Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 305                              06.07.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 17 юни                                                    две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1279  по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.С.Д., подадена от адв.И.М., против решение № 182 от 25.02.2015 г., постановено по гр.дело № 4095/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда И.С.Д. и Д.С.Д. солидарно да заплатят на Р.З.З. сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 17.06.2014 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на левия крак и многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предкиткова кост на лявата ръка, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане и оток на лявата мишница, ведно със законната лихва върху сумата от 15000 лв., считано от 17.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1500 лв. - разноски по делото съразмерно с уважения размер от иска, като е отхвърлен иска в останалата му част до претендирания размер от  25 000 лв., като неоснователен.

          Въззивникът счита, че решението на Старозагорския РС е неправилно, поради което моли да бъде отменено и решен спора по същество. Намира, че присъденото обезщетение от 15 000 лв. за причинените   неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 17.06.2014 г. средна телесна повреда, което солидарно да заплати от И.С.Д. и Д.С.Д. е прекомерно и не почива на практиката на съдилищата в Република България, като цитира решения на съдилищата по аналогични казуси за причинена средна телесна повреда.  С оглед изхода на делото въззивникът моли да му бъдат присъдени направените за двете инстанции разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани  в с.з.

          Въззиваемият Р.З.З. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмено становище, докладвано в с.з.

          Въззиваемият  И.С.Д. редовно и своевременно призован не се явява и не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.

Не се спори по делото, а и това се установява от приложеното НОХД № 1340/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, че ответниците И.С.Д. и Д.С.Д. ***, в съучастие помежду си като извършители, по хулигански подбуди причинили телесна повреда на повече от едно лице : средна телесна повреда на ищеца Р.З.З., изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак и лека телесна повреда на лицето Д.И.К.. С одобреното от съда споразумение по НОХД № 1340/2014 г. ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4, т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК, като на всеки един от ответниците е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.

От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните  съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при нанесения му от ответниците побой на 17.06.2014 г, ищецът е получил следните травматични увреждания : отворено счупване на лявата голямопищялна кост, счупване на петата предкиткова кост на лявата ръка, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявото рамо, кръвонасядане и оток на лявата мишница. Тези травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в исковата молба. Счупването на лявата голямопищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия крак. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Трайното затруднение на движенията на левия крак е било преодоляно за срок от около пет месеца. Затруднението на движенията на лявата ръка на ищеца е преодоляно за срок от около един месец. В съдебно заседание  вещото лице сочи, че останалите нанесени травматични увреждания на ищеца – кръвонасядания, охлузвания и отоци са със срок на възстановяване 2-3 седмици. След иницидента лявата ръка на ищеца е била с непълноценна възможност в рамките на този месец, а левия крак е изисквал ходене с помощни средства в рамките на първите три месеца. В тези три месеца ищецът е имал потребност от човек до себе си, който да му помага в битовите му дейности, които ако би вършел сам би увеличило изпитваните от него болки и страдания. 

От показанията на разпитаните свидетели З.Р.З. /баща на ищеца/, В.А.П. и П.Г.В. се установява, че след процесния инцидент и най-малкото движение причинявало болка на ищеца, който не можел да си служи нито с ръката, нито с крака. Когато свидетелите З. и П. вдигнали ищеца, за да го откарат с линейка до болницата за медицинска експертиза, ищецът припаднал в ръцете им. Веднага след инцидента, левия крак на ищеца бил гипсиран, а лявата му ръка била гипсирана след няколко дни. Вечер ищеца не можел да спи от болка, искал да смени позицията си, но не можел сам да се обърне. Едва след три месеца и половина болките започнали да го отпускат. Ищецът бил и психически много зле, което наложило позната на семейството психоложка /св. П.В./ да го посещава в дома му и да разговаря с него, тъй като ищецът се бил затворил в себе си и се депресирал, не искал да излиза от дома си, като много рядко излизал с приятели, които идвали да го вземат от дома му. В първите дни след инцидента, болките на ищеца били толкова силни, че баща му /св. З./ поискал от лекарите да му дадат по-силни лекарства за болка, дори и морфин в доза, която да не го прави зависим, за да се облекчи болката му. Ищецът не можел сам да се облича и да обслужва елементарните си санитарни нужди, като за него се грижела основно майка му. След инцидента ищецът отнесъл много подигравки, че не се бил защитил и това му се отразявало много зле психически. Обстоятелството, че при инцидента пострадал и друг негов приятел, също се отразило негативно на психическото състояние на ищеца. В момента ищецът се движел, но бавно и леко накуцвал и започнал да преодолява депресията, в която бил изпаднал.

От показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели З.Ж.А. и В.С.А. се установява, че три пъти свидетелите, заедно с ответниците виждали ищеца с негови приятели в кафета в Стара Загора и на Руския пазар. Това се случило в средата на септември, в края на октомври и през м. ноември. На свидетелите направило впечатление, че ищецът е в добро настроение, като първия път носел сак за фитнес.  

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /в случая одобрено от съда споразумение на осн. чл. 384 ал. 1 и ал. 3 НПК, употребеният от законодателят термин „присъда”  следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се включи и одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно разпоредбата на чл. 383 ал.1  НПК/, на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

Предвид гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел за безспорно установени обстоятелствата, установени с одобреното от съда споразумение и е приел, че е безспорно установено по делото, че на ищеца са причинени телесни увреждания, претърпените от ищеца травматичните увреждания имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак и на многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предкиткова кост на лявата ръка, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане и оток на лявата мишница. Независимо, че с одобреното по н.о.х.д. № 1340/2014 г. на СтРС споразумение ответниците са признати за виновни единствено в причиняване на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак, причиняването на многостепенна лека телесна повреда се установява по безспорен начин от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза и отчасти от гласните показания на св. З., който сочи, че в резултат на инцидента на 17.06.2014 г, причинен от ответниците, ищеца е имал травма и на лявата ръка, която също е била гипсирана.  Счупването на лявата голямопищялна кост е било съпроводено с много силни болки и страдания за ищеца и възстановителния му период е продължил около пет месеца. Затруднението на движенията на лявата ръка на ищеца е преодоляно за срок от около един месец. Физическите болки на ищеца от счупването на левия му крак са били толкова силни, че баща му /св. З./ е искал от лекарите да му предпишат морфин в умерени дози, за да се облекчат болките. През периода на възстановяване ищеца е вземал болкоуспокояващи, като е бил нарушен нормалния му ритъм на живот, същия е бил откъснат от обичайната си среда и е бил принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитал на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо-емоционалното състояние на ищеца, като същия се е затворил в себе си и се е депресирал, не е имал желание да излиза навън с приятели непосредствено след инцидента. Допълнителни емоционални страдания на ищеца са били причинени от това, че побоя му от ответниците е бил нанесен публично и по жесток и унизителен за него начин, което е намерило обществен отзвук и са се намерили хора, които да се подиграват с нещастието му. Обстоятелството, че ищеца е бил видян да пие кафе с приятели от свидетелите З.А. и В.А. само по себе си не води до извода, че ищеца не е бил изпитван болки и страдания, още повече, че ищецът е бил видян на кафе за първи път в средата на септември, 2014 г., т.е. близо три месеца след инцидента, когато е започнал да преодолява депресивното си състояние, породено от инцидента. 

При така събраните доказателства по делото правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като е съобразил събраните по делото доказателства, Старозагорският районен съд правилно е  приел, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на болки и страдания, следва същия да  бъде обезщетен със сумата от 15 000 лева. Правилно съдът е приел, че този размер е справедлив и адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот. Правилно е прел, че претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява прекомерен над размера от 15000 лв. до претендираните 25000 лв., поради което над този размер правилно предявения иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД на ищеца е присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането – 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Въззивният съд намира за неоснователни възраженията, които се правят от въззивника Д.С.Д., а именно, че присъденото обезщетение  е прекомерно и не почива на практиката на съдилищата в РБългария. С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд съответстват изцяло на същите, поради което присъденото обезщетение е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

          Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззивника е поискал присъждане на разноските за въззивната инстанция, но с оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да му бъдат присъждани такива. Въззиваемите не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 182 от 25.02.2015 г., постановено по гр.дело № 4095/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: