Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  266                               15.06.2015 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 15 юни                                                     две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: …………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1312  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на  чл. 435 и следващите от ГПК във вр. с чл.463 от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от Дирекции за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София, чрез старши юрисконсулт Р.Й.Р., срещу Постановление от 02.04.2015г. на ДСИ за извършване на разпределение на постъпили суми по изп. дело №42/2014г. по описа на СИС при РС-гр.Гълъбово, предявено на 14.04.2015г.

 Жалбоподателят счита, че направеното от ДСИ разпределение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.            По силата на извършеното разпределение била определена сума от 66,29лв. в полза на РС - Гълъбово, представляваща дължими държавни такси; сума от 100лв. в полза на ДНСК, представляваща дължими разноски за взискател и сума от 446, 67лв., представляващи припадаща се част за присъединения взискател - НАП. По това перо, в полза на ДНСК не е присъдена сума. Жалбоподателят не е съгласен с разпределянето на остатъка от сумата в размер на 446,67лв. в полза на НАП, като припадаща се част на присъединения взискател и 0,00лв. в полза на ДНСК, като основен взискател по делото. Счита, че съдебният изпълнител неправилно е определил НАП, като привилегирован кредитор. Според реда на вземанията, посочен в чл. 136. ал. 1 от ЗЗД с привилегия биха се ползвали само вземанията на държавата за данъци върху имот или МПС - от стойността на този имот или МПС - чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД или вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани вещи - чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Вземанията на НАП попадат в чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, но в същата точка попадали и вземанията на ДНСК, тъй като ДНСК също е държавно учреждение - самостоятелно юридическо лице под контрола на МРРБ съгл. чл. 220, ал. 2 и чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Вземането на ДНСК също било държавно вземане и представлява направени от нея разходи за принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, които се събират по реда на ГПК - чл. 225, ал. 5 от ЗУТ. По силата на чл. 136, ал. 2 от ЗЗД, вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Ето защо, твърдят, че сумата от 446,67 лв. е следвало да се раздели по равно между кредиторите НАП и ДНСК.

С оглед на това молят Окръжен съд - Стара Загора да отмени като незаконосъобразно Постановление от 02.04.2015г. на ДСИ за извършване на разпределение на постъпили суми по изп. дело №42/2014г. по описа на СИС-Гълъбово в частта относно разпределяне на припадащата се част между взискателите, и да постанови решение, с което да извърши разпределение по равно между кредиторите на сумата от 446,67 лв.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ДСИ Г.Н. - държавен съдебен изпълнител в РС - гр. Гълъбово.

Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие, извършено по и.д. №42/2014 по описа на ДСИ при РС-гр. Гълъбово, намери за установено следното:

Жалбата е постъпила в срок, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 42/ 2014г., по описа на Г.Н. - държавен съдебен изпълнител в РС - гр. Гълъбово е образувано по молба на старши юрисконсулт Р.Й.Р. - процесуален представител на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, представлявана от М.М.Г. и на основание издаден, изпълнителен лист, от 17.06.2014г., по гр. дело № 224/ 2014г., по описа на РС - гр. Гълъбово, за сумата от 7781.64 лв. /седем хиляди седемстотин осемдесет и един лева и 64 стотинки/ - представляваща главница за извършени разходи от заявителя при изпълнение на влязла в сила заповед № ДК-02-ЮИР-14/ 20.01.2011г. на началника на РДНСК-Югоизточен район за премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2014г., до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 155.63 лв., срещу ЕТ “КИБОР – К.Р.”.

На основание чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК, въз основа на представено удостоверение, вх. № 1028/ 20.10.2014г., НАП е присъединен по право като взискател по изпълнителното дело, за суми в общ размер на 44 516.42 лв.

Видно от приложеното изпълнително дело на 14.04.2015г. е предявено разпределение на постъпила по делото сума, в размер на 612.96лв., изготвено на 02.04.2015г.

По изготвеното разпределение, сумите са определени за плащане по следния начин: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - дължими д. т. за РС - Гълъбово - 66.29 лв. /по чл. 40 и чл. 53 от ТДТССГПК/; дължими разноски за ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, представляващи авансово внесени държавни такси по чл. 30, чл. 31 и две такси по чл. 36, ал. 1 от ТДТССГПК - 100.00 лв.; припадаща се част за всеки взискател - за НАП - 446.67 лв. /на основание чл. 136, ал. 1, т.б от ЗЗД/, за ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ - 0.00 лв.

Жалбоподателят оспорва разпределението, по отношение на сумата, в размер на 446,67 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и 67 стотинки/, която е определена, на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, за удовлетворяване на публичното държавно вземане на НАП, като твърди, че частното държавно вземане на ДНСК, попада в същата т. 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД.

Окръжният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 се отнася за публичните вземания на държавата /каквото е вземането на НАП/. Частните държавни вземания /каквото е вземането на ДНСК/ не са привилегировани. Поставянето на частните вземания в привилегировано положение в зависимост от техния носител, противоречи на чл. 6, 17 от Конституцията. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията, тя има пряко действие. Конкуренцията между публични и частни вземания е регламентирана в ДОПК, като е уредено силно доминиращо положение на изпълнителния процес по ДОПК /т. е. на процеса за събиране на публични държавни вземания/. Събирането на публичните държавни вземания, на основание чл. 163, ал. 1 от ДОПК, става по реда на ДОПК и само по изключение по реда на ГПК /в случай на присъединяване на държавата като взискател в започнато индивидуално изпълнително производство/. Частните държавни вземания се събират по общия ред, посочен в ГПК. В случаите по чл. 191, ал. 1 от ДОПК, ако след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по изпълнението, осъществено от публичния изпълнител останат парични средства, НАП ги превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на частни вземания срещу длъжника. Следователно след като законодателят е дал приоритет за събирането на публичните държавни вземани, когато това става по реда на ДОПК, няма как, когато те се събират по изключение по реда на ГПК, това да бъде пренебрегнато. Следва да се има предвид и обстоятелството, че чрез публичните държавни вземания се задоволяват обществени потребности от общонационално или регионално значение, докато частните държавни вземания обслужват по ограничени интереси в

сравнение с публичните, свързани с извършване на стопанска дейност и участие в гражданския оборот. В това качество /субект на частното право/, държавата е равнопоставена на физическите и юридическите лица, участници на пазара според чл. 19, ал.2 от Конституцията, който предвижда гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност, включително и когато тя се осъществява от държавата. Тази равнопоставеност е относима не само към материалното съдържание на частните права на държавата, но и към процесуалните гаранции за тяхната защита.

Настоящата инстанция намира, че при извършване на процесното разпределение ДСИ е действал в съответствие с изискванията на закона, като правилно е извършил разпределение на сумите постъпила по делото – 612.96 лв. и е спазил особените изисквания на закона, конкретно — привилегиите на вземанията, уредени в чл.136 ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че разпределението на събраната сума е извършено при спазване реда на привилегиите на чл.136 от ЗЗД, а подадената жалба от ДНСК гр.София, против действията на съдебния изпълнител, обективирани в Протокол за разпределение на суми от 02.04.2015г. по изпълнително дело №42/2014г., предявено на 14.04.2015г., е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение. Изготвеното разпределение на събраната сума по изпълнително дело е правилно и законосъобразно, тъй като при извършването му не са допуснати нарушения на чл.460 от ГПК и чл.136 ЗЗД.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Дирекции за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София, бул. „Христо Ботев"№47 чрез старши юрисконсулт Р.Й.Р., срещу Постановление от 02.04.2015г. на ДСИ за извършване на разпределение на постъпили суми по изп. дело №42/2014г. по описа на СИС-Гълъбово, предявено на 14.04.2015г., като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: