Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 293                           01.07.2015 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                   две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

 

СЕКРЕТАР: С.С.

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева в. гр. д. № 1313 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е решение № 231/16.03.2015 г. по гр. д. № 1257/2014 г. по описа на Районен съд С., с което е отхвърлен иска на Х.Н. срещу Г.А. за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК на сумата от 7247 лева, от които: 2454 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, 1922 лева - обезщетение за пропуснати ползи и 2500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като причинени от ответника в резултат от недобросъвестно упражняване на право на обезпечаване на бъдещ иск, във връзка с което е било допуснато обезпечение съгласно чл.390 ГПК по ч.гр.д. № 2/2014г. на С. окръжен съд, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №20118700293 на ЧСИ И.С., като неоснователен.

Със същото решение е оставен без разглеждане иска на Х.Н. срещу Г.А. относно заплащане на сумата 570 лева, от които: 15 лева държавна такса, 5 лева такса за препис и 550 лева възнаграждение за адвокат, претендирани като разноски направени от ищцата в производството по ч.гр.д. №169/2014г. по описа на Апелативен съд гр. П., като производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо.

 

Във въззивната жалба са изложени основания за отмяна на решението като неправилно и необосновано. На първо място е изложен аргумент за промяна в правната квалификация на предявените искове, като въззивникът счита, че е налице хипотезата на чл. 403 ал. 1 ГПК. Налице е неправилно разпределение на доказателствената тежест и дадените указания на страните. Според жалбоподателя дори и при така приетата от районния съд правна квалификация ответната страна е упражнила недобросъвестно процесуални права и по делото са налице достатъчно доказателства за това. По отношение на решението в прекратителната му част са изложени аргументи, че за ищеца не съществува друг ред за защита по отношение на сторени разноски в обезпечително производство освен чрез иск. Решението е обжалвано и в частта с разноските.

С отговора на исковата молба въззиваемата страна заявява, че оспорва въззивната жалба и излага подробни аргументи по възраженията на жалбоподателя.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Пред първата инстанция са предявени кумулативно обектвино съединени осъдителни искове за обезщетение за претърпени вреди от ищеца Х.Н. срещу ответника Г.А.. Съобразно петитума на исковата молба вредите са оценени на сумата от 5 578 лева за имуществени вреди (от които 280 лева за склад, работници и камион; 3115 лева за държавни такси и адвокатски възнаграждения; 2183 лева обезщетение за неползване на имота за периода от 07.10.2013 г. - 27.03.2014 г.) и сумата от 2 500 лева за неимуществени вреди.

Исковете са правилно квалифициран по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, поради следните съображения, извлечени от фактите по делото:

 

Ищцата Н. е закупила недвижим имот на публична продан от ЧСИ И.С., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 07.10.2013 г. и по молба на ищцата е бил насрочен въвод във владение за 09.01.2014 г.

         Два дена преди датата за извършване на въвода ответникът Г.А. е подал молба за обезпечение на бъдещ иск пред ОС С., който смятал да заведе срещу лицето В. М. (длъжник по ИД, чиято собственост бил продадения на търг процесен имот). Поисканото обезпечение било спиране на изпълнението, а обезпечителната заповед била издадена на 08.01.2014 г. и това довело до отмяна на въвода във владение.

         След обжалване на обезпечителната заповед пред ПАС същата била отменена - на 18.02.2014 г., поради липса на доказателства за вероятна основателност на бъдещия иск. Междувременно в определения едномесечен срок бил предявен искът, по който е издадена обезпечителната заповед. Същият е с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД и с него Г.А. е поискал да бъде обявена за недействителна покупко - продажба на процесния имот между длъжника по ИД В. М. и трето лице. Качеството си на Кредитор А. обосновал с представен Предварителен договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот.

         Макар и формално предявен в срока, искът по чл. 135 от ЗЗД е оставен няколко пъти без движение поради неплатена държавна такса и поради неизпълнение на указанията исковата молба е върната.

 

         В резултат на спиране на изпълнението и отлагане на въвода ищцата твърди, че е претърпяла следните вреди, които твърди да се намират в причинно - следствена връзка с действията на ответника:

 

- 280 лева претърпени загуби в резултат на заплатени суми за наем на склад, трудоден на 4 работници и такса за превоз с камион, като всичко било организирано за деня на въвода, отложен поради обезпечението;

По отношение на тези вреди не бяха представени доказателства, че същите са действително извършени. В разпита на ЧСИ И.С. пред РС С., призован като свидетел от Н., не може да се извлече информация за това дали, на каква стойност и за чия сметка са претендираните разходи. Писмени доказателства не са представени.

 

- 2183 лева пропуснати ползи, а именно ищцата твърди, че поради отлагане на въвода е била лишена от възможността да ползва имота си, включително да го отдава под наем и да получава доходи от наемната цена;

В хода на производството пред първа инстанция е назначена съдебно - счетоводна експертиза, която е установила, че пазарната наемна стойност на имота за претендирания период 07.10.2013 г. - 27.03.2014 г. е в размер на 1922 лева или средно по 340 лв. на месец. След приемане на експертизата ищцата е оттеглила частично иска си за имуществени вреди до стойността, приета от експерта, като производството е прекратено в тази част (за сумата над 1922 лв. до 2 183 лв.) и Определението е влязло в сила. Освен експертното заключение по делото не са представени доказателства относно евентуални намерения или подготвян договор от Х.Н. за отдаване имота под наем. Тук следва да се отбележи, че въвода е осъществен на 08.04.2014 г. (след отмяната на обезпечителната заповед от 18.02.2014 г.), а насрочването на датите за това изпълнително действие са изцяло в правомощията на ЧСИ.

 

- 3 115 лева, представляващи разноски на ищцата, сторени от нея в различни производства, за които същата твърди, че са в причинна връзка с недобросъвестните процесуални действия на А.. От тази сума 2 200 лева. ищцата е заплатила на адв. Б., за да осъществява процесуално представителство по образуваното изпълнително дело след спиране на въвода във владение. За тези разходи има представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с отбелязано плащане в брой.

Следващата сума - в размер на 345 лева, платена като възнаграждение на адв. Б. и за държавни такси, е по подадена жалба от Х. Николва срещу действията на ЧСИ И.С. по спиране на изпълнението. По жалбата е образувано въззивно търговско дело, но е постъпила молба за оттегляне на жалбата от Н. и производството е прекратено. Няма данни да са искани разноски в това производство.

Последната сума е в размер на 570 лева разноски пред Апелативен съд П., заплатени по обжалване на обезпечителната заповед за спиране на изпълнението. За тези разноски също няма данни да са искани пред ПАС.

 

Претендирани са също така и неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, които според ищцата ще репарират причиненото й безпокойство и дискомфорт в резултат на отложения въвод. Също така ищцата навежда доводи, че са й отправени заплахи от пазача на имота и длъжник по делото, за което е подала жалба до Прокуратурата.

По отношение на претърпените неимуществени вреди не са ангажирани гласни доказателствени средства. Представено е копие на подадена жалба до Районна прокуратура по отношение на отправените заплахи и Постановление на прокуратурата, с което се отказва да се образува досъдебно производство. Следва да се отбележи, че твърдението на самата ищца е, че заплахите са отправени не от ответника по настоящото дело, а от самия длъжник.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на правната квалификация настоящият състав намира, че предявените искове са правилно квалифицирани по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 3 ГПК. Хипотезата на чл. 403 ал. 1 от ГПК не намира приложение в настоящия случай, както правилно е отбелязала в мотивите си първата инстанция. Отговорността за вреди по чл. 403 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане. Тя не е деликтна, тъй като се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск отговаря за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е причинило на ответника, ако ищецът не е предявил иска в срок или същият е отхвърлен. В тази хипотеза право да предяви иск за вреди има ответникът по иска, по който е допуснато обезпечението, а насрещната страна следва да е ищецът. Такава е и изричната разпоредба на закона и настоящият състав намира, че същата не може да се тълкува разширително, доколкото предмет на доказване в хипотезата на чл. 403 ГПК е само, че искът, по който е допуснато обезпечението е отхвърлен, респективно не е предявен в срока или делото е прекратено, както и размерът на претърпените вреди от обезпечението. Не е необходимо да се доказва вина от страна на ищеца по обезпечения иск при извършените от него процесуални действия (в смисъл на недобросъвестност или умисъл), доколкото връзката между непредявяването на иска и настъпилите вреди е пряка и логична последица. Затова е предвидена и гаранция, от която бързо и ефективно съгласно чл. 403 ал. 2 от ГПК може да се удовлетвори ответникът по обезпечения иск. Аргументът на жалбоподателката, че след като на нея и е дадена възможност да обжалва обезпечителната заповед, то тя има правото и на иск по чл. 403 ал. 1 ГПК е неоснователен. Разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително, тъй като за ищцата има друг път за защита - чрез иск по чл. 45 във вр. с чл. 3 ГПК. На първо място в чл. 402 ал. 1 ГПК е записано, че отмяна на обезпечението може да се иска от “заинтересованата страна”, каквато несъмнено е ищцата Н. - тя не е страна по исковия процес, дал началото за налагане на обезпечителни мерки, но е действително лице, което може да претърпи вреди и правилно й е дадено право на жалба съгласно ТР № 6/2013 г. от 14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. По този начин се предотвратява възможността, чрез поисканото обезпечение срещу определено лице да се стигне до симулативен в процес, в който нито една от двете страни (молител и длъжник) да няма интерес от отмяна на обезпечението.

Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК, като безвиновна се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Несъмнено ищцата като купувач по публична продан, по който е следвало да се извърши насрочения въвод е възможно да е претърпяла вреди в резултат от обезпечението - спиране на изпълнението. За да се уважи искът й за обезщетение за претърпени вреди ищцата следва да докаже, че ответникът А., упражнявайки процесуални права е действал недобросъвестно т.е. правната квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест е правилно извършена от първата инстанция.

По начало упражняването по надлежния ред на едно съществуващо или предполагаемо твърдяно право не може да бъде счетено за непозволено увреждане. Забрана за злоупотреба с право се формулира като задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права, отговарящи на добрите нрави. Добросъвестността е налице, когато процесуланото право се упражнява с убеждението, че съществува. Злоупотреба с право е налице, когато лицето, което го упражнява знае, че то не съществува или пък че не съществува материалното право, чиято защита търси. Без значение е дали неговата грешка при преценка на правото е извинителна или неизвинителна. Незнанието относно съществуването на правото на каквито и да били причини да се дължи изключва недобросъвестността. Понеже недобросъвестността не се предполага, този който я твърди следва да я докаже. За да е налице злоупотреба с право, следва да се установи по безспорен начин, че ищецът въпреки, че е знаел, че правото му не съществува го предявява с иск с цел да увреди другата страна, а  не с цел са защити своето право. В конкретния случай за да е налице злоупотреба с право на иск, както се твърди, ищецът следва да докаже че е налице твърдяната от него цел от страна на ответника А., а именно предявяване на иск и искане за обезпечение с цел третото лице Х.Н. да претърпи вреди. Такива доказателства не се представиха. Съдът намира, че представените от ищцата доказателства не установяват несъмнено и безспорно извод, че ответникът е действал с единственото намерение да й причини вреди. Обстоятелството, че представения от А. предварителен договор от 16.02.2009г. няма достоверна дата по отношение на ищцата, която е трето лице, не е достатъчно да обуслови извод относно това, че ответникът е действал недобросъвестно. Не е подобно обстоятелство и факта, че в чл. 1 на предварителния договор процесните два недвижими имота са описани по начин сходен с този, по който те са описани в нотариалния акт №. от 21.12.2009г. - чрез посочване на квадратура на гаража и на идентификаторите на имотите. Видно от представената по делото скица кадастралната карта за района, в който попадат двата имота, е одобрена през 2007г. С оглед това е възможно идентификаторите им да бъдат посочени в предварителния договор съставен през 2009г. Поради това и доводът на ищцата, че в предварителния договор имотите е следвало да бъдат описани по начина, по който това е сторено в нотариален акт №., рег.№ . дело ... на Нотариус М. И. не може да бъде възприет като индиция, достатъчна да обоснове единствен извод, че договорът е съставен и употребен от ответника с цел да се попречи на провеждането на въвода във владение и нанасяне на вреди на ищцата.

Ето защо настоящата инстанция намира, че исковете по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК са неоснователни, доколкото не доказан елемент от фактическия състав, а именно недобросъвестността.

Всъщност по отношение на претендираните вреди ищцата не ангажира доказателства, които да установят по категоричен начин настъпването на такива.

По иска за имуществени вреди - претърпени загуби в размер на 280 лева и пропуснати ползи в размер на 1 922 лева не е проведено пълно и главно доказване. Пропуснати ползи могат да се претендират само ако има сигурност в увеличението патримониума на ищеца, индиции за каквото не се представиха - нито намерения, нито подготвян договор за наем на процесния имот.

По отношение иска за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева също не са събрани доказателства.

Що се касае за иска за имуществени вреди в размер на 3115 лева, с който се претендират сторени разноски в различни производства, то същият е процесуално недопустим. Всъщност първата инстанция правилно е изложила съображения за недопустимост, но само по отношение на разноските в размер на 570 лева за обжалване на обезпечителната заповед. Аргументите на жалбоподателя, че при обезпечително производство разноски не могат да бъдат присъждани, се отнася само до производството пред първа инстанция. При обжалване пред Апелативния съд от едностранно производството по обезпечение се е превърнало в състезателно и пред този съд е следвало да бъдат поискани разноските. Същото се отнася и до разноските в изпълнителното производство и по образуваното търговско дело. Тези разноски не са поискани и съответно не са присъдени от съответната инстанция.

Съдебните разноски могат да се искат само в производството, по което са направени, а не и самостоятелно с отделен иск. Присъждането на съдебните разноски е право, което следва да бъде предявено в процеса, по който са направени, поради това е недопустимо предявяването на отделен иск за разноски по друго производство.

Ето защо следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим искът за претендираните разноски като вреди в размер на 3 115 лева.

 

Съобразно горните съображения първата инстанция е стигнала до правилен краен резултат, като само в частта, с която е отхвърлил искът за разноски в размер на 2 545 лева (2200 лева за изпълнителното производство и 345 лева по търговското дело) решението следва да се обезсили тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск.

В останалата част следва да се потвърди.

 

По разноските.

 

Предвид крайния изход на спора следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева в полза на въззиваемата страна.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд С.,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 231/16.03.2015 г. по гр. д. № 1257/2014 г. по описа на Районен съд С., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иск за имуществени вреди в размер на 2 545 лева, представляващи разноски по други производства, като вместо това постановява:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Х.М.Н. против Г.А.А. относно заплащане на сумата 2 545 лева, от които: 2200 лева адвокатско възнаграждение по изп. дело № … на ЧСИ И.С.; 25 лева държавна такса, 320 лева възнаграждение за адвокат, претендирани като разноски направени от ищцата в производството по т.д. № 1051/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. С., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231/16.03.2015 г. по гр. д. № 1257/2014 г. по описа на Районен съд С. в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Х.М.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б. да заплати на Г.А.А. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 250 лева разноски пред въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: