Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 333                                              17.07.2015г.                          гр.С.З.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на девети юли 2015г.

в публично заседание в следния състав :

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 122/2014г. по описа на ОС- С.З.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.27, пр.посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД.  от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба вх.№ 12533/27.10.2014г./л.2- 6 от делото/ от ищеца- пълнолетния български гражданин П. Т. В. от гр.С.З., против 2 бр. ответници- също пълнолетните български граждани Е.Р.А. и К.И.А.- и двамата също от гр.С.З., в която твърди, че на 28.05.2014г. в гр.С.З. е сключил с първата ответница/негова племенница/ Е.Р.А. договор за покупко- продажба на свой недвижим имот жилищен имот/апартамент в гр.С.З./ при крайна нужда при явно неизгодни условия по смисъла на чл.27, пр.посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Твърди, че по делото не е спорно, че ответницата Е.А. е негова племенница, че през май 2014г. след прекараната тежка операция на ищеца в гр.С., ответницата за кратко време е полагала грижи за него. Ответницата е декларирала, че ще полага грижи за ищеца и в бъдеще, „ще го гледа до гроб". Но използвайки тежкото му физическо и психическо състояние тя го убедила, че за неговата сигурност е добре той да й прехвърли единственото си жилище чрез алеаторен договор срещу издръжка и гледане, предоставяне на топла храна и домашен уют, грижи за хигиената на жилището, закупуване на храна и лекарства и пр., като го уверила, че ще продължи да живее в жилището до смъртта си. В последствие, по неясни причини в кантората на Нотариус Бойко Г.- С.З. бил съставен не договор за прехвърляне на недвижим имот срещу грижи и гледане, а процесния договор за покупко-продажба на цена десетократно по-ниска от пазарната (която дори не е платена). При крайна нужда, притиснат от обстоятелствата („след операцията не бях на себе си, нямах подкрепа от никого"), ищецът е бил принуден да сключи при явно неизгодни условия оспорения в настоящето съдебно производство договор за продажба, обективиран в нотариален акт, алтернативно при грешка в предмета му. След сделката ответницата със скандал прекратила всякакви отношения с ищеца, не положила декларираната грижа и дори го заплашила, че ще го изхвърли от жилището. Загубил собствеността си, останал отново сам, ищецът разчитал само на свои познати, един от които наистина е свидетеля Г.. Счита, че представените с Опровержението документи са негодни доказателствени средства, тъй като няма данни от кое лице изхождат и съответно са неподписани, поради което счита, че не следва да бъдат приемани като доказателства по делото. Преди и след завеждане на делото многократно е търсилил контакт с ответницата и нейното семейство с цел да уредят  отношенията си извънсъдебно и да се облечат в съответната правна форма реалните уговорки между тях, но това не се е случило именно по вина на ответницата. Предвид гореизложеното, моли съда след установяване на твърдяните от него обстоятелства, да постанови решение, с което да унищожи този договор за покупко- продажба на недвижим имот, както по отношение на купувачката- племенница, така, както е направено и по отношение на съпруга й- втория ответник, с който те са били тогава и понастоящем в граждански брак, и който недвижим имот е станал тяхна СИО. Претендира и за всички направените от него по делото разноски пред настоящата първа съдебна инстанция.

В проведените общо 3 бр. открити съдебни заседания по делото  на 07.05.2015г., на 04.06.2015г. и на 09.07.2015г., процесуалният представител- адвокат на ищеца поддържа изцяло исковата претенция, моли същата да бъде уважена изцяло, ведно със законните последици, като му се присъдят и всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, за което представя и официален писмен Списък по реда на чл.80 от ГПК. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния представител- адвокат на ищеца.

 

Първата ответница- пълнолетната българска гражданка Е.Р.  А. от гр.С.З. е представила в законния 1- месечен срок  по чл.131- 133 от ГПК писмен Отговор на Исковата молба, в който сочи, че  лицето П. Т. В., от който е подадена исковата молба, е брат на покойния й баща и неин чичо. Заявява, че твърдението в исковата молба, че тя е излъгала ищеца/неин чичо/ да й продаде жилището си, не отговаряло на истината. През месец май 2014 година след излизането си от болница „Царица Йоана - ИСУЛ"- гр.С. ищецът бил помолил свой съсед да й позвъни по телефона и да я извика, за да разговаря с нея. След като разбрал, че има някакъв проблем, тя и съпругът й К.А. отишли при него. Оказало се, че чичо й- ищеца П.В. не се чувства добре и търсел подкрепа от тях, тъй като няма на кого друг да разчита. След няколко посещения и грижи, които тя положила за него, той сам й предложил апартамента си. Естествено тя не приела в този момент, тъй като знаела, че той има дъщеря в гр.С., с която не поддържа никакви отношения от дълги години. Но въпреки това, той я увещавал, че иска да си даде апартамента на нея. Като доказателство за желанието му тя имала собственоръчно написано от него на лист, което прилага като доказателство. След изразеното от него желание тя приела и осъществили сделката, като ищецът бил щастлив, че ще има кой да се грижи за него, тогава когато това било необходимо, тъй като той не желаел постоянно присъствие. Заявява, че ищецът е разведен от дълги години, свикнал е да живее сам и да не се съобразява с други хора. Договорили са се с него, че когато той пожелае, само ще й позвъни и тя веднага щяла да отиде при него, както и правели. Тя със съпруга си поели  грижите за него и ходили всеки ден у тях, за да видят от какво има нужда. След излизането му от болницата ищецът бил заслабнал, те го завели на лекар- ищецът имал ниско кръвно и се нуждаел от храна, за да възстанови силите си. Всеки ден тя му носела храна, която вземала от близкото до дома му заведение- това било неговото желание храната да е точно от там. И това продълило известно време, докато единия от свидетелите, който той е посочил в исковата молба/ Г.Г./, му е говорил против нея, като според нея вероятно му е втълпявал, че тя ще го изгони от жилището и той ще остане без покрив, което обаче е било невъзможно. Доколкото била чувала от чичо си, този апартамент той го е обещавал преди това на свидетеля Г.Г. и тя смята, че всички обвинения идват точно от там и то напълно неоснователно. При едно от посещенията при чичо й П.В. тя забелязала, че той е обезпокоен и тогава от него разбрала, че има някакъв натиск от външни лица. След разговора между двамата и след като го уверила, че никога докато е жив никой няма да го изгони от жилището, той се успокоил. След което отново той й написал на бележка : "Повече няма да слушам хората кой какво казва. Край.", което й давало основание да смята, че някой постоянно го притеснява и го заплашва, че ще остане на улицата. Тя самата нямала никакво намерение да го оставя на улицата и то не само заради договорката им, която е била той да си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено ползване и обитаване на жилището, но и заради моралните ценности, тъй като все пак той й е чичо. Ето защо мисли, че исковата молба е неоснователна.

 

Вторият ответник- пълнолетния български гражданин К.И.А. от гр.С.З. не е представил в законния 1- месечен срок  по чл.131- 133 от ГПК писмен Отговор на Исковата молба на ищеца, не се е явил лино или чрез процесуален представител в проведеното първо открито съдебно заседание по делото на 07.05.2015г., и не е направил изрично писмено искане за разглеждане на делото в неговото отсъствие по смисъла на чл.238, ал.1 и 2 от ГПК. По отношение на него има постановено изцяло негативно и влязло в законна сила на 09.07.2015г. неприсъствено Решение № 322/09.07.2015г./л.121- 122 от делото/, по отношение на ½ част от Договора за покупко- продажба и съответно 1/ идеална част от процесния недвижим имот- апартамент в гр.С.З..

 

На всяка една от страните съдът изрично е указал последиците от евентуалното неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в проведеното първо открито съдебно заседание по делото на 07.05.2015г. по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

 

СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди доводите на всяка една от страните и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

С оглед цената на иска, местоположението на недвижимия имот и местожителствата на всички страни по делото, настоящият иск е родово и местно подсъден на първоинстанционния ОС- С.З..

По делото не са налице никоя от евентуалните отрицателни законови предпоставки за неразглеждане на иска или за отхвърлянето му априори, а именно :

1.Унищожението се иска от лице- прехвърлител/ищец/, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта по смисъла на чл.32, ал.1 от ЗЗД.

2.Искът е заведен в съда преди изтичане на евентуалната 3- годишна законова давност по смисъла на чл.32, ал.2, изр.1 във вр. с изр.2, пр.3 от ЗЗД.

3.Ответната страна- двамата ответници/съпрузи/ не са предложили на ищеца да отстранят ощетяването на ищеца до приключване на съдебните прения по делото по чл.33, ал.1, изр.3 от ЗЗД.

4.Не е погасено правото на ищеца да иска унищожаване на договора в законния 1- годишен срок по смисъла на чл.33, ал.2 от ГПК.

5.Договорът, за който ищецът твърди, че е сключен при условията на “крайна нужда” не може да бъде дори потвърден от ищеца поради законовата забрана по чл.35, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД.

Поради което заведения иск по реда на чл.27, пр. посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД се явява изцяло процесуално допустим и по него съдът следва да се произнесе по останалата непроизнесена ½ част от исковата претенция, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

Видно от събраните по делото многобройни  писмени доказателства- Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128/28.05.2014г., Удостоверение за дан. оценка изх. № ДО011808БЦ/09.10.2014г., Схема № 15-357753/07.10.2014г., Договор за продажба на държавен жилищен имот от 01.04.1972г., Жалба от ищеца, Постановление от 05.09.2014г. на РП- С.З., Епикриза изх. № 6508/2014г., Декларация от 27.10.2014г., Пълномощно от 27.10.2014г., Молба от адв. Е. от 30.10.2014г., Писмо от 31.10.2014г. на РП С.З., Молба от адв. Е. от 04.11.2014г., Молба от адв. Е. от 05.11.2014г., Вписана ИМ от 04.11.2014г., Молба от адв. Е. от 04.11.2014г., Молба от адв. Е. от 27.11.2014г., 2 бр. Справки от 20.01.2015г., Молба от адв. Е. от 23.01.2015г. от адв. Е. от 24.01.2015г., Молба от адв. Е. от 04.02.2015г., Опровержение от Е.А. от 10.02.2015г., Саморъчно писмо от ищеца, Становище от ищеца от 20.03.2015г., Молби от адв. Е. от 14.04.2015г. и от 17.04.2015г., Служебна бележка от 17.04.2015г., Молба от адв. Е. от 22.06.2015г., Писмо изх. № 10-11-7000/17.06.2015г. от Община- С.З., Акт за женитба № 246, издаден от тогавашния Народен съвет- С.З., Писмо изх. № 10-11-6999/17.06.2015г. на Община- С.З., че на 28.05.2014г. в гр.С.З. ищецът- пълнолетния вменяем български гражданин П. Т. В. от гр.С.З. е сключил с първата ответница/негова племенница/- също пълнолетна вменяема българска гражданка Е.Р.А., също от гр.С.З., договор за покупко- продажба на неговия недвижим имот жилищен имот/апартамент в гр.С.З./ за сумата 9 800 лв. при данъчна оценка на имота в размер на 40 537, 10 лв., която въпреки устната уговорка между тях не се е грижила по никакъв начин за него.  Очевидно и безспорно през май 2014г. ищецът е бил подложен на тежка операция в болнично заведение в гр.С., като първата ответница за кратко време е полагала грижи за него, декларирала е, че ще полага грижи за ищеца и в бъдеще и че „ще го гледа до гроб". Но в това му физическо и психическо състояние тя го убедила, че за неговата сигурност е добре той да й прехвърли единственото си жилище, като му обещала да му предоставяне топла храна и домашен уют, грижи за хигиената на жилището, закупуване на храна и лекарства и пр., и го уверила, че ще продължи да живее в жилището до смъртта си. В последствие в кантората на Нотариус Бойко Г.- С.З. бил съставен процесния договор за покупко-продажба на цена десетократно по- ниска от данъчната оценка и от пазарната, за която ищецът твърди, че дори не му е била платена. При тази ситуация ищецът е сключил  оспорения в настоящето съдебно производство договор за покупко- продажба на недвижимия имот/апартамента си/, обективиран в съответния нотариален акт, с купувач ответницата- негова племенница. След сделката ответницата прекратила взаимоотношения си с ищеца, и не продължила да полага декларираните от нея грижа за ищеца. Загубил собствеността си върху жилището и останал отново сам, ищецът разчитал само на свои познати,  за да оцелее житейски в новата ситуация.

 

Видно от събраните по делото 4 бр. гласни доказателства- показания на разпитаните 4 бр. свидетели, се установява следното :

Свидетелката С.И.Т. от гр.С.З. заявява, че повече от 30г. познава ищеца, тъй като работели по- рано заедно в АТЗ и живеят в един и същи блок, който по-рано е бил ведомствен на АТЗ. Сега ищецът В. живеел сам в този апартамент, други хора нямало при него. От дълги години той бил разведен- може би от 35 – 40 години. Никой не полагал грижи за него, само когато му правили предпоследната операция, тя била виждала 2 пъти ответниците Е. и мъжа й, което било миналата 2014г., след операцията, когато те дошли 1– 2 пъти, но не си спомня през кой сезон е било това. Ответникът много рано- още през 1991г. си правил операция на рак на гърлото и миналата 2014г. пак, когато някаква негова близка го водила в С. пак за гърлото, като той стоял там 4-5 дни. Ответниците после се явили в апартамента, но не са участвали при воденето му на лечение. След операцията ответниците започнали да идват 1– 2 пъти, като тогава може би ищецът е бил малко неадекватен. Тя го видяла и му помагала по- често- бил е много отпаднал, имал нужда от помощ, но нямало кой да му помогне след операцията. Тогава като че ли понякога изключвала психически. Не й е казвал, че желае да прехвърли апартамента, но тя от ответниците чула, че ще идват в апартамента, за да замажат, но не били идвали. От тогава не ги е виждала и ищецът също й бил казал, че не са идвали. Към настоящия момент ответникът се върнал оня ден пак от операция, като мисли, че му правили  свиване на хранопровода, пак за същото заболяване. Ответникът не можел да яде и не можел да говори. Той обаче й пишел, защото не можел да говори.

 

Свидетелят Г.Б.Г. от гр.С.З. заявява, че познава П.В. от 30г., както са работили заедно в “Пещостроене” и впоследствие станали приятели. Ищецът бил много голям майстор- дърводелец и му помагал, и оттогава били приятели. През тези години той го знае само като самичък и с никой не е живял. На времето ищецът имал семейство, но той откакто го познава, е бил вече разведен. Знае, че има една голяма дъщеря в гр.С.. Той я е виждал няколко пъти, когато тя е идвала да го види, да му изчисти набързо и после се прибирала в С.. Ищецът имал две внучета, които вече са женени. Преди да му направят операция, бил  много добре. Операцията била пак за рак на гърлото, и той се е срещал с лекаря, който му я направил- това било преди 24 – 25 години. В момента никой не се грижел за ищеца. Той самият ходел да наглежда ищеца 1- 2 пъти  в седмицата, съпругата му продавала на пазара и той, когато е добре, ходил при нея. Научил миналата 2014г., когато го карал в гр.С. на облъчване след операцията с още 1 жена, че след като се върнал от операцията бил много изтощен, той не можел да приказва добре, бъркал си мисълта. След известно време пиел сокове и се оправил малко. След това му се обадил и го  извикал да ми каже, че ще влиза в старчески дом и ще го гледа племенничката му Е.. Показа му тогава документи, че ще влиза в старчески дом. На следващата седмица пак му се обадил, че всичко вече е готово, но той отказал да влиза там. Свидетелят като гледал документите, видял, нот. акт за покупко-продажба на апартамента на ищеца. Поискал му телефона на ответницата Е., обадил й се и тя му казала да говори с мъжа й. Говорили и вторият ответник започнал да му се кара той какъв бил. Свидетелят му казал, че ищеца бай П. не се е подписвал, не е ходил при нотариус и не е вземал пари от тях. Вторият ответник му казал, че ищецът го извикал и му казал, че ще му даде апартамента срещу гледане. Казал му, че не са давали пари с жена си, а са писали фиктивно, че е чрез покупко-продажба. Разпознава нот.акт по делото като същия, който е видял в жилището на ищеца. Не можел да си спомни дали имало подпис и печат, когато видял нот. акт, като само го прочел.Ищецът му казал, че той е платил разноските по делото за прехвърлянето, но не му казал колко пари е дал, като ищецът дори не помнел какво е дал, защото вече бил превъртял на цяло. Свидетелят му казал, че са му взели апартамента и вече нищо не може да направи. Ищецът му казал, че това не е вярно, тъй като не им е давал апартамента. Ищецът казал,  че е дал 1700 лв. за операцията, като 1– 2 месеца преди това му споделил, че има 7 – 8 000 лв. пари, но като се върнал от операцията и като е платил, ищецът му казал, че не знае къде са му другите пари. Свидетелят му давал пари след операцията, тъй като ищецът имал нужда, за да се стабилизира, докато си вземе пенсията. Той получавал хубава пенсия, карал го е на лекар, намиращ се на *** общопрактикуващ лекар, негов личен лекар. Ищецът, като се върнал оттам, бил много изтощен. Свидетелят няма представа в болницата в С. какво са му давали да яде, как е. Оттогава, като научил за апартамента, взел да говори несвързани работи и бил много притеснен. Ищецът, като се върнал от операцията може би до месец – два не бил добре- точно тогава, като се върнал от С. и тогава се случило това. Ищецът му казал, че той се обадил на ответниците да дойдат и че те ще го гледат. Казали, че ще го гледа друга жена, но към момента никой не го гледал. Ищецът дори си сменил бравата и не пускал ответниците да вляза. Свидетелят само 1 път ги видял. Дъщеря му идвала, тъй като свидетялт й се обадил да дойде. Тя каза, че братовчедка му го е превъртяла на 180 %.

 

Свидетелката Е.К.Г. от гр.С.З. заявява, че от 1968г. е омъжена и от 1980-те години мъжът й и ищецът П. работели в едно предприятие и оттогава го познавала. Чувала е от съпруга си, че ищецът е бил разведен, но не познавала съпругата му. Той сам си живеел в собствения си апартамент и от 30 години тя го познавала като разведен човек. Преди 1 година, през м.03 – 04.2014г. ищецът заминал в гр.С. да се оперира. През 90-те години била първата му ракова операция, в много тежко състояние бил тогава. Миналата 2014г. ищецът изпаднал в тежко състояние и заминал в С. да го оперират. Преди 20 дни пак го водили в гр.С., като го качили на автобуса и го изпратили. Сега се възстановил, но след тази тежка операция бил много зле. Ищецът бил самотен, тя работела на пазара и той идвал почти всеки ден при нея, и след като западнал, се чували по телефона с него. Обаждала се на съпруга си, да му звънни да й се обади, и той й се обаждал. Г.Б. й е съпруг, който живеел на село. Когато го приемали в С., ищецът се обадил на дъщеря си. Кореспондирали си с него чрез писмени бележки, защото много трудно говорел. Дъщеря му казала, че нея не я интересува, тъй като тя била до 20, 00 ч. на работа. Друга жена- негова бивша колежка, се наела да го изпрати до самата болница и да го заведе до там. Нямало кой да се грижи за ищеца, ако не са били те и тази съседка в другия вход. Носили му вчера храна, но той не можел да се храни, макар че супа му била направила. Състоянието му било много тежко, звънила му, но той нито чувал, нито можел да говори. Ищецът бил на легло, много зле се чувствал, започнал да говори несвързани неща. Като му поотминало след 3-4 дни го водили на болница с такси, където казали, че има анемия. Не бил  адекватен, не помнел и като минала една седмица и тя отишла до дома на ищеца, той я накарал да погледне в документа, че вече няма апартамент и започнал да плаче. Ищецът й казал, че неговата племенница искала да го урежда в социалните служби, и го накарала да се разпиша на три листа, а тя му взела апартамента. Отишли в отдела да му вземат слушалка за ухото, вземала му картата, проверила и се оказало, че никога не е бил записван там. Племенницата му- ответница го лъжела, че тя работи там и ще го уреди. Ищецът казал на свидетелката, че затова се разписал, за да могат да го уредят, защото не можели да се занимават с него. Ищецът й казал, че имало листи, които били почти празни, те му казали тук да се разпише, той се разписал и така станало. Той просто бил неадекватен и това негово състояние продължило доста време. Два - три пъти го водили на “Бърза помощ” да му преливат системи. След като се върнали, свидетелката се обадила на въпросната дама/племенницата- ответница/ да го наглежда в апартамента му, тъй като тя нямала време, но племенницата му Е. й отказала категорично. Тя й казала, че вземала апартамента по негово желание, и че той така решил. Тя й казала, че първо на тях го бил предложил, но това не било вярно, защото те си имали пари, имоти, и всичко. Ищецът й казал, че никакви пари не е получавал от племенницата си и не е говорено за сделка, а че ответниците ще го уреждат за социален отдел, и никакви пари не е получавал от тях. Като чула това свидетелката, след това след два дни го водила на болницата. Като заминал, ищецът е дал ключа на Е. да му полива цветята и е оставил някакви пари. Каза й, че имал общо 5 000 лв.- от тях 2000 лв. вземал за гр.С. и 3 000 лв. останали. Той й казал, че ответниците му вземала парите и си направила собствен нот. акт. Ответниците изобщо не идвали при ищеца, той не искал да ги вижда и чува. Сменил си ключа на вратата, сложил си метална врата. Състоянието му е било много зле, като днес й отказал да дойде на делото- казал, че не може да дойде, тъй като много тежко му било състоянието.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на всички тези 3 бр. свидетели- пълнолетни вменяеми български граждани, тъй като те не са в никакви родствени, служебни или други взаимоотношения със страните по делото, техните показания са вътрешно непротиворечиви, в унисон са помежду си, както и със събраните по делото писмени доказателства, и липсват каквито и да са данни те да са по някакъв начин пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. От тях се вижда, че към датата на процесната сделка/28.05.2014г./ ищецът В. е бил в много тежко здравословно, психическо и физическо състояние, , в почти пълно невъзможност да се грижи и за най- елементарните си нужди, без близки роднини около себе си които да се грижат за него в битово, медицинско и психологично отношение, като при това е говорел много трудно и комуникацията му с околните е била силно затруднена. Оцелял е благодарение на разностранните грижите към него на старите си съседи и познати- част от които свидетели по делото.

         Видно от заключението на комплексната съдебна медицинско- икономическа експертиза, към дата на сделката/28.05.2014г./ и към момента на прегледа/24.06.2015г./ ищеца П. Т. В. е с непроходимост на хранопровода в резултат на тумор на хранопровода с реканализация на хранопровода и ендостендиране и състояние след ларингектомия по повод на карцином на ларинкса, за което е с трайна трахеостома. Във времето след изписването му от болницата (01.06.2014г.) ищецът П. Т. В. е бил в състояние да чува по- силен говор, но говора му е бил незадоволителен. Във времето, непосредствено след дехоспитализацията (юни 2014г.) той е имал нужда от чужда помощ, предимно по време на хранене, тъй като се е нуждаел от течно-кашава храна. След дехоспитализацията му от ИСУЛ- С. през м.май 2014г. ищецът П. Т. В. допълнително е имал нужда от 1- седмичен антибиотичен курс с придружаваща спазмолитична и аналгетична терапия. Към настоящия момент той не се нуждае от прием на медикаменти, като курсът му на лечението му възлизал на около 45 лв.

         От което може да се заключи/видно от приложените оферти и дани/, че месечния разход за евентуален личен асистент на ищеца биха възлизали на около 240- 340 лв. месечно, в зависимост от ангажираността като часове и дейности на наетото лице. Линията на бедност в страната за второто тримесечие на 2014г. е била 251 лв. Следователно минималните средства, които са необходими за задоволяване на жизнените потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на ищеца, се определят от линията на бедност- тоест те са около 251 лв. месечно. Като към тази сума следва да се прибави и минималната сума, необходима за личен асистент от 240 лв. Може да се определи, че на ищеца ще са му необходими общо около 500 лв. месечно за задоволяване на своите потребности.

         Очевидно и не е било налице съществено изменение в средните пазарни цени на жилищните имоти/апартаменти/ в гр.С.З. към периода на прехвърлянето на имота/м.05.2014г./ и периода на входирането на исковата молба/м.10.2014г./, като средна пазарна цена на процесното жилище е около 500 евро/кв.м. или общо 25 800 евро- или около 50 000 лв.

         В този период от време няма и констатирани изменения в заключенията на медицинската и икономическата част от комплексната съдебна експертиза по делото.

 

Съгласно тези гласни доказателства и от заключението на комплексната съдебна експертиза по делото се установява и доказва по несъмнен и категоричен начин, че към датата на сключване на процесния договор за покупко- продажба на своя недвижим жилищен имот/апартамент/ в гр.С.З., ищецът В. е бил  в “крайна нужда” по смисъла на чл.27, пр.посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗЗД- както и по отношение битовото и здравословното си състояние, така и по отношение невъзможността сам да се грижи и за най- елементарните си нужди и задължения.

 

Междувременно в този период от време и в това си състояние ищецът е продал срещу известно минимално количество пари на първата ответница/негова племенница/ своето единствено жилище/апартамент в гр.С.З./ с площ 56, 60 кв.м. за сумата 9 800 лв./видно от цената в т.1 от нотариалния акт от 29.05.2014г./, при данъчна оценка на апартамента в размер на 40 537, 10 лв./видно от т.2, абзац 2 от същия нот.акт/, при пазарна цена на имота в размер на 25 800 евро/около 50 000 лв./ съгласно икономическата част от заключението на комплексната съдебна експертиза по делото- тоест продал го е за около 20 % от “пазарната му цена” и респективно за 24 % от “данъчната му оценка”/само със запазено право на безвъзмездно и пожизнено ползуване и обитаване/, което очевидно представлява продажба при “явно неизгодни условия” по смисъла на 27, пр.посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗЗД.

 

ОТНОСНО ПОСТАНОВЕНОТО ВЕЧЕ НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО :

По това гр.дело към днешна дата/17.07.2015г./ е налице влязло в законна сила като необжалваемо изцяло положително за ищеца неприсъствено съдебно Решение № 322/09.07.2015г./л.131- 132 от делото/  относно ½ част от процесния договор за покупко- продажба/респективно относно ½ идеална част от недвижимия имот- апартамент/ по смисъла на чл.238 във вр. с чл.239, ал.4 от ГПК, което към днешна дата има силата на присъдено нещо, както за страните по делото, така и по отношение на настоящия първоинстанционен съд по смисъла на чл.296, т.1 във вр. с чл.297- 299 от ГПК.

Между двамата ответници е налице сключен официален граждански брак № 246/29.05.1966г. в гр.С.З., който е продължил да е налице както към датата на сключване на нотариалния акт с договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот- апартамент в гр.С.З./28.05.2014г./, така към датата на завеждане на иска в съда/27.10.2014г./, както и към датата на обявяване на постановяване на неприсъственото Решение, която е и датата на обявяване на делото за решаване/09.07.2015г./. При което придобития от първата ответница Е.А. процесен недвижим имот/апартамент/ е станал СИО между нея и съпруга й- втория ответник К.А., при 50 % съсобственост на всеки един от тях по силата на законовата презумпция на чл.21, ал.1, 2 и 3 във вр. с чл.24 от СК/2009г./.

Поради което с настоящото второ позитивно за ищеца съдебно Решение по общите правила на чл.235- 236 от ГПК следва да се уважи исковата претенция против първата ответница Е.А. и за останалите ½ част от процесния договор за покупко- продажба/респективно относно ½ идеална част от недвижимия имот- апартамент/, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

На основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК, първата ответница следва да бъде осъдена да заплати на ищеца останалата ½ част в размер на точно 1 896, 27 лв. от всички негови разноски по делото в размер на общо 3 792, 54 лв./видно от Списъка му по чл.80 от ГПК/. Тоест така, както вторият ответник К.А./неин съпруг/ е бил осъден с неприсъственото Решение № 322/09.07.2015г. да му заплати същата сума в размер на 1 896, 27 лв./представляваща също ½ част/ от общо дължимата от двамата съпрузи/ответници/ сума за разноските в размер на общо 3 792, 54 лв.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните по делото, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З., пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.27, пр.посл. във вр. с чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.З.

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

УНИЩОЖАВА останалата ½ част от Договор за покупко-продажба на недвижим имот- ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ ***), находящ се в ***, от жилищна сграда, построена върху държавна земя в парцел VII - 1055 (седми за планоснимачен номер хиляда петдесет и пети) от квартал 106 (сто и шести), по плана на града, състоящ се от: ДНЕВНА и КУХНЕНСКИ БОКС - север, СПАЛНЯ - запад и СЕРВИЗНИ ПОМЕЩЕНИЯ - неосветени, със застроена площ 51.60 кв.м. (петдесет и едно цяло и шестдесет стотни квадратни метра), при граници на същия: от север- двор, от изток- стълбище, от юг- апартамент № 9 и от запад- улица, ЗАЕДНО с прилежащото избено помещение № 36 (тридесет и шести), с площ от 5.36 кв.м. (пет цяло и тридесет и шест стотни квадратни метра), при граници на същото: от север- коридор, от изток- мазе № 37, от юг- улица и от запад- мазе № 35, ЗАЕДНО с 1.139 % ид.ч. (едно цяло и сто тридесет и девет хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място в което е построена сградата, който апартамент съгласно Схема № 15-158191-22.05.2014г. представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение : ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ, с номер 68850.518.271.1.10 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, двеста седемдесет и едно, точка, едно, точка, десет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***нулев), на II (втория) етаж, апартамент ***), на едно ниво, който обект се намира в сграда № 1 (първи), разположена в поземлен имот 68850.518.271 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, двеста седемдесет и едно), при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.518.271.1.9, под обекта : 68850.518.271.1.4 и 68850.518.271.1.5, и над обекта - 68850.518.271.1.15, с площ по документ 51.60 кв.м. (петдесет и едно цяло и шестдесет стотни квадратни метра), като прилежащи части към самостоятелния обект са избено помещение 36 (тридесет и шести), обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том II, рег. № 3822, дело № 203 от 2014г. на Росица Руканова, помощник- нотариус по заместване при Бойко Г.-*** действие района на Районен съд- гр.С.З., вписан под № 394 в регистъра на Нотариалната Камара- С., вписан в Служба по вписванията- С.З., вх. рег. № 5501 от 28.05.2014г., акт № 170, том XV, дело № 3057/2014г., ведно с всички законни последици от това.

 

 

ОСЪЖДА втората ответничка Е.Р.А.- ЕГН ********** ***, с втори адрес в ***, да заплати на ищеца П. Т. В.- ЕГН ********** *** сумата 1 896, 27 лв./хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща останалата ½ част от разноските му по делото.

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З., пред ПАС- Пловдив.

 

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :