Р Е Ш Е Н И Е

                                                         

Номер 311                                    07.07.2015г.                            гр.Стара Загора

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и пети юни 2015г.

в публично заседание в състав :

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.      

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 71 по описа за 2014 год.,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.124, ал.2, пр.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е искова молба от пълнолетните български граждани Д.Х.П.- ЕГН **********, Е.Р.П.- ЕГН ********** и В.Р.П.- ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, срещу пълнолетния български гражданин Н.К.П.- ЕГН ********** ***, като в исковата молба ищците твърдят, че като наследници на В.Г. П.- ЕГН ********** и Р.В. П.- ЕГН **********, са платили на ответника Н.П. по договор за заем, сключен между него и наследодателите им с нотариален акт за договорна ипотека № 135, т.II, рег. № 2702, нот.д.361/2001г., сумата от 8 529 лв., както следва-  Е.Р.П.– 900 лв., Д.Х.П.– 7 269 лв., а сумата от 20 595, 34 лв. е била изплатена от наследодателите им. В исковата молба ищците твърдят, че ответникът Н.П. е получил от тях лично и от наследодателите им сумата от общо 29 120, 34 лв. на отпаднало правно основание и неоснователно се е обогатил с нея, като искат от съда той да бъде осъден за връщането й, заедно с мораторна лихва за периода 19.02.2001г. – 24.06.2014г., в размер на 26 120, 43 лв. и законна лихва върху сумата- главница от момента на подаване на исковата молба до нейното пълно изплащане. В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по делото, както и писмената им защита по делото.

 

          В законния 1- месечния срок по чл.131- 133 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на исковата молба от ответника Н.К.П. ***, в който се твърди, че ответникът е получил не сумата в размер на твърдените 29 120, 34 лв., а само сумата в размер на 25 656, 77 лв., поради наличие и на удържани държавни такси в полза на Държавата, а платените от Р. П. 2000 лв. се отнасят за друго парично задължение между него и ответника. Направено е възражение относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 69/24.04.2011г. на ВКС- София, имащо значение за настоящото дело, както и за правната квалификация на ищцовата претенция, във връзка с която е направено възражение за изтекла погасителна давност за горепосочената сума и лихвите върху нея. С Отговора е направено също така частично признание на иска, в размер на 3 290, 88 лв., като заедно с това е направено изявление за прихващане с ликвидно и изискуемо парично вземане за сумата от 1300 лв. Ответникът твърди, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна, защото такава се дължи само, ако ищците са отправили покана за плащане, която не е била направена. Ответникът е представил предварителна писмена Защита, не е пледирал лично или чрез процесуален представител- адвокат пред настоящия първоинстанционен съд, и не е представил писмена Защита в дадения му от съда 7- дневен срок.

 

          СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото доказателства и с приложимите по делото материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Предявените от 3 бр. ищци осъдителни искове са своевременно предявени, процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- Ст.Загора, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Удостоверение за наследници изх. №76/24.06.2014г. на Населено място с.Копринка, Удостоверение за наследници изх. №225/29.12.2011г. на Населено място с.Копринка, Нот. акт за договорна ипотека №135/20.12.2001 г., Решение №69/24.06.2011г. на ВКС, Удостоверение №27/29.03.2012г. на ДСИ Казанлък, Пълномощно от 07.03.2014г., Писмо от 01.07.2014г. на АС София, Писмо изх. №1154/03.07.2014г. на КРС,  Писмо изх. №1172/07.07.2014г. на КРС, Писмо на КРС, Писмо от 04.07.2014г. на ВКС, Молба от ищците от 14.07.2014г., Молба от ищците от 30.07.2014г., Нова искова молба от 24.06.2014г., Справка за законната лихва от 30.07.2014г., Молба от ищците от 14.08.2014г., Отговор на ИМ от ответника П. от 28.10.2014г., Удостоверение №206/17.10.2014г. на ДСИ Казанлък, Изп. лист от 13.08.2002г. на КРС, Изп. лист от 23.01.2008г. на КРС, Становище по отговор на ИМ от 17.11.2014г., Молба от ищците от 03.12.2014г., Допълнителен отговор на ИМ от 13.01.2015г., Становище по отговор на ИМ от 28.01.2015г., Молба за изменение на определение от 12.02.2015г. от ответника, Писмо изх. №15606/08.07.2014г. на СГС, Писмо изх. №1532/23.04.2015г. на АС Пловдив и Процесуално становище от 25.05.2015г., четиримата ищци като наследници на своите наследодатели и праводатели В.Г. П.- ЕГН ********** и Р.В. П.- ЕГН **********, са платили на ответника Н.П. *** по договор за заем, сключен между него и наследодателите им с нотариален акт за договорна ипотека № 135, т.II, рег. № 2702, нот.д.№ 361/2001г., сумата от общо 8 529 лв., както следва-  Е.Р.П. е платил 900 лв., Д.Х.П. е платила 7 269 лв., а сумата от 20 595, 34 лв. е била изплатена от наследодателите им приживе. От което следва, че ответникът Н.П. очевидно е получил от ищцовата страна/3 бр. пълнолетни ищци лично и от наследодателите им/ сумата от общо 29 120, 34 лв. на отпаднало правно основание, с която сума той неоснователно се е обогатил, поради което той би следвало да им я върне изцяло, ведно със законните последици от това- мораторна лихва за периода 19.02.2001г. – 24.06.2014г. в размер на общо 26 519, 43 лв.

 

Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза по делото, размерът на дължимата от ответника към ищците мораторна лихва за периода 05.12.2002г. до 24.06.2014г. по приложеното по делото Удостоверение № 27/29.03.2012г. на ДСИ при РС- Казанлък обаче е малко по- малко, а именно точно 25 995, 48 лв.

 

По делото няма искани, допускани и събирани никакви гласни доказателства- нито обяснения на страните, нито свидетелски показания.

 

          Вземайки предвид гореизложените доказателства, съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че ответникът Н.К.П. *** е получил като взискател по изп.дело№ 288/2002г. по описа на съдебно-изпълнителната служба при РС- гр. Казанлък, обл.Старозагорска, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№  951/02г. на Районен съд- гр.Казанлък, сумата от общо 25 656, 77 лв., изплатена от общо 4 бр.- лица- Р.В. П., В.Г. П., Е.Р.П. и Д.Х.П./***/, като всеки един от тях е заплатил различни суми. Тази сума е била изплатена на ответника от горепосочените лица по договор за заем, който обаче е с незавършен фактически състав, тъй заемната сума не е била физически предадена. С Решение № 69/24.06.2011г. по гр.д.№ 584/2010г. по описа на Трето ГО на ВКС- София е прието, че В.Г. П., Д.Х.П., Е.Р.П. и В.Р.П./последните трима като наследници на междувременно починалия Р.В. П./, не дължат главницата и лихвите по гореспоменатия договор за заем. Възраженията на ответника относно пределите на силата на присъдено нещо на решението на ВКС, които не можели да обхванат наследниците на починалия преди постановяването на касационното решение касатор по делото, тъй като не са били конституирани като страна в процеса, са изцяло неоснователни и недоказани- напротив, решението на ВКС- София се ползва със сила на присъдено нещо спрямо всички правни субекти/ерга омнес/, в това число наследниците и правоприемниците на починалата страна по делото/какъвто е настоящия случай/, както и за всички граждани, правни субекти, учреждения и съдилища в страната/включително и за настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора /по смисъла на чл.297- 299 от ГПК.

          От гореизложените мотиви и фактически и правни съображения настоящият първоинстанционен съд приема за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че сумата от 25 656, 77 лв. е платена от ищците/наследодателите им и от тях лично/ на ответника Н.К.П. при начална липса на основание, поради което и следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за “неоснователното му обогатяване” с нея, ведно с всички законни последици от това.

          Същевременно възраженията на ответника за изтекла законова 5- годишна погасителна давност са частично основателни по отношение на определени плащания по горепосоченото изпълнителното дело, тъй като в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента на получаване на конкретната престация- всяко конкретно плащане. В случая сумата е била изплащана на части, следователно погасителната давност за всяка отделна сума и всяка отделна вноска за нея е започвала да тече поотделно, от момента в който всяка  въпросна част е била давана на съдебния изпълнител. Според разпоредбата на чл.115, б.„ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането, поради което и видно от доказателствата по делото, съдебното оспорване на въпросното вземане е започнало през 2007г. пред Софийски градски съд/СГС/ по гр.д.№ 4637/2007г., като окончателното разрешаване на спора е настъпило през 2011г. с окончателното Решение № 69/24.06.2011г. на ВКС- София, което е окончателно и необжалваемо. От което следва, че погасителната давност за платените и непогасени с 5- годишна давност до 2007г. суми е спряла да тече и е била прекъсната на основание чл.116, б.„б“ от ЗЗД. От текста на Удостоверение № 206/17.10.2014г. на ДСИ- Ст.Хиновска към РС- гр.Казанлък е видно, че погасените с 5- годишна погасителна давност плащания са за общо 2 450 лв., от които 2000 лв. платени на 19.02.2001г.  и за 450 лв. платени на 05.12.2002г.

 

          Относно възражението на ответника, че плащането от 19.02.2001г. е извършено на някакво друго, различно от процесното правно основание- съдът го намира за неоснователно, тъй като самият ответник не е доказал това свое твърдение по никакъв начин и с никакви доказателства в хода на този съдебен процес. Плащането е приложено към същото изпълнително дело за вземането по договора за заем и съдебният изпълнител не посочва в Удостоверението си, издадено на ответника, че правното основание на това плащане е някакво друго или различно от тези във връзка с този договор за заем. Поради което съдът приема, че плащането е направено на основание същия горепосочен договор за заем между страните по спора.

 

          Направеното от ответника в Отговора на исковата молба извънсъдебно изявление за прихващане на сумата от 1300 лв., съдът намира за неотносимо към настоящия спор по делото, тъй като ответникът не е отправил до съда никакво процесуално искане, а само е направил писмено изявление, което следва да има за адресат не съда, а насрещната му ищцова страна/3 бр. ищци- пълнолетни български граждани/, поради което това не поражда никакви непосредсвени правни последици, свързани с хода и изхода на настоящото гр.дело.

 

          ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕТО НА ЛИХВИ :

          Съдът намира за установено, че ответникът Н.П. дължи на ищците лихва върху всяка част от платеното от тях и техните наследодатели от момента на получаване на всяка отделна част. Основателно е обаче възражението на ответника за частично изтекла погасителна давност, тъй като разпоредбата на чл.111, б.„в“ от ЗЗД определя кратка 3- годишна законова погасителна давност на вземанията за лихва. От което следва, че давността е изтекла за лихвите върху плащанията в периода от 19.02.2001г. до 05.12.2003г. включително, тъй като са изминали точно 3 г. от плащането до предявяването на иск в съда по предходното гр.дело през 2007г. пред СГС, касаещ тези суми. Междувременно давността е прекъсната до 2011г., когато ВКС- София се е произнесъл с решение, като в периода от датата на постановяване на Решението на ВКС- София/24.06.2011г.- петък/ до датата на входиране на настоящата процесна Искова молба в съда с вх.№ 7767/26.06.2014г.- четвъртък/ са се погасили вземанията за лихви, чиято давност е била прекъсната преди това и е започнала да тече след постановяването на решение на ВКС- София, понеже са изтекли точно 3 г. и 2 дни при законоустановените максимално 3 г.

 

          Относно искането на ищците за лихва върху сочената сума от момента на подаване на исковата молба в съда на 24.06.2014г. до цялостното ѝ изплащане, съдът намира, че ответникът дължи на 3 бр. ищци обезщетение в размер на лихва единствено и само върху непогасените по давност вноски като главници, а не върху всички претендирани вноски и сумите по тях.

 

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

          На основание чл.78, ал.1- 3 от ГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на другата страна направените от тях разноски по делото, съобразно уважената и съответно отхвърлената част от исковите им. Страните са поискали разноските си, но никоя от тях не е представила Списък  по чл.80 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по исканията на страните за разноските им с това си съдебно Решение.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- гр.Ст.Загора пред въззивния му ПАС- гр.Пловдив.

 

          Ето защо воден от гореизложените мотиви и на основание чл.124, ал.2, пр.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ответника Н.К.П.- ЕГН **********,***- къща, да върне сумата от 25 155 лв./двадесет и пет хиляди сто петдесет и пет лева/ на ищците Д.Х.П.-ЕГН **********, Е.Р.П.- ЕГН ********** и В.Р.П.- ЕГН **********-***, със съдебен адрес ***, офис № 4, ведно със законната лихва върху сумата от 25 155 лв. за периода от датата на завеждане на иска в съда на 26.06.2014г. до пълното изплащане на сумите, като отхвърля иска над присъдената главница 25 155 лв. до общо претендираната главница от 29 120, 34 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователен поради изтекла погасителна давност иска на ищците Д.Х.П.- ЕГН **********, Е.Р.П.- ЕГН ********** и В.Р.П.- ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис № 4, срещу ответника Н.К.П.- ЕГН **********,***- къща, за заплащане на мораторна лихва на стойност общо 26 120, 43 лв./двадесет и шест хиляди сто и двадесет лева и четиридесет и три стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред АС- Пловдив.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :