Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 343                                20.08.2015г.               град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ШЕСТИ граждански състав,

на двадесет и трети юни 2015 г.

в публичното заседание в следния състав:

                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Уруков

 

Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

Прокурор  ……………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията – докладчик УРУКОВ 

Гражданско дело № 28 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност както следва:

1. Главен иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК, за признаване на ищеца за изключителен собственик на процесния имот-апартамент, поради липса на принос на ответницата;

2. Евентуален иск с правно основание чл.23, ал.2, във вр. с чл.22, ал.1  от СК за приемане на установено, че ищецът е собственик на 51 % от правото на собственост върху   процесния   имот   поради   частична   трансформация   на   лични   средства   с извънсемеен характер и

3. Евентуален конститутивен иск с правно основание чл.29, ал.З от СК за определяне на по-голям дял на ищеца в размер на останалите 49 % от правото на собственост върху процесния имот, подробно описан в исковата молба.

 

            Производството е образувано по Искова молба от И.С.С. от гр.Ст.Загора, в която заявява, че с ответницата Н.Р.Д. са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен с влязло в сила Решение на Районен съд- гр. Стара Загора. По време на брака им, със съпругата му са придобили с негови лични средства, недвижим имот - представляващ 1/2 идеална част от дворно място, в гр. С.З., ул.”В.Л.”, заедно с апартамент № 2 (две)-"ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда, построена в описаното дворно място, придобит за сумата от 41 000 евро, явяваща се действителната цена по сделката, а не както е посочено в Нотариален акт за покупко-продажба - 20 000 евро, чрез кредит, който е отпуснат на купувача И.С.С. от “Банка Пиреус България” АД Ст.Загора. С подписания между страните Констативен протокол от 21.08.2006г., с ответницата констатирали действителния принос на всеки от тях за придобиването на гореописания недвижим имот. Твърди, че според т.2 от него „дължимата на продавача цена от 41 000 евро е изплатена частично, както следва: 21 000 евро от съпруга И.С.С., непосредствено преди изповядване на сделката от нотариуса, като плащането се извърши в присъствието на съпругата. Останалите 20 000 евро, ще се изплатят чрез кредит, който е отпуснат на купувача И.С.С. от “Банка Пиреус България” АД. Наред с това в т. 3 от констативния протокол изрично са посочили, че „Сумата от 21 000 Евро, се явява лично имущество на съпруга И.С.С., която същият е придобил чрез трансформация на   недвижим   имот, а именно - АПАРТАМЕНТ № 70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б”. Така описаният имот е продаден по време на брака на съпрузите, за цена от 21 000  евро, платена на 09.06.2006г., от купувачите, преди  изповядване на сделката  при  нотариус, в присъствието на съпругата. Твърди, че в действителност, както са посочили и в т. 4. от приложения към настоящото дело констативен протокол, „С оглед на така съществуващите обстоятелства, страните констатират и признават, че 51% от правото на собственост върху придобития по време на брака на съпрузите имот - АПАРТАМЕНТ №2 (две)-"ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда на адрес гр. С.З., ул.”В.Л.”, се явява лично имущество на съпруга И.С.С.. В подкрепа на изложеното по-горе, представя съответните многобройни писмени доказателства. Заявява, че към настоящия момент и поради прекратяване на брака му с ответницата се е прекратила и  бездяловата съпружеска имуществена общност/СИО/, в която е влизал процесния недвижим имот, като според него бездяловата СИО се трансформира в дялова съсобственост, но при равни части, предвид оборимата презумпция, визирана в текста на чл.28 от сегашния СК /чл. 27 от СК-отм./. В действителност, обаче делът му от така описания имот възлиза на 51 % от правото на собственост, които представляват негова изключителна собственост. За придобиването на 51 % от правото на собственост върху процесния недвижим имот той имал не само изключителен принос, изразяващ се както в заплащане единствено от него, с негови лични средства на 51 % от дължимата цена, при това действителна цена, за придобиване на имота, във влагането на допълнителни средства и труд, в грижи за детето и работа в домакинството, но придобиването на същия е резултат от трансформация на негово лично имущество, от продажбата на АПАРТАМЕНТ № 70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б”, придобит от него по дарение от баща му, в размер на 21 000 евро. Личният му имот, продал с цел да закупи по-голям и удобен апартамент, в който да живее със семейството си. Тъй като с ответницата не могат доброволно да определят размера на дяловете си от придобития по време на брака им недвижим имот/бивша СИО/, то за него възниквал правен интерес от установяване по съдебен ред, че е изключителен собственик на процесния имот поради липса на принос у ответницата за придобиването му.

Моли, в условията на евентуалност, в случай, че съдът не установи, че той е изключителен собственик на целия недвижим имот поради липсата на съвместен принос в придобиването на същия, съдът да постанови Решение, с което :

1. да признае за установено спрямо ответницата, че той- ищецът, поради липсата на съвместен принос, е собственик и притежава 51% от правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобити чрез трансформация на негово лично имущество.

2. да признае за установено спрямо ответницата, че той- ищецът е собственик и притежава останалите 49 %  от правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради неговия значително по-голям принос за придобиването на останалите 49 % от процесния недвижим имот, който принос надхвърля многократно приноса на ответницата.

 

Ответницата Н.Р.Д. заявява, че предявените искове са допустими, но те са неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Прави възражение, че протокола е унижощаем по смисъла на чл.27, във вр. с чл.30 от ЗЗД, като подписан от нея под заплаха, изразяваща се във физическа и психическа принуда от страна на ищеца и възбуждане на основателен страх у нея за здравето й. Заявява, че с договора за ипотечен кредит № 1875/14.08.2006г., като бонус от страна на банката им е бил отпуснат и потребителски кредит на стойност 4 000 лв., по който тя е кредитополучател и който изплаща и до настоящия момент. С парите от този кредит е било направено обзавеждането на бившето ни семейно жилище Твърди, че през целия период на брака им е работила по трудови и граждански
договори като учител и преводач, или е гледала детето им С., както и че е полагала грижи за домакинството по време на 14- годишния им брак. Моли съда с решението си да се произнесе и по въпроса за наличието на принос от нейна страна за придобиването на процесния апартамент.
Претендира за направените от нея разноски по делото.

 

Постъпила е и уточняваща молба-искане от ищеца И.С.С., чрез пълномощника му адв. А. в последното съдебно заседание проведено по делото на датата 23.06.2015 год. по гр. д. № 28/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с която правят уточнение и конкретизация на  петитума на исковата молба, а именно, че в петитума на иска са посочили единствено процесния имот, тъй като той съставлява цялото общо имущество, което е било СИО. С оглед на това следва да се има предвид, че именно в този смисъл са посочили и индивидуализирали само него, тъй като този имот е индивидуално определена вещ, като заявяват, че претенцията им е спрямо общото имущество, като по това няма възражение от отсрещната страна. Същото уточнение и конкретизация на иска е било допуснато и от съда с Определението му от 23.06.2015 год.

 

Съдът счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.Стара Загора.

 

Ищецът И.С.С., редовно и своевременно призован, явява се лично заедно с пълномощника си адв. С.А., които заемат становище, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по съображенията подробно изложени в писмена защита и в съдебното заседание по съществото на делото.

 

Ответницата Н.Р.Д., редовно и своевременно призована, не се явява лично, вместо нея се явява пълномощника й адв. К.К., като заема становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита, в определения от съда срок.

 

        След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора като първа съдебна инстанция счита за изяснено и доказано следното:

 

        1. По отношение на първия обективно съединен иск по чл.21, ал.4 от СК за признаването на ищеца за изключителен собственик на процесния имот:

 

Първоначално делото е образувано след Решение №506/25.10.2013г. по в.гр.дело №725/2013г. на ПАС, с което е обезсилено решение №86/21.02.2013г., постановено по гр.д. №1073/2011г. по описа на Старозагорския окръжен съд и е върнато делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по предявените от И.С.С. против Н.Р.Д. обективно съединени искове по чл.21, ал.4 от СК, по чл.23, ал.2 от СК и по чл.29, ал.3 от СК, предявени при условията на евентуалност.

Впоследствие с Решение №819/19.12.2014год., постановено по в.гр. дело №1238/2014 год. Апелативен съд  Пловдив е обезсилил и новото решение №193 от 28.05.2014г., постановено по гр.д. №164/2013г.  по описа на Старозагорския окръжен съд и е върнал делото на Окръжен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг състав и надлежно произнасяне по предявените искове.

В мотивите на същото решение е отбелязано, че обжалваното решение на СТОС следва да бъде обезсилено изцяло на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за надлежно произнасяне по предявените искове. Претендираните в същата инстанция разноски, следва да бъдат присъдени при новото решаване на делото. При новото разглеждане окръжният съд следва да съобрази природата на евентуално съединения конститутивен иск – за определяне на по-голям дял, поради значителен принос в придобиването и неговата допустимост, с оглед на обстоятелството, че е насочен към една единствена вещ от прекратената съпружеска имуществена общност, а не е предявен относно цялата маса на същата. Отменителните указания на АС Пловдив, са задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съобразно императивната разпоредба на чл.270, ал.3 във връзка с чл.278, ал.3 от ГПК.

 

        Относно указанията, дадени от въззивния съд за допустимост на иска дава отговор разпоредбата на чл.21, ал.4 от СК, която гласи, че искът за значително по-голям принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване. Ищецът и пълномощникът му адв. А. в последното съд. заседание на проведено по делото на датата 23.06.2015 год. по гр. д. № 28/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с която правят уточнение и конкретизация на петитума на исковата молба, а именно, че в петитума на иска са посочили единствено процесния имот, тъй като той съставлява цялото общо имущество, което е било СИО. С оглед на това следва да се има предвид, че именно в този смисъл са посочили и индивидуализирали само него. В този смисъл настоящия първоинстанционен съд намира, че исковете са процесуално допустими и следва да се разгледат по съществото си.

 

Между страните не се спори, че с Решение от 04.06.2010 г., постановено по гр.д. под № 474/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, бракът между страните е бил прекратен, поради което се е прекратила без дяловата СИО.

 

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том I, рег. №1772, дело № 140, от 21.08.2006 г. на ЕЛКА ТЕНЧЕВА - нотариус № 364 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район Стара Загора, се установява, че страните са придобили недвижим имот - представляващ 1/2 идеална част от дворно място , цялото с площ 211, 25 кв.м., находящо се в гр. С.З., ул.”В.Л.”, съставляващо УПИ ХІІ-3759 в квартал 280 по плана на гр. Стара Загора, заедно с апартамент № 2 "ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда, построена в описаното дворно място, със застроена площ на апартамента 69,84 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, детска стая, тоалетна, баня-тоалетна и две тераси.  

 

По делото е представено заверено копие от Констативен протокол по чл. 21, ал. 2 от СК-отм. от 21.08.2006 г., подписан между страните, така придобития по време на брака им недвижим имот, описан по - горе, е закупен за сумата от 41 000 евро, явяваща се действителната цена по сделката, а не както е посочено в Нотариален акт - 20 000 евро, чрез кредит, който е отпуснат на ищеца от “Банка Пиреус България” АД - Ст.Загора. Съгласно т.2 от него „дължимата на продавача цена от 41 000 евро, е изплатена частично, както следва: 21 000 евро са били платени от ищеца на продавача непосредствено преди изповядване на сделката от нотариуса, като плащането се извърши в присъствието на съпругата Н.Р. Стоева. Останалите 20 000 евро от дължимата цена ще се изплатят чрез кредит, който е отпуснат на купувача ищеца от “Банка Пиреус България” АД. В т. 3 от констативния протокол изрично са посочили, че сумата от 21 000 Евро, платена от ищеца на продавача на имота, се явява лично имущество на съпруга, която същият е придобил чрез трансформация на   недвижим   имот,   съставляващ   негово   лично имущество,   а именно: апартамент № 70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б”.

 

Видно от Нотариален акт № 51, том II, дело № 692/1986 г. от 31.03.1986 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение  срещу  отчужден  недвижим  имот  за  мероприятия  по  Закона  за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ/ № 120, том IV, дело № 2528/1981 г.  от 08.10.1981 г. на Ф. Бангьозова, нотариус при Районен съд- гр. Стара Загора, се установява, че апартамент № 70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б” е придобит от ищеца по дарение от баща му С.И.С..

 

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том II, рег. № 2292, дело № 243/2006 г., от 09.06.2006 г. на Искра Тотева - нотариус № 086 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район Стара Загора ищеца, със съгласието на съпругата си е продал апартамента на улица “Б.” на П.Х.Г. и М.И.Г., за сумата 16 430 лв..  

 

Между ищеца и купувачите П.Х.Г. и М.И.Г. е подписан Обратен документ от 09.06.2006 г., видно от който действителната цена по сделката за продажбата на апартамента на улица “Б.” е 21 000 евро, като плащането е извършено в присъствието на ответницата.  

 

Видно от заверено копие от Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1875/К/2006 г., “Банка Пиреус България” АД е отпуснала на страните кредит в размер на 20 000 евро за покупка на жилище. 

 

Съгласно чл.21, ал.З от СК, съвместният принос се предполага до доказване на противното, т.е. за уважаване на главния иск по чл.21, ал.4 от СК е необходимо посочената законова презумпция да бъде оборена от ищеца чрез пълно и главно доказване.

 

Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства - трудова книжка, служебни бележки и данъчни декларации, от които е видно, че по време на брака, извън времето, когато е отглеждала детето, ответницата се е трудила като преводач и учител и е допринасяла за придобиването на семейното жилище - предмет на делото. Отделно от това, всички свидетели установиха, че ответницата, като майка, основно се е грижила за израстването и отглеждането на роденото по време на брака дете С.И., докато бащата е отсъствал, най-често ангажиран със своята работа. Свидетелите установиха още, че в първите години на брака, двете страни по делото за живели в жилището на бабата на ответницата на адрес - гр.С.З., ул.”В.Л.”, като са събирали пари и са направили основен ремонт на друг апартамент на адрес - гр.Стара Загора, ул.”Б.”, който е дарение на ищеца от неговия баща, видно от нотариален акт за дарение №51, т.Н, дело 692/1986г. на нотариуса при РС - Стара Загора /представен с исковата молба/. В това жилище страните са живели до продажбата му през 2006г., когато са се нанесли в процесният имот-апартамент. Видно от свидетелските показания, ремонтът на жилището на ул.”Б.”, е извършен съвместно от двамата съпрузи и това значително е повишило неговата стойност - в този смисъл е и т.нар. обратен документ от 09.0б.200бг. /представен с исковата молба/.

 

В тази насока видно от показанията на свидетеля Р.Д.Р. заявява, че страните по делото са се оженили на 05.11.1995г. Заживели в апартамента на тъста и тъщата на ул.“В. Левски” № 2, за да спестят средства. С част от парите от сватбата си купили кола. Живели там 3 г. След това се преместили ***  -жилището на И.. Жилището е било в много лошо състояние и той е правил там ремонт, който е бил извършен със семейни пари. Мисли, че съпрузите- страни по делото са живеели добре, а после разбрал, че е имало побоища. Още като живели в апартамента на тъста, дъщеря му- ответницата е идвала пребита 3- 4 пъти с детето си. На “Боруйград” № 70 живели до средата на 2005г., след това на ул.“В.Левски” № 13. Казали му, че дъщеря му е подписала нещо, защото й е било заявено от ищеца: “Ако не подпишеш, няма да влезеш в този апартамент”. Знае, че е подписала документ под натиск. Тя е теглила кредит за обзавеждане на апартамента и той също е участвал в ремонта. Дъщерята му се е грижела за детето. Те като нейни родители също са помагали. Мъжът е бил в командировки, пътувал с таксита. Тя е преподавала английски език.

 

Свидетелката Р.Р.Д. заявява, че сестра и зет й се оженили се 1995 г. и заживели на ул.“В.Левски” № 2 в апартамента на бабата и дядото около 3-4 години, за да може да съберат пари и да направят ремонт. Преместили се в гарсониерата ***- апартамента е бил на И.. И двамата съпрузи работели. Детето е ходело на детска градина. Нейната майка и тя са се грижели за него и то не е било  лишено от грижи. Сестра й доста умело съчетавала тези неща и изпълнявала задълженията си. И. бил шофьор към Автобусни превози- Ст.Загора, преди това е карал частно такси. Знае, че  И. е оказвал тормоз на ответницата. Било е постоянно явление, но изведнъж е дошъл края. Апартамента на ул.”Боруйград” бил продаден, купили си нов апартамент на ул.”В.Левски” 13. Знае, че ответницата е подписала документ – имало е проблем и натиск от страна на съпруга й да подпише. Не е виждала този документ. На ул.“В.Левски” жилището не е било обзаведено, сестра й изтегли кредит и е закупила основни неща - климатик, мебели и др. Мисли, че този кредит към момента е вече изплатен.

 

Свидетелката П.К.И. заявява, че  Н. и И. са й били кумове, когато тя се е омъжила през 1999 година. Развела се е през 2007г. Не си е разваляла отношенията с И., но не се е виждала с него, тъй като нямат общи отношения. Познава и двете страни от края на 1998г. Бившия й съпруг я е запознал с Н. и И.- тогава те са живеели в апартамента на бабата на Н. ***- западната част. До колкото знае с перспектива е било да се преместят в другия апартамент, за да си направят ремонт на ул.”Боруйград”. Към края на 1999г. се преместили в апартамента- бил му е направен основен ремонт, бил е изграден наново, тя и бившия й съпруг, който се занимавал със строителство, са участвали в ремонта. И. не е участвал в грижата за детето и къщата, а това според нея изцяло се е дължало на Н.. Къщата е била подредена, изчистена, детето е било гледано. Според нея от самата начало взаимоотношенията им не били нормални. Всичко се дължало на употребата на алкохол. Видяла е един път, когато са били  скарани двамата, Н. е била с лед на лицето. Пред нея той не я е удрял, но постоянно я е навиквал, постоянно е бил недоволен от нея. През 2006-2007г. продали едното жилище и купили друго. И. е теглил заем за купуване на жилището, а Н. е теглила кредит за обзавеждането му. Детето им С. е роден по време на брака им, а второто дете на ответницата- Д. не е от съпруга й. И. вече е живеел с настоящата си приятелка, когато Н. заживяла с настоящия си приятел.

 

 Свидетелката М.И.Г. заявява, че е кума на И. и Н.. Познава ги от близо 25 г., съученици са от Руската гимназия- Стара Загора. През 1995 г. се оженили. След сватбата и раждането на дете през 1996г. живеели в апартамента на бабата и дядото от страна на майчина линия. Ищецът И. имал гарсониера, която била в лошо състояние и се давала под наем. След това отишли да живеят във въпросната гарсониера, където направили доста голям ремонт. За ремонта събрали пари, като и двамата са работели. Детето го гледала ответницата Н.. Като семейство няколко пъти е присъствала, имало е обиди, арогантно отношение и побоища от ищеца към ответницата, имало и документи за това. Гарсониерата я продали и взели ново жилище- пак на ул."В.Левски" в гр.Ст.Загора, Доколкото й е известно, ответницата е тегли някакъв кредит. За ипотеката на жилището кредита е теглил ищеца И., но тя й казала, че ще тегли кредит, за да обзаведат жилището. Първо правили ремонт на гарсониерата на ул. "Боруйград", която била наследствена на И.. И. и Н. правели ремонт заедно, преди да се преместят в гарсониерата. Сочи, че страните в момента са разделени.

 

Свидетелката Й.С.С. заявява, че страните имат едно дете С.. В началото ответницата не е работела, като се оженили, след това започнала работа във фирма за преводи и работила там 3-4 години. Като домакиня не била добра, детето в повечето случаи било при нея. Не отрича и помощта на другата баба- майка й. Ответницата си пийвала и продължава да го прави и сега, и това е давало отражение. И. работил на две места - в един магазин “Нон-стоп”, след това като шофьор в "Автобусни превози"- Ст.Загора. За домакинството грижите от материалната част падали основно на И.. Тя лично е давала пари да се направим офиса на Н. за преводи в хотел “Верея”, в който тя не ходела често и не могла да просъществува. В началото като се оженили, живеели в апартамент на нейните баба и дядо на ул."В.Левски" три години. Тогава ответницата не работела и И. дал парите за козметичен ремонт. След тези три години отишли в апартамента на И. на ул."Боруйград" № 70. Там се наложило също да се направи скъп ремонт и обзавеждане. След това са купили новия апартамент на ул."В. Левски" № 13 и се преместили там да живеят, като направили ремонт и там. Сочи, че ответницата е работила 3 години преди развода в Агенция за преводи. Тя казвала, че заплатата й била 300 - 400 лв., а И. е бил с 500 - 600 лв. над нейните. Ответницата не е полагала грижи, каквито е следвало да полага една майка. Към момента на развода детето не е било още пълнолетно. Основната причина за разделянето е тази, че си ответницата си ходела много често в къщи без причина.

 

Свидетелката В.П.Г. заявява, че познава страните, като в момента, в който станали семейство, те живеели за кратко в апартамента на дядото и бабата на Н.. И. работел като таксиметров шофьор по цял ден. После отишли да живеят в апартамента на И. на ул."Боруйград" № 70, където правели доста големи ремонти. Свидетелства, че до тогава Н. не била започвала работа, така че И. и родителите му помагали. След това са продали този апартамент, защото бил малко жилище и с доста голям кредит, теглен от И.,***. Твърди, че кредита е бил около 20 000 евро, който изплащал И.. Н. теглила малък кредит от порядъка на 2-3 000 лв. за закупуване на пералня или готварска печка, но И. й е бил гарант по кредита. Сочи, че от преки наблюдения откакто се е родило детето до 4-5 клас са били в приятелски отношения. И. й бил направил офис, като бюро за преводи в северния вход на хотел "Верея", на ет.З, но нищо не станало. Случвало се е и да пие малко повече, отколкото може да понася. Не е била свидетел на насилие от страна на съпруга й. Н. работила във фирма за преводи "Росита". Последното жилище го купили необзаведено, и след това го обзавели.

 

        Както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани по делото може да се стигне до единствено възможния извод, че принос в семейните отношения при придобиването на процесния имот и при издръжката на семейството и отглеждането на детето са имали както ищеца И.С.С., така и ответницата Н.Р.Д.. Освен това приносът на ищеца не е значително по-голям от този на ответницата, като се установи, че същата съобразно своите финансови и човешки възможности е подпомагала семейството си и е давала своя принос за неговото съществуване.

 

        Съдът намира за безспорно доказано, че действителната цена на която процесния апартамент е придобит е сумата от 41 000 евро, като сумата от 21 000 евро за придобиване на имота, е резултат от трансформация на лично имущество на ищеца, а именно - АПАРТАМЕНТ № 70, находящ се в град Стара Загора, улица "Боруйград" № 70, вход "А", дарено му от баща му, с продажна цена в размер на 21 000 евро. Личният имот на ищеца, придобит от него по дарение от баща му, същият е продал с цел да закупи по-голям и удобен апартамент, в който да живее със семейството си.

 

Видно от Констативен протокол по чл. 21, ал. 2 от СК/отм./ от 21.08.2006 г., подписан от ищеца и ответницата, останалата част от дължимата цена за закупуване на процесния имот в размер на 20 000 евро отново ищецът сам, без участието на ответницата, изплащал чрез кредит, който е отпуснат от  “Банка Пиреус България” АД на ищеца. По така предоставеният кредит ищецът, в качеството си на кредитополучател, както по време на брака си с ответницата, така и след прекратяването му, самостоятелно, без участието на ответницата е погасявал дължимите по същия главници, лихви и разноски. В същото време по сключения Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1875/К/2006г. ответницата е била вписана като солидарен длъжник, но не се доказа същата да е плащала дължимите погасителни вноски по кредита. Видно от чл.21 от Договора за кредит, обезпечен с ипотека № 1875/К/2006г., погасяването на кредита е извършвал и продължава да извършва единствено ищеца, като кредитополучател, съгласно Погасителен план, представляващ Приложение 1 към договора, като винаги единствено и само ищеца е плащал и продължава да плаща дължимите погасителни вноски по отпуснатия кредит.

 

Въпреки, че единствено ищецът е изтеглил  кредит  и  единствено той е изплащал кредита, с който е платен остатъкът от дължимата цена за придобиване процесния имот, ответницата също има принос за придобиването на имота. По време на брака на ответницата също е допринесла за придобиването на процесния недвижим имот, като същата е влагала макар и с по малки от ищеца парични средства в семейния бюджет, както и е помагала с личен труд, с грижи за детето и с работа в домакинството. Ответницата има висше филологическо образование и по време на брака на страните е работила като преводач и учител. С оглед на това, по време на брака на страните, ответницата също има  принос в приходната част на семейния им бюджет, заемала се е основно с грижите за детето и осигуряване на семейния уют. Тя е работела 3 г. преди развода в Агенция за преводи при заплата/или хонорари/ 300 - 400 лв. Това се доказва и от годишни данъчни декларации на ответницата за 2002 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съгласно които през показаните периоди ответницата е получавала доходи.

 

Освен това съдът намира, че с договора за ипотечен кредит № 1875/14.08.2006г., е бил отпуснат и потребителски кредит на стойност 4 000 лв., по който тя сама е била кредитополучател и който изплаща и до настоящия момент. Видно от свидетелските показания, с парите от този кредит е било направено част от обзавеждането на бившето им семейно жилище на адрес - гр.Стара Загора, ул."Васил Левски" № 13, ап.2." В този ред на мисли съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищеца, че ответницата е прекалявала с алкохола и че не полагала достатъчно грижи за детето, тъй като не са преки очевидци, а са техни лични мнения.

 

Също така съдът следва да вземе предвид и обстоятелството че процесното жилище е закупено чрез кредит, който е обезпечен с ипотека - договор № 1875/К/ 2006г. с „Банка Периос България" /представен с исковата молба/. Видно от този договор, солидарен длъжник по него също е ответницата и ако по някаква причина, ищецът спре да плаща, банката ще търси от нея оставащите суми по кредита. Следователно, поемането на солидарна отговорност по жилищния кредит също представлява част от приноса за придобиване на семейното жилище, което и към настоящия момент не е изплатено. Отделно от това, ответницата е изтеглила и потребителски кредит - договор от 21.08.2006г. с „Банка Периос България" /представен с отговора на исковата молба/, за обзавеждане на новото жилище, който изплаща и до момента, а цялото обзавеждане е останало при ищеца.

 

С оглед на гореизложените подробни съображения и доводи съдът с настоящото си съдебното решение следва да признае по категоричен начин и наличието на принос от страна на ответницата за придобиването на процесния апартамент и след като констатира от събраните и обсъдени по-горе доказателства, че законовата презумпция за съвместния принос не е оборена от ищеца, съдът следва да отхвърли главният иск по чл.21, ал.4 от СК като недоказан.

 

        Налага се заключението, че първия обективно съединен иск по чл.21, ал.4 от СК за признаването на ищеца за изключителен собственик на процесния апартамент се явява недоказан и като следва да бъде изцяло отхвърлен ведно с всички законни последици от това.

 

 

2. Относно евентуалния иск за трансформацията на лични средства с несемеен характер по чл.23, ал.2 във връзка с чл.22, ал.1 от СК

        По делото не е спорно, че процесният имот-апартамент е придобит отдвамата съпрузи с нотариален акт за продажба № 171, том I, дело 140 от 21.08.2006г. нанотариус Елка Тенчева, рег. № 364, /представен с исковата молба/, като и двамата съпрузи са участвали в сделката и са изразили воля за закупуването му.

В действителност, както е посочено и в т. 4. от приложения към настоящото констативен протокол, „С оглед на така съществуващите обстоятелства, страните констатират и признават, че 51%/петдесет и един процента/ от правото на собственост върху придобития по време на брака на съпрузите имот - АПАРТАМЕНТ №2 (две)-"ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда на адрес гр. С.З., ул.”В.Л.”/тринадесет/. се явява ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО на съпруга И.С.С..".

В подкрепа на изложеното по-горе, по делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство №120, том IV, дело №2528/1981 г. от 08.10.1981 г. на Ф. Бангьозова, нотариус при Районен съд-гр. Стара Загора, видно от който дядото на ищеца - И.С.И. е придобил посочения по-горе недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б”.

В последствие, видно от приложения към исковата молба Нотариален акт №51, том II, дело №692/1986 г. от 31.03.1986 г. на Фани Бангьозова, нотариус при Районен съд - гр. Стара Загора, същия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б”, е дарен на ищеца от неговия баща С.И.С., който го е придобил по наследство от дядото на ищеца - И.С.И..

На 09.06.2006 г., както се установява от приложените към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №98, том II, рег. №2292, дело №243/2006 г., от 09.06.2006 г. на Искра Тотева - нотариус №086 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район Стара Загора и Договор от 09.06.2006 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №2293/09.06.2006 г. по описа на Искра Тотева - нотариус №086 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район Стара Загора, ищецът е продал своя собствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №70, находящ се в гр. С.З., ул.”Б, е придобит по дарение от баща му С.И.С..

 

 

 

Предявеният при условията на евентуалност иск за признаването му за собственик на 51 %, от процесния недвижим имот, се явява изцяло обоснован и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно всички законните последици от това, като претенцията на ищеца за останалите 49 % за правото на собственост следва да се отхвърли, като неоснователна.

 

Когато в акта за придобиване на имущество по време на брака са посочени и двамата съпрузи, независимо от това дали са вложени лични или семейни средства, при прекратяването на брака дяловете им са равни.

 

В конкретния случай тези отношения страните са уредили в Констативния протокол по чл. 21, ал. 2 от СК /отм./ от 21.08.2006 г., подписан от тях. При това положение следва да се приеме за оборена презумпцията за съвместен принос, като на ищецът следва да признае правото на собственост в размер на 51 %, като ищецът сам е признал правото на собственост на ответницата в размер на 49 % върху процесния недвижим имот.

3. Относно конститутивния иск по чл.29, ал.З от СК

Видно от тази разпоредба, определянето на по-голям дял е в зависимост от по-големия принос на съпруга, който го претендира. Както беше изяснено по-горе, в т.1, приносът на ответницата, като съпруга и майка, не е по-малък от този на ищеца, поради което и неговата претенция за определяне на по-голям дял е неоснователна. Ето защо, и този иск е недоказан и неоснователен.

Освен това с втория обективно съединен иск съдът е признал ищеца за собственик на 51 %, от процесния недвижим имот, което включва в себе си и признаването на 49 % от процесния недвижим имот. В тази връзка третия обективно съединен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно уважената част на иска в размер на 2187.81 лева, като общата сума на разноските , направени от ищеца възлиза на 6570 лева, които са подробно описани в списъка на разноските,  депозиран от ищеца И.С.С. чл.80 от ГПК /съответно на лист 10 от настоящото дело/.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от последната разноски  по делото съразмерно с отхвърлената част на иска но тъй като не са налице доказателства за разноски, направени от ответницата, то такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза. Същият факт не се отрича и се признава и от самата ответница и пълномощника й адв. К. в молбата за изменение на предходното Решение в частта му за разноските вх. № 6772/04.06.2014 год. /лист 29 от гр. дело № 164/2013 год. по описа на ОС-Стара Загора – абзац 3/.

 

Същото се установява и от представения договор за правна защита и съдействие /на л.222 от гр. дело № 1073/2011 год. по описа на ОС - стара Загора/, от който е видно че не е налице уговорено адвокатско възнаграждение между ответницата и пълномощника й адв. К..

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.21, ал.4 от СК, и чл.23, ал.2, във вр. с чл.22, ал.1  от СК Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца И.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на недвижимия  имот- представляващ 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 211, 25 кв.м. находящо се в гр. С.З., ул.”В.Л.”, съставляващо УПИ II-3759 в квартал 280 по плана на гр. Стара Загора, ЗАЕДНО С АПАРТАМЕНТ № 2 (две)-"ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда на адрес град Стара Загора, ул. "Васил Левски" № 13, съставляващо УПИ II-3759 (парцел дванадесети за имот номер три хиляди седемстотин петдесет и девет) в квартал 280 (двеста и осемдесет) по плана на гр. Стара Загора, при граници: от изток - УПИ Х1-3758; от запад - УПИ ХІІІ-3764; от север - УПИ Х-3760; от юг - улица, ЗАЕДНО с АПАРТАМЕНТ № 2 (две)-"ИЗТОК" на втори етаж в жилищната сграда, построена в описаното дворно място, със застроена площ на апартамента 69,84 кв.м. (шестдесет и девет цяло осемдесет и четири стотни квадратни метра), състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, детска стая, тоалетна, баня-тоалетна и две тераси, при граници на апартамента: от север - двор и стълбищна клетка, от юг - улица "В. Левски", от запад - стълбищна клетка и апартамент № 1 "запад", от изток -УПИ XI-3758, ЗАЕДНО с МАЗЕ № 6 (шест) с площ 3,94 кв.м. (три цяло деветдесет и четири стотни квадратни метра), при граници на мазето: от север - мазе № 5, от изток -УПИ XI-3758, от юг - мазе № 7, от запад - коридор, заедно с 10.93% (десет цяло и деветдесет и три стотни процента), представляващи 13, 38 кв.м. (тринадесет цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра) идеални части от общите части на сградата, индивидуализиран Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том I, рег. №1772, дело №140, от 21.08.2006 г. на ЕЛКА ТЕНЧЕВА - нотариус № 364 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район Стара Загора.Същият имот, съгласно Схема № 5891/03.06.2011 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър — гр. Стара Загора, представлява 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор 68850.503.105, с адрес на поземления имот гр. Стара Загора, ул."Васил Левски" № 13, с предназначение територията— Урбанизирана, начин на трайно ползване — ниско застрояване (до 10 ет.), с площ 205 кв.м., при съседни имоти: 68850.503.912, 68850.503.104, 68850.503.103, 68850.503.106, ЗАЕДНО със Самостоятелен обект сграда с идентификатор 68850.503.105.1.2, съгласно Схема № 5892/03.06.2011г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Стара Загора, индивидуализиран като Самостоятелен обект в сграда № 1 /едно/, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.503.105, с адрес на имота гр. Стара Загора, ул."Васил Левски" № 13, ет.1, ап.2, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ по документ за собственост 69, 84 кв.м., с прилежащи части: мазе № 6, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори: 68850.503.105.1.1, под обекта: самостоятелни обекти с идентификатори: 68850.503.105.1.10, 68850.503.105.1.9; над обекта: самостоятелни обекти с идентификатори: 68850.503.105.1.4, като НЕДОКАЗАН.

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че ищецът И.С.С., ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, е собственик и притежава 51% /петдесет и един процента/ от правото на собственост върху гореописания  недвижимия имот.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца И.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик и притежава останалите 49 % /четиридесет и девет процента/ от правото на собственост върху гореописания недвижим имот, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ответницата Н.Р.Д., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца И.С.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, сумата 2 187, 81 лв. /две хиляди сто осемдесет и седем лева и 81 стотинки/ за направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

           

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :