Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 335                                 23.07.2015г.                              гр.С.З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІV СЪСТАВ

На девети юли 2015 година

В открито съдебно заседание в следния състав: 

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдия- докладчик  ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 60 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.50 и чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ.

 

Ищцата- пълнолетната българска гражданка В.Д.М. ***, твърди в Исковата си молба, че на 16.02.2014г. след обяд спряла пред хипермаркет „Лидл", находящ се североизточната част на града, в района на стадион „Локомотив", за да напазарува. Около 16, 00 ч. паркирала колата си на паркинга на магазина, където имало спрени много други коли, и това затруднявало движението. За да се стигне до магазина трябвало да се минава между колите. Тя слязла от колата и тръгнала към входа на магазина, като внезапно попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка, представляваща канализационен отвор- част от вътрешната канализационна на мрежа на паркинга за отвеждане на дъждовните води, на която липсвала дъждоприемната решетка. Почувствала остра болка и извикала за помощ, но не получила такава. След първоначалните минути на стрес и силна уплаха се обадила по телефона на сина си А., за да дойде и да й помогне. От тук нататък не си спомня какво се е случило. Спомените й са чак, когато се озовала в МЦ „Трета поликлиника"- С.З., където по-късно разбрала, че синът й я е откарал. Оказана й била първоначална медицинска помощ, а на следващия ден била приета за лечение в МБАЛ„Св.Иван Рилски"/сега “Тракия”/- град С.З.. В следствие на падането й в шахтата се оказало, че е получила средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горния край на тибията/голямо пищялната кост/ на десния долен крайник. По тази причина се наложило да й направят операция. Под спинална анестезия и под рентгенов контрол й било направено наместване и поставяне на фиксираща заключваща плака на пострадалия крак, и след 1- седмично болнично лечение е била изписана за продължаване на домашно лечение. Но здравословното й състояние, макар и стабилизирано, не било добро, продължавала да  никак добро. Все още продължавах да има болки, на моменти дори силни. Предписано й било да ходи с две помощни средства/ патерици/, да провеждам рехабилитация на коляното и да продължа профилактика с предписани медикаменти. От тогава до настоящия момент е била все в болнични. Ходела периодично на прегледи, на които лекарите следят здравословното й състояние. Предписвали й непрекъснато лечение, за което са необходими парични средства. Към настоящия момент все още не било ясно дали и кога ще може да се движа без помощни средства, до кога ще бъде в болнични, както и възможно ли е пълното й възстановяване след претърпения инцидент. В резултат на описания по- горе инцидент получила постоянен страх от попадане в несигнализирана шахта, непрекъснато сънувала кошмари, а когато й се е налагало да се движа по улицата, правела това само с нейни близки и роднини, тъй като в съзнанието й изплувал зейналия необезопасен канализационен отвор- дупка, в който пропаднала. След инцидента потърсили връзка с ръководството на хипермаркет „Лидл", но от там не получила никакво съдействие и съпричастност към сполетялото я страдание. При това положение за нея останала единствената възможност по гражданскоправен път да търси възмездяване на претърпените имуществени вреди, както и на болките и страданията, които постоянно я съпътствували след инцидента. С Нотариален акт № 45, том II, рег. № 3602, дело № 224 / 2008 г. на Нотариус Стойка Михалева, вписана под № 087 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Старозагорски районен съд „БОГАРИС РИТЕЙЛ БУЛ 5"- ЕООД, град София, в качеството си на собственик на УПИ Х-6187, цялото с площ от 3 787 квадратни метра, находящо се в квартал 208 по плана на град С.З., при граници и съседи на имота: от север - УПИ 1Х-49 - за стадион „Локомотив", от изток -бул. „Иван Вазов", от юг - ул. „Радецки" и от запад - УПИ Х1-6188, УЧРЕДЯВА на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД- село Равно поле, община Елин Пелин, област София ВЕЩНО ПРАВО НА СТРОЕЖ за срок от 33 години за изграждане на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ТЪРГОВСКА СГРАДА С ПРИЛЕЖАЩ ПАРКИНГ. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите е за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор- собственост на потребителите, какъвто бил процесния случай. В чл.43, ал.2, т.2 от същата тази Наредба пък било казано, че потребителите са длъжни да опазват от повреда водопроводните и канализационни мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им. Следователно според нея отговорност за повредата на канализационния отвор, в който попаднала, носи собственика на магазина и паркинга към него, респ. приобретателят на вещното право на строеж- ответника „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО". По този начин, с действията си и неспазвайки визираните разпоредби на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните, ответното дружество виновно й било причини вреди - общо в размер на 30 000 / тридесет хиляди / лева, от които: имуществени вреди в размер на 2 186, 93 / две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки / лева, представляващи стойността на извършеното и заплатено от мен до този момент лечение, включително лекарства и консумативи, и неимуществени вреди — болки и страдания в следствие на причинената средна телесна повреда - закрито счупване на горния край на тибията / голямо пищялната кост / на десния долен крайник, в размер на 27 813, 07/двадесет и седем хиляди осемстотин и тринадесет лева и седем стотинки / лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за нея се явявал правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД БНД КО"- КД- с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София да й заплати имуществените вреди, представляващи стойността на извършеното и заплатено от нея до този момент лечение, включително лекарства и консумативи, и неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на причинената средна телесна повреда, общо сумата 30 000 лв./тридесет хиляди лв./, от които 2 186, 93 лв./две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ за имуществени вреди и 27 813, 07 лв./двадесет и седем хиляди осемстотин и тринадесет лева и седем стотинки / за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на причиняване на вредите/16.02.2014г./ до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. В пледоарията си и в Писмената си Защита процесуалният представител- адвокат на ищцата сочи поддържа исковите си претенции и моли същите да бъдат изцяло уважени, ведно с всички законни последици от това.

      Ответникът- юридическото лице „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД БНД КО"-КД, с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.Софийска в Отговора си на ИМ в рамките на законния 1- месечен срок сочи, че предявените срещу ЛИДЛ искове са изцяло неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения за това, и най- вече, че липсвали доказателства за наличието на причинно-следствената връзка между увреждането и настъпването на имуществени вреди в посочения от ищцата размер, а по отношение на неимуществените вреди счита, че те са предявени в твърде завишен и прекомерен размер. В този смисъл са и пледоариите на процесуалния му представител- адвокат по делото. В писмената си Защита по делото ответникът заявява, че не се спори, а и в хода на делото бяха събрани доказателства, че ищцата В.М. е получила твърдяното от нея увреждане на горния край на тибията, доказано било и че на ищцата е била извършена операция за поставяне на имплант за възстановяване на счупването, че операцията е извършена успешно и е спомогнала за пълното здравословно възстановяване на ищцата. Счита, че видно от показанията в о.с.з. на 02.04.2015г. от свидетелите М.Т. и Е.Г., ответникът ЛИДЛ е предприел своевременно и адекватни мерки за ограничаване на размера на претърпените от ищцата вреди, като е предложило своевременно помощ и желание за обезщетяване на вредите до размера на претърпяната от ищцата операция. Последното се подкрепя и от дадените от свидетеля А.М. показания, че ЛИДЛ „бяха много ангажирани със случая същата вечер и ми пратиха емейл, за да изпратя документи за разходите". Счита, че не са се доказали претърпяването болки и страдания в по-големи размери от
обичайните за този вид наранявания. В тази връзка твърденията на свидетеля П.М. относно това, че майка му (ищцата) и към момента чувства затруднения  с работата, се опровергават от приетата по делото повторна медицинска експертиза, която по несъмнен начин доказва, че ищцата е напълно възстановена след операцията и не изпитва твърдените от сина и болки и дискомфорт при придвижване. Следователно, доказано е, че в резултат от извършената операция ищцата е с трайно възстановено здравословно състояние. Доказано   било и че ЛИДЛ,   в   качеството   си   на   възложител,   е   изпълнило своевременно и добросъвестно задължението си да обезопаси стопанисвания от
него паркинг чрез изпращането на множество покани и писма до поддържащия обекта изпълнител „Тос Инженеринг" ЕООД- гр.Пловдив, който непосредствено    след    инцидента  е извършил ремонт на повредения участък. И е било доказано, че ЗК „УНИКА"- АД е застраховала отговорността за вреди, причинени от „Тос Инженеринг"- ЕООД на трети лица. Претендира и своите разноски по делото.

 

  По делото има поискани от ответника и конституирани на негова страна по реда на чл.219 от ГПК общо 2 бр. трети лица- помагачи - и двете юридически лица/ЮЛ/, представляващи различни търговски дружества/ТД/, регистрирани по ТЗ, както следва :

 

  Първото Трето лице- помагач /строителя/ ”ТОС- Инженеринг”- ЕООД, гр.Пловдив не е представило по делото Отговора си на ИМ в законния 1- месечен срок по чл.131-133 от ГПК, като е било изрично предупредено за последици от това. Пледира пред настоящия първоинстанционен съд, че  моли исковете да се отхвърлят, ведно със законните последици от това. Не е представил писмена защита по делото.

              Второто Третото лице- помагач/застрахователя/ ЗК “Уника” АД, гр.София в Отговора си на ИМ в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК сочи, че относно искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от В.Д.М.- в конкретния казус ищцата по никакъв начин не е доказал наличието на пряка причинно- следствена връзка между получените от М. увреждания и описания в исковата молба инцидент. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, че неоснователно е завишен размера на претендираните от нея неимуществени вреди, като претенцията не отговаря на принципа на справедливостта съгласно чл.52 от ЗЗД. Счита също така, че не са налице предпоставки за ангажирането на ЗК „Уника" АД като застраховател по професионална застраховка на лицата по чл. 171 от ЗУТ, тъй като счита, че видно от приложените към настоящото становище Общи условия на застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" ,към общите изключения спадат случаите, когато застрахователят не покрива отговорността на застрахования за „телесни увреждания, и/или щети и загуби на имущество и косвени последици от тях, причинени от стоки или други имущества, произвеждани, доставяни, продавани, инсталирани, монтирани, поправяни, изменяни или обработвани от застрахования", /т.6.2./, както е и в настоящия казус. Поради тази причина и отпадала възможността за ангажирането на ЗК„Уника"- АД като застраховател по застраховката „Професионална  отговорност". В пледоарията си и в писмената си Защита това третото лице- помагач/застрахователя/ поддържа изложените си съображения, като излага подробни мотиви към тях. Моли спрямо исковете на ищцата да се отхвърлят в значителна степен, и да не се ангажира застрахователната отговорност на застрахователя.

 

    СЪДЪТ, след като се запозна с изложеното в Исковата молба и в Отговорите на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на всяка една от страните и 2 бр. трети лица- помагачи,  и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено следното :

 

    ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

    Исковете за парично обезщетяване на причинени в резултат на случилото се произшествие- деликт имуществени и неимуществени вреди, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд, и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

     ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

       Относно материалната основателност :

       Между страните по делото не се оспорва материалната основателност на исковете за парично обезщетяване на причинените от ответника в резултат на непозволеното увреждане/деликта/-ПТП и неимуществени вреди. Искът е предявен от ищците срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност" на виновният водач, което обуславя правния им интерес и допустимостта на иска. С оглед цената на иска, същият е родово подсъден на Окръжен съд- С.З. като първа инстанция.       Оспорва се от ответника и от третото лице- помагач на негова страна само техния размер, който той смята за твърде завишен, както и с оглед твърдяното от него съпричиняване от пострадалия съгласно чл.52 от ЗЗД и прилагането на редукцията за това.

     Относно вида и размера на обезщетенията :

               Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства-Съдебномедицинско становище № 37/2014г. на СМ С.З., Амб. лист № 8/16.02.2014г., Епикриза от 23.02.2014г., Болничен лист № 349/25.02.2014г., Болн. лист № 407/24.04.2014г., Болничен лист № 811/25.03.2014г., Фактура № 16964/20.02.2014г., Фактура № 16910/23.02.2014г., Фактура № 1000011009/23.02.2014г., Фактура № 465/28.02.2014г., Фактура № 6000000566/23.02.2014г., Фактура № 5844/21.02.2014г., Фискална касова бележка № 37/2014г., Искане за рентгенологично изследване и 6 бр. касови бонове, Нот. акт за учредяване на срочно вещно право на строеж № 45/03.12.2008г., Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2014г., Молба от ищцата от 26.05.2014г., Отговор на ИМ от адв. Емануилов от 04.07.2014г., Рамков договор за услуги № 18/10.10.2012г., Анекс № 1 към договора от 10.10.2013г., Възлагателно писмо от 26.09.2013г., Писмо от 26.09.2013г., Възлагане за отстраняване на повреда от 26.09.2013г., Ескалиране на поръчка от 10.10.2013г., Рапортна бележка повреда от 14.10.2013г., Ескалиране на поръчка от 20.11.2013г., Рапортна бележка от 28.11.2013г., Рапортна бележка от 28.02.2014г., Уведомление от 01.04.2014г., Известие № 80/31.03.2014г., Извадка от ТР от 01.07.2014г., Застрахователна полица № 12906Р10008/29.08.2012г., Застрахователна полица № 580005490612/30.08.2012г., Застрахователна полица № 14225Р10001/06.01.2014г., Решение № 69/18.03.2014г. на ВКС, Удостоверение от 09.06.2014г. на СГС, Изрично пълномощно, Пълномощно от 31.01.2014г., Молба от ответника от 18.07.2014г., Становище от адв. М. от 31.07.2014г., Молба от ответника от 21.08.2014г., Молба от ответника от 25.08.2014г., Писмо от “Космо България Мобайл” ЕАД- гр.София от 15.09.2014г., Писмо рег. №С-25472/12.09.2014г. на “Виваком БТК” ЕАД- гр.София, Писмо изх. №23001/16.09.2014г. на “Мобилтел” ЕАД- гр.София, Молба от ответника от 13.10.2014г., Становище от ЗК“Уника” АД- гр.София изх. № 6172/25.11.2014г., Общи условия за застраховка, Пълномощно № 1/19.05.2014г., Становище от ответника от 11.12.2014г., Рапортна бележка от 28.11.2013г., Разплащателно авизо от 17.03.2015г., Молба от ответника от 19.03.2015г., Експертно решение № 2186/26.09.2014г. на МБАЛ /университетска/ С.З.., а и по делото няма спор, че на 16.02.2014 г., след обяд, около 16, 00 ч. ищцата- пълнолетната българска гражданка В.М. е претърпяла инцидент на паркинга на хипермаркет „Лидл", находящ се североизточната част на гр.С.З., в района на стадион „Локомотив", изразяващ се в това, че тя внезапно е попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка, представляваща канализационен отвор- част от вътрешната канализационна на мрежа на паркинга на хипермаркета за отвеждане на дъждовните води, на която липсвала дъждоприемната решетка. Безспорно е установено и доказано, а и ответникът и третите лица- помагачи не оспорват, че съгласно Нотариален акт № 45, том II, рег. № 3602, дело № 224/2008г. на Нотариус Стойка Михалева- С.З., вписана под № 087 в регистъра на Нотариалната камара- София, с район на действие района на Старозагорски РС, едно външно за делото юридическо лице- фирмата „БОГАРИС РИТЕЙЛ БУЛ 5" ЕООД, град София, в качеството си на собственик на УПИ Х-6187, цялото с площ от 3 787 квадратни метра, находящо се в квартал 208 по плана на град С.З., при граници и съседи на имота: от север - УПИ 1Х-49 - за стадион „Локомотив", от изток -бул.„Иван Вазов", от юг - ул.„Радецки" и от запад - УПИ Х1-6188, УЧРЕДЯВА на ищеца „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО"- КД, село Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.Софийска ВЕЩНО ПРАВО НА СТРОЕЖ за срок от 33 г. за изграждане на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ТЪРГОВСКА СГРАДА С ПРИЛЕЖАЩ ПАРКИНГ. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите е за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителя се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор- собственост на потребителите, какъвто се явява ответника. В чл.43, ал.2, т.2 от тази Наредба потребителите са длъжни да опазват от повреда водопроводните и канализационни мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им. Следователно отговорност за повредата на канализационния отвор, в който попаднала ищцата, носи собственика на магазина и паркинга към него, респ. приобретателят на вещното право на строеж- ответника „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО". По този начин, с действията си, неспазвайки визираните разпоредби на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответното дружество виновно е причинило на ищцата имуществени и неимуществени вреди.

 

Не се спори между страните и третите лица- помагачи, че в следствие на падането в шахтата ищцата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горния край на тибията/голямо пищялната кост/ на десния долен крайник. Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключенията и на двете съдебно- медицински експертизи, както и от останалите писмени доказателства, приети от съда по делото.

 

            В хода на производството, в о.с.з. на 02.04.2015 г. процесуалният представител на ответника изрично заяви, че не оспорва размера на предявения иск за имуществени вреди, при което спорен между страните се явява само претендираният размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

 

       Съгласно трайната практика на ОС- С.З., ПАС- Пловдив и ВКС- София по аналогични случаи, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят, като този размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен и с обществения критерий за справедливост, като справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които имат обективен характер, и се вземат предвид характера и степна на увреждане, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитета. Неимуществените вреди нямат цифрова оценка и по тази причина обезщетението за тях се определя по справедливост, въз основа на вътрешното убеждение на съда. При определяне на конкретния размер на обезщетението се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно- медицинска прогноза за неговото развитие. По делото са назначени, изслушани и приети 2 бр./първоначална и повторна/ единични съдебно- медицински експертизи, които са отговорили на едни и същи въпроси. Въпреки някои второстепенни нюанси във всяко едно от тях, общото в заключенията и на двете експертизи е, че ищцата М. е получила закрито счупване на горния край на тибията/голямо пищялната кост/ на десния долен крайник в следствие на падането си в необезопасената шахта от вътрешната канализационна мрежа на паркинга на магазина на ответното дружество. И според двамата експерти механизмът на получените увреждания отговаря на действието на твърд тъп предмет и може да се получи при удар и усукване на десния крак. И двете вещи лице са установили, че лечението на ищцата е продължило 240 дни, от които 7 дни болнично лечение и 233 дни домашно лечение, според и двете вещи лица, към момента на извършване на експертизите движенията на травмирания крак на пострадалата ищца са леко ограничени. Ограниченията, които в.л. д-р Н. е констатирала са малко по- големи, но следва да се има предвид, че нейното заключение е изготвено около месец и половина по-рано преди повторното такова.

 

Видно от събраните гласни доказателства- показанията на св. П.М./син на пострадалата/, който е гледал същата през целия период на домашно лечение, ищцата М. е била силно депресирана след инцидента. Изпитвала страх да излиза сама от дома си, за да не се повтори инцидента, като това продължавало и към настоящия момент. Освен това според свидетеля до 8-ия месец М. ходела с патерица и за да отиде до тоалетна, трябвало да я пренасят. Дори и към настоящия момент свидетелят твърди, че болките и страданията продължавали. Ищцата вече се движела сама, но твърдяла, че чувства крака си като камък и че вече не е същия човек. Според в.л. д-р Н. в краткосрочни и средносрочни перспективи не се очаква промяна в състоянието на пострадала - нито към подобряване, нито към влошаване, като в тази част заключението й се различава от това на в.л. д-р С.. По отношение на перспективите за оздравяване и възстановяване на ищцата, съдът следва да кредитира в равна степен и доверие заключенията и на двете вещи лица, които са с специализация, която в случая да допълва и покрива между тях двамата.

В хода на производството се събраха доказателства за това, че процесната шахта, находяща се на паркинга на магазина на ответното дружество, в което е станал инцидента, е била в такова състояние в продължение на повече от 5 месеца. Като се има предвид високата посещаемост на магазина- хипермаркет това означава, че в продължение на повече от 5 месеца и други неограничен брой граждани също са били изложени на опасността да попаднат в тази необезопасена шахта.

Заявлението на ответното дружество, че то имало рамков договор за поддръжка с третото лице- помагач/изпълнителя на ВиК системата на паркинга/ и последното не си било изпълнило задължението по този договор по никакъв начин не намалява отговорността на това ответно дружество. Съгласно по- горе цитираната Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът  „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД е правният субект, което носи отговорност за повредата на канализационния отвор и договорните му отношения с едното трето лице- помагач не са предмет на настоящия спор, тъй като по делото няма предявен обратен иск от ответника към това трето лице- помагач по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.

     Видно от събраните по делото общо 5 бр. гласни доказателства- показанията на разпитания по делото свидетели, се установява следното :

В показанията си свидетелят А.С.М./син на пострадалата/, той се отзовал на обаждането на майка си и дошъл да я вземе. Извикал управителя на магазина, за да дойде да му помогне и едно момче от служителите на магазина имало, което му помогнало да я кача в колата и да я откара в болницата. Управителката на магазина, която е една от свидетелките,  вземала неговите координати. Вечерта след инцидента се чули със служител на “Лидл”, който му казал да събира всички документи и всички разходи по лечението. После му се обадили и го попитали защо сме завели дело. След като заведох майка в болницата и ми се обади служител на Лидл. Той събирал документите за лечението 7- 8 месеца, като уговорката била да се чуят по-късно, като те да му се обадят. Аз имал достатъчно ангажименти с майка си. Първата вечер от ответника били много активни, но впоследствие- не. Майка му била доста стресирана, като отишъл на мястото, никой още не й бил помогнал. А той за 10 мин. отишъл там на място, тъй като живее в западния квартал на ***”. Май му стояла на един крак, другия във въздуха и никой не й бил помогнал. Валял е дъжд, имало е хора покрай нея с коли, но граждани не са слезли от колите да й помогнат. Тя е била в стрес, паднала е, той също се стресирал, като я видял. Огледал се и влязъл вътре в магазина, за да разбера какво е станало.

 

Свидетелят Д.Д.Л./без родство със страните и третите лица- помагачи, познат на сина на ищцата/ заявява, че е участвал в транспортиране на ищцата, работел в съседния МОЛ “Галерия” и синът на пострадалата му се обадил, за да я транспортират до болницата. Не била добра гледка ищцата, била в лошо състояние, имало течности по нея, неприятна гледка, охкане и пъшкане. С нея не е водил разговори, бил в помощ на сина й. Синът й минал през колелото до МОЛ”Галерия”, качил го и той му помогнал да я свали до болница “Иван Рилски”- сега “Тракия”, гр.С.З.. Като цяло знае дупката къде е, отишъл и я видял къде е. След случая като се върнал,  дупката си била там- това е шахта, без капак отгоре. Редовно ходел там и друг път е виждал дупка на това място. Същият ден, след инцидента, отишъл там и видял дупката. Пострадалата вече била в колата, когато го взели. Не е питал пострадалата за други болки, тя била в съзнание, била е много напрегната и охкала. Тя е била тежка жена.

 

Свидетелят П.С.М./син на пострадалата/, заявява, че по време на инцидента си бил на село и докато дойде в С.З., майка му вече била в болницата на инвалидна количка. Той я е гледа около 8- 10 месеца в къщи, след престоя в болницата от 7 дни. Тя е била изписана с инвалидна количка, в която е била 2- 2, 5 месеца. Първите 6 месеца пострадалата сама не можела да се обслужва, гледали я той и баща му. Тя не давала да я докосва, защото беше цялата в нерви, страх я била да излезе от къщи, за да не се повтори инцидента и още не била преодоляла този страх. Много рядко се качвала на автомобил. Трудно й е да отиде сама някъде и не ходи сама. Най-често той е бил с нея, с патерици ходили на 6-ия месец за ТЕЛК- решение. На 8-ия месец пострадалата ходела с патерици, които обхващат хоризонталната част на ръката, “канадка” й казвали докторите. Заедно живеел с майка си. Тя била в шок 6 месеца, за да отиде до тоалетна е трябвало да я носят. Тя е била едра жена, а са ходили да вземат селската сестра да й бие инжекции с аулин сутрин и вечер. Към настоящия момент пострадалата имала сложен инплант, който трябва да престои, и след възстановяването й не знае кога ще се извади. Имало укрепваща планка, която престои да бъде премахната, което още не било направено към днешна дата. Той живеел в *** и я гледал в къщи. Тя можела да се храни сама, само че да стигне до там й е било проблем. По професия майка му е била детска учителка и към момента още чувствала затруднение с работата си. След слагането на импланта тя се е оплаквала много, казвала е, че е като камък крака й, че не усеща нищо. Сега сама се грижела за себе си, по-трудно й било, вече не е същия човек, но се движела вече сама. Не знае за кога ще се насрочи да се маха и дали ще се маха инпланта, трябва да се консултират с лекар.

 

Свидетелят М.Б.Т./служител в хипармаркета Лидл- С.З. на ответника/  заявява, че в случая тя е пазарувала в магазина като клиент, а не изпълнявала служебните си задължения. Заместникът й С.С., който бил в момента на работа, бил извикан от сина на ищцата и той указал съдействие да я вдигнат. Тя също излязла на паркинга и видяла нейния заместник да помага на А.М., които вдигнали пострадалата и моят колега предложил да се извика линейка, а М. казал, че лично ще я откара в Трета поликлиника. Ситуацията била доста сериозна, жената имала нужда от мед. помощ. Тя взела телефона на сина на пострадалата, за да могат да се чуят и вечерта му се обадила да попита какво е положението, има ли сериозни наранявания жената. Той бил оперативен, отзивчив, и обяснил, че се налага операция. Тя му предложила да попълни формуляр, с който разполагали, за да може да се протоколира, че са нанесли вреди и да заповяда във филиала, за да му издадем протокол за случилото се. Веднага уведомила тогавашния им рег. мениджър “продажби” и знае, че са се свързали с юриста г-н Л. от правен отдел и нейните задължения като управител приключили до там. Доколкото знам г-н М. *** г-н Г., който му е казал да събира всички документи, свързани с разходите по лечението. След този разговор не знае да са провеждани вече други разговори. Знае, че съществува въпросната шахта, на която нямало решетка към този момент, за което е пуснала щета. Не може да каже колко време преди това е пуснала щетата. Но след инцидента мястото било обезопасено веднага и най- късно на следващия ден било отстранено от фирмата– изпълнител. Управител е била до края на м.02.2014г., мястото на инцидента обезопасили, като паркирали един автомобил. Редовно били обезопасявали това място, но в деня на инцидента- не. Многократно са слагали конуси, които много пъти са били крадени и за това са паркирали на това място автомобили на работещите във филиала, но точно тогава явно не е имало паркиран автомобил.

 

Свидетелят Е.Д.Г./служител на ответника/ заявява, че е бил уведомен от негов колега мениджър- продажби чрез е- мейл, като му е било обяснено, че на посетителка в магазина се е явил сина пред управителя и е заявил, че си е счупила крака, стъпвайки в шахта на паркинга пред магазина, като след това е била отведена от сина си в болница в С.З.. Обадил се на сина на дамата, чиито телефон получил от г-н А.М., и провел с него разговор още на същия ден или следващите 1 – 2 дни, и му казал, че тяхната молба към него е да им изпраща и да събере или изпрати на веднъж документите по лечението на майка си, които са медицински, и документи за разходите. Не са им били изпратени никакви документи, като през м.04.2014г. му се обадил отново и го попитал дали очаква все още документи, как се развива лечението и той му казал, че още ги събира. След това получили Исковата молба. Казал му, че искат документите с цел да изяснят въпроса, и като основание и размер да преценят колко е основателно това, което искат от нас и че са отворени да се разберат с него. Изразили са желание да работят в тази насока, не са споменавали конкретна сума, тъй като са нямали конкретни документи какво точно се е случило и какво струва. Двата телефонни разговора били на приличен, делови и нормален тон. Обадил му се след като получили ИМ да пита защо са решили да ни съдят, като той му отговорил, че това било тяхно семейно решение.

 

    Съдът кредитира изцяло показанията на всички общо 5 бр. свидетели/от           които 2 бр. синове на пострадалата- ищца и 2 бр. служители на ответника/, тъй като техните показания са вътрешно непротиворечиви, в унисон са едни с други, липсват в тях някакви съществени противоречия или разминавания, и те са подкрепени както и събраните по делото писмени доказателства, така и от заключенията на приетите по делото 2 бр. съдебно- медицински експертизи.

 

От Заключенията на 2 бр. съдебно- медицински експертизи  по делото, се установява следното :

Съгласно Заключението на първоначалната СМЕ, пострадалата ищца В.М. вследствие на претърпения инцидент на
16.02.2014г.- попадане в несигнализирана и необезопасена дупка,
представляваща канализационен отвор, част от вътрешната канализационна
мрежа на паркинга на магазин „Лидл" е получила счупване на горния край на
големия пищял на десен крак. Механизмът на получените увреждания отговаря на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено при удар и усукване в областта на десен крак. Счупването на горния край на голяма пищялна кост на десен крак е причинило трайно затруднение в движението на десен крак за срок, по- дълъг от 30 дни. Продължителността на болничното лечение на ищцата е бала 7 дни, след което лечението в домашни условия е продължило 233 дни. Към датата на завеждане на иска в съда/16.05.2014г./ ищцата е била с ограничени движения в дясна коленна става и походката се е осъществявала с две помощни средства. Към датата на изготвяне на експертизата движенията на травмирания крак са болезнени и ограничени в лека степен. Краткосрочните и средносрочните перспективи за оздравяването й са стациониране на състоянието. Необходимостта от операция за изваждане на външно тяло- имплант ще се направи в бъдеще 1, 5 г. след първата операция и при отзвучаване на болките.

Съгласно Заключението на повторната СМЕ вследствие на претърпения инцидент на 16.02.2014г., а именно падане в
необезопасена шахта, представляваща канализационен отвор от
вътрешната канализационна мрежа на паркинга на магазин ЛИДЛ,
В.М. е получила счупване на горния край на големия пищял на
десния крак,което се изразява в отчупване на латералния тибиален кондил. Механизма на получените увреждания е в следствие на високоенергиен
удар и най-вероятно усукване в областта на десен крак.Механизма отговаря
на действието на твърд тъп предмет. Счупването на латералния тибиален кондил води до нестабилност на
колянната става,силна болка,бързо нарастващ оток, невъзможност за изпълняване функцията на колянната става, невъзможност за стъпване и ходене. Предвид това единствен метод на лечение е оперативният-открито наместване на фрактурата и фиксация с метална плака. Този вид травми изискват възстановителен период най-малко 6 месеца. Поради това този вид травми се класифицират като средна телесна повреда. Продължителността на болничното лечение на ищцата е 7 дни. Лечението и възстановяването в домашни условия е продължило 233 дни
като това включва период на внимателна рехабилитация на движенията на
коляното и ходене с помощни средства; постепенно натоварване на десния
крак след 3-я месец и борба с наличните отоци на коляно и подколенница. Към датата на завеждане на иска в съда ищцата е била все още с помощни
средства, движила се е затруднено, била е с ограничени и болезнени
движения в колянната става.Към датата на изготвяне на експертизата
движенията на травмирания крак са възстановени до нормален обем.
Флексията в коляното е 125 градуса, екстензията с нищожен дефицит от 3
градуса. Този обем на движения се квалифицира като пълно
възстановяване.
Ищцата В.Д.М. претърпяла травма с фрактура на дясна подколенница на 16.02.2014г., лекувана оперативно на 17.02.2014г. с кръвна репозиция и метална синтеза и провела възстановяващо домашно лечение до 14.10.14г., след което е започнала да изпълнява трудовите си задължения се счита за оздравяла и клинично възстановена. Металните импланти поставени по повод нарушаване целостта на кост, се оставят в тялото за различен период от време за различните кости.
Импланта в горната част на тибията се задържа там около 18-24 месеца.
След това може да се извади при желание на пациента.В конкретния случай
като се има предвид възрастта и теглото на пациентката, той може да се извади след 24-тия месец.

 

    Съдът кредитира напълно и двете заключения на двете съдебно- медицинските експертизи/СМЕ/ по делото, тъй като счита, че те са изготвени обективно, добросъвестно и пълно от съответните лекари- вещи лица, които са напълно компетентни и доказани специалист в съответната своя медицинска област. Още повече, че разликите между тях са във второстепенните детайли, а не в основните поставени им въпроси и съответните им отговори по тях. 

 

Поради което съдът счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин в хода на делото, че ответникът, с противоправното си поведение/бездействие/, изразяващо се в непокриване на отводнителната шахта без решетка на собствения си паркинг/независимо дали лично или чрез друг субект-изпълнител/третото лице помагач- строителя/, е причинил на ищцата средна телесна повреда, довела до нейни имуществени и неимуществени вреди, които ответникът следва да възстанови със съответните по вид и размер парични средства, и в съответните разумни и обичайни размери като при аналогични случаи. 

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Страните не спорят помежду си, че ищцата е направила във връзка с операцията, поставянето на импланта и последващото си лечение установени и доказани по несъмнен и безспорен начин парични разходи в размер на исканите 2 186, 93 лв., които представляват нейните имуществени вреди в резултат на инцидента, и които не се оспорват по никакъв начин от ответника и от 2 бр. трети лица- помагачи на негова страна.

Поради което съдът счита, че искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на претендираните общо 2 186, 93 лв. се явява изцяло основателен, обоснован и доказан по основание и по размер, и следва да бъде уважен напълно, ведно със законните последици от това.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                    ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

С оглед събраните по делото писмени и най- вече гласни доказателства/свидетелските показания на 5 бр. свидетели/, както и имайки предвид възрастта на пострадалата, нейното високо телесно тегло, естеството на увреждането, представляващо “средна телесна повреда”, причинените болки и страдания, както и сравнително дългия срок за частичното й възстановяване, както и с оглед обичайните размери на присъжданите парични обезщетения за неимуществени вреди в други аналогични случай, и вземайки предвид постоянната и непротиворечива практика на ОС- С.З., ПАС- Пловдив и ВКС- София по такива казуси, съдът счита, че претендираните неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. се явяват напълно мотивиран, обоснован и доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това, съгласно чл.45 и сл. във вр. с чл.52 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД. 

А в останалата му част, над присъдените 10 000 лв. до общо претендираните 27 813, 07 лв. се явяват твърде завишени, несъобразени с естеството на травмите, формата на вината, продължителността на лечението и причинените болки и страдания, неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят над признатите 10 000 лв. до претендираните 27 813, 07 лв., ведно със законните последици от това.

 

  ОТНОСНО РЕДУКЦИЯ ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД :

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и видно от заключенията на 2 бр. съдебно- медицински експертизи по делото, пострадалата ищца с нищо не е допринесла по никакъв пряк или косвен, директен или евентуален начин с поведението и с действията си, за настъпилия за нея изцяло вредоносен резултат с продължителни последици за нея и за околните й.

Поради което претендираните и доказани по основания и по размери по- горе суми за паричните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди не следва да се изменят, редуцират или променят в никаква насока.

 

ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ ЛИХВИ :      

С оглед разпоредбите на чл.45- 52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на пострадалата ищца дължимите суми, като парични обезщетения за причинени й имуществени вреди/2 186, 93 лв./ и неимуществени вреди/10 000 лв./, ведно със законната лихва върху всяка дена от тях от датата на непозволеното увреждане- деликта/16.02.2014г./ до  датата на окончателното изплащане на сумите.                                        

 

  ОТНОСНО 2 БР. ТРЕТИ ЛИЦА- ПОМАГАЧИ НА ОТВЕТНИКА :   

Относно третото лице- помагач строителя „ТОС Инженеринг" ЕООД- гр.Пловдив, действително ответникът ЛИДЛ е имало сключен Рамков договор за услуги N0. 18 с третото лице- помагач на негова страна „ТОС Инженеринг" ЕООД, който е бил изпълнител по договора и е бил задължен да извършва техническите дейности, свързани с общите вътрешни и външни ремонти на Супермаркетите от групата на ЛИДЛ- България. Сключването на Рамков договор за техническа поддръжка на обектите (включително този, на който е настъпило увреждането) от страна на ЛИДЛ несъмнено представлява изпълнение на задълженията за осигуряване и поддържане на безопасни условия за преминаване на територията на обекта, включително на тези, вменени от НАРЕДБА № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Безспорно е по делото, че непосредствено след констатирането на повредата (създаваща потенциална възможност за настъпване на инцидент), ЛИДЛ е предприело всички възможни мерки за нейното отстраняване, като с Възлагателно писмо още от 26.09.2013г. е възложило на „ТОС Инженеринг"- ЕООД отстраняването на повреда (кражба/изчезване) на решетка на линеен отводнител във филиала на ЛИДЛ, находящ се в гр.С.З.- 6008, ул.„Радецки" N 11. Предвидено е било, че поръчката(поправката) следва да бъде изпълнена в срок по план до 04.10.2013г. включително. Получаването на възложената поръчка не е било оспорено от изпълнителя по реда на чл.1.4.2. от Рамковия договор между тях, поради което същото следва да се счита за извършено валидно и в срок съгласно договора. Отстраняването на повредата е било задължение на изпълнителя, което се доказва от Рамковия договор и фактът, че повредата е отстранена 2 дни след настъпването на инцидента. Тези обстоятелства не са оспорени от привлеченото като трето лице-помагач в процеса „Тос Инженеринг"- ЕООД, поради което следва да се считат за доказани спрямо него и ищцата.

Относно третото лице- помагач застрахователя ЗК „Уника"- АД, гр.София, горните факти и обстоятелства не са били оспорени и от привлеченото като страна в процеса ЗК„Уника", която дължи обезщетение за претърпените в резултат от действията на другото трето лице- помагач „Тос Инженеринг"- Пловдив вреди по силата на сключен писмен Договор за застраховка (Застрахователна полица N0. 12906Р10008  и Застрахователна полица N0. 14225Р10001), поради което следва да се считат за доказани и спрямо застрахователя. Тъй като по делото е било доказано, че вредите на ищцата са причинени от падането и в линеен отвор (шахта), за изправността на която отговорност носи лице, застраховано за Професионална отговорност(„ТОС Инженеринг" ЕООД), и след като ответникът/възложител/ ЛИДЛ ще бъде осъдено да плати парично обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, то същото би имало право да получи даденото от лицето, което отговаря за Професионалната отговорност на изпълнителя по Рамковия договор. С оглед изложеното ЛИДЛ, макар да няма сключен застрахователен договор със ЗК“Уника”- АД, има пряк и непосредствен интерес и законово право да иска привличането и на ЗК„УНИКА"- АД като трето лице - помагач на нейна страна в настоящия съдебен граждански процеса.

Посоченият от ЗК „Уника"- АД разпоредба на чл.6.2. от Общите условия (ОУ) за застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" не намира приложение в конкретния случай, тъй като ищцата В.М. действително не е служител и/или работник на застрахования („Тос Инженеринг") и/или (на) други физически лица, които са подизпълнители на застрахования или имат с него договор за извършване на определена работа". Но видно от приложенията към ОУ, поддържането на техническата изправност и цялост на линейните отвори се включва в посочения предмет на сключената застраховка. Поради което конкретният случай на увреждане не попада сред предвидените в ОУ изключения, то правоизключващо възражение на застрахователя би било относимо единствено и само в отношенията между двете трети лица- помагачи в процеса: застрахования- изпълнител „Тос Инженеринг" ЕООД- гр.Пловдив и професионалния му застраховател ЗК„Уника"- София, но не и спрямо лицето, в полза на което е направена застраховката- ответника ЛИДЛ.

 

В тази връзка и съгласно законовите разпоредби на чл.218- 233 от ГПК, настоящото съдебно Решение има установително действие в отношенията между всяко едно от общо 2 бр. третите лица- помагачи, и поискалата ги ответна страна “Лидл- България”.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и 2 бр. трети лица- помагачи, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив по правилата на чл.258- 261 от ГПК. 

 

  Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.45- 52  във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З.

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ответника “Лидл България ЕООД енд КО”- КД- ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление с.Равно поле- 2129, общ.Елин Пелин, обл.Софийска, ул.”3- март” № 1, да заплати на ищцата В.Д.М.- ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис № 9, адв.Р.М. от АК- С.З., парични обезщетения за причинени вреди от непозволеното увреждане/деликта/ на 16.02.2014г. в гр.С.З., на паркинга на хипермаркет “Лидл”, находящ се в североизточния край на града, ведно със законните лихви върху присъдените като главници суми от датата на увреждането/ 16.02.2014г./, до окончателното изплащане на сумите, както следва :

 

  1. За причинени имуществени вреди- обезщетение в размер на 2 186, 93 лв./две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, и

 

  2. За причинени неимуществени вреди- обезщетение в размер на 10 000 лв./десет хиляди лева/.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Д.М.- ЕГН **********,***, против ответника “Лидл България ЕООД енд КО”- КД- ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление в с.Равно поле- 2129, общ.Елин Пелин, обл.Софийска, ул.”3- март” № 1, за парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди  в останалата им част, над присъдените 10 000 лв. до претендираните от нея общо 27 813, 07 лв., ведно със законните последици от тях.

 

РЕШЕНИЕТО съгласно чл.218- 233 от ГПК, има установително действие в отношенията между 2 бр. трети лица- помагачи и поискалата ги за конституиране ответна страна.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и 2 бр. трети лица- помагачи, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :