Р Е Ш Е Н И Е

336/24.07.2015 година                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети юли                                                           Година 2015  

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

       НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                              

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело номер 1344 по описа за 2013 година.

 

 

Обжалвано е решение № 164/23.03.2015г., постановено по гр. дело № 1095/2013г., по описа на К.  районен съд.

 

Въззивникът К.Т.К. моли решението да бъде от отменено изцяло и уважи предявения иск, като се присъдят направените пред първа и втора съдебни инстанции деловодни разноски. Алтернативно моли, да се уважи решението в частта за разноските и да се уважи възражението направено от ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Въззиваемите М.С.К. и Т.К.Т. чрез адв. С. са подали писмен отговор на въззивната жалба, в който и в хода на същество на делото заявяват, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Молят да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

       Производството е по иск с  правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

 

Установено е, че К.Т.К. и М.К. са бивши съпрузи, а ответникът Т.Т. е техен син.

 

От представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26/2001г. се установява, че бившите съпрузи са придобили по време на брака апартамент, находящ се в гр. К..

 

С влязло в сила решение № 589 по гр. дело № 2176/2011г. на РС-К., бракът между съпрузите е прекратен.

 

На 23.12.2011г. ответницата К. дарява на сина си ответника Т.Т. притежаваната от нея ½ ид. част от апартамента като е “запазила правото на ползване върху целия апартамент докато е жива”. Дарението е предмет на нотариален акт № 85/2011г.

 

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл.1 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Предявеният иск е за прогласяване за нищожна на посоченото правно основание договорката между ответниците в договора за дарение, с която М.К. е запазила пожизнено вещното право на ползване върху целия имот.

 

От събраните по делото писмени доказателства- договор за дарение се установява, че при приемане на дарението Т.Т. се е съгласил дарителката да запази правото на ползване върху апартамента, до края на живота си. Следователно, обекта на правоотношението към момента на сключване на договора е индивидуализиран. При прекратяване на брака ищецът и първата ответница са постигнали съгласие как да се ползва придобития по време на брака апартамент и са сключили споразумение. В споразумението ищецът е предоставил на бившата си съпруга своята ½ ид. част от ползването на имота, което е утвърдено от съда по реда на чл. 330 ГПК. Утвърденото споразумение съдържа изрично отразената воля на съпруга за предоставяне на ответницата безсрочно и без условия ползването. Въз основа на решението на К. районен съд по гр. дело № 2176/2011г. ответницата е придобила ограниченото вещно право на ползване и върху половината на ищеца от жилището. Решението е надлежно вписано в имотния регистър и е породило вещно правния си ефект. След възникването на обикновената съсобственост на апартамента, предоставената на съпругата ½ ид. част от ограниченото вещно право на ползване от бившия съпруг е “вещно право на ползване върху чужда вещ”, съгласно разпоредбите на чл. 55 – 62 от ЗС, Раздел “Вещни права върху чужда вещ”. Следователно, след като към датата на дарението М.К. е била собственик на ½ ид. част от имота, тя безспорно е имала право да запази за себе си ½ ид. част от ограниченото право на ползване, което може да бъде прехвърлено или учредено и върху ид. част от имот. С оглед на изложеното съдът намира, че сделката в тази част е действителна и искът за обявяването й за нищожна е неоснователен.

 

Въззивният съд не споделя изложеното във въззивната жалба, че в случая е налице фактическа невъзможност за упражняване на правото на ползване, запазено в полза на ответницата по делото, поради невъзможност същото да бъде упражнено при липсата на конкретно определена част от недвижимия имот.

 

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата инстанция е направено несвоевременно, едва с писмената защита. Неоснователно е становището във въззивната жалба, че районният съд е следвало да предостави на ищеца доказателствата за заплатеното възнаграждение от страна на ответниците. Такова задължение съдът няма. Не е извършено нарушение от страна на ответниците, които са представили доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в последното съдебно заседание. Точно в него ищецът чрез неговия процесуален представител е следвало да направи възражение за прекомерност. Неоснователно е и твърдението, че следвало да се даде възможност страната да се запознае с актуализирания списък по чл. 80 ГПК. Списъкът по чл. 80 ГПК не е доказателство за направени съдебни и деловодни разноски. Такова доказателство е договорът за правна защита и съдействие.

 

В полза на въззиваемите следва да се присъдят направени разноски за адвокатско възнаграждение по 300 лева на всеки един от тях, видно от представения договор за правна помощ, сключен с двата. В това производство въззивната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/23.03.2015г., постановено по гр. дело № 1095/2013г., по описа на К.  районен съд.

 

 ОСЪЖДА К.Т.К. с ЕГН **********,***, да заплати на М.С.К. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА К.Т.К. с ЕГН **********,***, да заплати на Т.К.Т. с ЕГН **********,***, сумата 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                       2.