Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 301   …………………06.07.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На десети юни…………………………………………………………..Година 2015              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.…………………………………………………..…

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1286……..по описа за 2015…….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 158 от 20.03.2015 г., постановено по гр.дело № 21/2015 г. на Казанлъшкия районен съд, с което РПК „Септември” гр.Мъглиж е осъдена да заплати на М.И.Д. 540 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи неизплатени възнаграждения по договор за правна помощ и съдействие от 04.01.1993 г. за месеците октомври, ноември и декември 2000 г. и  договори за правна защита и съдействие  по гр.дело № 125/2006 г. и гр.дело № 755/2000 г., двете по описа на Казанлъшки районен съд.

 

        Въззивникът РПК „Септември” гр.Мъглиж счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалните и материалноправните норми и е неправилно. Моли същото да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендира за разноски в настоящата инстанция.

 

        Въззиваемият М.И.Д. в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание  чл.258 ЗЗД и чл.280 и сл. от ЗЗД. Ищецът М.И.Д. твърди в исковата си молба, че на 04.01.1993 г. в качеството си на адвокат сключил с ответника договор, съгласно който месечният му хонорар  бил в размер на 1500 неденоминирани лева. Изпълнил добросъвестно задълженията си като снабдил ответната кооперация с нотариални актове за всичките й имоти, явявал се пред съд в качеството на неин пълномощник, за което представял адвокатски пълномощни. Неочаквано за него на 22.12.2000 г. получил заповед за прекратяване на заплащането му, считано от 01.10.2000 г. Приел, че това представлява предизвестие за прекратяване на договора и от своя страна също отправил такова предизвестие, че прекратява договора с кооперацията, считано от 02.01.2001г. Продължил обаче да се явява пред съд като пълномощник на кооперацията, въпреки че по някои дела не му бил платен хонорара. Поради горепосочената заповед не бил получил хонорарите си за месеците октомври, ноември и декември 2000 г.- по 80 лв. месечно. Не бил получил хонорарите си и по гр.дело № 755/2000 г.- 200 лв. и по гр.дело № 125/2006 г.- 100 лв. Общият размер на дължимите му се хонорари възлизал на 540 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати тази сума със законната лихва.

 

        Ответникът РПК „Септември” гр.Мъглиж в отговора си по чл.131 ГПК заявява, че не признава  предявените искове. Твърди,че кооперацията наистина е ползвала услугите на ищеца като адвокат по силата на договор от 04.01.1993 г. Проблемите с ищеца започнали след 2000 г., т.е. след прекратяване на договора. Във връзка с претенциите ищецът бил завел дело и съдът му присъдил сума, която била изплатена от кооперацията. Въпреки това продължавал да търси ежегодно пари от кооперацията, въпреки че 15 години били много време за връщане назад, а и държавата като ищец опрощавала всичко след 5 години. В с.з. пояснява, че с последния израз от отговора се позовавал на погасителна давност.

 

        По делото не е спорно, че на 04.01.1993 г. между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който РПК „Септември” гр.Мъглиж като  възложител възлага на М.И.Д.- изпълнител  да осъществява правна помощ и съдействие на кооперацията, изразяваща се в подготовка на  договорни документи и материали с юридическа стойност, участие в преговори като представител на възложителя, да сключва от негово име и за негова сметка договори, спогодби и др., даване на мнение, консултации и пр. срещу месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. /неденоминирани/. Изпълнителят се задължава да посещава седалището на възложителя и да извършва текущо правно обслужване по взаимно уговорен между страните график, а при неотложни нужди- при повикване. Изпълнителят е длъжен да представя отчет за извършената работа, а възложителят да му заплаща  по сметка или в брой месечното възнаграждение, съобразено с плащанията  на възнагражденията на служителите, но не по-късно от 30-то число на месеца. Съгласно т.6 от договора поръчките, свързани с осъществяване на процесуално представителство /водене на съдебни дела, пред нотариус, пред особени юрисдикции/, не са предмет на този договор. За всеки конкретен случай страните сключват отделен договор за поръчка. Страните са договорили прекратяването на този договор /безсрочен/  да става по взаимно съгласие или с едномесечно писмено предизвестие. В този случай договорът се прекратява автоматично с изтичане на едномесечния срок от датата, на която предизвестието е достигнало до адресата. За времето на предизвестието страните дължат добросъвестно изпълнение на договорните си задължения.

 

        Ответникът отправил до ищеца предизвестие, изх.№ 115/01.09.2000 г., че от 01.10.2000 г. прекратява договора помежду им поради финансови причини. Не са представени доказателства предизвестието да е връчено на ищеца, както и на коя дата е станало това. Със заповед № 51/22.12.2000 г. на РПК „Септември” гр.Мъглиж е наредено от 01.10.2000 г. да се прекрати заплащането на правната услуга на юрисконсулта М.Д.. Не са представени доказателства кога тази заповед е връчена на ищеца, но с възражение от 02.01.2001 г. той възразил срещу същата и представил  предизвестие, с което заявява, че счита договора за прекратен към 31.12.2000 г. Върху това предизвестие е поставен подпис срещу „получил”.

 

        С покана от 02.04.2002 г. ищецът  е поискал ответникът да му заплати  дължимия по договора хонорар за месеците ноември и декември 2000 г. в общ размер на 160 лв., както и адвокатски хонорар по гр.дело № 755/2000 г. на КРС- 200 лв. или общо сумата 360 лв. С последваща покана от 19.05.2001 г. ищецът е поискал от ответника да му заплати сума в общ размер на 1600 лв., представляваща сбор от неизплатени адвокатски хонорари по договори за правна защита и съдействие по съдебни дела в периода от 1998 г. до 2000 г. По отношение на тази сума страните в с.з. са заявили, че е изплатена. В тази покана не са включени  дължимите  хонорари по договор за правна защита и съдействие № 030344/15.03.2006 г. по гр.дело № 125/2006 г. на КРС- 100 лв. от договорените 200 лв. /ищецът признава, че е получил 100 лв. по този договор/  и  договор  за правна защита и съдействие № 04403/23.03.2001 г.  по гр.дело № 755/2000 г. на КРС- 200 лв.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:             Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Законът предвижда  правото на поръчващия да проверява изпълнението по всяко време, както и задължението му да приеме извършената работа. При  недостатъци или отклонение от поръчката поръчващият има право да иска поправянето й без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправянето и съответно намаление на цената; да развали договора. Тези права се погасяват в 6 месеца. Съгласно чл.266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати  възнаграждение за приетата работа.

 

        В настоящия случай по делото не са представени доказателства, че поръчващият- ответникът не е приел работата на ищеца, т.е. ищецът е изпълнил задължението си по договора, следователно възложителят му дължи  договореното плащане за трите месеца в размер на 240 лв. Както бе посочено по- горе, ответникът не представя доказателства, че предизвестието от 01.09.2000 г. е било връчено на ищеца, поради което не може да се приеме, че то е произвело действието, предвидено в т.16, б.”б” от договора. На предизвестието, което ищецът е отправил до ответника е положен подпис за „получил”, но не е посочено лицето, което го е получило, и датата на получаване. С оглед на тези доказателства съдът приема, че договорът между страните е действал до края на 2000 г. и ответникът е дължал плащане на ищеца на определеното с договора месечно възнаграждение в размер на 80 лв. или за месеците октомври, ноември и декември 2000 г. общо 240 лв.

 

        По отношение претенцията за сумата 300 лв., представляваща договорен, но неизплатен адвокатски хонорар по две дела, то отношенията между страните се уреждат по правилата на договора за поръчка- чл.280 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако е уговорено. Установено е по делото, че ищецът е бил надлежно упълномощен от представителя на ответника по силата на сключените два договора за правна защита и съдействие по две гр.дела, като е бил договорен и размера на хонорара му. В двата договора няма изрично записване това възнаграждение да е платено, поради което то се дължи /без 100 лв., за които е налице признание на ищеца, че ги е получил по единия от тях/ или се дължат общо 300 лв. Пред вид изложените съображения, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, както правилно е приел и районният съд.

 

        Неоснователно ответникът претендира исковете да бъдат отхвърлени поради изтекла погасителна давност. Това възражение не е направено своевременно. В действащия ГПК е уреден принципа на ранна преклузия на всички материалноправни възражения. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва. В случая в отговора си по чл.131 ГПК ответникът не е дефинирал ясно и категорично възражение за изтекла погасителна давност, а прави това в първото по делото съдебно заседание, поради което това негово възражение е преклудирано. Неоснователно е позоваването му на т.6 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК, тъй като постановките на това тълкувателно решение са изгубили актуалност при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г.- т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 20.03.2015 г., постановено по гр.дело № 21/2015 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: