Р Е Ш Е Н И Е

 

306                                  06.07.2015.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и четвърти юни                                две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                            

РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1294 по описа за 2015 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба от “Виста Бела” ЕООД - с. Тракия, общ. Опан, обл.Стара Загора, представлявано от управителя Д. Вълчанова, чрез адв. С.Г. против решение № 112 от 10.02.2015г., постановено по гр. дело № 4304/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Виста Бела” ЕООД - с.Тракия, общ. Опан, област Стара Загора, представлявано от управителя Д.А.В. да заплати на С.К.Ж. сумата от общо 2314,98 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения /чистите суми за получаване, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки/ по месеци, както следва:  за м. октомври 2012г. – 340.82лв.; за м. ноември 2012г. – 213,79лв.; за м.декември 2012г. – 277.69лв.; за месец януари 2013г. – 219.49лв. за месец февруари 2013г.-  219,49 лв.; за месец март 2013г. – 219,49 лв.; за месец април 2013г. –  219,49 лв.; за месец май 2013г. – 219,49 лв.; за месец юни 2013г. – 219,49 лв.; за м. юли 2013г. – 165,74лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2014г. до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 368,78лева мораторни лихви върху неизплатените трудови възнаграждения от момента на забавата за всяко едно дължимо плащане до завеждане на исковата молба в съда на 09.10.2014г., както и сумата от 376,19лева направени по делото разноски от ищеца, като се оставят без уважение претенциите на С.К.Ж. против „Виста Бела” ЕООД за заплащане на незаплатено трудово възнаграждение за месец декември 2012г. над уважения размер от 277,69лева до общо търсените 783,90лева, както и за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения над уважения размер от общо 368,78лева до общо търсените 460,48 лева, като неоснователни и недоказани; присъдени са държавна такса и разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Въззивникът счита, че обжалваното решението е неправилно, поради  съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Всички приложени по делото съобщения, призовки и уведомления до ответника били нередовно връчени. Първоинстанционното производство се развило без участието на ответника, тъй като съдът приел, че той бил редовно уведомен на основание чл.47, ал.5 от ГПК.  Претендира за разноски.

 

Въззиваемата С.К.Ж. не представя писмен отговор. Редовно призована чрез адв. Д.Г. не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

          Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за установено следното:          

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.245 КТ и  чл.86 ЗЗД.

 

Ищцата С.К.Ж. твърди в исковата си молба, че била в трудово правоотношение с ответника от м.10.2012г., като заемала длъжността „Главен счетоводител”. Заявява, че към настоящият момент не й било изплатено част от трудовото възнаграждение, както следва: за м.10.2012г.- в размер на 340.82 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.12.2012г. до 08.10.2014г. в размер на 66.41 лева; за м.11.2012г, - в размер на 213.79лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2013г. до 08.10.2014г в размер на 39.85лв.; за м.12.2012г. - в размер на 783.90лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.02.2013г. до 08.10.2014г в размер на 139.26 лв.; за м.01.2013г. - в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.03.2013г. до 08.10.2014г в размер на 37.10 лв.; за м.02.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2013г. до 08.10.2014г, в размер на 35.38 лв.; за м.03.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.05.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 33.49 лв.; за м.04.2013г. - в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.06.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 31.65 лв. за м.05.2013г. - в размер на 219.49лв, ведно с мораторната лихва, считано от 01.07.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 29.76 лв.; за м.06.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 27.92 лв.; за м.07.2013г. – в размер на 165.74лв, ведно с мораторната лихва, считано от 01.09.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 19.66 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от общо 3 281.67 лв., представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения и мораторна лихва, както следва: за м.11.2012г, - в   размер на 213.79лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2013г. до 08.10.2014г в размер на 39.85лв.; за м.12.2012г. - в размер на 783.90лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.02.2013г. до 08.10.2014г в размер на 139.26 лв.; за м.01.2013г. - в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.03.2013г. до 08.10.2014г в размер на 37.10 лв.; за м.02.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2013г. до 08.10.2014г, в размер на 35.38 лв.; за м.03.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.05.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 33.49 лв.; за м.04.2013г. - в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.06.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 31.65 лв.; за м.05.2013г. - в размер на 219.49лв, ведно с мораторната лихва, считано от 01.07.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 29.76 лв.; за м.06.2013г. – в размер на 219.49лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 27.92 лв.; за м.07.2013г. – в размер на 165.74лв, ведно с мораторната лихва, считано от 01.09.2013г. до 08.10.2014г. в размер на 19.66 лв.,ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба в съда на 09.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът „Виста Бела” ЕООД с.Тракия не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

 

По делото не е спорно, че ищцата е работила при ответника по силата на сключен трудов договор от м. 10.2012г. на длъжност “Главен счетоводител” .

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза. От заключението, което съдът кредитира изцяло като добросъвестно изготвено и мотивирано, при извършена проверка в ТД на НАП Стара загора, по подадени Декларации Образец №1 за начислените на ищцата трудови възнаграждения, се установява, че дължимите неплатени трудови възнаграждения на ищцата, съставляващи чистите суми за получаване, след приспадане на дължимите осигуровки и данъци, по месеци са, както следва: за м. октомври 2012г. – 340.82 лева; за м. ноември 2012г. – 213.79лева; за м. декември 2012г. – 277.69лева при търсена от ищцата чиста сума за получаване 213.79лева, за всеки един от месеците от м.януари до юни 2013г. – по 218.49 лева; за м. юли 2013г. – 165.74лв.; като общия размер на декларираните дължими трудови възнаграждения по подадени данни от ответника за ищцата са общо 2314.89 лева. Установява се още, че дължимите обезщетения за забава за плащането на горепосочените трудови възнаграждения са общо в размер на 368.78лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по – малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва./чл.245, ал.2 КТ. /

От събраните по делото доказателства се установи, че претенцията на ищцата е основателна и доказана. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца така установените от вещото лице суми, ведно със законната лихва върху незаплатените трудови възнаграждения от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.10.2014г. до окончателното заплащане на сумите, както и мораторна лихва в общ размер на 368.78 лева.  

 

          Твърденията на въззивника в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с призоваването му за съдебно заседание, съдът намира за неоснователни. Това е така, защото ответникът като ЮЛ, след като не бъде открито на посочения в Търговския адрес – с. Тракия, общ.Опан, всички съобщения се прилагат по делото и се считат връчени – чл.50, ал.2 от ГПК.  Макар районният съд неправилно да е приел, че ответника е редовно призован на основание чл.47, ал.5 от ГПК, това не е представлява съществено процесуално нарушение и не опорочава производството пред първата инстация, предвид обстоятелството че ответника е редовно призован на основание чл.50, ал.2 от ГПК. От друга страна във въззивната инстация като инстация по същество се приема, че допуснатите процесуални нарушения в първата инстация се санират с редовното призоваване и уведомяване на страните пред Окръжния съд. Във  въззивното производство страната, чието право на участие е било евентуално нарушено в първата инстанция, има право и възможност да вземе становище по предявения иск, да представи доказателства и да упражни всички предвидени в ГПК процесуални  права. В жалбата си въззивникът се позовава на процесуално нарушение при уведомяването му за съдебно заседание в районния съд, но не прави нито искания за събиране на доказателства, нито взема становище по съществото на иска. В случая обаче, тъй като не е налице съществено процесуално нарушение на районния съд, в уведомяването и призоваването на ответника – ЮЛ, предвид специалния предвиден ред за това – чл.50, ал.2 от ГПК, съдът приема че оплакването в жалбата на въззивника в този смисъл е неоснователно.

 

          Искането във въззивната жалба за обезсилване на решението на първата инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено, тъй като в ГПК /2008г./ не е предвидена такава възможност при допускане на процесуални нарушения на първата инстация. Предвидена е само една хипотеза на обезсилване на решение на първата инстация и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане - ако съдът е разгледал непредявен иск. Единствено в тази ситуация въззивната инстанция има възможност да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В случая тази хипотеза не е налице.

 

          Предвид изложените съображения, решението на РС - Стара Загора като законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

 

          На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са налице доказателства за извършени такива, нито е направено искане за това.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 от 10.02.2015г., постановено по гр. дело № 4304/2014г. по описа на Старозагорския районен съд.

         

          Решението не подлежи на обжалване.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: