Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 354                               23.09.2015 г.                     град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ  състав

На седемнадесети септември 2015 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                               Председател : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   Членове : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1418 по описа за 2015 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.245, ал.1 и 2 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 13898/17.06.2015г. от работодателя “З.”- ООД, гр.С., с която се обжалва постановеното изцяло негативно за жалбоподателя първоинстанционно съдебно Решение № 488/22.05.2015г. по гр.д. № 4216/2014г. по описа на РС-С., с което е признато, че на напусналата работничка/ищца/ Ж.П.К. от гр.С. се дължат и не са заплатени част от съответните трудови възнаграждения за периода м.01.2014г. до м.07.2014г., ведно със съответните мораторни лихви и разноски по делото. Счита, че така постановеното решение на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като заявява, че процесните трудови възнаграждения са заплатени от него като работодател на ищцата/бивша негова работничка/, тъй като за тези суми са платени съответните осигуровки и данъци. Излага подробни съображения в този смисъл. Моли в този смисъл да се произнесе настоящия въззивен съд, който да отмени изцяло атакуваното Решение и да  постанови ново такова, с което да отхвърли всички искови претенции на ищцата против него, ведно със законните последици от това. Претендира и всички направени от него разноски пред двете съдебни инстанции.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата/бившата работничка/ Ж.П.К. от гр.С., която счита въззивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, заявява, че не е получавала от работодателя си/въззивника/ процесните трудови възнаграждания, поради което моли жалбата му да се отхвърли изцяло, като се потвърди напълно атакуваното с него изцяло позитивно за нея Решение на РС- С..

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя/бивш работодател/ се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения :

 

Нито пред първоинстанционния РС- С., нито пред настоящия въззивен ОС- С. бившият работодател/въззивника- ответник/ не е представил каквито и да се убедителни официални или частни писмени доказателства, за изплатени в брой, по банков път или по какъвто и да е друг легитимен начин процесни трудови възнаграждения на въззиваемата/ищцата- бивша негова работничка/. Наличието на твърдените от въззивника/бивш работодател/ парични плащания не се доказаха по никакъв несъмнен и категоричен начин. И пред въззивния съд бяха представени никакви писмени доказателства, че процесните суми са заплатени от него на бившата му работничка, срещу неин личен подпис. Наличието на косвени данни/плащане на дължимите плащания на публичноправните субекти/-осигуровките й в НОИ и привеждане на дължимия данък по ЗДФЛ, нямат характера на писмени разписки/липсва подписа на работничката върху тях/, и те не представляват сами по себе си категорични данни за заплатени дължими суми за трудови възнаграждения за съответните месеци. Предоставянето на необходимите средства на едно трето неучастващо по делото лице/главния счетоводител на работодателя/, не доказва пряко и несъмнен изплащането на тези суми от това трето лице на бившата работничка/ищцата- въззиваема/- нито в брой, нито по банков път, нито по друга някакъв легален начин.

 В този смисъл настоящият въззивен съд споделя изцяло мотивите и изводите в атакуваното Решение на РС и счита, че същите са изцяло мотивирани, обосновани, доказани и законосъобразни.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция на бившия работник против бившия му работодател,  като е стигнал и до обоснования извод, че не е налице плащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период от време, както като главници, така и като мораторни лихви за забава.

 

 Първостепенният съд е стигнал до обоснования, законосъобразен и мотивиран извод, че с уважаването на процесните искове за главниците и лихвите в обжалваното първоинстанционно Решение, че се дължи претендираното брутното трудово възнаграждение на въззиваемата, като районнияг съд е определил правилно и дължимия размер, както и периода от време, за който се дължат тези главници и лихви.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд се явява напълно правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

На основание новите разпоредби на чл.280, ал.2 от ГПК/изм. и доп. в Д.в.бр.50/2015г./ настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ- С..

 

         Ето защо водим от горните мотиви, въззивният ОС- С.

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 488/22.05.2015г. по гр.д. № 4216/2014г. по описа на РС-С., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ- С. съгласно чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.