Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 299                                         03.07.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 10 юни                                                     две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1277 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

                Производството е образувано по въззивна жалба на К.П.К., подадена от адв. А.Ч., против решение № 248 от 21.03.2015 г., постановено по гр.дело № 5995/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е допусната на осн. чл.69 ЗН и чл.34 ЗС, делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1055 кв.м., находящ се в с. Пряпорец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ І-62, в квартал 5 по действуващия план за регулация, утвърден са заповед №741/16.06.1983г., заедно със всички постройки и подобрения в имота: жилищна сграда с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 60 кв.м., при граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64, между съделителите Т.Г., К.П.К. и П.А.С. ЕГН **********, представляван от настойника си З.К.С., при следните квоти: 1/2 /една втора/ идеална част за К.П.К. и по една 1/4 /една четвърт/ идеални части за всеки един от съделителите Т.Г.А. и П.А.С..

 

         Въззивникът моли да се отмени решението на Старозагорския съд изцяло, поради неговата порочност. Счита, че са допуснати многобройни нарушения на процесуалните правила. С отвода първоначалният докладчик е признал, че е извършил нарушения и следва актовете му да се считат за недействителни, както и че по делото е конституирано лице, което не е посочено като ответник. В съдебното заседание на 10.12.2014 г. са отхвърлени всички доказателствени искания и назначаването на психиатрична експертиза. Подробни съображения излага в писмена защита и в с.з.

Въззиваемият З.К.С. като настойник на П.А.С. чрез пълномощника си адв.Т.Ч. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно.

          Въззиваемият Т.Г.А. чрез пълномощника си адв.В.А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Като при неговото постановяване не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Подробни съображения излага в писмена защита.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

        Пред районния съд е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН.

Ищецът Т.Г.А. твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот с площ 1055 кв.м., находящ се в с. Пряпорец, Община Стара Загора, представляващ:  УПИ І-62, в квартал 5, по действащия ПУП- план за регулация, заедно с всички постройки и подобрения в него. Поддържа, че притежавал 1/4 ид. част от този имот  по силата на договор за дарение от 30.08.2010г. Останалите 3/4 ид. части били собственост на ответниците, които ги били придобили по наследство от общия си наследодател П.К.С., починал на 11.05.1977г. Първият ответник  К.К. бил син на общия наследодател с квота в наследствения имот 1/2 ид. част, а вторият П.С. бил внук на общия наследодател, като квотата му възлизала на 1/4 ид. част от съсобствения имот. Останалата 1/4 ид. част била предмет на посочения договор за дарение, сключен между ищеца и другия внук на С. – Ж.А.С.. Предвид тези факти ищецът претендира да се постанови решение, с което да бъде допусната делба на имота при посочените по-горе квоти.

Ответникът К.П.К.  твърди, че ищецът се позовавал на дарение, извършено от лице, страдащо от умствена изостаналост – Ж.С., което е било поставено под ограничено запрещение с р. №139 от 11.12.2012г. по гр.д.№ 1069/12г. на ОС- Ст. Загора. Тази част от имота, била получена от ищеца в резултат на престъпление по чл. 210/1/, т.5, вр. с чл.209/2/ НК. За това срещу  него имало производство  по преписка №1760/12 на РП- Ст. Загора, която не била приключена. Сделката, на която се позовавал ищеца била нищожна на следните основания: накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и на основание, тъй като след разпореждането дарителят оставал последен сиромах и пастир на животни.

Представителят на ответника П.А.С., взема становище, че предявеният иск е допустим и основателен.

        Не е спорно по делото, а  и това е видно от представения нотариален акт №42, том І, дело 69/1975 г. на нотариуса при Старозагорския районен съд, че процесния недвижим имот е бил собственост на П.К.С.. С описания нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка П.К.С. е бил признат за собственик на дворно място с постройките в него, намиращо се в с. Пряпорец, община Стара Загора и представляващо кадастралната основа на парцел І-131, в кв.5, по плана на селото. Този имот към настоящия момент представлява УПИ І – 61, в кв.5, по действащия ПУП – план за регулация на с.Пряпорец, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64. В него са построени жилищна сграда, с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 60 кв.м.

         Не е спорно по делото, че П.К.С. е починал на 11.05.1976 г., като за наследници е оставил Р.Ж.С. – съпруга, починала на 04.01.1977г., К.П.К. – син и дъщеря – И.П.С., която е починала на 23.08.1997г. След смъртта си И.П.С. е оставила двама сина – Ж.А.С. и П.А.С., както и съпруг А.И.С., който е починал на 11.04.2003 г. От удостоверението за наследници се установява, че първият ответник е син на общия наследодател П.К.С., а вторият ответник е негов внук.

Третият наследник на С. – Ж.А.С. сключил с ищеца А. договор за дарение, по силата на който прехвърлил своята /1/4 ид.ч. от процесния поземлен имот. Дарението е било извършено на 30.08.2010 г. и обективирано в нотариален акт №151, том ІV, рег.№4715, дело 394 от 2010г. на нотариус П.И.. .

С решение №107 от 03.12.2004г. на Старозагорския окръжен съд  вторият ответник П.А.С. е поставен под пълно запрещение, образувано е настойническо дело и същият е настанен в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост в с. Бяла. За настойник му е назначен З.К.С..

По делото не е спорно, а това се установява от представените писмените доказателства, че праводателят на ищеца и внук на общия наследодател – Ж.А.С. е поставен под ограничено запрещение с решение №139 от 11.12.2012г. по гр. дело №1069/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е влязло в сила на 28.01.2013г., тоест след сключването на договора за дарение, по силата на който ищецът се легитимира като собственик.

         От приложеното гр. дело 1757/2007г. на СтРС е видно, че през 2006 г. Ж.А.С. е сключил договор за продажба на наследството на своите родители И.П.С. и А.И.С.. С решение №59 от 14.01.2009 г. договорът за продажба на наследство бил обявен за нищожен, като накърняващ добрите нрави. Решението на районния съд е било обжалвано и частично обезсилено, поради постигане на спогодба, която се отнася само до един от включените в наследството имоти, а именно апартамент №…, в кв. …, в гр. Стара Загора. В останалата си част решението било влязло в законна сила, което е констатирано от въззивния съд при одобряване на спогодбата по №109/2009 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора.

       При така установените факти по делото, от правна страна въззивният съд приема следното:

Съгласно чл.69, ал.1 от ЗН наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя, а съобразно чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Върху процесния имот е налице смесена съсобственост възникнала по силата на наследяване и правна сделка. С оглед на това намира, че е правилна правната квалификация, дадена от РС, поради което възражението на въззивника в тази посока е неоснователно.

Безспорно в конкретния случай като съсобственици по наследяване се легитимират двамата ответници, които са съответно син и внук на общия наследодател П.К.С.. Наследството на С. е открито през 1976г., като към този момент призовани към наследяване са били преживялата му съпруга и двете деца. След смъртта на съпругата Р.С. през 1977г. нейният дял се е разпределил между сина К.П.К. и И.П.С., като всеки един от тях е притежавал по 1/2 ид.ч. от наследствения имот. След смъртта на И.С. през 1997г. нейната 1/2 ид.ч. се е разпределя при равни квоти, съобразно чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН, между двете й деца - П.С. и Ж.С. и преживелия съпруг А.С.. След смъртта на съпруга С., полученият от него дял от 1/6 ид.ч. се разпределя по равно между децата му П.С. и Ж.С., като към притежаваните от тях по 1/6 се прибавят и по 1/12 ид.ч. /тоест половината от 1/6 ид. ч./. Така след смъртта на бащата всеки от двамата сина получава по 3/12 ид.ч или 1/4 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. По-късно Ж.С. се е разпоредил със своята една четвърт идеална част в полза на ищеца Т.А. с посочения договор за дарение от 03.08.2010г. По силата на това разпореждане А. е придобил съответната на наследствените права на  Ж.С., част от правото на собственост върху процесния имот. Тази една четвърт идеална част е била включена в патримониума на дарителя С., към момента на сключване на сделката, поради установената със съдебното решение по приложеното гр.д. 1757/2007г. на СтРС нищожност на договора за продажба на наследство от 14.06.2006г.

Правилни са изводите, направени от Старозагорския районен съд, че   правото на дял в съсобствеността на ответника К. не се засяга от това дали извършеното от неговия племенник Ж.С. дарение е нищожно или не. С оглед на това възраженията относно нищожност на договора за дарение са неоснователни. Въззивният съд напълно споделя доводите, изложени от първоинстанционният съд в тази посока. В допълнение следва да се отбележи, че съдът се е съобразил със законовите разпоредби и не е приел, че договорът е сключен при липса на съгласие, тъй като това основание за нищожност се свързва с липса на съзнателно формирана и обективирана воля. В тази връзка правилно е отчетено обстоятелството, че към датата на дарението Ж.С. не е бил поставен под запрещение, така и това, че наложеното му запрещение не е пълно, а само ограничено.

Правилно Старозагорският районен съд е отчел и чл.225 от ЗЗД, съгласно който типичната цел на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. С оглед на това е без значение стойността на подаряваното имущество, тъй като сделката не предполага насрещна престация, поради което правилно е отхвърлено и възражението относно липсата на основание.

         С оглед изложените съображения, съдът правилно е приел, че ищецът А. е придобил правото на собственост върху една четвърт идеална част от процесния имот по силата на договора за дарение, както и че делбата следва да се допусне между него и останалите двама съделители при посочените по-горе квоти : 1/2 за първия ответник и по 1/4 за ищеца и втория ответник.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

        

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                  

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 248 от 21.03.2015 г., постановено по гр.дело № 5995/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: