Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

308                                        06.07.2015 г.                            гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юни                        две хиляди и петнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                       

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1298 по описа за 2015 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба от А.Т.А., чрез адв. К.Н. и въззивна жалба от Районна прокуратура – Казанлък, чрез прокурор М.М. против решение № 90 от 09.02.2015г., постановено по гр. дело № 11/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 ЗОДОВ на А.Т.А. сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2014 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, по което била постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 1111/2013 г. по описа на ОС- Стара Загора, като се отхвърля иска за присъждане на сумата за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.  

 

Въззивникът А.А. счита, че в обжалваното решението неправилно била приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 425 лв. на база на уважената част от иска било незаконосъобразно, тъй като противоречало на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се уважи иска в пълен размер. Моли да се коригира решението в частта за разноските, съобразно Наредбата.

 

Въззиваемият Прокуратурата на РБългария, чрез представителя си прокурор в ОП- Стара Загора Маргарита Димитрова оспорва жалбата.

 

Въззивникът Районна прокуратура – Казанлък, взема становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска, алтернативно да се редуцира размера на присъденото обезщетение.

 

Въззиваемият по жалбата на РП – Казанлък, А.Т.А., чрез пълномощника си адв. К. Н. оспорва жалбата.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо ЗОДОВ, с цена на иска 20000лв.

 

Ищецът А.Т.А. твърди в исковата си молба,  че от 1974г. до 2004г. работил като Началник на Балистична лаборатория към „ Арсенал” АД, гр. Казанлък, а от 2004г. до 2008г. бил ръководител на Направление “Ловни боеприпаси” в същото дружество. Сочи, че целия му професионален живот минал в работа с оръжия и боеприпаси, изготвяне на балистични експертизи, като многократно съдействал на прокуратурата и МВР във връзка с разследване на тежки престъпления. Твърди, че на 16.08.2011г., около 16,00 часа на вратата на жилището му в гр. Казанлък, ул. “ 23- ти пехотен Шипченски полк”, бл.101 се позвънило и в апартамента нахлули полицейски служители, ръководени от разследващ полицай М.А. от РУ “Полиция”, гр. Казанлък. Разследващият полицай му заявил, че разполага с прокурорско постановление за извършване на претърсване и изземване в апартамента при условията на неотложност, тъй като били получили сигнал за държане на забранени вещи. Счита, че следственото действие било извършено крайно непрофесионално и при нарушаване множество принципи на НПК, а наред с това полицейските служители се държали грубо и неуважително с ищеца. Твърди, че на 22.08.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1659/2011г. по описа на РУ “Полиция”, гр. Казанлък, пр.пр. № 2825/2011г. на Районна прокуратура, гр. Казанлък, като обвинението му било по чл. 339 ал.1 от НК, за което се предвиждало наказание “Лишаване от свобода” от две до осем години. Сочи, че по внесен от прокуратурата обвинителен акт било образувано НОХД № 584/2012г. по описа на РС- Казанлък, като първоинстанционния съд признал А. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал.1 от НК. По подадена от него въззивна жалба, по образуваното ВНОХД № 1111/2013г. по описа на ОС- Стара Загора, въззивния съд отменил присъдата на РС- Казанлък и признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение. По протест на прокуратурата било образувано КНД № 2160/2013г. по описа на ВКС и с Решение № 23/24.01.2014г. била потвърдена постановената от ОС- Стара Загора оправдателна присъда. Ищецът твърди, че в хода на цялото наказателно производство бил подложен на огромен стрес и негативни емоции, било накърнено доброто му име, градено с години. Наред с това му били отнети разрешенията за носене и съхранение на късоцевно и дългоцевно огнестрелно оръжие. Моли съда да постанови решение, с което да осъди  Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 24.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът Прокуратурата на Република България. оспорва претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като го счита завишен и несъобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че независимо, че срещу ответника било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, на същия била взета най- леката мярка за неотклонение, която не му ограничавала правото на свободно придвижване и не променила в значителна степен обичайния начин на живот на А.. Счита, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Твърди, че ако в процесния период от ищеца действително са търпени вреди, то те не са били единствено и само в резултат на действията на Прокуратурата на Република България. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на причинно- следствена връзка за твърдяните от него негативни последици върху здравето му от привличането му в качеството на обвиняем. Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата за отнетите на А. разрешения за носене и съхранение на огнестрелни и други оръжия, тъй като в случая се касае за действия на други административни органи.

 

От приложеното към делото постановление за привличане на обвиняем от 22.08.2011г. е видно, че на 22.08.2011г. ищецът А.Т.А. е привлечен като обвиняем по ЗМ 1659/2011г. по описа на РУ “Полиция”, гр. Казанлък за това, че на 16.08.2011г. в гр. Казанлък, на бул. “…” бл. …, вх…., ет…., ап. …е държал боеприпаси- 112 бр. патрони 9х18, 59 бр. ловни патрони калибър 410, 20 броя бойни патрони калибър 7,62х39, 1 брой боен патрон с надпис “browning” и 1 брой боен патрон с надпис “rws308w”, без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.

 

От приложеното към делото НОХД № 584/2012г. по описа на РС- Казанлък е видно, че с Присъда № 46/05.03.2013г.  Казанлъшки районен съд е признал подсъдимия А.Т.А., за виновен в това, че на 16.08.2011 год. в гр. Казанлък, бул. “…” бл….вх…. ет…. ап….е държал боеприпаси – 112 броя патрони кал. 9х18 мм, 59 броя ловни патрони кал. 410 мм, 20 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм и 1 брой боен патрон с надпис „RWS308W”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъжда  на десет месеца лишаване от свобода, а по първоначално повдигнатото обвинение, че е държал без да има за това надлежно разрешение 1 брой боен патрон с надпис “browning” го признава за невиновен и го оправдава. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК съдът е отнел в полза на Държавата веществените доказателства: 112 броя патрони кал. 9х18 мм; 57 броя ловни патрони кал. 410 мм; 19 броя бойни патрони кал. 7.62х39 мм; 1 брой боен патрон с надпис „ RWS308W”; 2 броя гилзи кал. 410; 1 брой гилза кал. 7.62х39 мм; 1 брой гилза с надпис „RWS308W”, като вещи притежаването на които е забранено.

 

С Присъда № 47/25.09.2013г., постановена по ВНОХД № 1111/2013г. по описа на ОС- Стара Загора, въззивният съд е Отменил Присъда № 46/05.03.2013г., постановена по НОХД № 584/2012г. по описа на РС- Казанлък, като е признал подсъдимия А. за невинен в повдигнатото му обвинение по чл. 339 ал.1 от НК и го е оправдал. Така постановената присъда е оставена в сила с Решение № 23/24.01.2014г. по КНД № 2160/2013г. на ВКС.

 

По делото са приложени заверени преписи от писмо с рег. № 5856/18.02.2013г. на служба “КОС” при РУ “Полиция”, гр. Казанлък, както и Решение № 313/07.09.2011г. и Решение № 314/07.09.2011г., и двете на служба “КОС” при РУ “Полиция”, гр. Казанлък, от които се установява, че на осн. чл. 153 т.6 вр. чл. 155 и чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ са отнети издадените разрешения на ищеца А. за носене на късоцевно огнестрелно оръжие и за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие. Представена е разпечатка от статия на Агенция “Фокус” от 17.08.2011г. за осъществена акция на полицейските органи за иззети боеприпаси в гр. Казанлък.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати свидетели. От показанията на свид. С.Ф.Ф.,  без родство със страните по делото, се установява, че ищецът работел в “Арсенал”, гр. Казанлък. Когато свидетелят станал ловец, А. бил член на изпитната комисия. Свидетелства, че ищецът му бил познат като честен човек, много добър стрелец, бил ръководител на националния отбор и обучавал свидетеля по ловна стрелба. По време на делото ищецът не можел да упражнява хобито си да ходи на лов, защото нямал право да носи оръжие. Сочи, че повдигнатото на А. обвинение, както и съдебното производство, се отразили много зле на ищеца и семейството му. Ищецът отпаднал физически, отслабнал с десетина килограма, разболял се от диабет, наложил му се престой в болнично заведение, като от един работохолик и човек, обичащ спорта, той отпаднал  духом и тялом. Сочи, че за А. делото било тормоз. От показанията на свид. В.Д.В., без родство със страните по делото който от 1979 година познава ищеца А., се установява че ищецът бил позитивен човек, отговорен и честен, служещ за пример в живота. Твърди, че воденото срещу ищеца дело му се отразило много лошо, той станал неспокоен, някои от заболяванията, които имал преди, се задълбочили, започнал да взема медикаменти, необходими за неговото здраве. Все още в определени фази и периоди, и в разговори, и в действия, се усещал стреса, който изпитвал А.. В обществеността станало известно за това дело, тъй като по радиото било съобщено за него, което от своя страна още повече травматизирало ищеца. Свидетелства, че хобито на А. била спортната стрелба, бил в ръководния орган на спортната стрелба в гр. София. Поради делото, ищецът не можел повече да участва в съдийски комисии, да бъде съдия на национално и на международно ниво.

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Установява се, че след започването на наказателното преследване на лицето през 2011 г., на 24.01.2014 г. същото е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

 

По делото не са спорни обстоятелствата, относно местоработата на ищеца, претърсването и изземването, предявяването на обвинението, осъждането и впоследствие постановяването на оправдателна присъда, изземването на оръжието и  наличието и съдържанието на публикациите в средствата за масова информация, съгласно приложените от ищеца писмени доказателства. Не се оспорва и влошеното здравословно състояние на ищеца преди започване на наказателното производство срещу него.

 

Ответникът оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди, причинно – следствената им връзка с незаконното обвинение и размера им.   Оспорва се и отговорността на Прокуратурата за отнетите от ищеца разрешения за носене и съхранение на огнестрелни оръжия, тъй като в случая се касаело за действия на други административни органи.

 

Въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от обвиняването му в престъпление по чл.339 от НК. Безспорно е, че при предявяване на обвинение за извършено престъпление срещу едно лице до деня на оневиняването му с надлежен акт, неоснователно уличеното и впоследствие оправдано лице е претърпяло неимуществени вреди, като нарушен обществен престиж, обида, възмущение и други негативни емоции. Само ако тези вреди надхвърлят по интензитет нормалните такива, които би преживял всеки средностатистически човек при подобно обвинение, подлежат на специално доказване.

Твърдението на Прокуратурата, че ответникът сам си бил признал за държанието на процесните боеприпаси при извършената проверка и Прокуратурата нямало как да не предяви обвинение на фона на това признание, защото щяла да бъде обвинена в престъпно бездействие е неоснователно. Безспорно е, че признанието н НК не може да бъде единственото доказателство, на което правозащитните органи позовават актовете си и че те са задължени да събират не само уличаващи, но и оневиняващи доказателства в едно наказателно производство с цел изясняване на обективната истина. От друга страна при запознаване с материалите, приложени по наказателното дело е видно, че подобни признания от страна на ищеца не са правени. Без извършените по НП действия на разследващия полицай и прокуратурата не би се стигнало до предявяване на обвинение, налагане на мярка за неотклонение срещу ищеца, постановяване на осъдителна присъда, отнемането на разрешителните за притежаване на оръжие, принудителната продажба на оръжията, публикации в средствата за масова информация, причинени стрес и неприятни емоции  на ищеца.

Оправдателната присъда и на двете инстанции- и на Окръжен съд- Стара Загора, и на ВКС като касационна инстанция, е обоснована и сочи като причина за неоснователността на обвинението срещу ищеца пороците в съставянето на протокола за претърсване и изземване от 16.08.2011г., както и че в хода на наказателното производство не са събрани други доказателства за вината на ищеца. Останалите твърдения на Прокуратурата относно тежестта на взетата мярка за неотклонение, липсата на отговорност за продадените оръжия, както и липсата на отговорност за публикациите в средствата за масова информация и влошеното здравословно състояние на ищеца още отпреди обвиняването му, имат отношение към размера на евентуалното обезщетение, което следва да му бъде присъдено.

 

С огледа на изложеното по – горе, предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно е по делото, че ищецът се е ползвал със значителен обществен престиж и висока професионална компетентност в областта, в която е работил; активната му ангажираност в обществения живот с оглед качеството му на съдия на състезания по стрелба, наличието на редица награди в тази област и известността му сред широк кръг лица. С повдигането на обвинение по чл.339 НК и по време на наказателното производство, в голяма степен и съществено е засегната неговата репутация и имидж на професионалист и честен човек. Хобито на ищеца било важно за него, а той е бил е бил принуден да продаде притежаваните от него оръжия, поради повдигнатото обвинение. Признаването му за виновен на една инстанция също увеличава размера на претърпените неимуществените вреди, във връзка с незаконното обвинение. Периодът от повдигането на обвинение до оправдаването на ищеца с влязло в сила решение обхваща близо три години и половина.

Всичко тези обстоятелства обуславят по-тежките от обичайното неимуществени вреди, които ищецът е претърпял, с оглед известността му на широк кръг лица, както и връзката на обвинението с неговото хоби и с обществената му дейност, свързана със законна употреба на оръжие. Наличието на здравословни проблеми у ищеца преди предявяване на обвинението засилват тежестта на повдигнатото обвинение.

 

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по време на разследването и на съдебното производство ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка”, както и продължителността на съдопроизводствените действия до окончателното му оправдаване. Вземайки предвид всички относими за размера на обезщетението за причинени вреди от неоснователно обвинение факти, съдът намира че сумата  от 10 000 лв., в достатъчна степен би обезщетила претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сумата е дължима заедно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната му присъда - 24.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата си част, до претендираните 20 000лв. искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

 

Неоснователни са оплакванията в жалбата на въззивника А., че при определяне размера на обезщетението, съдът не бил взел предвид редица обстоятелства за личността, професионалния имидж, здравословното състояние, публичния отзвук на воденото наказателно производство, постановената осъдителна присъда на първата инстация и срока на наказателното производство от м. август 2011г. до 24.01.2014г. Обсъждайки всички изброени в жалбата обстоятелства, районният съд е преценил интензитета на причинените неимуществени вреди по отношение на ищеца правилно и е определил обезщетение в размер на 10 000 лв. , съобразно критериите за справедливост.

 

Съображенията относно здравословното състояние на съпругата на ищеца са извън предметна на делото.  За здравословното състояние на ищеца са събрани косвени доказателства - показанията на разпитания по делото свидетеля Видев, който установява, че заболяванията и здравословните проблеми на ищеца се задълбочили след започването на наказателно производство спрямо него. Тези доказателства не се опровергават от други представени по делото доказателства, поради което следва да им се даде вяра.

 

Неоснователни са твърденията на въззивника РП – Казанлък за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Такова възражение не е направено в отговора на исковата молба, поради което не следва да се обсъжда във въззивното производство.       

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивните жалби са неоснователни. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Неоснователно е оплакването в жалбата на въззивника А., относно неправилно определените съдебни разноски в размер на 425 лв., предвид размера на минималния адв. хонорар – 830 лв. съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  В случая не става дума за намаляване на размера на адв. възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, а за присъждане на разноски, съразмерно на уважената част от иска. При адв. възнаграждение в размер на 850 лв. и претенция в размер на 20000 лв., след като искът е уважен наполовина в размер на 10000 лв., правилно съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на ½ от платеното адв. възнаграждение – 425 лв.

С оглед резултата – не уважаване на жалбите на двете страни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. 

        

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 09.02.2015г., постановено по гр. дело № 11/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд,.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

ЧЛЕНОВЕ: