Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 294                            01.07.2015 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети юни                             две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1309 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Решение № 213/09.03.2015 г. по гр.д. № 104/2014 г. по описа на РС С. в частта, с която е прието от първата инстанция, че уволнението на въззиваемия М.К.В. е незаконосъобразно и същото е отменено. Жалбоподателят “М.” ЕООД моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и да му бъдат присъдени разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат подробни аргументи в подкрепа на искането да се потвърди първоинстанционното решение.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, възраженията на въззиваемия и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Пред първата инстанция са предявени няколко обективно кумулативно съединени иска - по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 128 т. 2 вр. чл. 224 ал. 1 вр. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 226 ал. 2 и ал. 3 от КТ .

Решението е обжалвано само в частта по отношение законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказания уволнение, като в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

Жалбата е подадена от дружеството работодател “М.” ЕООД, като същото твърди чрез процесуалния си представител, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно уволнение и заповедта е законосъобразна.

По делото е безспорно, че между страните М.К.В. и “М.” ЕООД е сключен трудов договор, според който работникът е изпълнявал длъжност “монтьор промишлено оборудване”. Със заповед за командировка същият е изпратен да работи в Х., считано от 05.01.2013 г., като до 11.10.2013 г. е изпълнявал трудовите си функции. На 11.11.2013 г. му е връчена заповед за уволнение № 73/06.11.2013 г., като фактическите обстоятелства, които са довели до това наказание според работодателя са изброени в пет пункта:

1)     неявяване на работа в 3 последователни дни от 01.11.2013 г. - 05.11.2013 г.;

2)     злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващи се в неизпълнение на задълженията му да предаде изчерпателна информация на работниците във фирмата, командировани на обект в Х., касаещи данъчното облагане в страната в периода от 26.09. - 01.10.2013 г.;

3)     разпространение на поверителни сведения за Работодателя, като нарушението е извършено на обект в Х. и касае възнаграждението на командированите работници в периода 26.09. - 01.10.2013 г.;

4)     не е изпълнил задължението си да предаде доклад за извършената работа на обект в Х. в 10 - дневен срок от завръщането си в нарушение на Наредба за служебните командировки в чужбина, считано от 14.10.2013 г. до 24.10.2013 г.;

5)     не е изпълнил задължението си да предаде отчет за изразходваната валута в 14 - дневен срок от завръщането си от чужбина, считано от 14.10.2013 г. до 28.10.2013 г.;

По делото са налице доказателства, че са искани обяснения само по две от цитираните в Заповедта за уволнение нарушения - по т. 2 и по т. 3 (вж. л. 34 от делото). Уведомлението за искане на обяснения е с дата 03.10.2013 г. и е получено на 11.10.2013 г. от В.. Същото касае само нарушенията по два от пунктовете от Заповедта. Останалите нарушения се твърди да са извършени доста след 03.10.2013 г. и за тях обяснения не са искани и не са давани от страна на работника.

Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл.193 ал.2 КТ. В този случай съдът разглежда по същество спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения - в този смисъл Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о. и Решение № 262 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 2567/ 2013 г. IV г. о. В настоящия случай това са твърденията за злоупотреба с доверие на работодателя и разпространяване на поверителни сведения.

По отношение на злоупотребата с доверие на работодателя настоящата инстанция намира, че нарушението може да се прояви в различни форми, една от които е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

Съгласно длъжностната характеристика на М.В. (вж. л. 91 от делото) същият няма вменено задължение да уведомява останалите си колеги какво е данъчното законодателство в Република Х., където всички са работили на строителен обект. Длъжността на В. като монтьор е най - вече свързана с поддържане и ремонт на машини и макар да е имал определени организационни функции, то от същите въобще не може да се направи извод, че следва да знае, а още по - малко да уведомява останалите работници за данъчното облагане в Х.. А и от самата заповед не става ясно какво се има предвид под данъчно облагане - твърде неясно и абстрактно е формулирано и не може да доведе до извод защо несподелянето на такава информация ще доведе до злоупотреба с доверие, в смисъла, който законът влага в това понятие. От приетите по делото мейли става ясно, че В. редовно е водил кореспонденция с представители на дружеството работодател в България. В един от представените от самия ищец мейли се съобщава, че тъй като не е получавал надлежно информация за данъците, то тя не е предадена и на колегите му. Този мейл също не допринася за промяна в извода на настоящия съд, че на В. не е било вменено подобно задължение т.е. не може да се установи чия е отговорността за неизпълнение, ако въобще има нарушение в случая.

Що се касае до разпространението на поверителна информация, касаеща възнаграждението на отделните работници, в длъжностната характеристика на В. е записано, че следва да опазва фирмената тайна. По делото не са представени доказателства според вътрешните правила дали обявяването на заплатите на отделните работници е такава “фирмена тайна”. За да бъде извършено нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ е необходимо работодателят предварително да е довел до знанието на работниците и служителите си кои сведения счита за производствена, технологична, финансова или търговска тайна и разпространяването им е забранено, а така също да има умисъл при извършване на нарушението. Само при това условие разпространяването на тези сведения ще бъде съставомерно, т.е. ще съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Още повече, че не са събрани каквито и да било доказателства това действително да е извършено и то от ищеца М.В..

Предвид гореизложените факти, настоящият състав намира, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради недоказаност на нарушенията (в частта, за която са искани обяснения) и следва да бъде отменена. Като краен резултат първата инстанция е стигнала до същия извод, поради което решението следва да се потвърди в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

По разноските.

Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства за сторени разноски от въззиваемата страна, поради което съдът не дължи произнасяне.

         Водим от горните мотиви, Окръжен съд С.,

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение № 213/09.03.2015 г. по гр.д. № 104/2014 г. по описа на Районен съд С..

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ал. 1 от ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: