Р Е Ш Е Н И Е

 

  325 /13.07.2015 година                      Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд         ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на 13.07.                                           Година 2015

На закрито заседание, в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                              ТРИФОН МИНЧЕВ  

 

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от  съдия М. САРАНЕДЕЛЧЕВА въззивно гражданско дело номер 1362 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 435, ал. 2 ГПК. 

 

Обжалвано е постановление за приемане на разноски в изпълнителното производство и на такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20148650400391 на ЧСИ М.Д.

 

Жалбоподателите “М.” АД – гр. С. и “Е. – Г.” АД гр. С. молят да се отмени постановлението и присъдят направените съдебно-деловодни разноски, в това число и възнаграждение за юрисконсулт. Развиват конкретни оплаквания, свързани с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 104 ЗЗД, т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения, а именно, че сметките за събиране на таксите по изпълнението на основание чл. 79 от ЗЧСИ, не са им представени.

 

Постъпило е възражение от ТЕЦ “М.” ЕАД село К., община Р., в което ответникът по жалбата моли да бъде оставена без уважение същата, поради съображения изложени във възраженията.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ М.Д., която счита, че обжалваното постановление е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Изпълнително дело № 20148650400391 е образувано на 31.10.2014г. въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. дело № 219/2013г., по описа на РС-Раднево. Длъжниците – жалбоподатели са осъдени да заплатят парични суми в качеството на съдружници в ДЗЗД.  Изготвени са покани за доброволно изпълнение, които са получени на съответно 06.11.2014г. и 12.11.2014г.

 

На 06.11.2014г. е постъпила молба за прекратяване на производствата, поради извършени прихващания на насрещни вземания с длъжниците, подадена от взискателя. На 07.11.2014г. по делото е постъпила уточняваща молба относно исканото прекратяване, че дължимата сума не е събрана изцяло, като взискателят прави искане след събирането на същата производството да бъде прекратено. На 11.11.2014г. и на 12.11. същата година сумата по наложените запори е постъпила по делото изцяло. На 13.11. са изготвени и изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените запори.

 

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските в изпълнителното дело са в тежест на длъжника, с изключение на случаите когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

 

Необосновано е твърдението на жалбоподателите, че тъй като прихващането има ретроактивно действие и е могло да се извърши към дата 01.09.2014г., то длъжниците не следва да заплащат таксите и разноските по изпълнението. Изявлението за прихващане е направено на 06.11.2014г. в хода на вече образувано изпълнително производство. Към този момент авансовите такси са били внесени и са направени разноски по събирането на дълга. Молбата на взискателя за образуване на производството от 31.10.2014г. съдържа волята на същия за принудително събиране на присъдените суми, тоест, към този момент вземанията са спорни. След образуване на изпълнителното дело и налагането на запорите за принудително събиране на дължимите суми длъжниците вече изразяват съгласие за извършване на прихващането, което е възможно да бъде оспорено от насрещния кредитор. Предвид извършеното плащане чрез прихващане са събрани и дължимите такси по ТТРЗЧСИ. В случая длъжниците с поведението са дали повод за предявяване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително дело, тъй като не са платили доброволно.

 

Относно чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

 

Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, за извършените необходими действия по изпълнителното дело от съдебния изпълнител се дължи от длъжника тъй наречената окончателна такса по чл. 26 от Тарифата. По делото е установено, че заедно с поканите за доброволно изпълнение и в съответствие с искането на взискателя в молбата за образуване на производството и чл. 507 ГПК са изготвени и изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки за всеки от длъжниците в една банка. Следователно са налице предпоставките по чл.26 т.6 от Тарифата, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.  Действително към датата на образуване на изпълнителното дело е влязла в сила нова т. на разпоредбата на чл.26 от Тарифата, съгласно която “върху сумата която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”, но от една страна в процесния случай липсва погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение и от друга страна, производството по обжалване на тази разпоредба към настоящия момент не е приключило и предстои неговото разглеждане от петчленен състав на ВАС.

 

Относно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на обжалваното постановление свързано с разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ.

 

Сметката по чл. 79 ЗЧСИ е счетоводен документ, който е основанието за отчисляването на такси от постъпилата по делото дължима сума. Издаването на сметката е свързано със задължение на ЧСИ да издаде и съпътстваща фактура с идентично съдържание, което е сторено. Длъжниците не отричат факта на получаване на счетоводните документи при подадената първа жалба, което установи и въззивният съд.

 

Водим от горните мотиви  и на основание чл. 437, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                           

       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от  “М.” АД – гр. С., кв. “И.”, с ЕИК ..., представлявано от Председателя на СД Д.И.К. и “Е. – Г.” АД - гр. Г., кв. “И.”,с ЕИК ...., представлявано от Председателя на СД Д.И.К., против постановление от 23.03.2015г. за приемане на разноски в изпълнителното производство и на такси и разноски по Тарифата  за такси и разноски към ЗЧСИ на ЧСИ М.Д., с рег. № 865, с район на действие Окръжен съд – гр. С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:     1.            

 

 

                          2.