Р Е Ш Е Н И Е

291 /30.06.2015 година                                                      Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                                         2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                    ВАНЯ ТЕНЕВА  

 

Секретар С.С.

Прокурор 

като разгледа докладваното от  съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1314 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Обжалвано е решение № 298/06.04.2015г. по гр. дело № 2627/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът С.Т. моли, да се отмени решението и постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Ако бъде преценено от съда, че е налице вина за извършеното деяние моли да се присъди справедливо и обективно обезщетение. Претендира за направените разноски по делото.  

 

Въззиваемият Н.И.Н. в качеството си на баща и законен представител на детето И. е подал писмен отговор на въззивната жалба, с която моли да се потвърди решението и осъди страната да заплати направените пред настоящата инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 

Установено е по делото, че на 06.11.2013г. в гр. С., до входа на ОДЗ е станало произшествие. Детето И. заедно с дядо си излизали от двора на детското заведение и отивали към дома им. По това време по тротоара се движел ответника, който разхождал собственото си куче порода “Доберман” без намордник. При разминаването си с детето то е било нападнато и ухапано от кучето в областта на дясната предмишница. В резултат на това детето се уплашило и се разплакало. Дядо му го завел в Спешното отделение на болницата, където детето било прегледано, раната му била обработена и му е била направена ваксина. Детето е било изписано за домашно лечение след консултация със специалист.

 

По делото е назначена съдебномедицинска-психологическа експертиза, която е установила, че във връзка с инцидента детето е получило рана от ухапване от куче и при нападението детето е изживяло силен стрес. След инцидента било много уплашено и тревожно.  Установено е, че инцидента е довел до настъпването при детето на “остра стресова реакция”. Болестната симптоматика е била по-силно изразена през първите три дни. Добрите интелектуални и личностови ресурси, както и компесаторните възможности на детето са благоприятствали пълноценното справяне с травматичното преживяване. Активната позиция и подкрепа на близките също са допринесли за това. По делото са представени и приети съдебномедицинско удостоверение за живо лице № 419/2013г. и съдебно-психологично експертно становище от 11.11.2013г., които са приети като писмени доказателства и не са оспорени от страните.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.П. – дядо на детето, установява случилото се като заявява, че кучето е било на каишка, но с дълъг повод. След инцидента детето се страхувало да мине оттам. Вечер се будело изплашено. Като видело кучета се сещало за случая. Свидетелката М.П. – без родство, заявява, че на следващия ден от случилото се тя видяла детето, което било в шок и непрекъснато плачело. Знаела от дъщеря си, че около три седмици след инцидента детето плачело всеки ден, защото било изплашено. Свидетелят Г.К. посочен от ответника заявява, че ответникът му казал, че е направил всичко за да удържи кучето. Свидетелят А. твърди, че никога не е имало проблеми с поведението на кучето. Когато някой отиде близо до него, то реагира защитавайки се.

 

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗЗД, ответникът като собственик на куче отговаря за вредите причинени от животното. Той е нарушил Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община – С., като при разхождане на кучето не му е поставил намордник и е допуснал нападение на кучето срещу детето, в резултат на което на същото е причинена телесна повреда.

 

Не е доказано възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Задължение на собственика на кучето е да осигури контрол над животното и безопасното преминаване на пешеходците.

 

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

 

Детето е на ниска възраст и с неукрепнала психика. Инцидентът е предизвикал стрес, страх и повишена тревожност у детето, които са в причинно-следствена връзка с инцидента.

 

Определеното обезщетение по размер- 3000 лв. е съобразено и със задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 297/28.09.2011г. по гр. дело № 1533/2010г. на ІІІ ГО. Причинено е разстройство на здравето, като възстановяването трае обичайно около две-три седмици според приетото и неоспорено от страна на ответника заключение на комплексната съдебна експертиза.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направени разноски в тази инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 440 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд

  

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 298/06.04.2015г. по гр. дело № 2627/2014г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Т. с ЕГН ********** – гръцки гражданин, с адрес: гр. С., ж.к. “Ж.”, ул. “З.” № ., ап.., да заплати на Н.И.Н. с ЕГН **********,***, като баща и законен представител на детето И.Н.Н., с ЕГН **********, сумата 440 лева – заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:     1.                         2.