Р Е Ш Е Н И Е

 

 281/24.06.2015 година                                                     Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юни                                                                       Година 2015

В публично заседание, в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1300 по описа за 2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 175/27.03.2015г. по гр. дело № 2436/2014г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Община – К. счита, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон. Развива подробни съображения. Моли да се отмени решението и постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира за направените пред двете инстанции разноски.

 

Въззиваемият П.Д.Н.  е подал писмен отговор чрез адв. А., в  който моли да се потвърди решението и присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

 От приетите по делото с определение № 370/24.02.2015г. два броя скици се установява следното: 1. От скица № 15 – 7540 от 09.01.2015г. е видно, че имот с площ 3 065 кв.м., находящ се в местността “П.” , в землището на с. Ш. представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри ПИ с идентификатор 83106.38.129/по предходен план № 038129/ и е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. От скица № 15-7543 от същата дата е видно, че имот с площ 1281 кв.м. находящ се в същата местност има идентификатор 83106.38.132 /по предходен план № 038132/ и е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Двата имота представляват земеделска земя и на основание заповед по чл. 45а, ал. 7 от Правилника са записани като собствени на Община – К..

 

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Н., Н. и К. се установява, че в същата местност свидетелите Новакови са имали наследствени ниви и установяват, че земите на ищеца се обработвали още от дядо му, а понастоящем от ищеца. Едното място било овощна градина, а в другото се сеели различни култури. В тази местност никога не е имало блок на ТКЗС, а местата винаги са били частни.

 

По делото е назначена техническа експертиза, която дава заключение, че в разписния списък имотите са записани под № 129 и № 132 на името на наследодателя Д. Н.. Процесните два имота не са заявени за възстановяване. Няма данни да са одържавявани и да са били включени в блок на ТКЗС. Имотите се ползват по предназначение.

 

Процесните имоти, които имат характер на земеделска земя не са били заявени за реституиране и по тази причина са били записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

 

Съгласно Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти-§1, ал. 2 от ПЗР е предвидена възможността за придобиване на собственост върху земеделска земя чрез давностно владение, като не се зачита изтеклата придобивна давност до влизане на закона в сила – 21.11.1997г. От това следва, че е предвидена възможност да се зачита придобивна давност от влизане на закона в сила. Владението което е осъществявано от ищеца се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ищецът е владял процесните имоти, за което са достатъчни десет години, тоест, до 21.11.2007г.

 

Решението по чл. 45, ал. 5 от Правилника от 10.11.2008г. и заповедта за одобряването му са взети след като е изтекъл десетгодишния срок на придобивната давност.

 

Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 21/04.02.2011г. по гр.дело № 1327/2009г. на ІІ ГО, тъй като в чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след изтичането на десетгодишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земята останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост, то по отношение на имотите попадащи в приложеното поле на тази разпоредба, правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 23 е предвидено, че по отношение на имоти правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г., а с §1 ЗИДЗС обнародван в ДВ брой 46/2006г., впоследствие изменен е предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.В приложеното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок.  В този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, тоест, земеделски земи които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. В същия смисъл е решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр. дело № 3255/2008г. на ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ответникът не представя доказателства за придобиване на имота по друг способ, различен от чл. 19 ЗСПЗЗ, по силата на който имотът служебно  е записан  на Общината, както и доказателства да е бил негов собственик.

 

По делото липсват каквито и да било доказателства процесните имоти да са били внесени в ТКЗС или включени в него.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение с което е уважен установителния иск за собственост е правилно и законосъобразно.  Същото следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски по делото, в размер на 300 лева – заплатен адвокатски хонорар, видно от представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Предвид изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1  ГПК, въззивният съд  

  

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/27.03.2015г. по гр. дело № 2436/2014г., на К. районен съд.

 

 ОСЪЖДА ОБЩИНА - К., с ЕИК ..., бул. “Р.” № ., представлявана от КМЕТА Г.Г. С., да заплати на  П.Д.Н. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

                              2.