Р Е Ш Е Н И Е

  

   270                                      18.06.2015 година             град С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      Втори граждански състав

На дванадесети юни                                                                  2015 година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ     

                                            2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело № 1293 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Постъпила е жалба от “Д.” ЕАД срещу действията на частен съдебен изпълнител Р. М. с рег.№ . на КЧСИ, район на действие ОС – С., по-конкретно срещу постановление за разноски от 25.03.2015 г.

 

Препис от жалбата е изпратен на пълномощника на взискателите за становище, което е постъпило по делото. Жалбата е правилно администрирана, заплатени са необходимите такси и са постъпили мотивите на ЧСИ М. във връзка с настоящото дело, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК.

 

Частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като твърди, че е съобразил размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите с Наредба № 1/2004 г., както и с ТР № 6/2012 г., както и че правилно е наложил запор на банкови сметки и е начислил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е допустима и по същество е неоснователна.

 

Изпълнително дело № 20158680400141 по описа на ЧСИ Р. М. е образувано по молба на взискателите М.Н.К. и К.Л.К., чрез техния пълномощник – адв.П.К.. От подадената молба е видно, че с нея се иска образуване на изпълнително дело по приложения изпълнителен лист, запор на банкови сметки на длъжника - ДЗИ в СИ БАНК АД едновременно с изпращане на ПДИ. Представено е пълномощно и договор за правна помощ и съдействие между адв.П.К. и взискателите, от което е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 6 432 лв. с ДДС. Посочено е, че парите са платени в брой и са представени доказателства за регистрация по ДДС.

 

На 20.03.2013 г. ЧСИ М. е изпратила покана за доброволно изпълнение до “Д.” АД – С., в която е посочила дължимата главница от 200 000 лв., 76 984.75 лв. – лихви, 102 лв. разноски по изпълнителното дело, 9.36 лв. допълнителни разноски, таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 10 666.23 лв., както и 6 432 лв. адвокатски хонорар. В така изпратената и получена на 21.03.2015 г. покана е допуснатата грешка по отношение на дължимите суми. Изпратено е ново съобщение от СИ с посочване на точната дължима сума до длъжника ДЗИ, което е получено от него на 24.03.2015 г. В поканата за доброволно изпълнение е указано, че едновременно с нея е наложен и запор на банкова сметка ***р. Съгласно чл. 507, ал.1 ГПК запорното съобщение до третото задължено лице е изпратено едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Съобщение с поправената дължима сума е изпратено и до Банката, получено също на 24.03.2015 г.

 

С молба от 24.03.2015 г. длъжникът възразил срещу наложения запор, тъй като следвало да му се даде срок за доброволно изпълнение, в който да не се налага запор на банкови сметки. Има възражение от ДЗИ и срещу размера на адвокатския хонорар, посочен в ПДИ, като се твърди, че той следва да бъде не повече от 200 лв. - само за образуване на изпълнително дело. Отправено е искане да не се начислява таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

 

Съгласно константната съдебна практика ЧСИ Р. М. е изготвила постановление за разноските с дата 25.03.2015 г., в което е изложила аргументи по исканията на страната, като е отказала да намали адвокатското възнаграждение и да не начислява такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.  

 

Постановлението е изпратено до ДЗИ и получено на 30.03.2015 г. Видно от датата на товарителницата на куриерската служба - 06.04.2015 г. депозираната жалба пред ЧСИ Р. М. срещу подлежащия на обжалване акт по чл.435, ал.2 от ГПК е в изискуемия едноседмичен срок.

 

По същността си е неоснователна, поради няколко причини:

 

1) Едновременното налагане на запор с връчване на покана за доброволно изпълнение е законосъобразно и житейски логично. В чл. 428 ал. 2 от ГПК е записано, че в поканата се съобщават наложените запори и възбрани, а в чл. 507 ал. 1 ГПК е указано, че запорното съобщение до третото задължено лице (в случая Банката) се изпраща заедно с поканата за доброволно изпълнение. Запорът се счита наложен от момента на получаване на съобщението от третото задължено лице, което не може да извърши плащане на взискателя чрез СИ до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В настоящия случай ПДИ е получена на 21.03.2015 г. т.е. срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 06.04.2015 г. (първи присъствен ден). Дори и срокът за доброволно изпълнение да се брои от датата на получаване на второто съобщение, в което е поправена сумата, дължима по изпълнителното дело, то считано от 24.03.2015 г. двуседмичният срок е изтекъл на 07.04.2015 г.

 

2) По делото е постъпило плащане в размер на цялата дължима сума по ИД ведно с разноските с дата на плащане 08.04.2015 г. В преводното нареждане като наредител е записана “Д.” ЕАД. Плащането е извършено след изтичане на двуседмичния срок от връчване на ПДИ и съдът приема, че то е направено от банката като трето задължено лице в изпълнение на запора, доколкото в жалбата длъжникът - ДЗИ прави оплакване, че не е получил възможност да плати доброволно и иска запорът да бъде вдигнат и да му бъде дадена такава възможност. Дори и кредитният превод да е извършен доброволно от длъжника, то плащането е извън срока за доброволно изпълнение, считано от връчване на ПДИ и очевидно е следствие единствено от предприетите действия на СИ.

 

3) Начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е законосъобразно определена предвид гореизложените съображения. Като размер също е правилно изчислена.

 

4) Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения - в неговия минимален размер и е добавен ДДС. Представено е копие на действаща регистрация по ДДС на адв. К..

 

Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира, че жалбата на “Д.” ЕАД против действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20158680400141 по описа на ЧСИ Р. М. следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.437, ал.4, изречение едно от ГПК, Окръжен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба вх. № 1968/07.04.2015 г. от “Д.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. “Г.” № . срещу Постановление за разноски на ЧСИ Р. М. с рег.№ . на КЧСИ, район на действие ОС – С. по изпълнително дело № 20158680400141.

 

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

 

                       2.