Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 328                                     13.07.2015г.                             гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  СЪСТАВ

На седми юли 2015г.

В публичното заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                               ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1340 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС и във вр. с чл.5- 23 от ЗН.

 

Делото е образувано по Въззивна жалба вх.№ 4983/05.05.2015г. от 2 бр. пълнолетните граждани К.И.Л. и Е.С.Б.-***, против Решение № 219/09.04.2015г., и с общ процесуален представител адв.А.С. от АК- С., постановено по гр.дело № 2581/2013г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., за ревандикацията на недвижими земеделски имоти по чл.108 от ЗС в района на гр.К., обл.С.. Излагат подробни аргументи в полза на защитните си тези, като молят въззивния съд да отмени първоинстанционното Решение, което считат за незаконосъобразно и неправилно, и да отхвърли изцяло ревандикационните искове против тях, ведно със законните последици от това. Претендират против въззиваемите направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции. Жалбоподателите не са се явили лично или чрез процесуален представител- адвокат, и не са пледирали пред настоящата въззивна инстанция. Не са представили и писмена защита въпреки дадения им от въззивния съд 3- дневен срок за това.

 

Въззиваемите- 3 бр. пълнолетни граждани Й.Т.М., С.Г.Т. и Б. А. Р.- всички те с общ съдебен адрес в гр.С. и общ процесуален представител- адв.П.К. от АК- С. в Отговора си на Въззивната жалба подробно излага своите съображения в подкрепа на изцяло позитивното за тях първоинстанционно съдебно Решение по отношение уважените ревандикационни искове по чл.108 от ЗС. Молят настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното Решение, като напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и да им присъди направените разноски пред настоящата въззивна съдебно инстанция. Никой от тях лично или чрез процесуалния им представител- адвокат не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не са представили писмена защита въпреки дадения им от въззивния съд 5- дневен срок за това.

 

Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, и доказателствените средства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

 ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Жалбата е подадена от лица, които са страни по делото, имат правен интерес от обжалване на негативното за тях ответниците- жалбоподатели първоинстанционно съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на Решението по чл.259, ал.1 от ГПК, в писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, същата е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

 

ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Относно тройната преводаческа експертиза пред РС- К. :

Видно от материалите на първоинстанционното гр.д.№ 2581/2013г. по описа на РС- К., жалбоподателите- ответници са поискали от РС-К. по първоначалната еднолична преводаческа експертиза да не се назначават 3 бр. поименно посочени преводачи от турски език, тъй като те били правили преводи по други подобни дела, техните преводи на спорния оригинален турски документ били известни, и те възразяват против тяхното назначаване за вещи лица. С протоколното си Определение от о.с.з. на 19.03.2014г./л.304 от делото на РС/, първоинстанционният РС- К. е изключил 3 бр. поименно посочените преводачи И. Л. Т., А. К. и Р. М. от първоначалната 1- членна експертиза с мотива, че те са давали заключения и по други дела.

Впоследствие с Протокол от о.с.з. на 09.06.2014г. РС- К. е приел заключението на 1- членната съдебно преводаческа експертиза на в.л.С.М. И., приобщила я е към материалите по делото, и поради възражението на процесуалния представител на ответниците/жалбаподатели/- адв.С., е назначил 3- членната съдебно- преводаческа експертиза по същото дело и със същите задачи. В това о.с.з. адв.С. като пълномощник на ответниците/жалбоподатели/ не е поискала пак изключването на горепосочените 3 бр. вещи лице- преводачи и от новоназначената 3- членна експертиза. Експертизата е депозирана в РС- К. с вх.№ 9457/10.09.2014г./л.450- 456 от делото на РС/, като в първото след това о.с.з. на 18.09.2014г. адв.С. като пълномощник на ответниците/жалбоподатели/ е възразила да се приема това заключение на 3- членната съдебно- преводаческа експертиза. Напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС- К. е приел, че искането за отвод на 3 бр. вещи лица по реда на чл.22, ал.1, т.5 и т.6 във вр. с чл.196, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК е неоснователно, тъй като за никое от тях не е налице никоя от законовите хипотези по чл.22, ал.1, т.5 от ГПК/не са били досега вещи лице по делото или в друга съдебна инстанция по същото дело/, както и хипотезите по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК/тъй като не са налице други обстоятелства, които да пораждат основателни съмнения в тяхната безпристрастност/.

Наред с това въззивният съд констатира, че в края на съдебното дирене в това о.с.з. от 18.09.2014г., процесуалният представител на ответниците/жалбоподатели/, възразявайки против приемането на това 3- членно преводаческо заключение, адв.С. не е направил никакво ново доказателствено искане пред първоинстанционния РС- К., например да поиска  назначаването на повторна 3- членна преводаческа експертиза, ако е продължавала да счита, че представената и приета вече такава, изготвена от посочените от него предварително 3 бр.- вещи лице- преводачи, е евентуално необоснована и е възникнало съмнение за неговата правилност по смисъла на чл.201, пр.2 от ГПК. Такова доказателствено искане обаче въобще не е било направено, поради което делото е било обявено за решаване след съответните пледоарии при наличните по първоинстанционното дело доказателства.

Нещо повече- и пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма направено от тяхна страна каквото и да е ново доказателствено искане, включително евентуално и на такова по реда на чл.201, пр.2 от ГПК.

Поради което ОС- С. счита, че в тази й част въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли по отношение на тези оплаквания, ведно със законните последици от това.

 

Относно ревандикационните искове по чл.108 от ЗС :

Предвид гореизложените мотиви, въззивният съд счита, че и по отношение на оплакванията относно уважаване на исковете по чл.108 от ЗС въззивната жалба се явява в тази й част неоснователна и недоказана, тъй като видно от мотивите на атакуваното Решение на РС- К., в същото подробно, законосъобразно и пълно са обосновани задължителните законови елементи за едно уважаване на ревандикационни искове по реда на чл.108 от ЗС. Поради което в тази й част въззивната жалба относно уважените ревандикационни искове по чл.108 от ЗС, се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това. В тази връзка и на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

 

Относно възражението за давностно владеене по чл.77- 79 от ЗС :

В тази връзка и направените във въззивната жалба оплаквания за твърдяно непроизнасяне в Решението на РС- К. по отношение на възраженията на ответниците/жалбоподатели/, че са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти по давност чрез добросъвестно владение върху съответните идеални части от тях непрекъснато и необозпокоявано в продължение на повече от 5г., не се доказаха в хода на въззивното производство. Видно от текста на Мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, на л.3, стр.2 и л.4, стр.1 от Решението/респективно л.567, стр.2 и л.568, стр.1 от делото на РС/, е налице подробно, обосновано и законосъобразно произнасяне по въпроса за твърдяното от ответниците давностно владение върху претендираните от тях идеални части от процесните недвижими имоти, като тази им претенция е отхвърлена изцяло напълно обосновано, законосъобразно и правилно. В тази връзка на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

 

                С оглед изложените съображения въззивната инстанция намира, че предявените ревандикационни искове са напълно мотивирани, обосновани, основателни и доказани пред първата съдебна инстанция РС- К., че въззивните жалбоподатели не са доказали оплакванията си във Въззивната жалба за твърдените от тях неоснователност и недоказаност, както на ревандикационните искове по чл.108 от ЗС, така и на възраженията за давностно владеене на процесните земеделски земи по чл.77- 79 от ЗС.

 

          Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че на основание чл.272 от ГПК да постанови своето въззивно Решение, с което да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение на РС- гр.К., обл.С., като валидно, допустимо и правилно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба като напълно неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици от това.

 

В полза на въззиваемите на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК следва да се присъдят направените от тях разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, като на въззиваемата Й.М. се присъди заплатеното само от нея адв. възнаграждение на 1 адвокат- повереник пред въззивния ОС- С. в размер на 900 лв. съгласно представения писмен Договор за правна защита и съдействие № 075242/06.07.2015г./л.26 от настоящото в.гр.д./, и жалбоподателите бъдат осъдени да й ги заплатят изцяло и солидарно, ведно със законните последици от това.

 

С оглед естеството на спора и цената на исковете, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд, освен при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, във вр. с чл.108 и чл.77- 79 от ЗС, въззивният ОС- С.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/09.04.2015г. по гр.д.№ 2581/2013г. по описа на РС- гр.К., обл.С..

 

 ОСЪЖДА К.И.Л.- ЕГН ********** *** и Е.С.Б. - ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Й.Т.М.- ЕГН ********** ***- къща, сумата 900 лв./деветстотин лева/ разноски пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.                                                   

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                            2.