщетения над присъдените 4 месеца до максималните общо 6 месеца, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира всички свои разноски пред двете съдебни инстанции.

 

          По делото е постъпила и Въззивна жалба от работодателя Община- К., обл.С., която не е доволна от постановеното първоинстанционно Решение в частите му относно отделните обективно и субективно предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като излага подробни аргументи за всеки от тях. Същото поддържа и в пледоарията си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Има претенции за разноските си по делото пред двете съдебни инстанции.

 В законоустановените 2- седмични срокове са постъпили писмени Отговори на всяка от двете Въззивни жалби от другите страни, в които те развиват аргументите си против направените в тях оплаквания на противната страна.

 

Настоящият въззивен съд, като се съобрази със събраните по настоящото въззивно дело писмено доказателство, както и събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключението на вещото лице, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка от страните, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

 

Въззивните жалби на всяка от страните се явяват процесуално допустими, подадени са в законния 2- седмичен срок от връчването им на съответните лица, които имат пряк правен интерес от обжалването му, и са подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- К., обл.С., до надлежния настоящ въззивен ОС- С..

 

          Атакуваното с тях първоинстанционно Решение на РС- К. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- гр.К., обл.С., по местожителството на ищцата и местонахождението на ответника, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което същото е напълно валидно.

 

          Разгледана по съществото им въззивните жалба на всеки един от жалбоподателите се явяват напълно неоснователни и недоказана, поради следните съображения спрямо всяка една от тях :

 

По отношение въззивната жалба на уволнената- въззивницата Б.В. ***- във въззивната си жалба тя прави оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането й за присъждане на парично обезщетение поради оставането й без работа за петия и шести месец, както е била претендирала първоначално с ИМ. Видно обаче от материалите по първоинстанционното дело, на л.53 от същото се съдържа официална писмена Молба вх.№ 2102/24.02.2015г., с която ищцата уточнява претенцията си за парично обезщетение за първите 4 месеца в размер на 2 600 лв., поради което и първоинстанционният РС- К. се е произнесъл изцяло по нея/като месеци и обща сума за паричното обезщетение/. Предвид на което не е налице непроизнасяне или отказ от произнасяне в атакуваното Решение на РС- К., което да бъде предмет на въззивно обжалване и по което да се налага да се произнася настоящата въззивна съдебно инстанция. Поради което в.жалба на уволнената служителка Б.В. се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

По отношение въззивната жалба на работодателя- въззивника Община- гр.К., обл.С.- въззивният ОС- С. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр.К., обл.С. задълбочено, правилно и пълно е установил в значителна част фактическата и правната обстановка по казуса, като напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че атакуваната Заповед на Кмета на Община- К. страда от посочените в Решението съществени пороци, които не са били отстранени и не могат да бъдат санирани от работодателя впоследствие. Предвид на което атакуваното Решение по първият обективно и субективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, особено относно липсата на обосновка и доказателства за “системност” в нарушенията на трудовата дисциплина на ищцата, се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.

 

Във връзка с това и втория обективно и субективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явяват напълно мотивиран, законосъобразен и правилен в атакуваното от ответника- работодател първоинстанционно Решение. Предвид на което и в тази й част неговата въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли със законните последици от това.

 

По отношение на третия обективно и субективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ- той се явява напълно обоснован и доказан, което се доказва освен от събраните по делото пред РС- К. писмени доказателства и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, но се потвърждава изцяло и от приетата като писмено доказателство от настоящата въззивна съдебна инстанция в оригинал втора Трудова книжка № 1 на ищцата- жалбоподателка. Съгласно която Трудова книжка уволнената от работодателя си/Община- К./ служителка е работила след дисциплинарното си уволнение/предмет на делото/при друг, различен работодател- сервиза “Д.”- ООД, гр.К., обл.С. само 10 календарни дни за времето от 20.10.2014г. до 01.11.2014г. включително, след което това нейно трудово правоотношение е било прекратено. Това обстоятелство и тези доказателства са били взети предвид и това е отразено изрично в мотивите и в третия диспозитив на атакуваното първоинстанционно Решение на РС- К.. Поради което въззивната жалба на жалбоподателя- работодател Община- К. се явява в тази й част също напълно неоснователна и недоказана, а атакуваното с нея Решение в тази му част следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.

 

Предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.272, пр.2 от ГПК, поради наличието на валидно и допустимо първоинстанцонно Решение, настоящият въззивен съд счита, че следва да го потвърди изцяло поради неговата цялостна законосъобразност и правилност в гореописаните му части относно фактическите и правните изводи в Мотивите му, и постановеното изцяло позитивно за уволнената служителка първоинстанционно Решение, във всичките му мотиви и диспозитиви.

 

Относно разноските на страните по делото- предвид неуважаването и да двете въззивни жалби на всяка една от страните, всяка от тях следва да понесе направените от нея разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, без да дължи на другата страна нейните разноски пред въззивния ОС- С., ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- С. при евентуалното наличие на касационните основания по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, и на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, въззивният ОС- С.

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 182/31.03.2015г. по гр.дело № 2307/2014г. по описа на РС- гр.К., обл.С..

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.София, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                 2.