Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 292                                           01.07.2015 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На девети юни                                                                                      2015 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар:  Н.Г.,

Прокурор: Маргарита Д.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 114 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл. 2, ал.2 и чл. 2 “а”  от ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

 

Ищецът К.А.Н. твърди м ИВ, че на 25.04.2001 г. в офисите на ЕТ „Каданс", собственост на К.Н., нахлули въоръжени и маскирани полицаи от специалните части на МВР за борба с организираната престъпност. Извършели претърсване, при което били иззети множество документи, свързани с дейността на ЕТ „Каданс". На база на иззетите документи, в началото на 2002  г., било образувано досъдебно производство № 3066/02 г. по описа на Окръжна следствена служба Варна. На 30.06.2009 г. ищеца бил привлечен като „обвиняем" за престъпление по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255,ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. На 23.11.2009 г. Окръжна прокуратура - Варна внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт срещу К.Н., като пред ВОС било образувано нохд № 1612/2009 г. С Присъда № 103 от 06.12.2011 г., по нохд № 550/2011 г., по описа на ВОС, К.Н. бил признат за невинен. Присъдата била потвърдена с решение от 05.04.2012 г. на Варненски апелативен съд по внохд № 25/2012 г. и с Решение № 395/25.01.2013 г. на Върховен касационен съд по кнохд № 1286/2012 г.. Междувременно, във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, в началото  на 2010 г.,  Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност извършила проверка и с Решение № 143/16.04.2010 г. образувала срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. На базата на решението, на 21.07.2010 г., Комисията отправила до ВОС и до Смолянски окръжен съд мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на ищеца, находящо се на територията на Варненска и Смолянска области. С Определение № 100 от 26.07.2010 г., постановено по ч.гр.дело № 18/2010 г.. на СОС били допуснати исканите   обезпечения върху всички имоти, намиращи на територията на административна област Смолян. Определението на СОС било обжалвано пред Пловдивски апелативен съд. С Определение №  1131  от 01.09.2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 871/2010 г., ПАпС отхвърлил жалбата. Предвид горното ищецът моли съда да осъди солидарно ответниците: ОС гр. Смолян, ПАС гр. Пловдив и КУИППД - София, да му заплатят сумата в размер на общо 36 745 лв., от която:

            - сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени тежки душевни болки и морални страдания вследствие от посочените актовете на ответниците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2010 г., /когато са наложени процесните възбраните/ до окончателното им заплащане;

            - сумата от 6 745 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на невъзможността на ищеца да се разпорежда със собствените си недвижими имоти /сумата представлява лихвата, която ищеца би получил от продажбата на недвижимите имоти по пазарна цена към датата на възбраната и при внасянето на парите по депозитна сметка за периода от налагането до вдигането на възбраната/, вследствие от посочените актовете на ответниците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2010 г., /когато са наложени процесните възбраните/ до окончателното им заплащане.

 

Ответникът Окръжен съд гр. Смолян, чрез Административния ръководител Любен Хаджииванов, в който изразява становище, че предявения иск е процесуално допустим, но по същество изцяло неоснователен и недоказан, поради което моли дасе отхвърли изцяло. Счита, че твърдението на ищеца за претърпени от него неимуществени вради е неоснователно, тъй като не сочи конкретно в какво се изразяват, нито сочи доказателства за това. Претендираното обезщетение намира за силно завишено съобразно критерите на чл. 52 от ЗЗД. За неосновтелно намира твърдението на ищеца, че е претърпял имуществени вреди от наложените забрани.

 

Ответникът Апелативен съд гр. Пловдив, представляван от административния ръководител Магдалена Иванова, чрез К.Н. в който взема становище за недопустимост на така предявените искове по отношение на ПАС, а по същество – неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението за претърпени вреди от ищеца, както и наличието на причинна връзка между тях и определението на ПАС. По отношение на претенцията за пропуснати ползи, счита за неоснователен така предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца за търсенето на солидарна отговорност между изброените ответници.

 

Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество гр. София, чрез Председателя Пламен Димитров в който взема становище, че предявения иск е процесуално недопустим, а в условията на евентуалност – неоснователен. Счита, че за Комисията липсва пасивна процесуално легитимация. По основателността на иска, счита същия за изцяло неоснователен, алтернативно - претендирания размер за силно завишен.

 

Контролиращата страна – ОП Стара Загора възразява срещу разглеждането на делото от ОС Стара Загора поради липса на компетентност. В съдебно заседание, представителят на ОП Стара Загора взема становище да се отхвърлят исковете на ищеца като неоснователни и недоказани. В Заключението на назначената психологическа експертиза е посочено, че получения от ищеца стрес е от воденото наказателно производство срещу ищеца. Същия е предявил претенции по ЗОДОВ и тези органи са осъдени по ЗОДОВ. Счита, че за тези неимуществени вреди, той е получил  обезщетение. За имуществените счита, че тази претенция за продажба на имотите са някакво бъдещо несигурно събитие, като е останало недоказано някаква развалена правна сделка с тези имоти. Сочи, че не му е отнета възможността да отдава възбранените имоти под наем, под аренда според това от какъв статут са. Ищецът не е представил доказателства, че в резултат на възбраната са му причинени тези вреди. Затова моли да се отхвърлят исковете като недоказани, тъй като не се доказа причинна връзка между претендираните вреди и действията на органите срещу които са насочени тези искове. Също така на осн. чл.78, ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на възнагражденията на процесуалните представители на ищеца като високи. В случай, че се уважи искът счита, че са прекомерно завишени моралните вреди.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

        

От събраните по делото доказателства, се установява, че в началото на 2002  г., е образувано досъдебно производство № 3066/02г. по описа на Окръжна следствена служба Варна. На 30.06.2009 г.  ищецът е привлечен в процесуално качество „обвиняем" за престъпление по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал. 1, във връзка с чл.26, ал. 1 от НК.

 

На 23.11.2009 г. е внесен от Окръжна прокуратура - Варна във Варненски окръжен съд обвинителен акт срещу К.Н., като е образувано нохд № 1612/2009 г. по описа на ВОС. С Присъда № 103 от 06.12.2011 г., по нохд № 550/2011 г., по описа на ВОС, К.Н. е признат за невинен. Присъдата е потвърдена с решение от 05.04.2012 г. на Варненски апелативен съд по внохд № 25/2012 г. и с Решение № 395/25.01.2013 г. на Върховен касационен съд (ВКС) по кнохд № 1286/2012 г.

 

Във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, в началото  на 2010 г.,  Комисията за установяване  на имущество придобито от престъпна дейност извършва проверка и с Решение № 143/6.04.2010 г. образува срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. На базата на решението, визирано в предходната точка, на 21.07.2010 г., Комисията отправя до ВОС и до Смолянски окръжен съд мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на ищеца, находящо се на територията на Варненска и Смолянска области. С Определение № 100 от 26.07.2010 г., постановено по ч.гр.дело № 18/2010 г.. СОС е  допуснал   исканите   обезпечения   върху   всички   имоти,   намиращи   се   в териториалната му юрисдикция, съвпадаща с територията па административна област Смолян. Определението на СОС е обжалвано от с въззивна частна жалба, адресирана до Пловдивски апелативен съд. С Определение №  1131  от 01.09.2010 г., постановено  по  в.ч.гр.д. № 871/2010 г., ПАпС е отхвърлила жалбата.

 

От показанията на разпитаният свидетел К.С.С. се установява, че познава Н. от края на 2001 г. Знае за запорирането на неговото имущество. След тяхното запознанство ищецът започнал да проявява на моменти резки промени в настроението, тревожност и като негов приятел го питал какво го притеснява. Споделил, че има проблеми относно ревизия на негова фирма и проведена в офиса му полицейска акция, че документацията на фирмата му е иззета, което не му позволява да работи и да извършва търговската си дейност. Посъветвал да регистрира ново дружество което да започне да извършва търговската му дейност и да се опита да възстанови контактите си с бизнес партньори. В продължение на годините ищецът започна да произвежда малки моторни яхти под търговската марка “Каданс” в негов цех с около 5 до 8 работника.  Производството вървяло добре, продажбите също. През 2007г. ищецът закупил недвижими имоти два броя поземлени имоти в гр. Варна, местност Зеленика с идеята след провеждане на процедури по ЗУТ да ги урегулира и застрои, като остави по един имот за всяко от двете му децата. По същото време закупил поземлени имоти 10дка в землището на Община Борино, където възнамерявал да реализира вилно селище за екологичен и ловен туризъм. Виждал е разработен генерален план в идейна фаза за въпросното селище. Тези инвестиционни инициативи заедно с производството на малки морски съдове рязко прекъснали през 201 0г. с налагането на обезпечителни мерки върху цялото му имущество. В качеството на юрист му казал, че това може да доведе до конфискация на имуществото и ищецът не можел да повярва и станал доста резервиран. Подбирал изключително много контактите си. Изпадал в настроения с видимо стресово състояние, станало трудно човек да излезе с него за риба поради нежелание от негова страна. Често е споделял “какъв е смисъла”. Преките му впечатления са, че е един много отворен, много весел човек, като в последствие установил, че има и друга страна. От време на време без видима причина изпадал в стресови състояния. Бил е пряк свидетел на финансови затруднения след като запорираното на имуществото му. Притеснявал се как ще издържа семейството си. Отказвал забавления,  почивки, излизания понякога му се налагало да взема заеми от приятели на коитo материалните възможности са достатъчно добри, за да могат да си позволят това. Ограничил разноските в личен и семеен план до санитарен минимум с оглед на липсата на средства - без големи събирания. Ищецът не  обмислял продажби на имоти по причина, че към него момент тя би била невъзможна. Не е бил свидетел, когато са му давали заеми.

 

Свидетелят К.К.И. установява, че познава К.Н. от 1995 г., тъй като живеят в един квартал във гр. Варна. Разбрал от него за запорираното му имущество около 2010 г.. Случили се някои неща в неговия живот които го променили в телесно, психологичен и емоционален план. Нещата започнали 2000 г. – 2001 г.. Потърсил го в качеството си на приятел, за да сподели някой неща относно неговото телесно състояние. Касаело се за сериозна хипертонична криза. Започнал да прави пикови кризи и то доста интензивни. Стигал в рамки на 190 на 100 и се наложило да се направят известни изследвания. Уредил му преглед с кардиолози. Това дало основание, при разговорите които водили ищецът да сподели, че има  неприятности и той ги преживява доста негативно. Започнал да страда от безсъние и се променил като човек. Станал по затворен, по отдръпнат, по рязък. Станал много невротичен, по-остър, заядлив, мълчалив.. Хората се поотдръпнали от него.

 

По делото са приети като писмени доказателства Разходни ордери и платежни документи за получени възнаграждения по трудови и извън трудови правоотношения от ищеца за периода от налагане на обезпечителната мярка до отмяната на същите от Варненски Свободен Университет с изх.№ 683/05.03.2015г..

 

От назначената по делото съдебно оценъчна експертиза се установява, че позорната стойност на 12 бр. недвижими имоти  - използваеми ливади, находящи се извън регулация в местността “Кастракли” – хижа Орфей, в землището на с. Борино, обл. Смолянска, по нот. акт възлизат на 32 300 лв.. В съдебно заседание вещото лице заключава, че разликата между 2010г. и 2015г. на земеделските земи в този район, е в покачване на цените на земеделските земи в област Смолян в посока нагоре и че ищецът не е ощетен. Експертизата би се различавала ако за тези 12бр. недвижими имоти бяха представени някакъв вид строителни книжа, касаещи проектиране, издаване на разрешения за строеж или документи отнасящи се до започнат строителен процес по тези одобрени проекти и издадени разрешения за строеж. Съгласно нормативната база в Република България и Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложение на този закон, според вещото лице са изтекли всички законови срокове. Защото ако строителното разрешение не е издадено в 3 годишен срок от приемането на ПУП т.е. съгласно ЗУТ е извървяна цялата процедура по проектиране, е налице хипотезата на отпадане на тази промяна на земеделската земя. Евентуално ако строителното разрешение е до 2007 г. което прави 3те години между 2004г. и 2007г., тогава трябва да се представят строителни книжа съгласно ЗУТ и наредбите към него, че е открита строителна площадка и от тази дата трябва да се сравнят тези 6 години дали са изтекли. Такива доказателства, към момента не са представени на експертизата. Заключението е изпълнено както съдът е поставил задачата - по документи налични по делото.

 

От назначената по делото съдебно психологична експертиза се установява, че обективното психологическо състояние на ищеца показва умерена степен на ситутивна тревожност и много висока степен на лична тревожност, оформена като качество на личността. Състояние на дълго натрупван кумулативен стрес с висок интензитет, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. В конкретния случай продължително натрупване на кумулатевн стрес с голям интензитет от воденето на наказателното производство в продължение на 12 години.   

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

 

В конкретния случай с оглед резултата от проведените срещу ищеца административно и съдебно производство за установяване и отнемане на имуществото му, изразяващ се в обезпечаване на неоснователен иск, съдът намира, че от страна служителите на Комисията не е извършена законосъобразна преценка на релевантните факти и обстоятелства в хода на извършената административна проверка срещу ищеца, при внасяне на мотивираните искания в съда за обезпечаване и отнемане на имуществото на ищеца и поддържане на тези искания в хода на съдебното производство на две съдебни инстанции. Като съобрази гореизложеното, съдът приема, че е налице първата предвидена в закона предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно: налице са незаконни действия на служителите на КОНПИ гр. София на различни нива в държавния орган, извършени през периода 16.04.2010 г. - 25.01.2013 г., които обосновават отговорност на Комисията като специализиран държавен орган по ЗОДОВ.

 

Относно наличието на описаните в исковата молба неимуществени вреди от ищците през периода и наличието на пряка причинна връзка между незаконни действия на ответника комисията и претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът съобрази следното: 

 

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 3 000 лв. от посоченото по-горе незаконни действия на служителите на КОНПИ гр. София. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а именно 2010-2013 година ищецът да е изпитвал притеснения от наложените обезпечителни мерки върху неговото недвижимо имущество, несигурност от това по какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко такова действие неизбежно засяга тези ценности. Не без значение е и обстоятелството, че тези производства са се отразили негативно и на здравословното състояние на ищеца. Видно от разпитаните свидетели, чийто показания съдът кредитира като непредубедени, ищецът е имал здравословни проблеми, които са се влошили.

 

При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия и как са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот с оглед конкретиката на случая. Посочените размери на обезщетението съдът определи, като съобрази, че по делото няма доказателства в резултат на това да се е създало отрицателно отношение както към него, така и към неговите близки, да са пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му, както и да се е стигнало до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Видно от назначената съдебно психологична експертиза, при ищеца действително се наблюдава много висока степен на лична тревожност, но същата е резултат от воденето на наказателното производство в продължение на 12 години. Овен това от приетите като писмени доказателства разходни ордери и платежни документи за получени възнаграждения по трудови и извън трудови правоотношения се установи, че същия е разполагал с достатъчно доходи да издържа себе си и своето семейство. Няма данни в резултат на наложените обезпечителни мерки както личният му, така и професионалния му и обществен живот да са променени безвъзвратно, да е налице промяна на отношението на околните към него в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения. Не на последно място, не е без значение факта, че ищеца е получил обезщетение по ЗОДОВ за воденото срещу него наказателно производство.

  

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на  3 000 лева, и за тази сума следва да бъде осъден ответника – Комисията, като в останалата част до общо претендирания размер от 30 000 лева, съответно същата следва да бъде отхвърлена. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, при незаконни актове на правозащитни органи възниква от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, която в случая е 25.01.2013 г. и от този момент следва да се присъди.

 

Неоснователен се явява и искът на ищеца за неимуществени вреди по отношение отговорността на другите двама ответници – Окръжен съд Смолян и ПАС.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

 

В случая, поради липсата на установена задължителна съдебна практика по тази разпоредба съдът намира, че следва да приложи по аналогия съдебната практика по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ. Основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от съда следва да възникне в случаите, когато наложените възбрани са отменени като незаконни. В разглеждания случай, наложените възбрани от ответника - Окръжен съд – Смолян по отношение 12 бр. имоти на ищеца не са била отменени като незаконни, а определението е потвърдено от ПАС. С последващо определение СОС сам е отменил наложените възбрани, поради факта на оправдателната присъда на ищеца и не внасянето в срок на ИМ от ответника - Комисията. Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска когато искът е допустим, вероятно основателен и когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението. С оглед решението на комисията и внесеното мотивирано искане с което е поискано обезпечение на бъдещия им иск, законосъобразни при това положение са били съдебните актове на двамата ответници. 

 

По отношение на претенцията сумата от 6 745 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на невъзможността на ищеца да се разпорежда със собствените си недвижими имоти /сумата представлява лихвата, която ищеца би получил от продажбата на недвижимите имоти по пазарна цена към датата на възбраната и при внасянето на парите по депозитна сметка за периода от налагането до вдигането на възбраната/, вследствие от посочените актовете на ответниците, съдът намира същата за недоказана, поради което иска в тази част следва да бъде отхвърлен. По делото не бяха представени никакви доказателства, че ищеца е възнамерявал да се разпорежда със собствените си недвижими имоти. Не се представиха и доказателства относно инвестиционните намерения на ищеца по отношение на тези имоти – напротив вещото лице по назначената по делото съдебно оценъчна експертиза заключава, че не са представени никакви строителни книжа съгласно ЗУТ и наредбите към него относно тези имоти. Съдът в случая споделя напълно и становището на представителя на ОП Стара Загора, че тази претенция за продажба на имотите са някакво бъдещо несигурно събитие, не се доказа някаква развалена правна сделка с тези имоти, както и че не е отнета възможността на ищеца да отдава възбранените имоти под наем или под аренда.

 

            По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира следното: в последното съдебно заседание, ответникът Комисията и представителят на ОП Стара Загора са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 418/08.09.2010 г. и фактура към него, е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 387,69 лв.. Съгласно правилото на чл. 7,а л. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение при в конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 632,35 лв. и до този размер следва да бъде намалено. При това положение ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв.; 550 лв. възнаграждение за вещи лица и 1632,35 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът Комисията следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв.; 550 лв. възнаграждение за вещи лица и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска, в случая - 133,20 лв. или разноски в общ размер на 693,20 лв.. При този изход на делото не следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника Комисията, съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ.  

           

Мотивиран от горното, съдът 

 

                                      Р  Е  Ш   И:

 

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество гр. София, чрез Председателя Пламен Димитров, да заплати на К.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. К.Б. и адв. Г.Ч., на основание чл. 2а от ЗОДОВ,  обезщетение в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от Решение № 143/16.04.2010 г. на КУИППД за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу ищеца и мотивирано искане от 21.07.2010 г. за налагане на обезпечителни мерки върху 12 бр. недвижими имоти, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2013 г., до окончателното и заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 693,20 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и 20 ст./, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендирам размер от 30 000 лв., както и иска да се осъди ответника Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество гр. София, чрез Председателя Пламен Димитров да заплати на ищеца сумата 6 745 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на невъзможността на ищеца да се разпорежда със собствените си недвижими имоти, вследствие от посочените актовете на ответника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2010 г., до окончателното им заплащане, като неоснователен и недоказан.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Радост Караиванова против Окръжен съд Смолян и Апелативен съд Пловдив, иск с правно основание чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ да се осъдят ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания от Определение на СОС от 26.07.2010 г. по ч. гр. дело № 118/2010 г. и Определение на ПАС 01.09.2010 г. по ч. в. гр. дело № 871/2010 г., както и сумата 6 745 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на невъзможността на ищеца да се разпорежда със собствените си недвижими имоти, вследствие от посочените актовете на ответниците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2010 г., до окончателното им заплащане, като неоснователни.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :