Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

номер  277                                       19.06.2015година                 град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        Втори граждански състав

На деветнадесети юни                                                             2015година

В закрито заседание, в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                   ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                      2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева, въззивно гражданско дело номер 1297 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. 

 

Обжалвани са действията на ЧСИ М.Д. по ИД № ... с взискател “А.” ЕООД гр. П. и длъжник Р.И.Б.. Оплакванията са групирани в четири точки, като е формулирано искане до съда за отмяна на извършен от СИ опис на 26.02.2015 г. на недвижими имоти на длъжника, както и за отмяна на постановен отказ на СИ да прекрати изпълнителното производство.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал възражение, като счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане като просрочена. Алтернативно счита, че следва да се остави без уважение.

Частният съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия.

 

Окръжният съд провери законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

 

Жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 05.03.2015 г. т.е. в едноседмичния срок от извършване на описа (на 26.02.2015 г.) и в тази част е допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба на П.П.Г. срещу М. И.И. и Р.И.Б. като солидарни длъжници на основание изпълнителен лист от 19.12.2006 г. на РС П.. Вземането е прехвърлено в хода на изпълнителния процес на “А.” ЕООД гр. П. чрез цесия и на мястото на П.Г. е конституиран като взискател “А.” ЕООД.

След направено проучване имуществото на длъжника е установено, че същият е притежавал по наследство от баща си И.Р. Б. ¼ ид. части от ап. № ., ет. ., находящ се на ул. “О.” № ., гр. С.и ап. № ., находящ се на същия адрес (негова лична собственост на основание договор за покупко - продажба). С Договор за дарение от 30.06.2006 г. длъжникът Б. се е разпоредил с гореописаните недвижими имоти, като ги е дарил на майка си - Й.Б.. С влязло в законна сила на 03.04.2014 г. Решение на АС П. (с което е потвърдено Решение на ОС Стара Загора) дарението на имотите е обявено за недействително по отношение на цедента П.Г.. Съгласно чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното и цесионерът има качеството на кредитор спрямо цедирания длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

         С разпореждането си с имотите през 2006 г. длъжникът Р.Б. сам е преценил, че не се нуждае от собствено жилище и се е лишил от привилегията по чл. 444 от ГПК. С връщането на имотите в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които могат да насочат изпълнение към върнатото благо без длъжникът да може успешно да противопостави възражение за несеквестируемост.

            По делото е представено и копие на Удостоверение за вписан отказ от наследство от Р.Б. с дата 24.02.2015 г. т.е. длъжникът се е отказал от наследството на баща си включващо и тази ¼ ид.част от описания ап. № ., ет. ., находящ се на ул. “О.” № ., гр. С.. Няма данни отказът да е атакуван по исков ред.

В жалбата са наведени следните оплаквания:

1) С молба от 24.02.2015 г. длъжникът е направил възражение пред СИ, според което изпълнителното дело следва да се прекрати, тъй като взискателят не е поискал за период по - голям от две години извършване на изпълнителни действия.

По тази молба СИ се е произнесъл на 26.02.2015 г., като е счел, че няма основания за прекратяване на делото, тъй като са извършвани изпълнителни действия. Няма данни препис от акт на СИ да е връчван. Постановлението за отказ за прекратяване на изпълнително дело не е в кръга на действията, които длъжникът има право да обжалва. Такова право е предоставено единствено на взискателя с повелята на чл. 435, ал. 1 от ГПК и то при постановено прекратяване от СИ.

Следва да се отбележи, че при наличие на хипотезата на  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и не е необходимо да бъде издадено постановление от съдебния изпълнител за това, а издаденото такова има само установително действие.

Наведените съображения – за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнението по  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК евентуално биха имали своето правно значение, но в съвсем различно производство от настоящото - в този смисъл е Определение № 296/18.05.2015 г. на ПАС по в.ч.гр.д. № 277/2015 г. и Определение № 1575/05.10.2012 г. на ПАС по ч.гр.д. № 1229/2012 г. В последното цитирано Определение е прието и настоящият състав се солидаризира около това становище, че ако длъжникът счита за незаконосъобразно самото изпълнение (а то би било такова при прекратено ИД) има друг ред на защита - по раздел втори от глава 39-та на ГПК по исков ред, където производството е триинстанционно.

Ето защо в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

 

2) Следващото оплакване е, че при извършване на описа на ап. № ., ет. ., находящ се на ул. “О.” № ., гр. С. е допуснато процесуално нарушение. Не е уведомена майката на длъжника Б. за насрочения опис на имота, на който тя се явявала единствен собственик. Засегнати са права на трето лице и това опорочава описа - следователно трябва да се отмени.

Служебно известно е на съда, че е подадена жалба от Й.Б. с искане за отмяна на описа по същите доводи - нередовно уведомяване. Образувано е въззивно гражданско дело и е насрочено открито съдебно заседание за 17.06.2015 г.

         При извършения опис на 26.02.2015 г. е описан целият имот, но на публична продан е изнесен тази ¼ ид. част от имота, която се явява собственост на длъжника и е върната в патримониума му на основание чл. 135 от ЗЗД. Вписаният отказ от наследство на 24.02.2015 г. според взискателя е нищожен, защото не можеш да се откажеш от имущество, което вече си приел преди това. Това възражение е въведено от взискателя със становището по жалбата и по същество е правилно, доколкото по делото са налице безспорни доказателства за предходно разпореждане с имота чрез дарение на Й.Б.. В настоящото производство обаче съдът не може да разреши въпроса дали отказът от наследство е действителен, а това следва да стане при наличие на правен интерес с отделен иск по чл. 124 от ГПК. По делото обаче са налице вписвания по партидата на имота, като първото от тях е вписване на искова молба по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД с ищец П.П.Г. и ответници Й.и Р.Б. - това вписване е с дата 27.02.2007 г. и по същество има оповестително - защитна функция съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС. Правният ефект от вписването на тази искова молба е идентичен с правния ефект на наложена възбрана върху имота - т.е. извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя - така чл. 401 от ГПК във вр. с чл. 452 ал. 2 от ГПК. По делото има доказателства и за вписана възбрана като обезпечение на бъдещ иск от дата 24.10.2007 г., която не е заличена и към настоящия момент. По изпълнителното дело също има наложена възбрана, която обаче е вписана на 24.02.2015 г. т.е. в деня, когато е вписан и отказа от наследство и поради липсата на часове на вписванията в регистъра на районния съд по отношение отказа от наследство съдът е в невъзможност да прецени дали възбраната предхожда вписването на отказа от наследство. Въпреки това отказа от наследство на Р.Б. не може да бъде противопоставен на взискателя, тъй като е действие на разпореждане, което е извършено след вписване на възбраната по исковото производство и след вписването на самата искова молба по чл. 135 от ЗЗД т.е. той има правото да се удовлетвори чрез принудително изпълнение и от този недвижим имот, срещу който успешно е проведено производство по Павлов иск. В противен случай би се стигнало до ситуация, в която при всяко следващо разпореждане с имота в полза на което и да е трето лице взискателят да провежда ново производство по чл. 135 от ЗЗД.

         Неуведомяването на третото лице Й.Б. не опорочава описа, доколкото на принудително изпълнение подлежи не целия имот, а само ¼ ид. част. В случай че третото лице претендира права, то може да се защити с жалба, както е сторено и от майката на длъжника. В случай, че същата иска да участва в публичната продан на имота, то по делото са налице уведомления до нея, получени от адв. З. за насрочените публични продани.

         Ето защо настоящият състав намира, че изпълнението спрямо този имот е законосъобразно и описът не следва да бъде отменян.

 

         3) Подобен аргумент е изложен и по третото оплакване, а именно че не е уведомен за предстоящия опис намиращия се в ап. № 8, ет. 3, находящ се на ул. “О.” № ., гр. С. наемател.

         Този аргумент за отмяна на действията по описа също е неоснователен. Жалба от третото лице Т.Г.Т. не е подадена.

 

         4) Възраженията, че взискателя по делото не се явил на описа са ирелевантни, а твърденията, че длъжникът няма представа кой е взискателят по делото не отговарят на обективните факти, доколкото е видно, че е връчено съобщение на 20.02.2015 г. на адв. З. - процесуален представител на длъжника за конституиране на цесионерът “А.” ЕООД гр. П. като взискател. Твърденията за това дали е опорочена процесуалната форма по ЗЗД за встъпване на новия Кредитор са несъстоятелни. Налице е валидна цесия и уведомления по чл. 99 от ЗЗД до длъжника, както и изрично уведомяване на длъжника чрез неговия адвокат за конституирането на нов взискател. Тук следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД няма отношение към валидността на договора за цесия - в този смисъл е Решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на IV то ГО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.

         Изложени са твърдения, че ап. № 8, находящ се на ул. “О.” № ., гр. С. представлява несеквестируемо имущество по отношение на длъжника Б. т.е. явява се единствено жилище за него. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 357/11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на IV ГО на ВКС и влязлото в сила Решение на АС П. не може да се направи извод за несеквестируемост на имота. Ето защо не може да бъде отменено насочването на изпълнението (чрез извършен опис) по отношение на този имот.

         В производството по чл. 435 от ГПК Окръжният съд действа като контролно - отменителна инстанция и като такава изследва законосъобразността на действията на СИ в изрично посочените в закона случаи. В конкретния случай длъжникът има право да обжалва насочването на изпълнение към негово имущество, което счита за несеквестируемо. В този случай съдът проверява дали са налице предпоставките за несеквестируемост. При наличните доказателства по изпълнителното дело и проведеното производство по чл. 135 от ЗЗД съдът намира, че по отношение на апартамент ап. № 8, находящ се на ул. “О.” № ., гр. С., както и по отношение на ¼ ид.част от апартамент № 9, находящ се на същия адрес, длъжникът не може да се ползва от възражението за несеквестируемост.

        

         Водим от горното, Окръжният съд,

 

                                               Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2966/06.03.2015 г. на длъжника Р.И.Б. по ИД № ... по описа на ЧСИ М.Д. в частта по отношение на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2966/06.03.2015 г. на длъжника Р.И.Б. по ИД № ... по описа на ЧСИ М.Д. в частта по отношение на искането за отмяна на извършения опис на 26.02.2015 г. на следните недвижими имоти: ¼ ид. части от ап. № ., ет. ., находящ се на ул. “О.” № ., гр. С.и ап. № ., ет. 3, находящ се на ул. “О.” № ., гр. С..

 

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. П. в едноседмичен срок от получаването на съобщение в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, като в останалата част решението е окончателно.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             2.