Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 295                                         01.07.2015г.                           гр.Стара Загора

 

      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на единадесети юни 2015г.

в публично заседание в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев

гр.д.№ 109 по описа за 2014г. на Окръжен съд- гр.Стара Загора,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК във вр. с чл.55 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

          Постъпила е Искова молба от ищеца– пълнолетния български гражданин Р.И. ***, против ответника Г.М.Ц. ***, като с исковата молба се иска от съда да осъди ответника да предаде на ищеца държането на лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, собственост на ищеца, както и да му заплати сумата от 1 891, 80 лв. заплатени от него чужди задължения, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на иска в съда на 02.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и всички направени разноски по делото. В исковата молба ищецът твърди, че на 07.11.2012г. е сключил с ответника предварителен договор за продажба на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СН 2728 КА, с рама № WP1ZZZ9PZ4LD49240, двигател № М480081416213. Според договора, ищецът е поел задължението да прехвърли собствеността на гореописания лек автомобил, срещу заплащането на 31 400 лв. от ответника. Към момента на подписването на договора, ответникът е платил на ищеца капаро в размер на 5000 лв., като, според договора, останалата част от пълната продажна цена е трябвало да бъде изплащана на 12 равни месечни вноски по 2 200 лв. в срок от подписването на договора до 10.11.2013г. Купувачът получил държането на автомобила след подписването на предварителния договор. Според ищеца, ответникът е заплатил, освен капарото, като месечни вноски сумата от 6 600 лв. и е отправил нотариална покана до ищеца на 29.11.2013г. за оформяне на окончателен договор пред нотариус, тъй като е изплатил изцяло продажната цена. В отговор на тази нотариална покана, ищецът е отправил до ответника друга нотариална покана от 14.12.2013г., в която се твърди, че продажната цена е платена частично, в размер на 11 600 лв. В същата нотариална покана се твърди, че ищецът е заплатил сумата от 1 621, 80 лв. застрахователна вноска за застраховка „Пълно каско“ за периода 07.11.2013г.– 07.11.2014г. Твърди се също, че е заплатена глоба от 270 лв. за направени нарушения от ответника по ЗДвП. С нотариалната покана ищецът е уведомил ответника, че разваля предварителния договор на основание чл.10 от същия, поради неплащане на три месечни вноски, както и че го кани да върне автомобила и да заплати сумата от 1 891, 80 лв.           Ищецът твърди, че до подаването на исковата молба ответникът не е върнал автомобила и не е платил посочената сума. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и писмената му защита.

 

          В законния 1- месечен срок по чл.131 от ГПК ответникът- пълнолетния български гражданин Г.М.Ц. ***, е подал писмен отговор на исковата молба. С отговора ответникът твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът не отрича, че с ищеца са сключили предварителен договор за продажбата на гореописания лек автомобил, но оспорва твърдението, че продажната цена не е платена изцяло и твърди, че е извършил плащане на цялата сума в периода от подписването на предварителния договор до 04.04.2013г. Ответникът оспорва също така развалянето на предварителния договор поради липса на основание, както и връщането на лекия автомобил. Оспорва частично иска за възстановяване на сумата от 270 лв. на ищеца, който е платил глоби за нарушения по ЗДвП, извършени от ответника, като се твърди, че е заплатил 200 лв. при плащането на месечните вноски за автомобила, което може да се установи с разписките за плащането на самите вноски. Ответникът оспорва като неоснователен и иска за сумата от 1 621, 80 лв., съставляваща застрахователна вноска за застраховка „Пълно каско“ за периода от 07.11.2013г., тъй като застрахователната премия се плаща от собственика, а той не е такъв за посочения период. В този смисъл са пледоариите на процесуалните му представители- адвокати по делото, както и писмената му защита.

 

          Съдът, като се запозна с изложеното в исковата молбата, с отговора на исковата молба, с писмените защити, както и с приетите по делото доказателства и като взе предвид приложимите по случая материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Предявените от ищеца искове са своевременно предявени, процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен Окръжен съд - Стара Загора, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства- Пълномощно от 01.10.2014г., Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 07.11.2012г., Нот. покана от 29.11.2013г., Нот. покана от 13.12.2013г., Свидетелство за регистрация част І на лек автомобил, Комбинирана застрахователна полица №296449/07.11.2012г. на ЗАД “Армеец” Агенция Сливен, Вносна бележка от 14.01.2013г., Вн. бележка от 28.05.2013г., Удостоверение №179241/25.09 на ЗД “Евроинс” АД Агенция Сливен, Вносна бележка от 07.10.2014г. за внесена гаранция, Молба от адв. Х. от 08.10.2014г., Обезпечителна заповед от 09.10.2014г., Пълномощно от 13.10.2014г., Молба от адв. Х. от 16.10.2014г., Писмен отговор от Г.Ц. от 15.12.2014г., Постановление за отказ да се образува ДП от 23.04.2014г. на РП Сливен, 6 бр. разписки с нот. заверка от 10.12.2014г., Молба от адв. Х. от 22.12.2014г., Молба от адв.Ш. от 23.01.2015г. с представени 6 бр. ксеро- копия от разписки, Договор за правна помощ за адв. Ш., Писмо изх. №В-17/14г. от 27.01.2014г. на РП Сливен, ищецът и ответника са сключили предварителен договор за продажбата на гореописания лек автомобил, като между тях е налице спор дали продажната цена е платена изцяло, или е извършено плащане на цялата сума в периода от подписването на предварителния договор до 04.04.2013г. Оспорва се и евентуалното  разваляне на предварителния договор поради липса на основание, както и връщането на лекия автомобил обратно на прехвърлителя му. Спорен между страните е и въпросът за евентуалното възстановяване на сумата от 270 лв. на ищеца, който бил платил глоби за нарушения по ЗДвП, извършени от ответника, като се претендира заплатена сума от 200 лв. при плащането на месечните вноски за автомобила, което можело да се установи с разписките за плащането на самите вноски. Оспорен като неоснователен е и иска на ищеца за сумата от 1 621, 80 лв., съставляваща застрахователна вноска за застраховка „Пълно каско“ за периода от 07.11.2013г., тъй като застрахователната премия се плащала от собственика, а не от ползувателя, а ответникът той не бил такъв за посочения период.

 

По делото не e имало допустими искания и не са събирани никакви гласни доказателства- нито устни отговори на въпроси от страните по реда на чл.176 от ГПК, нито свидетелски показания по смисъла на чл.163- 172 от ГПК.

По делото са назначени, изслушани и приети 2 бр. съдебно- графологични експертизи/първоначална и повторна/. Съгласно заключенията на тези 2 бр. съдебни експертизи, се установява следното :

Видно от заключението на първоначалната експертиза, разписките от 06.02.2013г., 07.01.2013г., 05.03.2013г. и 04.04.2013г. са
изготвени върху части от бели листове формат А4 (297 мм/210 мм), като
на разписките от 06.02.2013г. и 05.03.2013г. горния край на листовете е
отрязан неравномерно. Разписките от 07.01.2013г. и 04.04.2013г. са отрязани неравномерно в горния и долния край. Характерното при тези разписки е, че ръкописния текст е разположен под реквизитите: "Платил: Г.Ц." и "Приел: Р.И.". Ръкописните подписи в четирите разписки са изпълнени с помощта на
химикална паста или с химикален тънкописец (разписка от 06.02.2013г. за
приел”, разписка от 05.03.2013г. за “приел”).
Машинописният текст  е  отпечатан  с  помощта  на  висококачествен
лазерен принтер с технически шрифт "Таймс Ню Роман" на разписки от
06.02.2013г. и 05.03.2013г. и с технически шрифт "Ариал" на разписки от
04.04.2013г. и 07.01.2013г.
Ръкописният текст на четирите разписки е
положен от ответника Г.М.Ц.. При изследването на обекта с помощта    на стереомикроскоп  "Вилд" е установено, че не е възможно изображенията на подписите, изпълнени с химикална паста, да бъдат пренесени върху
друг лист. Ако е извършено по компютърен път, с цветен ксерокс, това
при голямо увеличение би се установява безспорно. Ръкописните подписи, изпълнени с химикална паста са положени върху
машинописния текст (установено с помощта на микроскопско изследване).

 

Видно от заключението на повторната експертиза, в разписките от 06.02.2013г., 07.01.2013г., 05.03.2013г. и 04.04.2013г. подписите и ръкописният текст са положени с химикалена паста, като само подписите в реквизит "Приел" на двете разписки от 0б.02.2013г. и 05.03.2013г.са положени с флумастерно мастило- тънкописец. Ръкописният текст в посочените четири разписки принадлежи на
ответника Г.М.Ц.. Всичките 6 бр. разписки са написани на части от листи формат
А4, като различни краища са отрязани посредством режещ инструмент,
част от тях са извън приетият стандарт за написване на този вид
разписки, тъй като подписите са разположени над текстовата част, като не е
възможно да бъде доказано и още повече да се направи извода, какви
други документи са използвани при съставяне на разписките.
Категорично липсват признаци за пренасяне на текст и подпи­си чрез използване на електрофотографски способ от оригинални
разписки. Щрихите на подписите, с които са подписани разписките са
разположени върху машинописният текст. Разписките, които се признават от ищцовата страна/от
10.12.2012г. и от 10.01.2013г./ са на отрязани листи формат А4.

 

Съдът кредитира изцяло заключенията на двете съдебни експертизи като компетентни, обосновани и пълни, и възприема изцяло направените в тях технически изводи и заключения, както в писмената им част, така и в частта на устните пояснения на всяко едно от вещите лица в съответното открито съдебно заседание.

 

В тази връзка настоящият първоинстанционен съд намира за установено и доказано, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение, което е възникнало на 07.11.2012г. чрез сключването на предварителен писмен договор за продажба на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СН 2728 КА, с рама № WP1ZZZ9PZ4LD49240, двигател № М480081416213. По силата на това правоотношение ищецът, в качеството му на продавач на автомобила, има задължение да прехвърли собствеността върху ответника, в качеството му на купувач, след като е изплатена изцяло продажната цена от 31 400 лв., за която страните са се договорили. Ответникът е придобил държането на автомобила при сключването на договора и се е задължил да заплати задатък на стойност 5000 лв. и остатъка от продажната цена на 12 равни месечни вноски от по 2 200 лв., в срок до 10.11.2013г. включително, като в същия срок купувачът трябва да прехвърли собствеността. Съдът намира за установено и доказано безспорно, че ответникът е заплатил задатък от 5 000 лв. и е извършил 6 бр. вноски, съответно на 10. 12.2012г., 07.01.2013г., 10.01.2013г., 06.02.2013г., 05.03.2013г. и на 04.04.2013г., като общата сума на вноските възлиза на 26 600 лв., като за заплащането на тези суми съдът прави извод от приложените по делото предварителен договор и разписки за посочените парични вноски.

Относно достоверността на разписките и оспорването от ищеца на истинността на четири от тях, а именно тези от 07.01.2013г., 06.02.2013г., 05.03.2013г. и 04.04.2013г., съдът прави изводи въз основа двете изготвени съдебно- графологични и почеркови експертизи, назначени, изслушани и приети по настоящото гражданско дело, които съдът възприема изцяло като мотивирани, професионални и пълни, и съгласно които подписите и ръкописните надписи са положени от съответните страни по договора и по разписките след него.

Съдът счита за неустановено и недоказано твърдението на ищеца, че продажната цена по предварителния договор не е платена от ответника- аргументи в полза на това твърдение са подписите на ищеца върху разписките за извършване на плащане от ответника. Двете съдебни експертизи, назначени от съда в хода на делото, заключват, че липсват категорично признаци относно пренасяне на текст и подписи, чрез използването на електрофотографски способ от оригинални разписки. Липсва доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца, че посочените разписки не отразяват действително осъществилите се факти. Различното оформяне на разписките не може да доведе до извода, че те са неправомерно съставени, че върху тях са извършвани фалшификации или че са неистински. Въпреки необичайния начин на изписване на текстовете и полагането на подписите, това може само да предизвика известни съмнения, но не представлява пряко и надеждно доказателство за твърденията на ищеца по отношение на реалните договорености и плащанията между страните. Следователно съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че разписките за извършените вноски са истински и доказват извършените плащания от ответника към ищеца. Освен това съдът счита, че ищецът не е доказал истинността на твърдението, че ответникът му е заплатил единствено сумата от 6 600 лв., освен задатъка, като не представя за това твърдение абсолютно никакви доказателства. Единствено в нотариалната покана, приложена по делото, отправена от него до ответника, се споменава, че е изплатена само сумата от 11 600 лв./тоест задатъка/, заедно със сумата от 6 600 лв., но нотариалната покана съдържа само твърдение на самата ищцова страна, което не е доказателство по никакъв начин по делото. Ищецът не е представил по делото каквито и да било документи, които да доказват плащането на суми, които да възлизат на този размер. С молба до съда ищецът твърди, че е получавал „4 – 5 пъти и други по-малки от месечните договорни вноски“ от ответника– твърдение, което също съдът приема за неконкретизирано и недоказано, поради липса на каквито и да са писмени и/или гласни доказателства за това.

Следователно, приемайки, че продажната цена е била изплатена напълно от ответника, съдът намира, че развалянето на договора от ищеца, поради неизпълнение на поетото договорно задължение от ответника, е неоснователно. Според чл.87, ал.2 от ЗЗД, разваляне на двустранен договор се допуска без кредиторът да даде срок на длъжника, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако е безполезно за него поради забавата на длъжника или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съдът счита в конкретния случай по делото, че ищецът не е доказал основанието, поради което той е бил развалил предварителния договор, тъй като няма доказателства, които да сочат, че има неизпълнение, забава или невъзможност за изпълнение от страна на ответника. В чл.10 от предварителния договор, сключен между страните, е записано, че „При невнасяне на три месечни вноски купувача губи даденото капаро в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и внесените до този момент месечни вноски и се задължава да върне автомобила на продавача.“ Тъй като няма доказателства за неизпълнение отстрана на ответника, ищецът не може да развали договора и да търси връщането на автомобила на основание този член от сключения между страните предварителен договор. Поради тези причини съдът намира за установено и доказано в хода на делото, че облигационното отношение, породено от предварителния договор, не е отпаднало, а е валидно, обвързващо и задължаващо страните по него. 

 

Съдът намира също така, че ищецът не е доказал иска си за сумата от 270 лв., която представлявала глоби от ел. фишове за допуснати нарушения по ЗДвП, които били извършени от ответника, в периода, в който е държал автомобила. Самите ел. фишове не са представени на съда от твърдящия ги  ищец. Ответникът обаче признава основателността на иска за сумата от 200 лв., която е заплатил с една от вноските по продажната цена на лекия автомобил. Ето защо, съдът намира за установено, че ответникът е дължал сумата от 200 лв. на ищеца и е заплатил същата, ведно с плащането на продажната цена на лекия автомобил.

 

Искът за сумата от 1 621, 80 лв., представляваща застрахователна вноска по застраховка „Пълно каско“ на гореописания лек автомобил, съдът намира за неоснователен- ищецът сочи като основание за претендираната сума чл.9 от предварителния договор, според който купувачът се задължава да поеме всички разходи, като застраховки „Гражданска отговорност“, „Пълно каско“ и данъка на МПС. Тъй като задълженията по договора на двете страни е трябвало да бъдат изпълнени до 10.11.2013г. включително, съдът счита, че волята на страните е била купувачът да заплаща посочените в чл.9 на предварителния договор разходи, макар и несобственик, тъй като при изпълнение на договора ще стане собственик, а по време на изплащането ще ползва автомобила и ще носи риска за него до момента на самото прехвърляне на собствеността. С оглед фактите по делото е ясно, че договорът не е бил изпълнен и собствеността върху този лек автомобил не е била прехвърлена до 10.11.2013г., което означава, че ответникът продължава да не е собственик на процесния лек автомобил. Поради тази причина ответникът може правомерно да откаже изпълнението на задължението за извършване на тези плащания на основание чл.90 от ЗЗД, тъй като по този двустранен договор другата страна не е изпълнила насрещното си задължение към съконтрагента си- ответник.

 

Освен това, не може да се направи заключението, че ответникът се е обогатил неоснователно при плащането на застраховката от ищеца, защото последният е собственик на автомобила и застраховката е в негова лична полза като собственик на това МПС, а не в полза на ответника- ползувател на същото това МПС. Тази застраховка обезпечава собственика от евентуални рискове, свързани с неговата собственост върху процесното МПС, поради което всеки собственик има интерес да пази собствеността си и в конкретния случай застраховката е изцяло в полза на ищеца- собственик на това МПС. Като държател на автомобила обаче, ответникът- ползувател носи общата отговорност за евентуални причинени вреди, ако настъпят такива, което означава, че интересът на ищеца е запазен изцяло.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви първоинстанционният ОС- Ст.Загора счита, че всички 3 бр. процесни обективно и субективно съединени искове от ищеца против ответника се явяват напълно неоснователни и недоказани, поради което те следва да се отхвърлят изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

          ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

          Тъй като исковете за мораторни лихви по чл.82- 86 от ЗЗД се явяват акцесорни спрямо основните 2 бр. облигационни искове като главници, то и исковите претенции за заплащане на евентуални мораторни лихви върху тези отхвърлени главници следва да се отхвърлят също изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

          С оглед изхода на делото и предвид представения Списък за разноските по чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на общо 2 600 лв., от които 100 лв. за възнаграждение на вещо лице, и 2 500 лв. като по- голямата от двете суми/другата е за 1 130 лв. за адв.хонорар/ за възнаграждение на 1 бр. адвокат от общо защитавалите го 2 бр. адвоката по делото пред настоящата първа съдебна инстанция, ведно с всички законни последици от това.

 

          ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

 Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора пред въззивния му ПАС- Пловдив.

 

          Ето защо, предвид гореизложените мотиви и на основание чл.55- 59 във вр. с чл.82- 87 ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

 Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни и недоказани предявените от Р.И.И.- ЕГН ********** ***- къща, против Г.М.Ц.- ЕГН ********** ***- къща, общо 3 бр. искови претенции, както следва :

 

1. Иск за връщане на лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СН 27-28 КА, с рама № WP1ZZZ9PZ4LD49240, двигател № М480081416213, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

 

          2. Иск за заплащане на сумата 270 лв./двеста и седемдесет лева/, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху 270 лв. от 02.10.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

 

          3. Иск за заплащане на сумата 1 621. 80 лв./хиляда шестстотин двадесет и един лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху 1 621, 80 лв. от 02.10.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

 

 

          ОСЪЖДА ищеца Р.И.И.- ЕГН ********** ***- къща да заплати на ответника Г.М.Ц.- ЕГН ********** ***- къща, сумата 1 230 лв./хиляда двеста и тридесет лева/ за разноските му по делото.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :