Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

300                                           03.07.2015 г.                         гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети юни                                                 две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                       

           РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1290 по описа за 2015 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба от Т.Б.Д. против решение № 131 от 16.02.2015г., постановено по гр. дело № 1609/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на Т.Б.Д., че дължи на А.В.А. сумата от 13 009 лева за главница, представляваща стойността на 1/2 ид.ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.2006г. и 01.06.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.02.2014г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на А.В.А. против Т.Б.Д. заповед № 241/07.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 459/2014г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението. Оспорва решението и в частта за разноските и сочи, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималното по Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. Претендира за разноски.

 

Въззиваемият А.В.А., чрез пълномощника си адв. И.Д. взема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Излага подробни съображения и моли да се потвърди обжалваното решение. Счита, че съдът бил намалил адв. хонорар съгласно Наредбата. Претендира за разноските.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.25, ал.2 от СК/отм./и чл.127, ал.2 ЗЗД .

        

         Ищецът А.В.А. твърди в исковата си молба, че с ответницата Т.Б.Д. били бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила решение. По време на брака си сключили договори за текущо потребление с банка ДСК, на 21.11.2006г. и 01.06.2007г. изтеглили кредити в размер на 7000 лева, 10000 лв. и 20000 лв. за задоволяване нуждите на семейството, като задължението за плащане на месечни вноски останало за него. От 01.03.2012г. до 18.12.2013г. изплатил общо 3526.72 лв. по първия кредит, 7530.39 лв. по втория и 14960.90 лв. по третия, с които суми погасил кредитите. Претендира половината от изплатените от него суми - 1763.36 лв.; 3765.20лв. и 7480.10 лв. или общо 13009 лв. Твърди, че трите кредита били теглени от него по време на брака за задоволяване нуждите на семейството, по всеки, от които той бил кредитополучател. През 2012г. образувал гр. дело № 1421/2012г. на ЯРС за изплатени от него 48 месечни вноски по посочените по- горе КТП общо в размер на 23974.08лв. С решение №293/19.11.2013г. по гр.д.3267 по описа на ВКС, Т.Д. била осъдена и същата му изплатила сумата от 11987.04лв. по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно с лихвата за забава. В образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 459/2014г. по описа на PC Стара Загора, била  издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата. Длъжникът депозирал възражение в срока, поради което за него било налице правен интерес от постановяване на положително решение по предявения иск.  Моли съда да постанови Решение, по силата на което да приеме за установено на осн. чл.422 от ГПК, че Т.Б.Д. му дължи сумата от 13009 лв., представляваща сбор от дължимата от ответницата 1/2 част от солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени от тях по време на брака им договори за банков кредит от 21.11.2006г. и 01.06.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.02.2014г. и разноски от 2260.18лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 459/2014г. по описа на PC Стара Загора. Ответникът Т.Б.Д. оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че трите кредита били изтеглени по време на брака им, но не било вярно, че ги теглили заедно. Кредитните договори били сключени няколко месеца преди да подаде молба за развод единствено и само от ищеца, като по тях той еднолично бил кредитоискател и кредитополучател. Средствата били усвоени само от ищеца, като били преведени по негова лична сметка, до която тя никога нямала достъп. Не била информирана за тегленето на тези кредити, които били взети без нейно знание и съгласие. В исковата молба не се сочело за какви конкретни семейни нужди били изразходвани тези кредити. Счита, че въведената от законодателя отговорност не била безусловна, в каквато насока били доводите на ищеца. В негова тежест било да посочи и да докаже какви нужди на семейството били удовлетворени, а не да иска осъждането и автоматично, както се получило при първия иск и едва на трета инстанция, но не заради цитираната презумпция, а поради пропускане на срока за отговор на исковата молба. Нямала представа за какво били употребени парите от тези кредити поради това, че семейството било в отлично финансово състояние, имали три апартамента, семеен автомобил и 300 дка. земеделски земи. Двамата работели и имали добри доходи, от които дори спестявали, поради което не била усетила, че той е плащал вноски по кредит и не били имали нужди, които не биха могли да задоволят с налични средства. Вторият и третият кредит от 01.06.2007г., били изтеглени от ищеца по времето, когато вече не живеели заедно, тя била напуснала семейното жилище, а молба за развод подала през м.октомври и не било възможно да са изтеглени за семейни нужди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 

По заявление по чл.410 ГПК, от 06.02.2014т. РС – Стара Загора Казанлък е издал Заповед № 241/07.021.2014год. по ч. гр. дело № 459/2014год., с която е разпоредил Т.Б.Д. да заплати на А.В.А. сумата 13009 лв. главница и законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2014г. до изплащането й. Длъжникът Т.Б.Д. в срока по чл.414 ГПК е възразил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

 

         Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 108/01.02.2008г. по гр.д. № 1655/2008г. по описа на Районен съд – Ямбол. От удостоверение № 6181/19.12.2013г. на „БАНКА ДСК” ЕАД, се установява, че на 01.06.2007г. и на 21.11.2006г., по време на брака, ищецът е изтеглил  три кредита, както следва КТП № 13152596 в размер на 7000 лв. от 21.11.2006г. ; КТП № 14018865 в размер на 10 000 лв. от 01.06.2007г. и КТП № 14018820 в размер на 20 000 лв. от 01.06.2007г. , на обща стойност от 37 000 лв.

         От същото удостоверение се установява, че кредитите са окончателно погасени на 18.12.2013г., като сумите, платени по трите кредита, за периода 01.03.2013г. – 18.12.2013г. са както следва: 3526.72 лв. по първия кредит; 4539.81 лв. – по втория кредит и 14960.90 лв. – по третия кредит.  Кредитите са погасени, чрез трансфер от разплащателната сметка на А.В.А..  

        

От приложеното към настоящото, гр.дело №1421/2012г. на Районен съд – Ямбол, в. гр.д. № 8/2013г. по описа на ОС – Ямбол и к.д.№ 3267/2013г. на ВКС, се установява, че с влязло в сила решението по гр.д.3267/2013г. по описа на ВКС, от 19.11.2013г., Т.Д. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 11987.04 лв., представляваща стойността на ½ ид. част от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.06г., и 01.06.07г. ведно със законната лихва, считано от 20.03.2012г.  От приложените по делото договори за кредит от 21.11.2006г. и от 01.06.2017г. е видно, че в същите липсва подпис от страна на съпругата Т.Б.Д..

        

От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че погасяването на кредитите е станало чрез автоматичен трансфер от разплащателната сметка № 2/303039 на А.В.А., като окончателното погасяване е станало на 18.12.2013г.   Вещото лице установява, че за периода 21.03.2012г. – 18.12.2013г. погашенията възлизат на 3526.72 лв. по първия кредит, 7399 лв. по втория кредит и 14 698.12 лв. по третия кредит, или общо 25623.84 лв.  Въз основа на установения от вещото лице размер на погасеното от ищеца задължение, ½ от него е 12811.92 лв. Въззивната инстация намира, че размерът, посочен в заключението на вещото лице е меродавен, а не този, посочен в представеното Удостоверение на Банка ДСК – ФЦ Ямбол. Това е така, защото Удостоверението обхваща период 01.03.2012г. – 18.12.2013г. за направени 21 месечни вноски по първия кредит и 22 месечни вноски по втория и третия кредит, а в заключението периода на проверката е 21.03.2012г. – 18.12.2013г. и касае 21 месечни вноски по трите кредита.  Периодът 21.03.2012г. -18.12.2013г., посочен в задачата на вещото лице е меродавен, тъй като по гр. д. № 1421/2012г. на ЯРС е обхванат предходния период от датата на развода до 20.03.2012г. При така установеното, съдът намира че размера на ½ от погасеното кредитно задължение е 12811.92 лв., а не както се претендира в исковата молба – 13 009 лв.

  

От показанията на свидетелите Андон В.А.- брат на ищеца и Цоньо Вълев Цонев, се установява, че парите от кредитите били използвани от двамата съпрузи за закупуване на земеделски земи. Св. А. твърди, че кредитите били теглени от ищеца, защото работил по трудово правоотношение на държавна работа. Сочи, че с парите от кредита, бил ремонтиран и обзаведен изцяло апартамента на страните и купена техника. Свидетелят Ц. установява, че страните купували мебели и обзавели стаята на детето.

Съдът намира, че не следва да кредитира с доверие показанията на  свидетелите А. и Ц., тъй като същите се опровергават от представените писмените доказателства, събрани по делото - справки от имотния регистър, нотариални актове, постановления за възлагане и др. От посочените писмени доказателства /стр.48 – 89 от делото на районния съд/ се установява, че преди, по време и след тегленето на процесните три кредита от ищеца, бившите съпрузи са продали земеделски земи на стойност общо 49 883.84 лв. и са закупили други земеделски земи на обща стойност 17984.60 лв. С договори за доброволна делба от 20.12.2008г. страните са поделили по между си притежаваните от тях недвижими имоти. Имотът, придобит с Постановление за възлагане от 03.10.2007г. на стойност 25 201 лв. не следва да се включва в новозакупените земеделски земи от семейството, тъй като видно от приложените договори за доброволна делба от 20.12.2008г., този имот не е поделен между страните, тъй като не е включен в договорите за доброволна делба между тях.

 

Предвид постъпилата в семейството сума от продажба на притежавани земеделски земи на обща стойност от 49 883.84 лв., може да се направи извода, че по време на брака си при тегленето на трите кредита, страните са разполагали с достатъчно налични парични средства за закупуване на земеделски имоти. Предвид постъпилите в семейството средства от продажба на собствени земи, съдът намира, че теглените от банката кредити не са били използвани за закупуване на земеделски имоти, както твърдят свидетелите А. и Ц., тъй като страните са разполагали с достатъчно собствени средства. В този смисъл, съдът приема за доказано твърдението на ответницата, че по време на тегленето на кредитите, семейството е било в отлично финансово състояние, разполагало е с достатъчно средства и не е имало нужди, които да не могат да задоволят с наличните средства.

 

Св. Д.Б.Д. – сестра на ответницата твърди, че не е била свидетел на теглените кредити. Установява, че ответницата се занимавала с агенция за недвижими имоти и семейството разполагало с много пари. По време на брака били закупени земи с пари от семейството. Не знае да са теглили кредити за закупуване на земя. През 2004г. страните влезли в нов апартамент. Твърди, че семейството не било правило ремонт на жилището, тъй като то било абсолютно обзаведено.

Твърденията на св. А., че сумите по кредита били вложени в ремонта на новото семейно жилище за обзавеждане, купуване на мебели, техника и др. се опровергават от неговите последващи показания, установяващи, че страните са живели две или три години преди раздялата в семейното жилище, т.е от 2004г.- 2005г.  В този смисъл следва да се приеме, че страните са ремонтирали и обзавели с мебели жилището, преди да се нанесат в него около 2004г. – 2005г., а това като време е преди тегленето на процесните банкови кредити, първия от които е от м.11.2006г. Показанията на св. Ц., че страните купували мебели, правили детската стая на Васил не конкретизират кога се е случило това, за да може да се установи връзка с теглените кредити.

         Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 25, ал.2 СК /отм./, /чл. 32, ал. 2 от сега действащия СК/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.

         Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено, че ищеца не доказа по безспорен начин твърденията си, че получените от банката парични средства са предназначени и вложени за задоволяване на нужди на семейството. От една страна в исковата молба ищецът не сочи къде са вложени паричните средства от теглените банкови кредити. Твърди само, че са били използвани за нужди на семейството, без да посочи конкретни нужди. Ако получилият заема ищец не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. От друга страна свидетелите на ищеца установяват, че средствата от теглените три кредита са били вложени за закупуване на земеделски земи, което обстоятелство се опровергава от представените по делото от ответницата писмени доказателства. Показанията на свидетелите, за използване на парите от кредитите за ремонт и обзавеждане на жилището на страните, също не може да се кредитират с доверие, предвид установеното, че страните са се нанесли в семейното жилище поне година преди тегленето на първия кредит, и съответно са ремонтирали и обзавели с мебели апартамента в предходен момент. С оглед на изложеното по - горе съдът намира, че оспорващия съпруг установи, че парите от теглените кредити не за били разходвани за закупуване на земеделски земи, тъй като страните са разполагали със средства от продажбата на други земеделски земи, както и че не са вложени за ремонти и обзавеждане на семейното жилище. Установи се по делото, че към момента на теглене на кредити от ищеца, нуждата от средства за закупуване на земеделски земи за бившите съпрузи не е съществувала, поради наличието на достатъчно семейни средства, получени от продажбата на други земеделски земи. Ето защо, съдът приема за доказано твърдението на ответницата в отговора й, че по време на тегленето на кредитите, семейството е било в отлично финансово състояние, разполагало е с достатъчно средства и не е имало нужди, които да не могат да задоволят с наличните средства.  В този смисъл е съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 211 от 23.07.2012г., по гр.д.№ 177/2011г. ІV ГО.

 

         С оглед на изложеното въззивният съд намира, ищецът – въззиваем в настоящото производство не установи валидно възникнало задължение за заплащане на исковата сума от страна на ответницата, за задължения, поети по време на брака за задоволяване на нужди на семейството, погасени от него,поради което предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК /отм./. Въззивната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а предявения установителен иск - отхвърлен. 

 

В полза на въззивницата следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 260.18  лв.

        

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 131 от 16.02.2015г., постановено по гр. дело № 1609/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, вместо което ПОСТАНОВИ:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.А. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, стая 5, чрез адвокат И.Д. *** против Т.Б.Д. ***, ЕГН ********** иск да се приеме за установено по отношение на Т.Б.Д., че дължи на А.В.А. сумата от 13 009 лева за главница, представляваща стойността на 1/2 ид.ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.2006г. и 01.06.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.02.2014г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на А.В.А. против Т.Б.Д. заповед № 241/07.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 459/2014г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора като неоснователен.

ОСЪЖДА А.В.А. с п.а. да заплати на Т.Б.Д. с п.а. сумата от 260.18 /двеста и шестдесет лв. и 18 ст./, представляващи направени във въззивното производство разноски за държавна такса. 

 

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: