Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 320                                                      09.07.2015г.                                  град  С.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На девети юли 2015 година

в закрито заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ :       1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                       2. ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело номер 1352 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.435- 437 от ГПК.

 

Образувано е по Жалба вх.№ 4984/03.04.2015г. на 2 бр. отделни юридически лица- “М.”- АД, С. и “Е.- Г.”- АД, гр.Г., обл.С., против Постановление от 23.03.2015г., по изп.дело № 20148650400378 на ЧСИ- М. Д., рег.№ ..., с район на действие района на ОС- С., с което са приети разноските в изп.производство, и таксите и разноските по Тарифата за таксите и разноските/ТТР/ към Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ/ по горното изп.дело, като прави оплаквания, че в същото неправилно за възложени разноските в тежест на тях като длъжници, тъй като е било извършено прихващане със задълженията на кредитора- взискател “ТЕЦ М.”- ЕАД, гр.Г., обл.С. по реда на чл.104 от ЗЗД, че неправилно е събрана такса за изпълнението по т.26 от ТТЛЗЧСИ, тъй като реални суми не са били събирани, и че тези Сметки не са им били връчени. Молят настоящия въззивен съд да отмени това атакувано от тях Постановление, като незаконосъобразно, ведно със законните последици от това.

 

В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК е постъпило писмено Възражение изх.№ 19997/29.05.2015г. от взискателя “ТЕЦ М.”- ЕАД, гр.Г., обл.С., който излага подробно съображенията си, че жалбата е неоснователна, тъй като изп.дело е било образувано въз основа на изп. лист за дължими от 2 бр. длъжници- жалбоподатели суми, след което е извършено прихващането на насрещните задължения с тях по реда на чл.104 от ЗЗД, поради което разходите по съд.изпълнение са единствено и само за сметка на длъжниците в размерите по ТТР-ЗЧСИ, независимо дали са събирани или не реални суми по това изп.дело. Освен това Постановлението е било връчено както на 2 бр. длъжници, така и на него като взискател. Поради което моли жалбата да се отхвърли като изцяло неоснователна и недоказана, ведно със законните последици от това.

 

            На основание чл.436, ал.3, изр.2, пр.посл. от ГПК са постъпили писмени Мотиви  от ЧСИ, в които се взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като сумата по изпълнението е била дължима към датата на образуване на изп.дело, прихващането е станало в хода на самото изпълнение, но не и преди това, че разноските по образуването и движението на изп. дело са за сметка на 2 бр. длъжници- жалбоподатели въпреки направеното междувременно прихващане с взискателя, поради което сумите за разноски по ТТР-ЗЧСИ за дължими, мотивирани и законосъобразни, и Постановлението на ЧСИ е връчено и на двамата длъжници по надлежния ред. Поради което моли настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна и недоказана, като се потвърди нейното Постановление, ведно със законните последици от това.

 

            Въззивният Окръжен съд- С., след като обсъди направените в Жалбата оплаквания, като взе предвид Възражението на взискателя и Мотивите на ЧСИ, и като провери законосъобразността и мотивираността на обжалваните действия, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,счита за установено следното :

 

            Жалбата е подадена в срок, от надлежните субекти- 2 бр. длъжници по това изп.дело, в съответната форма и с необходимото съдържание, поради което същата е процесуално допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

 

            Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следните съображения :

Изп.дело № 20148650400378 на ЧСИ- М. Д., рег.№ ..., с район на действие района на ОС- С., е образувано на 31.10.2014г. по молба на взискателя “ТЕЦ М.”- ЕАД, гр.Г., обл.С., въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.05.2014г., по гр.д. № 228/2013г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., за сумата от 892 лв. за I длъжник- жалбоподател и за сумата 792 лв. за II длъжник- жалбоподател, ведно със законната лихва върху тях, като взискателят е заплатил и съответните начални такси на ЧСИ за образуване и движение на това изп.дело. Следователно към този период от време на двамата длъжници са били междувременно връчени поканите за доброволно изпълнение/съответно на 05.11.2014г. и на 11.11.2014г./, и длъжниците са знаели за тези техни задължения към кредитора си- взискател, но не са предприели никакви фактически и правни действия за тяхното своевременно заплащане и погасяване по надлежния ред. Едва по- късно- на  06.11.2014г. е извършено от тяхна страна писмено изявление за прихващане от 2 длъжници към кредитора им/взискателя/, към която дата вече той има направени разноски по вече образуваното и започнало изпълнение, които са дължими от 2 длъжници съгласно императивната разпоредба на чл.79, ал.1 от ГПК, дори и когато изп.дело се прекрати при хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК. Следователно в случая не е налице правната фикция, твърдяна от 2 жалбоподатели- длъжници, че извършеното прихващане по реда на чл.104 от ГПК, има ретроактивно действия по отношение на дължимите суми и извършените до този момент по изп.дело разноски, към един вече отминал момент/дата на прихващането 01.09.2014г./, а само по отношение на дължимите парични суми към кредитора им- взискател. Следователно длъжниците също са имали право и възможност да направят по- рано изявления за прехващания, още преди образуването на изп.дело и преди заплащането от взискателя на разноски по него, но не са го направили своевременно и не са платили доброволно чрез ЧСИ на взискателя си/кредитор/ дължимите суми по изп.лист. Поради което вината за образуваното на това изп.дело и за направените по него разноски от взискателя е изцяло в 2 длъжници- жалбоподатели, и те следва да понесат негативите от това си противоправно поведение, като бъдат осъдени да заплатят изцяло разноските по това изп.дело, ведно със законните последици от това. Следователно в тази му част атакуваното Постановление на ЧСИ се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, а процесната жалба в тази й част като изцяло неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

 

Тъй като едва след образуването на изп.дело и след налагане на запорите за принудително събиране на дължимите суми по изп.лист длъжниците са изразили съгласие за извършване на прихващането/което макар и едностранна сделка, то може да бъде оспорено от кредитора/, и предвид извършеното плащане чрез прихващане, са събрани и съответните дължими такси по ТТР-ЗЧСИ. Самата Сметка по смисъла на чл.79 от ЗЧСИ е счетоводен документ, който е самостоятелно основание за отчисляване на такси от постъпилата по делото дължима сума и/или авансовото им внасяне от взискателите. При издаването на Сметка по чл.79 от ЗЧСИ е свързано и със задължението на ЧСИ да издаде и съпътстващата фактура с идентично съдържание, въз основа на която начисленото върху таксите ДДС се отчислява и внася в полза не на взискателя- кредитор, а на фиска/на държавния бюджет/. В тази връзка напълно недоказано е оплакването на 2 бр. жалбоподатели- длъжници относно присъждане на таксата по т.26 от ТТР-ЗЧСИ, тъй като тази такса се определя върху събраната сума, която макар и прихваната, не е платена в срока за доброволно плащане, а след това, след започналото изпълнение и след наложените запори по изпълнението. Поради което тя е определена като основание и размер напълно мотивирано, законосъобразно и правилно.  

 

Видно от материалите по приложеното изп.дело на ЧСИ, на всеки един от 2 бр. длъжници- жалбоподатели са връчени по надлежния ред заверени преписи от Постановлението на ЧСИ и копие от Сметката за разноски- съответно на 14.04.2015г. и на двамата. Поради което и в тази му част атакуваното Постановление на ЧСИ се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, а процесната жалба и в тази й част като изцяло неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК. 

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.435- 437 от ГПК, въззивният ОС- С.

 

     Р Е Ш И  :

 

 

            ОСТАВЯ изцяло БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 4984/03.04.2015г. от “М.”- АД, гр.С. и “Е.- Г.”- АД, гр.Г., обл.С., против Постановление от 23.03.2015г., по изп.дело № 20148650400378 на ЧСИ- М. Д., рег.№ ..., с район на действие района на ОС- С..

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ :       1.                                      

 

 

 

                  2.