Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 361    ………………..24.09.2015 година………………Град Стара Загора

 

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………......Първи граждански състав

На двадесет и четвърти септември……………….………………….…Година 2015               

В закрито заседание в следния състав:

                                             

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                               МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                                       

                      

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор………………………………………………………………………………. 

като разгледа докладваното от……………………………..съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1455…по описа за 2015……………година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на „Агро Макс Гаранти” ЕООД гр.Харманли- длъжник по изп.дело № 98/2015 г. на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, подадена чрез адв.Д.А..

 

        Жалбоподателят обжалва действията на ЧСИ- налагане на запор върху банковите му сметки в Банка ДСК ЕАД. По същите постъпвали субсидии от ДФ „Земеделие”, поради което съгласно разпоредбите на чл.444,т.8 ГПК и ЗДБРБ изпълнението не можело да бъде насочено върху вещи и вземания на длъжника, предвидени в друг закон, т.е. в случая върху средства, предоставяни от републиканския бюджет на нефинансови предприятия. Поради това наложения запор бил незаконосъобразен и му причинявал вреди. Моли същият да бъде отменен.

 

        Взискателят „Булагро” АД гр.Стара Загора  в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал писмено възражение чрез пълномощника си юрисконсулт С.И. Счита, че жалбата е недопустима като подадена извън законовия срок, а по същество- неоснователна. Моли да бъде оставена без разглеждане или ако съдът счете същата за допустима- да бъде оставена без уважение. По посочената и запорирана сметка на длъжника постъпвали и други суми, а не само от ДФ „Земеделие”. Не били представени доказателства, че по тази сметка към момента на налагане на запора са били налични средства, представляващи субсидия от държавния бюджет. Освен това, средствата за подпомагане по тази схема били осигурявани на 100% от ЕС.

         

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:  

 

        Жалбата е допустима като подадена от длъжник по изпълнителното дело против насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Същата е подадена в срок, тъй като е изпратена по пощата и клеймото на пощенския плик е с дата 12.06.2015 г. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.      

 

     Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Булагро" АД, гр.Стара Загора въз основа на изпълнителен лист от 30.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 681/2014 г. по описа на РС- Харманли срещу длъжника „Агро Макс Гаранти'" ЕООД- Харманли за сумата 13369.62 лв., лихва в размер на 4233.42 лв. и неустойка в размер на 2673.92 лв. Взискателят възложил на ЧСИ правомощия по чл.18 ЗЧСИ, като изрично поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. На 28.01.2015 г. по делото е постъпила сума в размер на 32625.12 лв. от наложения запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД. На 04.03.2015 г. ЧСИ изготвил разпределение на постъпилата по делото сума, като насрочил предявяването му за 13.03.2015 г. Изпратил е призовки за предявяване на разпределението и на 13.03.2015 г. изготвеното разпределение е било предявено и след влизането му в законна сила- преведени разпределените суми. На 03.02.2015 г. взискателят подал молба да бъде вдигнат запора, наложен върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД, а по- късно с молба от 02.06.2015 г. отново поскал ЧСИ да наложи запор върху тези сметки. Във връзка с наложения запор, с отговора си от 15.06.2015 г. в качеството си на трето задължено лице „Банка ДСК" ЕАД уведомила ЧСИ, че върху вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции, а именно: договор за особен залог в полза на банката, вписан в ЦРОЗ на 28.05.2015 г., върху вземанията по всички настоящи и бъдещи сметки на длъжника. „Банка ДСК" ЕАД уведомила ЧСИ, че особеният залог е учреден за обезпечаване вземанията на банката по сключен договор за кредит, остатькьт по който към 15.06.2015 г. бил в размер на 25761.04 лв.

        На 15.06.2015 г. длъжникът „Агро Макс Гаранти" ЕООД подал молба до ЧСИ с искане да бъде отменен наложения запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК" ЕАД, тъй като сумите по тях били несеквестируеми съгласно чл.444, т.8 ГПК. Отказът на ЧСИ за вдигане на наложения запор е съобщен на длъжника на 01.07.2015 г. Същевременно „Банка ДСК" ЕАД е уведомила ЧСИ, че не може да предостави информация за произхода на преведената сума с писмо, вх. №13076/03.07.2015 г. По изискана от ЧСИ от ДФ „Земеделие" информация за произхода на средствата, постъпили по запорираната банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД, на 22.07.2015 г. е постъпил отговор на ДФ „Земеделие", с който фондът уведомил съдебният изпълнител, че на длъжника са изплатени финансови средства по сметката в „Банка ДСК" ЕАД, както следва: по СЕПП - 25 976.88 лв., по СПП - 3 987 лв. и по мярка 212 /НР2/ – 9207.18 лв., като е посочено, че средствата по СЕПП и СПП са 100% от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, а от средствата по мярка 212 /НР2/- само 12% са от националния бюджет, а 82 % от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД са били наложени запори още с образуване на изпълнително дело през м.януари 2015 г., като длъжникът е бил надлежно уведомен за това. Вследствие на наложените запори по делото са постъпили суми, които са били разпределени, длъжникът е получил призовката за предявяване на разпределението, но не е възразил и не е представил доказателства, че изплатените суми представляват предоставени субсидии от държавния бюджет или, че е бил наложен запор върху сметка, заявена пред ДФ „Земеделие" за получаване на субсидии. Едва с искането си от 15.06.2015 г. за вдигане на повторно наложения запор върху сметката му в „Банка ДСК” е приложил заявление за подпомагане за 2015 г., в което фигурира като заявена банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД, регистрационна карта на земеделски производител, както и данни от информация за бенефициенти за ДП. Тези документи са представени и с жалбата. От преценката на тези доказателства обаче не следва извода, че по посочената сметка постъпват само несеквестируеми средства по смисъла на чл.94 ЗДБРБ /чл.95 ЗДБРБ за 2014 г./. След като на 15.06.2015 г. от запорираната сметка е постъпила сума в размер на 593.01 лв., ЧСИ е изискал информация от банката за произхода на преведената сума и с писмо от 26.06.2015 г. „Банка ДСК" ЕАД е уведомила ЧСИ, че направеният превод в изпълнение по запора представлява остатък от неизползвани суми, постъпили с различно основание, като в качеството си на трето задължено лице също така е уведомил ЧСИ, че върху вземането на длъжника на 28.05.2015 г. по посочената сметка е налице вписан в ЦРОЗ залог в полза на банката върху вземанията по всички настоящи и бъдещи сметки на длъжника. От своя страна ДФ „Земеделие", по изискана справка от съдебния изпълнител, е посочил, че изплатените на длъжника средства /в размери, посочени по- горе/ по СЕПП и СПП са 100% от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, а от средствата по мярка 212 /НР2/ само 12% са от националния бюджет. С оглед на тези доказателства, твърдението на длъжника, че вземанията са несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.8 ГПК във връзка с чл.94 ЗДБРБ за 2015 г., респ.чл.95 ЗДБРБ за 2014 г., е недоказано. Длъжникът не е представил доказателства, че се касае до целево предоставени средства от държавния бюджет, а всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения- чл.154, ал.1 ГПК. Видно от представените от длъжника /жалбоподател в настоящото производство/  извлечения, в конкретния случай се касае до средства, осигурявани на 100 % от ЕС съгласно представената от ДФ „Земеделие” официална информация. Посочените в извлечението средства не се предоставят от държавния бюджет, а от Европейски фондове- ЕФГЗ, ЕЗФРСР, ЕСФСР. Следователно, постъпващите по банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК” не се явяват несеквестируеми, тъй като не е налице хипотезата на чл.444, т.8 ГПК във връзка с чл.94 ЗДБРБ.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                    Р  Е  Ш  И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Агро Макс Гаранти” ЕООД, ЕИК 202444803, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли, ул.”Алеко Константинов” № 6- длъжник, против действията на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, по изп.дело № 98/2015 г.- насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: