Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   357 / 23.09.2015 г.                                                        Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              Граждански състав

На четиринадесети юли                                                                             Година 2015

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                               2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1319  по описа за 2015 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Н.Н.С. и чрез процесуалният му представител адв. А.М. – С., против решение № 216/09.04.2015г., постановено по гр. Дело № 189/2015г., по описа на К. районен съд, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на ищеца, с правно основание чл. 29, ал. 3 СК и направеното искане да признае съдът, че приносът на ищеца в придобиване на общото с ответницата имущество по време на брака им – значително нахвърля нейния принос. Съдът е постановил осъдителен диспозитив за заплащане на направените от страна на ответницата разноски по делото.

В законния срок обжалва постановеното първоинстанционно решение и мотивите към същото поотделно и в  съвкупност като счита, че съдът не е обсъдил ангажираните по делото доказателства и по отношение на факта за прекратяване на брака между страните в процеса и обстоятелството, че по време на този брат страните са придобили процесния недвижим имот, представляващ наследствен имот на ищеца. Твърдят, че единствено по време на брака между ищеца и ответницата има парично уравнение на дяловете на неговите майка и сестра, породило правото на ответницата да получи дял от процесния недвижим имот. Излагат доводи, че по време на брака ищецът-въззивник по време на съвместния брачен живот с ответницата-въззиваемия е осигурявал паричните средства в по-висок размер, в сравнение с доходите на съпругата,  което имало събрани многобройни доказ0ателства. Отричат участието на ответницата при отглеждане и възпитанието на децата и за тях се  е грижил само той. Полагал е ищеца общественополезен труд, грижил се е за децата и е работил на две работни места- отглеждане и продан на животни, в дейност при която ответницата не е участвал

Считат,ч е районният съд е направил погрешни изводи при постановяване на своето решение , поради което молят да се уважи подадена от тях въззивна жалба и отмени изцяло постановеното решение на районния съд и да се уважи предявеният иск ведно с произтичащите от това законни последици.

 

Не претендират за присъждане на направени разноски и не правят искане за събиране на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от адв. В.А. – процесуален представител на въззиваемата Б.Р.С., в който заемат становище, че оспорват изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Считат, че по безспорен начин е установено, че по време на брака на страните ответницата С.  и въззивника е придобит описания в исковата молба недвижим имот. Считат, че претенцията на въззивника, че има по-голям принос от въззиваемата за придобиване на общото имущество за неоснователна.

Излагат доводи,  че районният съд е постановил правилно решението си, като е отхвърлил предявения иск и приемайки, че ищецът не е доказал по пътя на пълно и главно доказване твърдяните от него обстоятелства. Считат, че съдът е направил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и е изяснил наличието на явно и значително по голям принос на ищеца за придобиване на процесния недвижим имот, като ответницата С. твърди, че през цялото време когато са съжителствали с въззивника тя е упражнявала общественополезен труд от 1970г. до 2014г. – до прекратяване на брака между страните. Сочат, че въззиваемата по време на брака с въззивника е получавала  трудово възнаграждение, което не се е разминавало по стойност  драстично от това, получавано от въззивника С.. Доказано е по делото и съдът правилно е приел, че въззиваемата С. се е грижила за домакинството, за двете им деца с въззивника че значителността на приноса което е основание за определяне по-голям дял се отнася до всичките му проявени форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, като въззиваемата е осигурявала спокойствие на съпруга да се грижи за финансовата стабилност на семейството, като наред с това е реализирала и трудови доходи.

Молят да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба като неоснователна и потвърдено обжалваното решение на К. районен съд, като правилно и обосновано.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

  

           Въззивникът Н.Н.С., редовно и своевременно призован, явява се лично и заедно с адв. А.М. - С., която заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото на 14.07.2015г. и в депозираното по делото писмено становище с вх. № 9428/22.07.2015г.

 

            Въззиваемата Б.Р.С. - редовно и своевременно призована не се явява. Вместо нея се явява адв. А., която заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото на 14.07.2015г.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.  29, ал. 3  от СК, във връзка с чл.21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3   от СК.

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

С влязло в законна сила решение № 275/27.05.2014г., постановено по гр.д. № 715/2014г. по описа на РС- К., сключения между въззивника Н.С. и въззиваемата Б.С. граждански брак е прекратен. Същото решение е влязло в законна сила на 13.06.2014г., което се установява от представеното пред първостепенния съд удостоверение за прекратен брак с изх. №  1035/16.06.2014г. на РС- К..

 

Исковата молба е подадена на 03.02.2015г., поради което искът за определяне на по-голям дял от общото имущество е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.31 от СК. До същия правилен и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното решение.

 

По делото не се спори, че страните имат родени две навършили пълнолетие деца- С. Н. К. и Н. Н. С.

Не е спорно, че  по време на брака страните са придобили подробно описания в исковата молба недвижим имот.

По делото не се спори, че с Решение под № 28/15.01.2015г., постановено по гр.д. № 1891/2014г. по описа на РС- К. е бил допуснат до делба процесния недв.имот в гр. К., при квоти: 3/8ид.части за въззиваемата и 5/8 ид.части за въззивника, като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила, а делото е насрочено за втора фаза на делбения процес.

Видно от приложената към делото трудова книжка № 711, издадена на името на въззивника Н.Н.С. е, че ищецът е работил в ОСО “ С..”, гр. К., в периода 15.06.1965г. до 15.10.1965г.у в  периода от 11.12.1967г. до 08.10.1969г.- в Окръжно управление на горите, Районна ремонтна работилница-гр. К..; в периода от 08.10.1969г. до 06.07.1971г. в МЗ „ Х.”, гр. К.; в периода от 06.07.1971г. до 01.01.1986 г. в „ З.”, гр. К.; в периода от 01.01.1986г. до 14.04.1989г. в НППКАИ, гр. К., периода от  24.04.1989г. до20.06.1989г. в СО „ Марица Изток”, Рудник „ Т.”; в периода от 20.06.1989г. до 02.11.1992г. в Предприятие „ Х.а”, гр. К./ впоследствие преименувано на „К.” АД, гр. К./, а в периода от 05.11.1992г. до 24.02.1993г. е бил регистриран в Бюро по труда-гр. К..

Към делото е приложено удостоверение №  44/08.09.2014г. на  ТПК „ О.”, гр. К., от което е видно, че ищецът С. е работил в кооперацията в периода 1986г. – 1990г. в извънработно време, като електрозаварчик и е получил сумата 5860лв., разпределена по години, както следва: през г.-1111лв.; през г.- 2242лв.; през г.-1089лв.; през г.-588лв. и през г.-830лв.

От приложената към делото трудова книжка на името на ответницата № 424  се установява, че Б.С. е работила като мед.сестра в Окръжна противотуберкулозна болница, с. Р. в периода от 16.07.1965г. до 06.03.1969г.; в периода от06.03.1963г.до 15.11.1971г. като медицинска сестра в Районна болница, гр. К., а от 15.11.1971г. до 01.12.1998г. като медицинска сестра в Детска ясла „ П.”, гр. К..

 

По делото са приети като писмени доказателства от първостепенния съд девет броя договори за угояване и изкупуване на животни срещу поощрение с държавен фураж от личните производители, сключени между ПК „Н., гр. К. и въззивника С.. От приложения заверен препис от договор под № 22/31.03.1980 год. г. се установява, че продавача – ищеца по делото се е задължил да угои и предаде 1 бр. свине с живо тегло 100кг. С договор под №. 198/27.08.1982 год. ищеца се е задължил да угои и предаде 1 бр. свине с живо тегло 100кг. Видно от договор под № 198/12.09.1980г. С. се е задължил да угои и предаде 1 бр. свине с живо тегло 100кг. С договор под № 51/15.12.1976 год. ищеца се задължил да угои и предаде 4 бр. свине, при общо живо тегло от 400кг. С договор № 139/25.07.1983 год. жалбоподателя по делото се е задължил да угои и предаде 2 бр. свине с живо тегло 200кг. Видно от договор № 157/27.05.1981 год. е задължил да угои и предаде 2 бр. свине с живо тегло 200кг. С договор № 169/08.10.1977 г. ищеца се е задължил да угои и предаде 1 бр. свине с живо тегло 100кг. Видно от договор № 84/14.03.1983 г. С. се е задължил да угои и предаде 1 бр. свине с живо тегло 100кг. С договор № 61/09.11.1978 г. ищеца се е задължил да угои и предаде 4 бр. свине с общо живо тегло от 400кг. От приложената към делото фактура №  7057/10.11.1978г. на ПК „Н., гр. К. се установява, че за предадени 4 бр. малки прасета от въззивника С. е получил сумата от 125,04лв.

 

Правото на по-голям дял от общото имущество за единия от съпрузите възниква след прекратяване на съпружеската имуществена общност между тях с развод, при положение, че са налице безспорни и убедителни доказателства за това, че приносът на единия съпруг за придобиването на това имущество  ЗНАЧИТЕЛНО надхвърля приноса на другия съпруг. Това изискване се явява императивно и нормативно установено в разпоредбата на чл. 29, ал. 3, предл. последно от СК.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и  работа в домакинството. Според ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

 

В хода на съдебното производство ищецът не е успял да обори тази законоустановена презумпция и да докаже, че неговият принос значително надвишава този на въззиваемата.

С отговора на ответницата е представено заверено копие от съдебно решение по гр.д.№  1891/2014г. по описа на К. районен съд, от което е видно, че между същите страни е висящо гражданско дело за съдебна делба на единствения имот, притежаван в обикновена съсобственост между страните след прекратяването на брака им. Този имот е допуснат до съдебна делба с влязло в сила решение и са определени квотите от правото на собственост за всеки един от тях на основание представените по делото доказателства и становището на страните, а именно 5/8 идеални части за въззивника по настоящето дело Н.С. и 3/8 идеални части за ответницата Б.С.. Очевидно с настоящето дело ищецът С. цели пререшаване на въпроса за определените квоти от правото на собственост върху недвижимия имот, което съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК  Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

 

На следващо място съдът намира от представените по делото писмени доказателства се установява категорично, че както ищецът, така и ответницата през целия претендирай период - от 1970г. до 1990г. са полагали труд, / макар че за ищеца от писмените доказателства не се установява последователност за трудово правоотношение за целия претендирай период от време/, получавали са трудово възнаграждение, което не се различава особено в цифрово изражение.

Съдебната практика на Върховните съдилища на Републиката категорично приема, че когато се обсъжда въпроса за приноса на единия или друг съпруг в придобиването на общото имущество са от значение не само получаваните доходи и полагания труд, но се има предвид и косвения принос, изразяващ се грижа за децата и работа в домакинството.

 

Разпитаните в хода на първоинстанционното производство по делото свидетели, както посочените от ищеца, така и от ответницата, категорично посочиха, че въззиваемата Б.С. е полагала    изключителните     и     основни     грижи     за    домакинството,     за семейството,  за  приготвянето  на  храната,  хигиената,  тя  основно  е  била съпругата,  която е  полагала  грижите  по  отглеждането и на двете деца  на семейството.

Наред с това  и  свид.  Г.  Г.,  и  Н.  С.  заявиха,  че  в процеса на отглеждане на животни участие са вземали както ищеца, така и ответницата, която също е помагала на ищеца при отглеждането им.

 

Какви   и   колко   средства   са   получени   от   продажбата   на   отглежданите животни, свидетелите Г. Г. и В. Г. не споделиха, тъй като не са им известни тези обстоятелства. Разпитаните свидетели Георгиеви заявиха, че не знаят нито какви средства са получавани, нито къде и за какво са влагани получените средства.

Свид. Ненко С., който е син на страните и непосредствено е вземал участие,   макар  и   на   ниска   възраст,   в  грижите  за  животните,  заяви,  че всички,    цялото   семейство,    според   силите   си    са    вземали    участие   в отглеждането на животните, като това безспорно е правела и неговата майка- въззиваемата Б.С..

Освен  това  голяма  част  от  продуктите  за   изхранването   на  семейството, зимнина и други продукти са били осигурявани от неговата баба по майчина линия от личното й стопанство в с.Д..

Никой от свидетелите не депозира показания, нито какъв е размера на получените средства от продажбата на животни, нито за какво са били изразходвани тези средства  - за придобиването на имот или за други цели. "'Още по-малко са налице каквито и да е доказателства за това, че приносът на въззивника е ЗНАЧИТЕЛНО по-голям от този на въззиваемата.

 

От изложеното по-горе е видно, че по делото не са събрани убедителни доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца за значително по-голям негов принос в придобиването на имуществото.

Както бе посочено по-горе единственото имущество, придобито по време на брака, за което сочи въззивника е процесният недвижим имот. Не се събраха доказателства, че изплащането на този имот по време на брака между страните е станало изключително и само със средства на ищеца, или че той е заплатил със свои лични средства значителна част от това имущество. Даже не са представени доказателства от ищеца и за това каква в действителност сума е била заплатена за придобиването на това имущество.

 

Предмет на въззивната жалба се явява именно претенцията за определяне на значително по-голям принос от цялото имущество  на бившите съпрузи по време на брака им, като се твърди, че приноса на въззивника значително надхвърля този на въззиваемата. Първостепенния съд подробно и мотивирано е разгледал всички обстоятелства и доказателства касаещи съвместния принос на двамата съпрузи по време на съществуване на брака им и е стигнал до правилните изводи, че приносът на въззивника не надхвърля значително този на въззиваемата. Всеки от бившите съпрузи съобразно своите възможности, умения и доходи е полагал грижи за семейството и е влагал средствата си по издръжката на същото.

 

           Съобразно разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗС вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. В тази насока независимо, че горецитираните договори за отглеждането и изкупуването на посочените по-горе животни да са записани на името на въззивника, то и въззиваемата С. е оказвала помощ и съответно е дала своя принос при тяхното отглеждане.

 

            В тази насока настоящата съдебна инстанция е на мнение, че обстоятелството, че въззиваемата макар и да не е извършвала повечето действия по фактическите грижи по тяхното отглеждане, то въззиваемата е оказала необходимата помощ според възможностите си за това.

 

В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил обширна практика на ВС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.29, ал.3 от СК, следва да се установи по категоричен начин, че е налице значително по-голям принос на единия съпруг  като приносът не се измерва единствено с получавания доход. 

 

В този смисъл е задължителната съдебна практика, дадена както с ППВС №5/1972 г. и ТР№63/1984 г. на ОСГК, така и в Решение №133/23.03.2011 г. по гр.д.№1700/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение №215/23.06.2011 г. по гр. д. №1014/2010 г. на ВКС, II г.о., Решение №237/27.06.2011 г. по гр.д.№931/2010 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Практиката по чл. 290 от ГПК се явява задължителна за всички съдилища в Републиката.

 

По делото не се събраха доказателства трудовото възнаграждение на ищеца да надвишава значително това на ответницата. В периода от 05.11.1992г. до 24.02.1993г. въззивникът С. е бил регистриран като безработен в Дирекция „ Бюро по труда”, гр. К.. Установи се, че през време на брака си  семейството е отглеждало и предавало животни.  Свидетелите заявиха, че макар основно грижата за тях да е полагана от ищеца, ответницата също е участвала чрез личен труд в отглеждането им. Доказа се, че жалбоподателят е работил допълнително,  за да осигури допълнителни средства и с оглед служебната си ангажираност е участвал в грижите за родените от брака деца. Ответницата обаче се е грижила за домакинството, осигурявала е спокойствие на съпруга си да се грижи за финансовата стабилност на семейството, като наред с това е реализирала и трудови доходи. По отношение на разпитаните свидетели, чиито показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, като имаше предвид възможната тяхна заинтересованост, съдът не им дава пълна вяра, като се осланя единствено на съвпадащата им част и на тази, кореспондираща с останалите доказателства по делото. От една страна, техните показания разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно заседание- т.е. свидетелите косвено са заинтересовани от изхода на делото, но от друга страна, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

 

Следователно по време на брака всеки от съпрузите е работил според професионалната си квалификация, реализирал е доходи, с които е допринасял за семейното благополучие, като никой от двамата не се установи да е разпилявал имущество и всеки един от тях е водел умерен живот, до които обосновани и законосъобразни изводи е стигнал и първоинстанционния съд.

 

Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за семейството. На никой от тези проявни форми на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил всички форми на принос. По-големият размер на получаваното трудово възнаграждение от един от съпрузите, по време на брака, само по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, след като другият съпруг е изпълнявал задълженията си за грижа за домакинството и семейството, не е разхищавал имущество, а напротив - съобразно възможностите си е внасял такова. Неосъществяване на трудова дейност на съпруга би имало значение за определяне на значителен принос на другия съпруг само когато е било без основателна причина и при липса на друг принос в придобиването на имуществото. 

 

            В тази връзка въззивният съд счита, че се явяват неоснователни и недоказани възраженията и оплакванията във въззивната жалба на въззивника, че приносът на същият в придобиването на семейното имущество значително надхвърля приноса на неговата съпруга – въззиваемата С..

 

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на предявения от въззивника иск.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът Н.С. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Б.С. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция, но тъй като съдът намира, че не се налице доказателства в тази насока и данни за направени от въззиваемата разноски пред тази инстанция, то такива не следва да бъдат присъждани. Не е представен нито договор за правна защита и съдействие, нито списък на разноските както от въззиваемата, така и от пълномощника й адв. А. пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, настоящото въззивно решение  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/09.04.2015г., постановено по гр.дело № 189/2015г., по описа на Районен съд - гр. К., като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-Стара Загора при наличието на касационните основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                                                    2.