Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 363  ………………….25.09.2015 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и пети септември…..……………………………………..Година 2015              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1470…по описа за 2015………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София- длъжник по изп.дело № 20158680400421 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 05.08.2015 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Взискателят не му предоставил възможност да плати доброволно, като не му отправил покана за доброволно плащане по изп.лист преди завеждане на настоящото дело, поради което не дължал каквито и да било разноски по преждевременно образуваното изпълнително производство и те следвало да бъдат за сметка на взискателя. Неправилно била начислена и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. При условията на евентуалност възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото следва да бъде в размер на 200 лв. Моли постановлението да бъде отменено изцяло, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя  до размер от 200 лв., а таксите по изпълнението до размера на обикновени такси. Претендира за разноските по делото.

 

        Взискателят С.К.А., като баща и законен представител на Д.С.К., чрез пълномощника си адв.П.К., моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и потвърдено обжалваното постановление като законосъобразно и правилно.                         

        

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима.

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по решение от 27.03.2015 г. по гр.дело № 17375/2013 г. по описа на съда, в полза на Д.С.К., чрез своя баща и законен представител С.К.А., за сумата 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По делото е изпратена ПДИ на длъжника, изх.№ 4969/22.07.2015 г., получена на 27.07.2015 г. На 22.07.2015 г. е изготвено запорно съобщение до ТБ "Алианц банк България" относно банковата сметка на длъжника и цялата дължима сума е била преведена на 30.07.2015 г. и постъпила по изпълнителното дело. На 05.08.2015 г. е постъпило възражение от длъжника с искане за неначисляване на обикновени такси и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. На 05.08.2015 г. е изготвено Постановление, с което е отказано неначисляване на такси по ТТРЗЧСИ и отказано намаляването на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., което е връчено на длъжника на 26.08.2015 г.

        Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като не му била дадена възможност да изпълни задължението си преди образуването на изпълнителното производство- не бил поканен от взискателя да стори това. Такова задължение не съществува за взискателя.  С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, е неоснователно. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. С ПМС № 215 от 24.07.2014 г. за допълнение на ТТР към ЗЧСИ в т.26 „Забележки” се създава т.6- „Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”. ПМС е обнародвано в ДВ, бр.63/2014 г. и е влязло в сила на 01.08.2014 г., но действието му е спряно на основание чл.190 АПК с определение № 10729/29.08.2014 г. по адм.дело № 10545/2014 г. на І о. на ВАС, оставено в сила с определение № 12465 от 20.10.2014 г. на петчленен състав на ВКС, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Решението по делото не е влязло в законна сила. Същото е обжалвано пред 5- членен състав на ВАС, по жалбата е образувано дело № 4389/2015 г., по което към момента липсва произнасяне с решение. Следователно, към момента е приложима т.26 в редакцията й преди изменението, поради което правилно тази такса е начислена от ЧСИ.

 

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и посочване по коя сметка на сдружението да се наложи запор. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази й част е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 1356 лв. на 200 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 25 лв.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

        ОТМЕНЯ постановлението от 05.08.2015 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20158680400421 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него постановява:

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от С.К.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на Д.С.К.- взискател по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие от 22.07.2015 г. адвокатско възнаграждение от 1356 лв. на 200 лв./двеста лева/.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.2, против постановлението от 05.08.2015 г. за разноските по ИД № 20158680400421 по описа на ЧСИ Р.М., в останалата й част.

        ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на Д.С.К.,***, да заплати на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/.  

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.