Р Е Ш Е Н И Е

 

338/28.07.2015 година                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                    ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юли                                                              2015 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1295 по описа за  2015 година.

 

 

 

Обжалвано е решение №  1293/08.11.2013г., постановено по гр. дело № 2092/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивницата Г.С.П. моли да се отмени решението и присъдят направените по делото разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК. Представена е писмена защита.  

 

 Въззиваемият Р.К.Р. е представил писмено становище, в което и в хода по същество на делото моли да се потвърди решението и присъдят направените съдебни и деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

  Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане, 

дължимо в изпълнение на договор за правна помощ.

 

 Ищцата е длъжник по изпълнително дело № 2012765400966 за сумата 4 600 лева. От постъпилата от купувача сума е било изплатено задължението на длъжника към взискателя и разноските по изпълнителното дело. С молба от 20.11.2012г. ответникът по делото в качеството му на процесуален представител на взискателя – ищцата е посочил сметка, по която ЧСИ да преведе останалата сума. Между страните не се спори, че ответникът адв. Р. е изтеглил на 26.11.2012г. сумата от 22 763 лева, съставляваща остатъкът от продажната цена на имота.

 

Със заявление от 19.03.2013г. ищцата е поискала издаването на заповед за изпълнение за посочената по-горе сума, която ищцата твърди, че ответникът не я е предал и такава заповед е издадена, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

 

Страните не спорят, че са били в облигационни отношения по силата на договор за правна помощ. По силата на постигнатото между тях съглашение доверителката е възложила, а довереникът се е задължил лично да извърши за сметка на доверителя определени правни действия – получаването на остатъкът от продажната цена. Ответникът е получил сумата от 22 763 лева, след което той твърди, че е предал сумата на доверителката си, за което тя е подписала разписка.

 

Разписката по правната си същност е частен свидетелстващ документ, с който издателят удостоверява неизгодни за него факти, поради което тя се ползва с материална доказателствена сила.

 

С решение № 74/13.05.2015г. по гр. дело № 4426/2014г. на ВКС е отменено изцяло въззивно решение № 105/19.03.2014г. по гр. дело № 1023/2014г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено обжалваното решение № 1293/08.11.2013г., постановено по гр. дело № 2092/2013г. на С. районен съд и делото е върнато за ново разглеждане, от друг състав. В мотивите на решението е прието, че правилото, че изходящ от страната частен свидетелстващ документ, когато не е оспорен подписът върху него, не подлежи на проверка в отделно производство по реда на чл. 193 ГПК, не е абсолютно. Действително съдържанието на документа не се нуждае от оспорване, но по друг начин стоят нещата когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето. ВКС е дал указание, че при новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе по искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК, да даде указания за събиране на доказателства свързани с изготвянето на разписката и нейната автентичност, както и да разпредели доказателствената тежест съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК.

 

С определение от 22.05.2015г. новият въззивен състав откри производство по оспорване на разписката относно удостовереното в нея дали отговаря на фактическото действително положение и допусна свидетели.

 

Във връзка с горното и по искане на процесуалния представител на въззивницата е назначена съдебно-криминалистична експертиза за техническо изследване на документа. Основният въпрос който е поставен на вещото лице е, да установи дали съдържанието на разписката е написано след полагането на подписа и изписването на трите имена.

 

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че подписът и изписването на трите имена върху разписката е поставен върху празен лист хартия, поради което изявлението в разписката не принадлежи на ищцата Г.П., подписала документа. Свидетелката Е.Х. установява, че в семейното им заведение, в присъствието на съпруга й и свидетелката Ж. Ж. ищцата е подписала два празни листа, като е изписала и трите си имена. Свидетелката Л.П., разпитана в районния съд е показвала на ищцата къде да изпише имената си и да се подпише. Свидетелката твърди, че на два пъти е била посещавана от ответника Р. в дома й, който я уговарял да лъжесвидетелства, че е видяла как същият дава парите на ищцата. Свидетелката казва, че само веднъж е била с нея в кантората на адвоката Р., но тогава не са давани пари. Свидетелката Ж. Ж. установява, че е присъствала и видяла как свидетелката Л. П. е извадила два празни листа и е показвала на ищцата с пръст къде да се подпише и къде да изпише имената си. Свидетелят С.Х. също заявява, че Г. П. се е подписала и написала имената си на два празни листа дадени й от Л. П., които са били без текст и някъде към средата им е имало точки. Свидетелят е присъствал и когато ответникът е идвал в дома им и е искал да бъдат свидетели, че съпругата му е присъствала при предаване на парите от ответника на ищцата.

 

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като са непосредствени очевидци. Въззивният съд установи противоречия в показанията на свидетели разпитани при първоинстанционното разглеждане на делото. Така например свидетелят С.Р. с когото ищцата е била в близки отношения заявява, че са живели заедно от 21.11.2012г. до 01.12. същата година и през този период ищцата никъде не е ходила, понеже той бил с нея. Това е във връзка с твърдението на ответната страна, че е предал сумата на ищцата на 26.11.2012г. от него. Свидетелят Н.Г., който работи в една кантора с ответника твърди, че видял как ищцата слага парите в чантата си, тъй като с ответника били на две съседни бюра. Парите били поставени на бюрото на ответника подредени. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Г., тъй като същите са общи и никъде в показанията си не съобщава дата или година. Нелогично звучи твърдението, че парите са били сложени на бюрото на ответника като се има предвид и задължението, че суми в такъв размер следва да бъдат превеждани по банков по път, а не давани на ръка. Освен това този свидетел не говори за подписване на разписка, а липсва логика разписката да не бъде подписана в момента на предаване на парите, а по друго време.

 

Въззивният съд установи несъответствие и в показанията на свидетелката Л.П. – л. 45 от делото на районния съд, тъй като от същите излиза, че парите са предадени още при първото посещение на ищцата при ответника в кантората му, което не е възможно, тъй като тогава страните са уговаряли само процесуално представителство.

 

От заключението на експертизата се установи, че съдържанието на разписката за получените от ищцата дължими суми е написано след като е бил положен подписа и изписано името Г.П.. Вещото лице заяви, че необичайно е положен подписа на лицето, тъй като е разположен извън нормите за полагане върху листа и има необичайно място за изписване на името на лицето. Установено е необичайното разположение на подписа и написания текст. Вещото лице е отбелязало необичайното топографско разположение на подписа и ръкописно написаното име, както един спрямо друг, така и спрямо реквизита “получил”. При извършеното в тази връзка изследване е установено, че подписа за разлика от обичайната практика, вместо на линията на долната основа е стъпил на горната такава, на предхождащия го реквизит “получил”, което в онагледяването вещото лице е маркирало със синя прекъсната линия. Заключението на вещото лице е категорично, че съдържанието на процесната разписка е написано след като е бил положен подписа. Въззивният съд намира това заключение за достатъчно за решаването на настоящото дело и счита за несъществено установяването дали микрочастици от тонерно вещество които има в участъците на подписа и ръкописно изписаното име, са над /върху / или под химикалната паста.

 

Съдът дава вяра изцяло и възприема заключението на вещото лице като компетентно и добросъвестно дадено.

 

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск е неправилно и следва да бъде отменено. Предявеният иск за установяване на вземане в размер на 22 763 лева представляващо задължение за изплащането на тази сума в изпълнение на договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2012г. е основателен и следва да бъде уважен.

 

В полза на въззивницата следва да се присъдят направени разноски в съдебните инстанции, включително и пред ВКС, в размер общо на 7 182.50 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че не се дължи присъждане на разноски в производството пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и конкретно, че настоящият съдебен състав не може да се произнася по тези разноски на друга инстанция. Чл. 294, ал. 2 ГПК гласи, че ВКС се произнася за направените пред него съдебни разноски едва при повторното разглеждане на делото, което в случая не е налице.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1293/08.11.2013г., постановено по гр. дело № 2092/2013г., по описа на С. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено, че ответникът Р.К.Р. с ЕГН **********,***, дължи на ищцата Г.С.П. с ЕГН **********,***, чрез попечителя си Д.З.К., сума в размер на 22 763 /двадесет и две хиляди седемстотин шестдесет и три/лева, представляваща задължение за плащане на тази сума в изпълнение на договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2012г., за което е издадена заповед за изпълнение № 805/20.03.2013г. по ч.гр.дело № 1383/2013г. на С. районен съд, ведно със законна лихва върху главницата от 19.03.2013г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Р.К.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на ищцата Г.С.П. с ЕГН **********,***, чрез попечителя си Д.З.К., сумата 7 182.50 /седем хиляди сто осемдесет и два лева и 0. 50 ст./ лева, представляваща съдебни и деловодни разноски във всички съдебни инстанции.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                              2.