Р Е Ш Е Н И Е

 

  355/23.09.2015 година                                  Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 23.09.                                                                                  2015 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                    НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1457 по описа за  2015 година.

 

Производството е по чл. 435 ГПК.

 

Обжалвани са действията на ЧСИ Р. М. по  изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ, рег. № 868, по отношение на разноските.

 

Жалбоподателят Сдружение “....” – гр. С., моли да бъдат отменени разноските на взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение и начислената по ТТРЗЧСИ т. 26 пропорционална такса, или при условията на евентуалност да бъдат намалени поради прекомерност. Развиват се подробни съображения. Претендира за направените разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса и 72 лева – такса за администриране на жалбата, заплатена по сметка на ЧСИ. 

 

Постъпило е писмено възражение от адв. П. К. в качеството й на пълномощник на М. и Г. Т., с което моли да се остави без уважение жалбата.

 

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Р. М., която счита, че жалбата е неоснователна. Основава се на чл. 79, ал. 1 ГПК и на трайната и задължителна практика на ВКС, че когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение той пак отговаря за разноски в изпълнителното производство, като от него се събира авансови такси, разноски на взискателя за процесуално представителство и окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Според трайната и задължителна практика на ВКС когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноските в изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство когато чрез наложен запор върху банковите сметки е постъпила сума за погасяване на задължението. В конкретният случай изпълнителното производство е започнало на 16.06.2015г. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 16.06.2015г., като едновременно с това съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК е изпратено запорното съобщение до третото задължено лице. Ако длъжникът е искал да избегне възлагането на разноски, следвало е да плати преди образуването на изпълнителното дело. В действителност застрахователят е поканен със завеждане на исковата молба и е можел да признае иска и да плати. Вместо това ответникът е избрал да оспорва иска.

 

По отношение на искането за неначисляване на т. 26 от Тарифата, същото е неоснователно поради това, че изпълнението на постановление № 215/24.07.2014г. на МС е спряно с определение № 10729/29.08.2014г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено от петчленен състав, а производството по делото не е приключило към този момент.

 

По отношение на адвокатското възнаграждение съдът счита, че размерът му не е съобразен с чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Сумата която се дължи е в размер на 4 236 лева, след включен 20% ДДС. Евентуалната претенция, че в адвокатското възнаграждение следва да се включи сума за дължимите лихви върху главницата е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК, която определя възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес. Интересът е размерът на главницата, а не дължимите лихви, за което взискателите представят справка от калкулатор-лихви и същите са посочени в размер на 117 139.27 лева. Определянето на същите е правомощие на съдебния изпълнител и дали те ще бъдат в такъв размер посочен от взискателите, не може да бъде възприето.

 

Поради това подадената жалба в тази й част е основателна, макар и не в искания размер 200 лв. Следва обжалваното постановление да бъде отменено частично и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 6 024 лева на 4 236 лева. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 25 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 437 ГПК, въззивният съд    

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановлението от 26.06.2015г. на ЧСИ Р. М. издадено по изпълнително дело № ..., в частта, в която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от М.С.Т. и Г.П.Т.  - взискатели по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие от 16.06.2015г., адвокатско възнаграждение от 6 024 лева, на 4 236 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение “....” – гр. С. .., ул. “Г.” № ., ет. ., против постановление от 26.06.2015г. за разноските по изпълнително дело № ..., по описа на ЧСИ Р. М., в останалата част.

 

ОСЪЖДА М.С.Т. с ЕГН ********** и Г.П.Т. с ЕГН **********,***, да заплатят на Сдружение “....” – гр. С. ..., ул. “Г.” № ., ет.. направените в настоящата инстанция разноски по делото, в размер на 25 лева.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                            

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                                   2.