Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 309                               06.07.2015 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 24 юни                                                    две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1305 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на И.Г.Д., подадена от адв. В.Ц., против решение № 198 от 04.03.2015 г., постановено по гр.дело № 1130/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.       

         Въззивникът счита, че решението на Старозагорския РС е постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по спора, както и в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон, като същото не е надлежно мотивирано.         Излага подробни съображения за това във въззивната си жалба, докладвани  в с.з. Въззивникът моли съда, да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции.

         Въззиваемата Е.Д.К. чрез адв. Д.Г. заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно, обективно и мотивирано, а подадената въззивна жалба  неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор, докладвани в с.з. Моли да й бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД – за незаплатени от наемателя консумативни разноски за вода  и чл.82 от ЗЗД – за обезщетение от неизпълнение на задължение на наемателя по т.V от договора за наем.

Не е спорно по делото, че по силата на сключен между страните договор за наем от 14.06.2002г. ответникът И.Г.Д. е наемател на обект, собствен на ищцата Е.Д.К. – апартамент в Стара Загора – бул.”…” № …, вх…., ет…., а това е видно от нотариален акт № 119, дело № 4676/1993г. от 15.09.1994г. за дарение на недвижим имот, при уговорена в договора наемна цена за сумата от 100лева месечно, като ответникът обитавал същия апартамент до 07.04.2014г, когато е предал имота в състоянието, описано в приемо-предавателен протокол от 07.04.2014г. с уговорка между страните, че „токът и водата за м.февруари и март ще се изплатят до 30.04.2014г. от наемателя”, като за водата за изминал период има заведено дело, а за показания на водомер се взимат показанията на водомер в имота № 0085.

         За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От същата се установява, че вещото лице е извършило проверки в ТД Велико Търново, офис Видин на НАП, въз основа на които, както и въз основа на представеното и прието като доказателство по делото удостоверение № 050191400152987/10.03.2014г. за декларирани данни дава заключение, че ищцата е декларирала доходи от отдадено под наем недвижимо имущество както следва: за 2008г. – доход от 1200лева, за 2009г. – доход от 1440лева, за 2010г., 2011г. и 2012г. – по 1800лева, като за 2013г. е деклариран авансов данък от 121,50лева като получател на доход от наем и всички декларирани данъци са платени. С оглед на това приема, че получените през 2009г. суми от по 120лева и по 150лева месечно през 2010г., 2011г. и 2012г. от ищцата са били за заплащане на наем-така са декларирани от наемодателя пред НАП и съответно за тях са внесени данъци, а не за заплащане на консумативи – както е тезата на ответника. Факта, че не са посочени в нов писмен договор за наем не отменя заплащането на тези суми като наемни вноски, тъй като няма пречка страните да се договорят устно за това както твърди ищцата. С оглед на това правилно Старозагорският районен съд е приел, че консумативите в частта им за разходваната вода за посочения период от 2009г. до 2014г. са останали незаплатени, както и че същите са били заплатени от страна на ищцата – наемодател към  водоснабдителното дружество. Това обстоятелство е  безспорно установено по делото, същото не се оспорва от ответника, няма спор и относно размера им – на обща стойност от 1764,57лева. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че тези разноски ответника дължи на ищцата.

         Въззивният съд намира за правилни изводите на СРС и относно това, че основателна се явява и претенцията на ищцата по чл.82 ЗЗД – налице е неизпълнение на установено по договора задължение за заплащане на консумативи – изразходвана от наемателя вода, която е останала незаплатена. Установено е по делото, че във връзка с изпълняване на задължението за заплащане на тези разходи ищцата е претърпяла вреди, които са надлежно документирани както следва: за хотел - 108лева, за транспорт - 174лв., извършила е продажба на собствен недвижим имот – земеделска земя - нива в местността „Атанасова чешма” в землището на с.Малко Асеново, обл.Хасково, която е била съпроводена с административни разходи – наличие на заплатен адвокатски хонорар – 200лева, такси за издаване на скица, данъчна оценка и характеристика за земеделски земи – 28лева, или общо разноски в размер на 510лева, които ищцата е претърпяла във връзка с неизпълнение от страна на ответника на установеното с договора между страните задължение за заплащане на консумативи за ползваното под наем жилище. Ето защо правилно е приел съдът, че следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на сумата от общо 510лева обезщетение за неизпълнение на сключения между страните договор за наем, представляваща направени от изправната страна разходи, във връзка с погасяването на задължението за заплащане на консумативи - сума от неплатени сметки за изразходено количество вода, както следва: 108лева-нощувки; 200лева адвокатски хонорар - за придружаване и съдействие при снабдяване на документи и организиране изповядването на сделка-продажба на нива в Димитровград; съдействие и оформяне на документи във „В и К” -Ст.Загора; 28 лева -такси за издаване на скица, характеристика и данъчна оценка за продадената нива; 174лв. - транспортни разноски за автобус/Видин-София-Ст.Загора-Димитровград-Ст.Загора-София-Видин/, които разходи представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение на ответната страна.

         Въззивният съд намира, че правилно не са уважени направените възражения за прихващане от ответника за сумата от 500 лв., заплатена от същия през 2012г. в полза на етажната собственост на сградата за извършване на ремонт на покрива, както и за сумата от 54 лв. - платена за смяна на водомер, като въззивният съд споделя напълно доводите, изложени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Пред въззивната инстанция въззиваемата е поискала присъждане на разноските, които е направила. С оглед неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 350 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА № 198 от 04.03.2015 г., постановено по гр.дело № 1130/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.       

 

ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.Ц.,***, да заплати на Е.Д.К. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв.Д.Г., сумата  350 лв. /триста и петдесет лв./, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция-  адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: