Р Е Ш Е Н И Е

 

  304/06.07.2015 година                                        Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. окръжен съд                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                          Година 2015  

В публично заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1315 по описа за 2015 година.

 

 

          Обжалвани са основно и допълнително решение №  1142/06.11.2014г. и № 379/24.04.2015г., постановени по гр. дело № 2139/2014г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Г.М.Т. обжалва решението изцяло и моли да бъде обезсилено в частта относно завещателните разпореждания, възстановяване на запазените части и в частта му по допускане на делбата, като се прекрати производството в тази му част или бъде върнато делото на първоинстанционния съд. Алтернативно моли, да бъде отменено изцяло като неправилно. Развива подробни съображения и в писмена защита, като моли да му се присъдят и направените в настоящата инстанция разноски.

 

          Въззиваемите Т.М.Т. и Н.П.М. чрез адв. С. молят, да се потвърди обжалваното решение и претендират за присъждане на адвокатските разноски пред тази инстанция. Представена е и писмена защита.

 

Жалбоподателите Н.П.М. и Т.М.Т. не са доволни от допълнителното решение № 379, с което съдът не е уважил искането им да се допълни първоинстанционното решение с два имота. Молят да се отмени решението и се включат склад от 15.33 кв.м. и стопанска сграда от 36.33 кв.м.

 

Подаден е писмен отговор от адв. А. – пълномощник на Г.М.Т., в който заявява, че допълнителното решение е правилно и моли да бъде оставена без уважение жалбата.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти като производството е във фаза по допускане на делбата. Под формата на възражение ищците са направили искане за възстановяване на запазената им част от наследството на общия наследодател М. М., накърнена с направеното универсално завещание в полза на ответника Г.Т..

 

          Установено е по делото, че страните по делото са наследници на М. Т.М. като съделителката Н.М. е негова съпруга, а съделителите Т.М. и Г.М. са негови синове.

 

Видно от представено удостоверение за граждански брак № 5 наследодателя М. М. и съделителката Н.М. са сключили граждански брак през 1956 година.

 

Видно от нот. акт № 149/1969г. по време на брака си страните са придобили в режим на СИО апартамент в гр. С., който е предмет на искането за делба.

 

С договор за доброволна делба от 06.04.1993г. между наследодателя М. М. и неговия брат Г.М. е извършена подялба на дворни места в с. С., като дял на М. М. е поставен имот – дворно място, съставляващо парцел ХІХ-197, с площ 670 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., а в дял на Г.М. е поставено дворно място съставляващо парцел ХІV-197, с площ 560 кв.м.

 

          Видно от представеният нотариален акт № ...г. по време на брака му със съделителката М. наследодателят на страните М. М. е закупил от брат си Г.М. парцел ХVІ-197 с площ 560 кв. Видно от представените заповед № 59/1995г. и скица изх. № 148/11.05.2012г. по сега действащия план на селото, двата парцела са слети в един общ УПИ ХVІ-197 с площ 1230 кв. м.

 

          В северозападната част на парцела е изградена масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., като виза за строеж е била дадена на 05.08.1985г. Със саморъчно завещание от 13.10.2000г. общият наследодател е завещал на сина си Г.М. цялото си движимо и недвижимо имущество.

 

След обезсилване на решение № 709/06.06.2013г. по гр. дело № 3878/2012г. на РС-С. и връщане на делото за ново разглеждане, съдът на два пъти е оставял исковата молба без движение и е дал подробни указания на ищците. С подадената молба от 16.06.2014г. ищците са уточнили под формата на възражение, че правят искане за намаляване на завещателните разпореждания, тъй като и на двамата ищци била накърнена запазената им част с процесното саморъчно завещание. Молят да им бъде възстановена запазената част в размер на по ¼ ид.част за всеки от тях. Със същата молба те са уточнили и недвижимите имоти и квотите, при които следва да бъде допусната делбата след намаляване на завещателното разпореждане.

 

Съдът приема, че е налице искане по чл. 30, ал. 1 от ЗН, съгласно която разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера необходим за допълване на неговата запазена част. Правото следва да се упражни в срокът на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като при завещанието срокът започва да тече от момента когато заветникът упражни своите права по завещание, а при даренията – от деня на откриване на наследството. Съдът счита, че в процесния случай не е необходимо да се образува маса по чл. 31 ЗН, тъй като саморъчното завещание е универсално по своя характер. При липсата на извършени приживе безвъзмездни завещателни разпореждания масата по чл. 31 ЗН се състои от чистия актив на наследството, тоест, съвпада със самото наследство. Чрез универсално завещание завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част не се формира маса, тъй като всички имущества на наследодателя се включват в завещателното разпореждане. Общият наследодател е оставил преживяла съпруга и двама низходящи и съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН разполагаемата част е равна на ¼ от наследството като е завещал цялото си имущество на ответника Г.М., наследодателят е надвишил с ¾ ид. части разполагаемата си част /по ¼ ид.част за тримата съделители/. Поради това искането се явява основателно и завещателното разпореждане следва да бъде намалено с 2/4 ид. части, тъй като се касае за универсално завещание, а не завети. Това се отнася за следните имоти: апартамент в гр. С., двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и масивен гараж с площ 44 кв.м., изграден в южната част на парцел УПИ ХVІ-197, видно от скици от 1985г. и 2012г.

 

При допускането на делбата на УПИ ХVІ-197 с площ от 1230 кв.м. следва да се има предвид, че 670 кв.м. от този имот, представляващи бивш парцел ХІХ-197 по предишния регулационен план, представляват лична собственост на общия наследодател М. М., тъй като са придобити от него на лично основание – по наследство чрез делба с брат му Г.М.. Другите 560 кв.м. представляващи бивш парцел ХVІ-197 по предишния регулационен план представляват СИО, тъй като са придобити по време на брака на наследодателя М. и съделителката Н.М.. Предвид това, делбата на УПИ ХІV-197 следва да бъде допусната при квоти както следва: 207/492 ид. части за съделителката Н.М., 95/492 ид. части за съделителя Т.М. и 190/492 ид. части за съделителя Г.М.. Делбата следва да бъде допусната заедно с двуетажна масивна жилищна сграда от застроена площ от 60 кв.м., тъй като същата е построена по време на брака на страните, видно от виза за строеж дадена на 05.08.1985г. и протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 07.08.1985г., издадени на М. Т.М., по време на брака му със съделителката Н.М..

 

Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение № 1142/06.11.2014г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Относно допълнително постановено решение № 379/24.04.2015г.

 

          Производство е по реда на чл. 250 ГПК.

 

С определение № 288/20.02.2015г. по в.гр.дело № 1071/2015г. на ОС-С., делото е върнато на РС-С. за произнасяне по искането за допълване на решение№ 1142/06.11.2014г. относно претендирани в исковата молба от 05.07.2012г., която е първоначалната искова молба, допускане до делба на следните недвижими имоти: гараж от 21 кв.м., склад от 15.33 кв.м. и стопанска сграда от 36.33 кв.м.

 

Действително с първоначалната си искова молба от 05.07.2012г. по гр. дело № 3878/2012г. по описа на РС-С., ищците са посочили, че в парцел ХVІ-197 са построени посочените сгради.

 

С постановеното решение № 709/06.06.2013г. районният съд не се е произнесъл по отношение допускане до делба на тези постройки. Това решение е обезсилено по в.гр.дело № 1115/2014г. по описа на С. окръжен съд и са дадени указания, да бъде оставена без движение исковата молба и ищците да формулират подробен и ясен петитум, като опишат подробно недвижимите имоти по отношение на които искат делба, което следващият съдебен състав при новото разглеждане на делото е изпълнил.

 

На 31.05.2014г. ищците са представили поправена искова молба и сред тези имоти не фигурират посочените сгради. И след повторното оставяне на исковата молба без движение ищците не са ги посочили, а само са уточнили квотите.

 

Поради изложеното въззивният съд намира, че районният съд основателно е оставил без уважение искането за допълване на решението относно допускане до делба на тези имоти. Следва да се приеме, че предмета на спора е очертан от ищците не с първоначалната искова молба от 05.07.2012г. по гр.дело № 3878/2012г., решението по което е обезсилено, а с поправената искова молба от 31.05.2014г. и уточняващата молба от 16.06.2014г. подадени по гр.дело № 2139/2014г., по описа на РС-С..

 

Поради това обжалваното допълнително решение следва да бъде потвърдено.

 

В полза на Г.М.Т. следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева. Ответната страна Н.П.М. и Т.М.Т. не са представили доказателства за направени разноски във въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА основно и допълнително решение №  1142/06.11.2014г. и № 379/24.04.2015г., постановени по гр. дело № 2139/2014г., по описа на С. районен съд.  

 

ОСЪЖДА Н.П.М. с ЕГН ********** и Т.М.Т. с ЕГН **********,***, да заплатят на Г.М.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.  

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.