Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      /14.09.2015г.                                                   Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На 14.09.                                                                                      Година 2015

в  закрито заседание, в следния състав:

                                                         

                                           Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                                   Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                                    2. Н. УРУКОВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1321 по описа за 2015 година

 

 

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по постъпили 2 броя жалби срещу действия на ЧСИ Р. М. по изпълнително дело № 20158680400179/2015г. по описа на същия ЧСИ.

 

Постъпила е първа въззивна жалба: Същата е подадена от въззивника адв.П.К. – като пълномощник на жалбоподателите А.И.Г., Н.Г.Г., М.Д.Н., К.Б.Н., Д.Д.М., Н.К.М., С.Й.М., П.Г. ***, както и К.Т.Т. и Т.Й.Т. *** срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М..

 

Обжалват действията на ЧСИ в тази им част по посоченото изпълнително дело, с което е започнато изпълнението срещу длъжника ЗАД “Б.” – град С.. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата на пълномощника на жалбоподателите адв.П.К. от САК.

 

С оглед на гореизложеното във въззивната жалбата на жалбоподателите, молят да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно постановлението за прекратяване на изпълнението по изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М..

Не правят  искане за събиране на други доказателства, като правят искане  за присъждане на разноските по изпълнението.

 

Във втората постъпила жалба от ЗАД “Б.” – град С., с която обжалват отказа на ЧСИ Р. М. да намали адвокатския хонорар по изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М. в размер на 72 610.61 лв., поради което в предвидения от закона срок обжалват същото постановление по съображенията, подробно изложени в тази тяхна жалба вх.№ 2175/22.04.2015 г.

Считат, че в процесния случай този адвокатски хонорар се явява прекалено завишен и следва да бъде намален съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. Подробни съображения са изложени в тази въззивна жалба на жалбоподателя ЗАД “Б.” – град С..

Молят въззивният съд да постанови определение, с което да намали адвокатския хонорар по горепосоченото изпълнително дело до сумата от 200 лв. за образуване на изпълнително дело и да остави без уважение претенцията за заплащане на адвокатския хонорар за горницата над 200 лв. до пълния размер като неоснователен.

Не правят искания за нови доказателства и за присъждане на направени разноски.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД “Б.” – град С., вх.№ 2709/19.05.2015 г., с който молят да се остави без уважение депозираната от взискателите жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М., по съображенията, подробно изложени в този писмен отговор.

 

Молят предвид горните съображения, жалбата на жалбоподателите да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

Не правят искане за събиране на други доказателства, както и за присъждане на направени разноски.

 

 При извършена служебна проверка на въззивните жалби, съдът намира, че същите се явяват редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по съществото си.

 

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Р. М..

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

 

Съдът счита по допустимостта на подадените жалби, че същите се явяват процесуално допустими съобразно специалната разпоредба на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателите обжалват действия, които попадат в същите хипотези на тези законови разпоредби. 

 

Въззивният съд намира, че в канцеларията на ЧСИ Р. М. е образувано изпълнително дело № № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М. по молба на жалбоподателите и взискатели, подадена чрез адв.П.К., съответно вх.№ 2052/15.04.2015 г. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 14.04.2015 г., издаден по гр. дело № 3895/2014г. по описа на САС, по силата на който ЗАД “Б.” – град С. е осъдено да заплати на взискателите сумата от по 200 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техните деца, настъпила при ПТП, реализирано на 23.04.2011 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

 

Изпълнителното производство по делото е образувано директно срещу застрахователя ЗАД “Б.” – град С..

 

На длъжника е връчена ПДИ на датата 16.04.2015г. На 20.04.2015г е постъпило искане от Длъжника за прекратяване на изпълнителното дело с  приложени извлечения за извършени преводи към Взискателите. На 22.04.2015г са постъпили възражения срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение и  такси по т.26ТТРЗЧСИ, както и възражение против отказ за намаляване на разноски, какъвто отказ към момента на получаване на възраженията няма постановен.

 

С постановлние на ЧСИ Р. М., връчено на Длъжника на датата 15.05.2015г., е прекратено изпълнителното дело поради плащане преди образуване на делото и е отказано ЧСИ да се произнесе за размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на начислената такса на ЧСИ. На 13.05.2015г е постъпила жалба от пълномощника на  Взискателите адв.К., с приложения   към нея, копие от която е връчена на Длъжника и същия   е взел становище по същата. Постъпила е и допълнителна молба към жалбата на взискателите, след  възраженията на Длъжника по жалбата.

 

Въззивният съд намира, че Частният съдебен изпълнител правилно е прекратил производството по изпълнително дело № 20158680400179 като е съобразил извършеното от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД погасяване на задължението му към взискателите по делото преди образуване на същото. Преведени са от длъжника точно дължимите суми така, както са посочени в изпълнителния лист.

 Наведените от процесуалния представител на взискателите твърдения са неправилни и необосновани, тъй като Законът не е тълкуван в неговата цялост, а цитираните от адв. К. текстове са цитирани избирателно с цел установяване на тезата на жалбоподателите в настоящия процес.

В противоречие с утвърдени правни принципи е да се иска длъжникът да бъде лишен от възможността да плати доброволно и добросъвестно задължението си, а още по-малко да се претендира санкционирането му за тези негови действия, чрез претендиране на допълнителни разноски в изпълнителното производство обхващащи адвокатски хонорар и такси на съдебния изпълнител.

 

 Правилно адв. К. е цитирала разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, в която са изброени основанията за прекратяване на изпълнително производство, сред които е и писмо от банка, но е пропуснала  да уточни, че съгласно чл. 39 от Закон за платежните услуги и платежните документи задължението да бъде уведомен получателя за постъпилата по негова сметка сума е именно на банката, а не на длъжника. В цитирания текст се казва следното: Чл. 39. (1) От ЗПУПД “Незабавно след изпълнението на платежната  операция доставчикът  на  платежни услуги на  получателя  предоставя  или осигурява на разположение на получателя по достъпен начин следната информация: регистрационния номер на платежната операция и информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция; стойността  на платежната  операция,  изразена  във валутата,  в която средствата са предоставени на разположение на получателя;”.

 

Единственият документ, с който длъжникът разполага и може да представи пред съдебния изпълнител, за да докаже извършеното плащане е платежното нареждане, в което е посочил основанието за плащане и титуляра на банковата сметка. Това е неговото доказателство и неговият механизъм за защита срещу неправомерно започналото срещу него принудително изпълнение за събиране на задължения, които длъжникът от самото начало, с всички свои действия е демонстрирал, че желае и е  готов да изпълни.

 

На датата 01.09.2014г., в изпълнение на частично влязло в сила първоинстанционно решение по гр.д. № 13919/2013, І гражданско отделение, ІІІ състав, по описа на СГС, Застрахователят–длъжник, е платил на всеки един от ищците главница от по 100 000лв., ведно със законната лихва върху същите за периода от датата на застрахователното събитие до датата на плащане (01.09.2014г.) - в размер на 26 335.10лв. или общо банковите сметки са заверени със по 126 335.10лв. на всеки един от взискателите.

На същата дата, 14.04.2015 г., ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" е изплатило доброволно и допълнително на всеки един от ищците суми в размер на по 14 419,82 лв., представляващи дължимата законна лихва върху сумите от по 100 000 лв. (вече изплатени по частично влязлото в сила съдебно решение на СГС по гр.д. № 13919/13, 1ГО-3 с-в на 01.09.2014г.) за периода от датата на първоначално извършеното от страна на длъжника плащане на дата 14.11.2013 г. до дата 15.04.2015 г.

 Към датата 14.04.2015г. по банковите сметки на всеки един от взискателите е имало постъпили суми в изпълнение на съдебните решения на СГС и Софийски апелативен съд в размер на от по 200 000лв. главница за всеки един от взискателите, ведно с дължимите законни лихви върху тази сума от дата на застрахователното събитие 23.04.2011 г. до 15.04.2015г. в размер на от по 81 502 лв. Въззивният съд намира, че заплатените от длъжника-застраховател суми напълно съвпадат с тези по издадените съдебни актове на съответните съдебни инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд – като въззивна инстанция, въз основа на които актове е издаден и процесния изпълнителен лист.

 

С тези свои действия  съдът намира, че застрахователят-длъжник ЗАД “Б.” – град С., е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, произтичащи от постановените съдебно решение на САС по гр.д. № 3895/2014г. В същия ден, на 14.04.2015г.р в деловодството на САС е депозирана молба, с която са уведомили надлежно и съда за извършените плащания и към, която са приложени като писмени доказателства заверени копия от платежните нареждания (същите са представени и пред настоящата съдебна инстанция). При депозирането на молбата пред САС, е била направена и служебна проверка, която е установила, че изпълнителният лист все още не е връчен на пълномощник на взискателите. В този смисъл настоящият съд приема, че дължимите се от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД са били изцяло и добросъвестно изплатени по сметките на взискателите преди образуване на процесното изпълнително дело.

 

Отделно от горното, цитираната норма на чл. 66, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е диспозитивна по своя характер и не би могла да бъде коректив за точно изпълнение, респективно за неточно такова. Видно от описаното по- горе и от представените пред ЧСИ М. платежни нареждания застрахователното дружество регулярно и периодично с всяка промяна на исковия процес е внясял по сметките на взискателите дължимото им се на този етап от производството. Освен това застрахователното дружество длъжник се явява търговец по смисъла на Търговския закон и за него важат специалните разпоредби на Търговския закон, като субсидиарно приложение намират тези на гражданските закони.

 

През цялото време от образуване на гр.д. № 13919/2013, 1-3 състав по описа на СГС до настоящия момент съдът намира, че е налице хипотезата, в която кредиторът без основание отказва да получи дължимото му се. Съгласно чл. 95 от ЗЗД „Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.". Съдът приема, че настоящият случай касае именно такова не приемане на изпълнение на задължението, с което всъщност кредиторите (взискателите), а не застрахователят-длъжник е този, който е в забава. В същия смисъл се явява и практиката на Върховните съдилища на Р България в тази насока, както и практиката на настоящия въззивен съд (Решение № 268/31.07.2014 г. по в.гр.д. № 1238/2012 г. по описа на ОС – С. – ІІ граждански състав).

 

 По повод твърденията, че в полза на застрахователното дружество са изготвени и връчени нотариално заверени пълномощни, то съдът следва да вземе предвид, че пълномощното е едностранна правна сделка и като такава тя не може да създаде задължения или да обвърже упълномощения да се ползва от предмета й. С оглед факта, че са налице влезли в сила съдебни решения, ползващи се с осъдителна сила и издаден изпълнителен лист в полза на взискателите, както и своевременно извършено плащане от страна на застрахователя-длъжник съдът приема, че е налице плащане на всички дължими суми по постановените съдебни актове и на двете съдебни инстанции и издадения въз основа на тях изпълнителен титул, а именно процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и процесното изпълнително дело № 20158680400179/2015г. по описа на ЧСИ Р. М..

С оглед на това настоящата съдебна инстанция счита, че дължимите суми са правилно преведени от длъжника и не следва същите да бъдат след това събрани по принудителен ред, ведно с разноските по принудителното производство.

 

С оглед на изложеното съдът счита, че по никакъв начин с извършените пълни и точни плащания от страна на застрахователя длъжник не са нарушени правата на взискателите-жалбоподатели.

 

Въззивният съд намира, че направените оплаквания в жалбата на жалбоподателите се явяват неоснователни и недоказани, тъй като длъжника е заплатил всички дължими суми по изпълнителния лист издаден в тяхна полза.

 

В тази насока настоящият съд намира, че жалбата на жалбоподателите, подадена чрез адв.К., следва да бъде оставена без уважение.

 

По отношение на втората жалба от ЗАД “Б.” – град С., с която обжалват отказа на ЧСИ Р. М. да намали адвокатския хонорар по изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М. в размер на 72 610.61 лв. въззивният съд намира, че същата жалба се явява преждевременно заведена, тъй като ЧСИ Р. М. не е издала изрично постановление, с което да определи точния размер на разноските по изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на  същия ЧСИ. Същите са включени само в призовката за доброволно изпълнение.

Освен това съдът намира, че с молбата вх.№ 2052/15.04.2015 г. адв.П.К. не е поискала присъждането и заплащането на разноските по изпълнението пред ЧСИ по изпълнителното производство. В тази връзка процесното изпълнително дело следва да бъде върнато в тази му част на ЧСИ Р. М. за постановяване на изрично писмено постановление, с което да определи точния размер на разноските по изпълнението и от кого следва да се внесат и в какъв срок.

 

 С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че  първата жалба на жалбоподателите се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с всички законни последици от това, а втората жалба на жалбоподателя длъжника следва да бъде оставена без разглеждана, като преждевременно заведена.

 

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.

       

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С. в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 1 и ал.2 и чл.39, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните документи

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 2175/22.04.2015 г. от ЗАД “Б.” – град С., с която обжалват отказа на ЧСИ Р. М. да намали адвокатския хонорар по изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М. в размер на 72 610.61 лв., като преждевременно заведена.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2595/13.05.2015 г. от адв.П.К. – като пълномощник на жалбоподателите А.И.Г., ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН **********, М.Д.Н., ЕГН **********, К.Б.Н., ЕГН **********, Д.Д.М., ЕГН **********, Н.К.М.,  ЕГН **********, С.Й.М.,  ЕГН **********, П.Г.М., ЕГН ********** ***, както и К.Т.Т., ЕГН ********** и Т.Й.Т., ЕГН ********** *** срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М., като неоснователна и недоказана.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № 20158680400179/2015 г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ 868 на КЧСИ, за постановяване на изрично писмено постановление, с което да определи точния размер на разноските по изпълнението и от кого следва да се внесат и в какъв срок.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.