Р Е Ш Е Н И Е

 

  337 /27.07.2015 година                                           Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юли                                                              2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   М. САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                               ТРИФОН М.

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1288 по описа за  2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение № 1150/10.11.2014г., постановено по гр. дело № 5401/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата Ю.П.Б. моли да се отмени решението и постанови друго, с което да се уважи претенцията й, като се присъдят направените по делото разноски. Представено е и писмено становище.  

 

 Въззиваемият А.С.З. чрез адв. С. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който и в хода по същество по делото моли, да се потвърди обжалваното решение и присъдят деловодните разноски във въззивната инстанция.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

 

Установено е по делото, че ищцата е собственик на апартамент № 24. Същият се намира непосредствено под апартамент № 27, обитаван от ответницата.

 

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Б. и Г. заявяват, че през последната зима ищцата споделяла, че коминът в апартамента е запушен, не тегли и димът се връща обратно. От ищцата свидетелят Ганчев разбрал, че съседите от апартамент № 27 преди шест години са правили ремонт, при който в комина е поставена метална тръба. Това се установява и от показанията на свидетеля П.. Същият твърди, че между 1988г. и 1990г. в жилището се появил проблем, тъй като в него започнала да прониква миризма на дим. Наложило се да се извърши ремонт изразяващ се в разбиване на коминното тяло и вкарване в него на метална тръба, която била фиксирана посредством планка в горния си край, тоест, на нивото на апартамента на ответницата. Ищцата знаела за извършването на ремонта. Когато ищцата се оплакала, че коминът й е запушен свидетелят П. и неговата съпруга проверили коминното тяло, при което установили, че запушването е на около метър над тавана на апартамента на ответницата, на нивото на друг апартамент, поради което изключили вероятността то да се дължи на поставената метална тръба.

 

При първоинстанционното разглеждане на делото са назначени и приети две експертизи. Първата експертиза е дала заключение, че липсата на проводимост на комина се дължи на монтираната в него метална тръба, при което се налага извършването на ремонтни работи в апартаментите на ищцата, на ответницата и апартамент № 30, находящ се над апартамента на ответницата. Повторното заключение изготвено от арх. В. сочи, че коминните тела са изградени по начин, при който всяко жилище има отделен димоотвод. При направените замервания се установило, че запушването на комина е в участък който не съвпада с местоположението на апартамента на ответницата, а с това на апартамент № 30. Освен това вещото лице е установило, че запушването не се дължи на поставената в комина метална тръба. Поради това счита, че запушването е станало от покрива на сградата, а не от апартамента на ответницата.

 

В настоящата инстанция е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, която дава заключение съответно на заключението на арх. В.. Запушването се намира на разстояние 7.33 м. от горния край на комина на покрива, което се явява на 1.12 м. от пода на апартамент № 30. Ответницата няма достъп до запушването от своя апартамент.

 

Съдът възприема заключенията на втората и последваща технически експертизи.

 

Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право и за да бъде уважен искът следва да се установи, че ответникът извършва действия, с които пречи за нормалното упражняване на правото на собственост.

 

По делото е безспорно установено, че запушването не е в резултат на действия на ответницата.  И четирите вещи лица са категорични, че запушването не е в рамките на апартамент № 27 – на ответницата, а е в рамките на апартамент № 30, находящ се над апартамента на ответницата.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, но не в размера в който се претендират – 700 лева, видно от договор за правна защита и съдействие. Следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая се касае за неоценяем иск, а не за иск с определен интерес съгласно чл. 7, ал. 2 от Тарифата, както се твърди в подадения писмен отговор.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1150/10.11.2014г., постановено по гр. дело № 5401/2013г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Ю.П.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на А.С.З. с ЕГН **********,***, сумата 300 /триста/ лева, дължимо адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.