Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 362     ………………25.09.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети септември.………………………….……………..Година 2015              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                               

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             М. МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1459…по описа за 2015………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на М.С.К.- длъжник по изп.дело № 20158680400123 на ЧСИ Р.М., рег.№868, подадена чрез пълномощника й адв.Е.С..

 

        Жалбоподателката обжалва действията на ЧСИ- постановление за разноските от 07.05.2015 г., с което ЧСИ е приел за събиране допълнителни адвокатски възнаграждения за извършване на неподлежащ на извършване въвод във владение. Същото било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на чл.78, ал.2 ГПК. Моли постановлението да бъде отменено в частта относно хонорара на адвоката на взискателя в размер на 500 лв. и този хонорар бъде възложен на самия него или ако липсва произнасяне от страна на ЧСИ по молбата за оспорване на този хонорар, да бъде върнато постановлението за произнасяне по тази молба. Претендира за разноските по делото.

 

        Взискателят К.Т.К., чрез пълномощника си адв.В.Б., в писменото си възражение взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира за разноските пред настоящата инстанция.

        

        Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК.

 

        Изпълнително производство е образувано на 06.03.2015 г. по молба на К.Т.К. против М.С.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС- Казанлък по влезли в сила решения по гр.дело № 1625/2013 г. по описа на съда и  в.гр.дело № 1297/2014 г. на ОС- Стара Загора,  за предаване на владение върху 1/2 ид.част от апартамент № …, находящ се в гр.Казанлък ул."…" № …, на трети етаж във вх…., състоящ се от дневна, спалня, кухня, две тераси, сервизно помещение със застроена площ от 70.96 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, както и 1/2 ид.част от избено помещение № 9 с полезна площ от 5.77 кв.м, при съседи: юг- апартамент № 8, вх.А, север-двор, запад-двор.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 17.03.2015 г. с насрочени дати за въвод във владение. На 27.03.2015 г. постъпило становище на длъжника с искане да не се извършва въвода във владение с оглед направено искане до ОС- Стара Загора за тълкуване на решението по гр.дело № 1297/2014 г., издадено по жалба против решение на КРС по гр.дело № 1625/2013 г., което се изпълнява. На 06.04.2015 г. длъжницата се явила лично в кантората на ЧСИ и предала ключове за описания по-горе апартамент и избено помещение, като заявила, че осигурява на взискателя доброволно достъп до имота, който ключ с протокол от същата дата бил предаден на пълномощника му адв.В. Б.. Поради това ЧСИ отложил насрочения за 07.04.2015 г. в 10 часа въвод във владение.

 

        На 24.04.2015 г. взискателят депозирал молба с искане за извършване на въвода във владение, поради това, че макар да са му били предадени ключовете за жилището, същият не бил допуснат там и не му бил осигурен достъп от страна на длъжника.

 

        На 29.04.2015 г. е извършен въвод във владение на взискателя в описания по- горе имот, за което е съставен надлежен протокол. При въвода във владение страните са участвали с пълномощниците си- за взискателя адв.Б. и за длъжника адв.С., които са представили пълномощни за участието си в това изпълнително действие със съответно договорено и заплатено възнаграждение- 500 лв. за адв.Б. и 300 лв. за адв.С..

 

        На 07.05.2015 г. е постъпило искане от длъжника да не се присъждат в негова тежест разноски по изпълнителното дело в допълнителния размер от 500 лв., тъй като не е дал повод за извършване на въвода във владение.

 

        С постановление от 07.05.2015 г. /предмет на настоящото производство/ ЧСИ е приел за събиране представените на въвода разноски, представляващи адвокатски възнаграждения на всяка от страните. Постановлението е връчено на страните на 18.05.2015 г.

 

        На 22.05.2015 г. ЧСИ е издал ново Постановление относно разноските, което не е предмет на настоящото производство. Същото е връчено на страните съответно на взискателя- 25.05.2015 г. и на длъжника- на 26.05.2015 г. Това постановление представлява нов самостоятелен акт на ЧСИ, подлежащ на самостоятелно обжалване в посочените от закона срокове, с внасяне на държавна такса и изпълнение разпоредбите на чл.436 ГПК. Недопустимо е чрез допълнения към настоящата жалба да се въвежда нов предмет на същата и да се иска законосъобразността на това постановление да бъде разглеждана в  настоящото производство.

             

        Постановлението от 07.05.2015 г. е обжалвано от длъжника в частта,с която е прието за събиране допълнително  адвокатско възнаграждение  в размер на 500 лв. за пълномощника на взискателя за участие в извършения на 29.04.2015 г. въвод във владение. Съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. за образуване на изпълнително дело /т.1/; за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела, които имат за предмет въвод или опразване на недвижим имот- ½ от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 на база стойността на имота /т.3/. Възнаграждението по т.1 на чл.10 от Наредбата е само за образуване на изпълнително дело, но в случая са извършени и други изпълнителни действия, поради което е било договорено и допълнително възнаграждение за адвоката. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е в размера, предвиден в чл.10, т.3 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредбата с оглед стойността на процесния имот. Поради това съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката. Неоснователно е и твърдението й за нарушение на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ЧСИ не съобразил, че длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Изпълнителното производство е образувано за въвод във владение. Липсват данни, а и не се твърди, че преди образуването му длъжницата е предала владението на процесния имот на взискателя. Напротив, видно от данните по делото същата е предала ключове от апартамента едва в хода на изпълнителното производство, непосредствено преди първата дата, за която е бил насрочен въвода. Въпреки това взискателят не бил допуснат до имота, което е и наложило провеждането на въвода от ЧСИ. Във възраженията си, записани в протокола за въвод, пълномощникът на длъжника е възразил против въвода, но не по съображения, основани на чл.78, ал.2 ГПК и не с твърдения, че преди завеждането на изпълнителното дело владението е било предадено, а е изложил съображения против въвода, свързани с невъзможност за реално разделяне на ползването, наличието на други спорове между страните и др.       

 

        Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление от 07.05.2015 г. в частта, с която е прието за събиране адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя в размер на 500 лв. е законосъобразно и правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                Р   Е   Ш   И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на М.С.К., ЕГН **********,***, против действията на ЧСИ Р.М., рег. № 868, по изп.дело № дело № 20158680400123- Постановление за разноските от 07.05.2015 г., в частта, с която е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за пълномощника на взискателя.

  

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.